Двама приятели и четири жени

„Колко е хубаво да имаш две жени”, мечтаел на глас един мъж пред своя приятел, докато двамата пушели наргиле в едно кафене. С най-цветисти думи той хвалел разнообразието и прелестта на преживяването, при което двата цвята ухаели толкова различно. Очите на другия ставали все по-големи. Той си мислел: „Моят приятел сигурно се чувства като в рая. Защо и аз да не вкуся от меда на две жени, както този мой приятел изглежда прави нощи наред.”

Скоро той си взел втора жена. Когато през първата брачна нощ поискал да подели леглото с нея, тя го отблъснала гневно: „Остави ме да спя, иди при първата си жена. Не искам да съм третото колело на каруцата. Или аз, или другата.”
За да намери утеха, той отишъл при първата си жена. Но когато пискал да се вмъкне в леглото при нея, тя изругала: „Не с мен. Щом си се оженил за втора и аз не ти стигам, иди при нея.” Не му оставало нищо друго, освен да напусне собствения си дом и да отиде в близката джамия, за да намери там място за спане.
Когато се опитвал да заспи в молитвена поза, чул покашляне зад себе си. Изненадан се обърнал, влизащият бил не някой друг, а неговият добър приятел, който въодушевено му бе разказвал за радостта да имаш две жени. „Защо дойде тук?”, попитал озадачен. „Моите жени не ме пуснаха при себе си. Това продължава вече няколко седмици.” „Но защо тогава ми разказваше, че е хубаво да се живее с две жени?” Засрамен приятелят отговорил: „Чувствах се толкова самотен в тази джамия и желаех да имам приятел до себе си.”
(из: „Търговецът и папагалът”)