3 въпроса...

Преди много години, по времето на табиин (приемниците на асахаба), Багдад бил един от най-големите центрове на Исляма. Всъщност той бил столицата на Ислямската империя, а поради големия брой учени, които живеели там - и център на ислямското учение.
Един ден, владетелят на Рим изпратил пратеник в Багдад, с цел да провокира мюсюлманите с 3 въпроса. Пратеникът пристигнал в града и уведомил халифа за целта на посещението си. Когато халифът събрал всички учени в града, пратеникът се изкачил на трибуната и казал:

„Дошъл съм с три въпроса. Ако ми отговорите, ще ви напусна и ще ви оставя голямо богатство, което съм донесъл от Рим. Въпросите са:

Какво е било преди Аллах?
Към коя посока се обръща Аллах?
Какво прави Аллах в този момент?”

Огромната група събрали се хора останала безмълвна.
Сред всички тези изключителни учени и ученици на Исляма имало един мъж, заедно със сина си.

„Татко, може ли аз да му отговоря?”, попитало момчето.

След като получили разрешение от халифа, римлянинът се обърнал към момчето и повторил първия си въпрос:

„Какво е било преди Аллах?”

Момчето попитало: „Можеш ли да броиш?”

„Да”, отвърнал римлянинът.

„Тогава брой от 10 надолу”, казало момчето.

Римлянинът започнал: 10, 9, 8……докато стигнал до 1 и спрял.

„А какво идва след 1?” - попитало момчето

„Нищо, няма нищо преди 1” - отговорил римлянинът

„Ами след като е очевидно, че преди простото обикновено аритметично „1” няма нищо, как може да допускате, че трябва да има нещо преди Единствения, Единосъщия, Истинния, Всевишния, Вечноживия, Явния и Скрития?” - казало момчето.

Римлянинът бил много изненадан от този директен отговор, на който не можел да отвърне дори и с дума. Ето защо попитал:

„Тогава, кажи ми, към коя посока се обръща Аллах?”

„Донесете една свещ и я запалете” - казало момчето, след което добавило: „Сега ми кажете към моя посока е обърнат пламъкът”

„Но пламъкът е светлина, разпростира се навсякъде, и на изток, и на запад, и на север, и на юг. Не е насочен към една определена посока”, веднага отвърнал римлянинът с учудване.

Момчето казало: „Ако този обикновен пламък е „обърнат” към всички посоки на света едновременно, как очаквате от Светлината на небесата и на земята, Светлина върху светлината, Аллах, Който дава светлина на всичко, да е обърнат към една посока? Аллах е обърнат към всички посоки по всяко време.”


Отговорите на момчето поразили римлянина. Той недоумявал как това, което римляните отправили като „предизвикателство” оставило тях самите безмълвни, без възможност да репликират, да опонират дори и с един аргумент...Оставало му да зададе и последния въпрос, но преди да направи това, момчето казало:

„Чакай! Ти си този, който задава въпросите, а аз съм този, който отговаря. Ще бъде честно ако ти слезеш тук, на моето място, а аз се кача там горе, така, че отговорите да могат да се чуват ясно от всички.”

Това се сторило разумно за римлянина и той слязъл долу, където било момчето, и му казал да се качи на трибуната.
След това римлянинът повторил последния си въпрос:

“Кажи ми, какво прави Аллах в този момент?”

Момчето отговорило:
В момента, Аллах видя на тази трибуна човек, който лъже и се присмива на Исляма, и (Аллах) го накара да слезе от там, а издигна този, който вярва в Неговото Единство, издигна го и показа истината. „Всеки миг изявява Той някакво дело”. (сура Ал-Рахман, айет 29)

Римлянинът останал безмълвен и се завърнал поразен в страната си. Междувременно младото момче пораснало и станало един от най-известните учени на Исляма. Всевишния Аллах го благословил с изключителна мъдрост и знание за имана. Името му било Абу Ханифа (р.а.).