събота, 26 юни 2010 г.

Хадис: Забраняването на потисничеството

ХАДИС 23: ЗАБРАНЯВАНЕТО НА ПОТИСНИЧЕСТВОТО

От Абу Зарр ал-Гиффāри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всевишния Аллах каза:

«О, раби Мои, Аз забраних потисничеството за себе си и го забраних между вас, така че, не се потискайте.

О, раби Мои, вие всички сте заблудени освен онези, които Аз напътих, затова Ме молете за напътствие и Аз ще ви напътя.

О, раби Мои, вие всички сте гладни освен онези, които Аз нахраних, затова Ме молете за храна и Аз ще ви нахраня.

О, раби Мои, вие всички сте голи освен онези, които Аз облякох, затова Ме молете за облекло и Аз ще ви облека.

О, раби Мои, всички вие вършите грях и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове, затова Ме молете за прошка и Аз ще ви простя.

О, раби Мои, вие не ще достигнете до вредата Ми, та да Ми навредите, и вие н ще достигнете до Моята полза, та да Ми помагате.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да са толкова Богобоязливи, колкото най-Богобоязливото сърце на човек, всичко това не ще прибави нищо към Моето владение.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да са толкова злонамерени, колкото най-злонамереното сърце на човек, всичко това не ще намали нищо от Моето владение.

О, раби Мои, дори първият и последният от вас, и хората, и джиновете да застанат на едно място и Ме попитат, Аз ще дам на всеки според молбата му и това не ще намали с нищо онова, което е у Мен, освен както ако една игла бъде вкарана в морето.

О, раби Мои, именно това са вашите дела, които Аз записвам за вас, а след това ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах, а който намери друго, да не обвинявай никой друг освен себе си».” — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “Добротата” (ал-Бирр), раздел “Забраняването на потисничеството” (Тахриму-з-зулм), номер 2577.

Значимост на хадиса:

Това е един свещен хадис (кудси). Той съдържа велики принципи за дейностите на тялото, за дейностите на сърцето и за ислямската етика. Ан-Науауи, в книгата си “ал-Азкāр” казва, че когато Абу Идрис ал-Хулāни — неговият разказвач от Абу Зарр — му разказвал този хадис, заставал на колене от възвеличаване на този хадис. Разказвачите от иснада на този хадис са от Дамаск. Ахмед ибн Ханбел казва: “Жителите на Шāм нямат по-възвишен хадис от него”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“حرّمت الظلم” (Харрамту-з-зулме — Аз забраних потисничеството) — “Зулм” означава нещо да се постави не на мястото си. “Зулм” е нарушаване на границите или нарушаване правата на хората. Той е невъзможен е за Всевишния Аллах. Изразът “забраних потисничеството” означава: То не се случва от Мене, Аз съм над него и се абстрахирам от него.

“ضالّ” (Дāллун — заблудени) — преди да бъдат изпратени пророците, вие не знаете нищо за законите.

“إلا من هديته” (Илля мен хедейтуху — освен онези, които Аз напътих) — които ръководих към онова, с което бяха дошли пророците и им помагах.

“أحصيها لكم” (Ухсийхā лекум — Аз записвам за вас) — водя на отчет в Своето знание и записващите ангели.

“ثمّ أوفيكم إيّاها” (Сумма уваффийкум иййāхā — а след това ви въздавам според тях) — въздавам ви отплатата за тях в Съдния ден.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Определение за кудси хадис (свещен хадис).

Кудси хадис е хадис, смисълът на който е от Всемогъщия и Велик Аллах, а думите от Пророка Аллах да го благослови и с мир да го дари). Начините за предаване на кудси хадис са: или посредством Джибрил (Аллах да го приветства), или посредством откровение, или посредством вдъхновение или посредством сънищата. Кудси хадис не се различава от другите пророчески хадиси освен с това, че в иснада се споменава, че хадисът е от Аллах. Тази относителност към Аллах в тези хадиси е стилистична, тъй като Той е говорителят поначало. Понякога тези хадиси могат да се отнасят и до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), защото той е този, който ги известява от Аллах.

От определението за кудси хадис става ясно, че те се различават от Корана. Ето и най-съществените различия между тях:

а) Свещеният Коран е чудо и със словата и със смисъла си, докато кудси хадис не е чудо;

б) с прочитането на Свещения Коран молитвите са правилни, докато с прочитането на кудси хадис молитвите не само, че не са правилни, но и се анулират;

в) който отрича Свещения Коран става неверник, а този, който отрича кудси хадис става фāсик (нечестив);

г) в Свещения Коран и думите и смисълът са от Аллах, докато думите в кудси хадис са от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а смисълът е откровение от Всевишния Аллах;

д) предаването на Свещения Коран по смисъл не е позволено, докато при кудси хадис това е позволено;

е) Свещеният Коран се докосва след като се вземе абдест, докато за докосването кудси хадис няма такова условие;

ж) не е разрешено на човек, който е джунуб да чете Коран или да го носи, а кудси хадис може да се носи и да се чете;

з) който прочита една буква от Книгата на Аллах, на него му се пишат десет добрини, а при кудси хадис няма такава награда само за прочитането му;

и) Свещеният Коран не е правилно да се продава (по едно мнение на Имāм Ахмед) или се порицава продаването му (при шāфиитите), а за продаването на кудси хадис няма забрана и не се порицава.

Свещените хадиси (кудси хадис) са повече от сто. Някои учени са ги събрали в една книга. Един такъв учен е ‘Али ибн Балбāн, а книгата му се нарича: “ал-Макāсид ас-сенийя фи-р-ахāдис ал-иляхийя”, в която авторът е събрал сто хадиса.

2. Аллах забранява потискането за себе си.

Думите на хадиса са ясни относно това, че Аллах е забранил на себе си потискането на хората: “Аз забраних потисничеството за себе си”. В свещения Коран тази забрана също е ясна. Всевишния казва: “...И не съм угнетител на рабите”, (Кāф: 29). Също: “Аллах не угнетява хората с нищо...”, (Юнус: 44). Също: “Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка...”, (ан-Нисā’: 40).

3. Потискането е забранено и за хората.

Всевишния Аллах е забранил хората да се потискат и да се угнетяват помежду си. Забранено е на всеки човек да угнетява другия. И въпреки че потискането е абсолютно забранено, то е два вида:

а) потискане на себе си;

Най-голям гнет човек причинява на себе си, когато приравнява други с Аллах. Всевишния казва: “...Съдружаването е огромен гнет”, (Лукмāн: 13). Защото този, който приравнява някого с Аллах, той прави така, че сътвореното да се равнява на Твореца. Той служи на сътвореното наред с Твореца, който няма никакъв съдружник.

След приравняването с Аллах идат големите и малки грехове. В тях има угнетяване за самия човек, защото те въвеждат човека в мъчения и провали и в земния, и в отвъдния свят.

б) потискане на другите.

Забраната за този вид се повтаря в много хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис от двата достоверни сборника с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Потискането е мрак в Съдния ден”. В друг хадис, пак в тях, с първоизточник Абу Муса ал-Еш‘ари се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Аллах дава отсрочка и дълъг живот на потисника, но когато го сграбчи, той не може да се отскубне от Него [и никой не може да го избави от Него]”. След това прочел: “Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно”, (Худ: 102).

Няма съмнение, че въдворяването на справедливост в отношенията между хората и премахването на потисничеството между тях, са едни от най-важните цели на исляма. Това е така, защото справедливостта е основата, върху която може да се издигат огромните замъци на каквото и да е управление или цивилизация. Така, както и потисничеството е причина за упадъка на общностите, за унищожаването на цивилизациите и за загубването на щастието в този живот. Също така, то е причина за навличане на гнева на Всевишния Аллах в Отвъдния живот.

4. Усещането на потребност от Аллах.

Всички хора имат потребност от Аллах както за придобиването на благата, така и за отблъскването на вредите в този и в отвъдния свят. В този свят те имат крайна нужда от напътствието на Аллах и Неговите средства за съществуване. В отвъдния свят те имат нужда от милостта на Аллах. Мюсюлманинът се приближава към Аллах като показва своята нужда и потребност. И тогава неговото служене на Аллах, Господа на световете, се проявява в една от следните форми:

а) молба;

Всевишния Аллах обича хората да показват своята нужда от Аллах и да Го молят за всички свои потребности, и за този свят, и за отвъдния, както за храна, вода и облекло, така и за напътствие и опрощение. В един хадис се казва: “Молете Аллах за всяка ваша потребност, дори и за каишката на вашите сандали, ако се скъса”.

б) искане на напътствие;

в) цялостно подчинение.

А това се постига, когато човек се въздържа от всичко, което Всевишния Аллах е забранил и когато изпълнява всичко, което Всевишния Аллах е повелил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации