Хадис 14: Добрата дума, грижата за госта и съседа са от характерните черти на вярата

«من كان يؤمن بالله واليوم الآخر فـلـيـقـل خيرا أو ليصمت، ومن كان يؤمن بالله واليوم الآخر فـلـيكرم جاره، ومن كان يؤمن بالله واليوم الآخر فـلـيكرم ضيفه» — رواه البخاري ومسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека каже добро или да мълчи. Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека уважи съседа си. Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека уважи госта си.” — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Бухāри разказва този хадис в глава “Етика” (Едеб), раздел “Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека не огорчава съседа си” (Мен кяне йу’мину билляхи уа-л-йауми-л-āхири феля йу’зи джāраху), номер 5672.

Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Насърчаването да се уважава съседа и госта и необходимостта от мълчание освен за добро, и че всичко това е от вярата” (ал-Хассу ‘аля икрāми-л-джāри уа-д-дайфи уа лузуми-с-самти илля ‘ани-л-хайри, уа кауну зāлике куллихи мине-л-иймāн), номер 47.

Значението му:

Ибн Хаджар (Аллах да се смили над него) казва в тълкуването си на достоверния сборник на Бухāри: “Това са от многозначните слова. Хадисът съдържа три неща, които обединяват похвалните нравствени качества, отнасящи се до делата и словата. Погледнете какво казахме за значението на тринадесети хадис”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“يؤمن” (Йу’мину — вярва) — пълната вяра, която ще го спаси от мъчението на Всевишния Аллах и ще го доведе до Неговото удовлетворяване. Основното във вярата е считането за правдиво и послушанието.

“اليوم الآخر” (ал-Йауми-л-āхири — Съдния ден) — денят на съживяването след смъртта, през който ще се раздаде справедливо възмездие за делата, извършени в земния живот.

“يصمت” (Йасмут — да мълчи) — да не говори.

“فـلـيكرم جاره” (Фа-л-йукрим джāраху — нека уважи съседа си) — да върши добро и да се възпира от обиждане и вършене на зло.

“فـلـيكرم ضيفه” (Фа-л-йукрим дайфаху — нека уважи госта си) — да го нагости, да го нахрани и да бъде добър към него.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Човекът и връзките му с обществеността.

Човек в този свят живее с другите хора, между него и между тях се пораждат отношения и връзки, той се нуждае от тях и те се нуждаят от него. Ислямът се стреми тези връзки да почиват на здрава основа и да са на прав път. Това се постига, когато те взаимно се уважават и всеки от тях спрямо другите се придържа към нравствените норми на взаимоотношенията и доброто съжителство, като хубавите думи, уважението към съседа и подобаващото гостоприемство. Това са нещата, към които ни насърчава Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадиса, който разглеждаме.

2. Завършеността на вярата.

От завършеността на вярата е човек да казва доброто и да премълчава другото. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни насърчава в хадиса към една от най-важните добри черти и най-полезни добри дела. Той ни пояснява, че от завършеността на вярата и изпълнеността на исляма, е мюсюлманинът (отдаденият на Аллах човек) да говори за неща, които носят полза за земния му живот или за задгробния и след това дават своя принос за щастието и благополучието на обществеността; и да бъде от мълчаливата страна при всяко нещо, което причинява обида или караници, за да не си навлече гнева на Всевишния Аллах.

Имāм Ахмед разказва в своя Муснад хадис, с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Вярата на човек не достига своята завършеност докато не се изправи сърцето му. А сърцето му не се изправя, докато езикът му не се изправи”.

Табарāни разказва хадис, също с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Човек не достига до същността на вярата, докато не опазва, езика си”. Тоест, докато не го въздържа от някои думи, а те са онези, от които няма полза.

3. Впускането в разговори.

Впускането в разговори е причина за погубването, а опазването на езика е пътят за спасението. Вече споменахме, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга” и че говоренето на неща, които не засягат човека понякога може да се превърне в причина за пропадането на делата и за лишаването от Рая. Затова, ако мюсюлманинът иска да говори, трябва да се замисли преди да го направи, ако му се стори, че нещото, което иска да каже е наистина добро и ще му се пише добрина, тогава го прави; но ако му се стори, че то е зло, което ще събуди или лъжа, която ще разпространи, или не може да прецени какво е то, тогава се въздържа да говори и то е по-доброто и по-безопасното за него. Това е така, защото ще му се търси сметка за всяка дума, която изговаря и или ще бъде възнаграден за нея, или наказан. Всевишния Аллах казва: “Не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него”, (Кāф: 18). В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Човек казва една дума, удовлетворяваща Всевишния Аллах, без самият да й отдава значение, но поради тази дума Аллах го издига със степени. Човек казва една дума, разгневяваща Всевишния Аллах, без самият да й отдава значение, но поради тази дума пропада в Ада”. Нека споменем и хадиса от Му‘āз (Аллах да е доволен от него): “Хората ще бъдат съборени в огъня [и ще паднат в него] на носовете си само заради плодовете на езиците си”.

4. Етика на говоренето.

За говоренето в исляма съществуват много етични норми, ето някои от тях:

а) мюсюлманинът се стреми да говори за неща, от които има полза;

Той не говори забранени неща в никакъв случай. Всевишния Аллах казва в описание на вярващите: “И които от празнословието странят”, (ал-Му’минун: 3). А празнословие са безполезните приказки като злословието, клеветата, оскърбяването на достойнството на хората и тем подобни.

б) той не прекалява в говоренето на позволени неща;

Защото може да го повлече към говорене на нещо забранено или порицавано. В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не прекалявайте с говоренето освен споменаването на Аллах, защото прекаленото говорене освен споменаването на Аллах ожесточава сърцето. А най-отдалеченият от Аллах човек е с жестокото сърце”. ‘Омар (Аллах да е доволен то него) е казал: “Който говори много, много греши. Който много греши, извършва много грехове. Който извършва много грехове, Адът е най-доброто за него”.

в) той е длъжен да говори при необходимост.

Особено когато става въпрос за поясняване на истината, за повеляване на доброто и забраняване на порицаваното. Това се счита за едно от най-достойните качества, а изоставянето му се счита за грях, защото премълчаващият истината е ням сатана.

5. Грижата за съседа и препоръчването му.

От завършеността на вярата и истинността на исляма е човек да се отнася добре със съседа си и да не допуска да го огорчава, както ни е известено от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Достатъчно доказателство за това е, че Всевишния Аллах съчетава повелята за доброто отношение към съседа с повелята за служенето единствено на Него. Той казва: “И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом ...”, (ан-Нисā’: 36). “Далечният съсед” може да бъде както отдалеченият по разположение, така и отдалеченият по родство. “Другарят редом” е другарят по време на пътуване или нещо подобно.

Така че, доброто отношение към съседа и неговото почитане са неща, които се изискват по според религиозните норми. Нещо повече, грижата за съседа в исляма е толкова голяма, че е достигнала степен, нямаща равна на себе си в историята на обществените отношения. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Джибрил продължи да ми препоръчва съседа, докато не си помислих, че той ще го стори наследник”. Тоест, помислих си, че той ще стори за него да има дял от наследството на съседа му, поради многото му права над него, които ми поясни.

6. Огорчаването на съседа.

Това е недостатък във вярата, който причинява погубване. Причиняването на страдания на съседа е забранено в исляма. То се счита за едно от големите грехове, наказанието за които е много сурово при Всемогъщия и Велик Аллах. Този, който го причинява не може да достигне до степените на достойнството и завършеността на вярата. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кой грях е най-голям? На което отговорил: “Да сториш подобие на Аллах, при положение, че Той те е създал”. След това кой? “Да убиеш детето си от страх, че ще се храни с тебе”. След това кой? “Да извършиш прелюбодеяние със съпругата на съседа си”. Тоест, да изкушиш съпругата му, да я склониш да се съгласи да изневери на мъжа си и да извършиш прелюбодеяние с нея. А “подобието” е уподобяването и отъждествяването. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Шарих (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Кълна се в Аллах, той не вярва, кълна се в Аллах той не вярва, кълна се в Аллах той не вярва”. При което бил запитан: “Кой, о, Пратенико на Аллах?” Отговорил: “Онзи, съседът на когото не е в безопасност от неговите злини”. Тоест не може да се спаси от неговата злоба и обиди. А с израза “не вярва” се има предвид завършената вяра, която ще го спаси при Всемогъщия и Велик Аллах.

В хадис, предаден от Ахмед и Хāким с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан какво ще каже за една жена, която по цели нощи изпълнявала допълнителни молитви, а през деня говеела, но имала остър език, с който огорчавала съседите си. Отговорът бил: “Няма полза от нея, тя е в Огъня”. Тогава го запитали за друга жена, която изпълнявала само задължителните молитви и говеела само през месец Рамадāн, а за милостиня раздавала парчета извара, нямала нещо повече от това, но не огорчавала съседите с езика си. Отговорът бил: “Тя ще бъде в Рая”.

7. Средства за добро отношение към съседа.

Те са много, ето някои от тях:

а) да го утешава, когато той има нужда;

В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) в Муснад’а на Имāм Ахмед се казва: “вярващият не се наяжда, ако съседът му е гладен”. В хадис, предаден от Хāким се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е повярвал в мене този, който заспива нахранен, а съседът до него е гладен и той го знае”. В достоверния сборник на Муслим има хадис с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му дал следния съвет: “Ако сготвиш “марак”, сипи му повече вода, след това виж семейството на съседите си и им сипи малко от нея”. “Марак” е супа, приготвена от месо и вода.

б) да му помага и да му предоставя полза;

Дори в това да се съдържа отказване от право, отказването от което не пречи. В хадис, предаден в двата достоверни сборника с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Никой от вас да не забранява на съседа си да забие греда в стената му”.

в) да му подарява подаръци.

Особено, когато има повод за това.

В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нито една жена да не пренебрегва за съседката си, дори и копито на овца”. Тоест, не пренебрегвайте да й подарите подарък, защото е незначителен за вас, та дори, копито на овца да е. Хадисът означава, подарявайте й подаръци при всеки случай.

8. Уважаването на госта.

Почитане на госта е от вярата и от проявите на доброто ислямско поведение. В хадиса, Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни пояснява, че този, който се придържа към законите на исляма и следва пътя на добрите вярващи, е длъжен да нагости гостите си да бъде добър с тях. Това е показател за пълната му вяра във Всевишния Аллах и истинското му уповаване на Него. Затова Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който вярва в Съдния ден, нека уважи госта си”.

Гостоприемството право ли е или благодеяние?

Гостоприемството е от похвалните нравствени качества и възпитанието на исляма. То е част от благонравието на пророците и благочестивите хора. Дали то е щедрост и благодеяние от домакина или право на госта и задължение спрямо него? Учените имат разногласия по този въпрос.

Ахмад и Лейс са на мнение, че гостоприемството е задължително в рамките на едно денонощие. Техният аргумент е хадис, предаден от Ибн Мāджа, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нощта на гостенина е задължително право на всеки мюсюлманин”. В двата достоверни сборника има хадис с първоизточник ‘Укба ибн ‘Āмир (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) им казал: “Ако отседнете някъде и ви наредят онова, което следва за госта, приемете! Ако не го сторят, вземете от тях правото на госта, което е необходимо за тях”. Също и “нека уважи госта си”. Това е повеля, а повелята е за задължаване. Ако се приеме, че гостоприемството е задължително, но домакинът не го изпълни, как трябва да постъпи гостът? Да вземе по своя воля правото си от Богатствата му или да повдигне въпроса до съдията, който да вземе полагащото му се право от него? По този въпрос от Ахмед (Аллах да се смили над него) съществува и единият, и другият отговор.

Болшинството учени са на мнение, че гостоприемството е желателно (мустахабб) и е от похвалните нравствени качества, но не е задължително. Техният аргумент са словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) “нека уважи”, а в друг ривает “нека бъде добър”. Те не сочат, че става въпрос за задължаване, защото и уважението, и добротата са от рода на благотворителността и похвалните нравствени качества.

9. От етичните норми на гостоприемството и гостуването.

От етиката на гостоприемството и щедростта му е радостта и усмивката в лицето на госта; хубавият разговор с него; инициативата да му се поднесе храна според това, с което се разполага; през първото денонощие на госта се поднася по-голямо количество храна, отколкото обикновено поднася на семейството и децата си; в следващите два дни поднася на госта същото количество храна, което обикновено поднася и на семейството си, без да се претоварва и без да им навреди.

В хадис, предаден от Муслим се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Гостоприемството е три дни. След това на госта се дава храна за едно денонощие път. А ако му се даде повече, то е садака за домакина”.

Що се отнася до госта, възпитано е той да не притеснява домакина си и да не го безпокои. Към притесняването спада да остане при него повече от три дни, или пък да остава при него, когато чувства, че той няма с какво да го нагости. В хадис, предаден от Муслим с първоизточник Абу Шарих (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е позволено на мъж мюсюлманин да остане при своя брат до въвличане в грях”. Казали: “О, Пратенико на Аллах, как го въвлича в грях?” А той отговорил: “Остава при него, а той не притежава нищо, с което да го нагости”. В този случай домакинът има право да нареди на госта да си отиде, особено след трите дена, защото той вече е изпълнил, което е трябвало да изпълни.

10. Важността на постъпването според този хадис.

Постъпването съгласно това, което научихме от съдържанието на този хадис е много важно, защото помага да се постигне съгласие, помирява сърцата и премахва злобата и ненавистта. Това е така, защото всички хора са съседи един на друг и една част от тях са гости или домакини. И ако всеки съсед уважава съседа си, а всеки домакин госта си, всичко в обществеността ще е наред, отношенията между хората ще се оправят и ще зацари съгласие и любов, особено ако всеки се придържа към етиката на говорене като изрича добро или се замълчава.