събота, 12 юни 2010 г.

Хадис 15: Не се гневи и ще спечелиш Рая

عن أبي هريرة رضي الله عنه أن رجلا قال للنبي صلى الله عليه وسلم: أوصني، قال: «لا تغضب» — فردد مرارا، قال: « لا تغضب » — رواه البخاري.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че един мъж казал на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Посъветвай ме”. И той му казал: “Не се гневи”. Мъжът повторил няколко пъти, а той му отговарял: “Не се гневи”. — Хадис, предаден от Бухāри.

Бухāри разказва този хадис в глава “Етика” (Aдaб), раздел “Предпазването от гнева” (ал-Хазар мине-л-гадаб), номер 5765.

Значението му:

Джардāни казва: “Това е много важен хадис, той е от многозначните слова, защото обединява доброто за този свят и за задгробния”.

Вижте какво е казано за значението на тринадесети хадис.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“رجلا” (Раджулaн — един мъж) — казано е, че той е бил Абу ад-Дардā’ (Аллах да е доволен от него). Табарāни разказва хадис от него, в който се казва: “Казах: О, Пратенико на Аллах, посочи ми една дейност, която ще ме вкара в Рая? А той ми отговори: «Не се гневи и ще спечелиш Рая»”. Казано е също, че той е бил Джāрийа ибн Кудāма (Аллах да е доволен от него). Имāм Ахмaд разказва хадис от него, в който се казва: “Попитах Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): О, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо, но да е малко, за да го разбера. На което той ми отговори: «Не се гневи». Повторих неколкократно искането си, но всеки път получавах отговора: «Не се гневи». В заключение можем да констатираме, че няма никаква пречка случката да се е повторила с различни хора.

“أوصني” (Аусини — посъветвай ме) — посочи ми дейност, от която да имам полза.

“لا تغضب” (Ля тагдаб — не се гневи) — страни от нещата, които ще причинят разгневяване и не се отдавай на нещо, което ще го навлече; или не върши нищо в състояние на гняв. А гневът е силно душевно негодувание, което предизвиква желание за насилие и отмъщение.

“فردد مرارا” (Фараддада мирāран — повторил няколко пъти) — повторил искането си да му се даде съвет повече от един път.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Характерът на мюсюлманина.


Мюсюлманинът е човек, който се отличава с похвални нравствени качества, краси го благоразумието и свенливостта, негова дреха е скромността и симпатията към хората, в него се виждат чертите на мъжеството — издръжливостта; въздържането от причиняване на страдания на хората; прощаването, когато е силен и може да отмъсти; търпението при беди; подавянето на яда в случай, че е нападнат или разсърден; усмихнатото лице и радостта при всички случаи. Това е насоката, която Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е дал на сподвижника, поискал съвет от него. Това е бил съветът, който щял да го доведе до заветната му цел. С този лаконичен израз, обединяващ всичко добро, забраняващ всичко зло: “Не се гневи”.

2. Жадуването на Рая и търсенето на пътя към него.


Това наставление е дадено от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на човек, който е искал да тръгне по пътя към Рая. Той е поискал от своя учител, наставник и водач към най-извисените райски градини Фирдаус и удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах, да му даде съвет, който да е кратък, лесен за запомняне и разбираем. Той се отзовава на неговото искане и го довежда до целта му с това безсмъртно наставление: “Не се гневи”. Тоест, изгради си възвишен морал — морала на пророците, морала на Корана, морала на вярата — и когато този морал се укрепи в тебе и стане като вродено качество, като нещо естествено за тебе, тогава гневът ще изчезне от тебе, когато съществуват причинителите му, но ти вече си узнал пътя си към удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговият Рай.

3. Благоразумието и самообладанието са пътят към успеха и удовлетворяването.


Ако човешката природа надделее и ако злата сила се възбуди в теб — който търсиш успеха — в никакъв случай не давай на душата си страстта й, в никакъв случай не оставяй гневът да те овладее и да се превърне в този, който ти нарежда и забранява, защото ще извършиш неща, които Аллах ти е забранил да вършиш. Ти трябва да се бориш със себе си, да изоставиш и да се откажеш от онова, което гневът ти те кара да вършиш. В такива мигове се сещай какъв е характерът на имащия страх от Аллах мюсюлманин, на чистия мюсюлманин, когото Всевишния Аллах описва ето така: “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 133-134). Само тогава ще опазиш себе си от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах, след като обуздаеш гнева си и се зачислиш в групата на имащите страх от Аллах, ще бъдеш от вечните обитатели на Рая.

В хадис, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че той е попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Какво ще ме отдалечи от гнева на всемогъщия и Велик Аллах?” На което той отговорил: “Не се гневи”.

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Има четири качества, ако някой ги притежава, Аллах ще го опази от сатаната и ще стори така, че той да е забранен за огъня, те са да владее себе си при: желание, страх, страст и гняв”.

4. Гневът съдържа зло, а освобождаването от него съдържа добро.

В хадиса долавяме, че този питащ, когато чул отговора на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) “Не се гневи”, е осъзнал и приел този съвет, но отново поискал съвет и наставление. Сякаш той не се задоволил с този отговор и го сметнал за малко — а той се нуждае от нещо повече, от нещо, което е по-значимо и по-полезно, за да постигне своята цел, да спечели Рая. Но Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не добавил нищо към казаното, а го повторил още веднъж и още веднъж, а може би и повече. Всеки път, когато човекът казвал: “Посъветвай ме”. Той му отговарял: “Не се гневи”, потвърждавайки, че това е достатъчен съвет и красноречиво наставление, стига да се разбира съдържанието му и да се действа съгласно него.

Тук питащият се опомнил и осъзнал какво иска да каже Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) с потвърждаването на отговора. В ривает от Имāм Ахмед се казва, че питащият казал: “След като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза каквото каза, аз се замислих и наистина установих, че гневът обединява всичкото зло. А това означава, че ако не се гневи, той ще е изоставил всичкото зло. А който изостави всичкото зло, той ще се е сдобил с всичкото добро. Аллах да те благославя и приветства, о, Пратенико на Аллах, нека Всевишния Аллах те награди заради общността с най-доброто, с което се награждава изпратен пророк. Аз вече съм упътен към добрия характер и бях предупреден за ключа на всяко зло”.

Предадено е, че един мъж попитал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Кое дело е най-добро?” А той отговорил: “Добрият характер, а той е да не се гневиш, ако можеш”.

5. Гневът е слабост, благоразумието е сила.


Бързото разгневяване и поддаването на гнева е признак за слабостта на човека, дори и да притежава силни ръце и здраво тяло. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Силен не е този, който побеждава мъжете и никой не може да го победи, а този, който побеждава гнева си”.

6. Ненавижданите последици от гнева.


Гневът е порицавано качество, лош характер и пагубно оръжие, ако човек му се предаде и стане жертва на неговите лоши последици. Тези последици вредят преди всичко на самия човек, и след това на обществото.

а) вреди за самия човек;

Те са материално телесни, морално нравствени и душевно религиозни. Това се осъзнава с пълна сила, когато си представите разгневения човек, лицето му е променило цвета си, изпълнено е с кръв, вените на врата му са подути, целият е разтреперан, действията му са разстроени, говорът му се запъва, езикът му изрича неприлични думи и ругатни —, а може би и забранени за изричане слова, които понякога изкарват човека от исляма, като изричане на глупости и противопоставяне на религията и други подобни. Добави към всичко казано и безразсъдните постъпки, които върши и с които погубва парите си или измъчва тялото си.

б) вреди за обществото.

Той поражда злоба в сърцата и таене на зло към хората. Понякога може да доведе до причиняване на страдания на мюсюлманите и тяхното изоставяне, плюс злорадството към тях, когато ги сполети някаква беда. По този начин възниква вражда и ненавист между приятелите, прекъсват се връзките между родствениците, животът се разваля, общностите пропадат.

7. Отблъскването на гнева и неговото лекуване.

Гневът е от естеството на човека и негово вродено качество, но мюсюлманинът, който е свързан с най-възвишеното царство опазва душата си от него и отблъсква неговото зло като се отдалечава от причинителите му, за да не се случи и за да го излекува, когато се случи:

а) причинители на гнева;

Те са много и разнообразни, такива са: високомерието, придаването на важност и самохвалството; присмиването и подиграването с другите; многото шеги, особено когато са без право; споровете и намесата в неща, които не го засягат; стремежът към прекалени Богатства или високи звания. На мюсюлманина е препоръчано да се избави от тези порицавани нравствени качества, да се извиси над тях и да се възпита в техните противоположности.

б) лекуване на гнева.

Постига се с много неща, посочени от исляма. Ето някои от тях:

● Да упражнява себе си да се окачествява с похвални нравствени качества, като: благоразумието, търпението, внимателното постъпване във всичко, да обмисля преди да направи нещо или да отсъди нещо. Нашият пример за подражание в това е Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ето Зaйд ибн Си‘ана, преди да приеме исляма, идва при него, изпитва в него качеството на пророчеството, и че неговото благоразумие изпреварва гнева му, а голямото невежие на невежия само увеличава неговото благоразумие. Много грубо Зейд иска от него да погаси дълга си преди да е настъпил уговореният срок, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го посреща много приветливо, с усмивка на уста. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) ругае човека, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казва, като учител и възпитател на него и на човека: “Аз и той имахме по-голяма нужда не от това ей, ‘Омар. Трябваше да ми наредиш с добро да си заплатя дълга и трябваше да му наредиш с добро да поиска да му се изплати дължимото”. След това наредил да му се изплати дължимото и да се добави над правото му, в замяна на уплахата, която изпитал от страна на ‘Омар (Аллах да е доволен от него). И това било причина за приемането му на исляма (Аллах да е доволен от него) и избавянето му от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговия огън. Това е предадено от Ибн Хиббāн, Хāким и Табарāни.

● Да запази самообладание и да устои, ако бъде разгневен. Нека си спомни за последствията от гнева и предимствата на сдържането му и извиняването на злодея: “...и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 134).

В хадис, предаден от Ахмед, Абу Дāуд, Тирмизи и Ибн Мāджa се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който сдържи гнева си, когато е в състояние да го излее, Аллах ще го призове в Съдния ден преди останалите твари, за да му даде правото да избере която пожелае от жените за обитателите на Рая”.

В хадис, предаден също от Ахмaд се казва: “Ако някой сдържи гнева си заради Аллах, ще бъде изпълнен с вяра”.

● Да търси закрила при Аллах от прокълнатия сатана. Всевишния казва: “А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ”, (ал-А‘рāф: 200).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Двама мъже започнали да се ругаят при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), единият с почервеняло от яд лице ругаел другия. Като го видял Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Аз зная една дума, ако я изрече, ще се успокои, ако каже: А‘уду билляхи минa-ш-шейтāни-р-раджим (Търся закрила при Аллах от прокълнатия сатана)”.

● Да промени положението, което е заел при разгневяването.

В хадис, предаден от Ахмед и Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой от вас се разгневи и е прав, нека седне, ако [и тогава] гневът не му премине, нека легне”. Това е така, защото правият е в готовност да отмъщава и е по-лесно да го направи, докато за седналия и легналия това е по-трудно.

● Да не говори.

Защото може би ще каже нещо, което ще се приеме против него и ще увеличи яда му или пък ще каже нещо, за което след като премине ядът му ще съжалява, защото не е искал да каже такова нещо. В хадис, предаден от Ахмед, Тирмизи и Абу Дāуд се казва: “Ако някой от вас се ядоса, нека замълчи”, казал го три пъти.

● Да вземе абдест.

Това е така, защото гневът предизвиква увеличаване на температурата на тялото, кръвта му се разгорещява и кипва като поражда сила на тялото, а водата охлажда тялото и го възвръща до естественото си положение. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал в едно свое хутбе: “Гневът е една главня, която се разпалва в сърцето на човека”.

Освен това вземането на абдест е ‘ибāдет, който съдържа споменаване на Всемогъщия и Велик Аллах, при което сатаната, който разпалва огъня на гнева в човека, се скрива и отстъпва. В хадис, предаден от Ахмед И Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Несъмнено гневът е от сатаната, а сатаната е създаден от огъня, ако някой от вас се ядоса, нека вземе абдест”.

8. Разгневяването заради Всевишния Аллах.


Порицаваният гняв, който мюсюлманинът трябва да излекува и да стои далеч от причинителите му е онзи, който е за лично отмъщение и не е за Всевишния Аллах и за победата на религията Му. Що се отнася до този, който е за Всевишния Аллах, като да е причинен от: престъпване на забраните на религията; оспорване на вярата; нападане на някое нравствено качество; очерняне на някой ‘ибāдет; обиждане на някой мюсюлманин; опорочаване на честта на някой мюсюлманин; причиняване на вреда на Богатствата на някой мюсюлманин — в тези случаи, гневът е похвално нравствено качество и желано поведение. Всевишния Аллах казва: “Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи, и ще премахне гнева от сърцата им ...”, (ат-Тауба: 14-15).

В достоверен хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейния хидр, когато е виждал нещо, което не харесвал, това се разбирало по лицето му.

“Девствената мома” — девойка, която не е имала полово сношение.

“В своя хидр” — едно време преграждали с пердета единия ъгъл на стаята и го превръщали в кътче за девствените моми. Това кътче се наричало хидр. Момите прекарвали времето си там, от свян да не срещат хора.

В хадиси, предадени от Бухāри и Муслим се казва също, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мира да го дари) не се е гневял за нищо, но когато били престъпвани забраните на Всемогъщия и Велик Аллах, нищо не можело да спре гнева му.

9. Разгневеният носи отговорност за постъпките си.


Ако по време на яда си човек унищожи нещо ценно на някого, той заплаща стойността му. Ако убие някого предумишлено и несправедливо заслужава наказанието кисāс. Ако изрече нещо, което го изкарва от вярата, се отсъжда, че е вероотстъпник от исляма, докато не се разкае. Ако се закълне за нещо, клетвата му влиза в сила. Ако поиска развод, разводът влиза в сила.

10. Ползи:


Мюсюлманинът се стреми да получава добри съвети и да узнава пътищата за вършене на добро. Той се стреми да увеличава знанията, от които има полза.

Също, хадисът ни насърчава да намаляваме говоренето, да увеличаваме делата и да се възпитаваме по добрия пример за подражание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации