Искреност в намерението

В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния

Ассаляму Алейкум уа Рахматуллах уа Баракатух

Искреност може да се интерпретира като почтеност, откровеност, честност, чистота, дистанцираност от показност и самохвалство в намерението и поведението на човек, и е затворено за нещата, които биха засенчили или замърсили сърцето на човек. Чистота на намерението, прямота в помислите, нежелание за преследване на каквито и да е светски (земни) цели в отношенията с Аллах и лоялност в службата към Него също се включват в значението на искреност.
Мюсюлманинът вярва в огромната важност на намерението и значението му за неговите дела за в този и следващия свят. Това е защото всички дела се основават на намерението. В зависимост от намерението, делото е валидно или невалидно.
Вярата за необходимостта да се има намерение за всяко дело, и задължението да се възнамерява правилно, се основава на думите на Аллах (които означават):
„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани [искрени] Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия.” [Свещения Коран 98:5]

Аллах също е казал (превод на значението):
„Кажи: “Повелено ми бе да служа на Аллах, предан [искрен] Нему във вярата.” [Свещения Коран 39:11]

Тази вяра се основава също на думите на Пратеника на Аллах :
„Без съмнение всички дела са породени от намерението и за всеки е това, което е възнамерил” [Ал-Бухари и Муслим]

Пратеника на Аллах също е казал:
„Със сигурност Аллах не гледа на вашите форми (облик) или богатство. Но Той гледа във вашите сърца и дела.” [Ал-Бухари и Муслим]

Този, който има искрено намерение е награден за добро дело и този, който има лошо намерение ще носи неговата тежест, точно както онзи, който е извършил грешно дело. И всичко това е само заради намерението.

В битката при Табук, Пратеника на Аллах казал: „Има хора относно които вие не преминавате разстояние, нито похарчвате каквото и да е, нито минавате през долина, но те са с вас в това.” Хората попитали: „Как става това?” Той отговорил, „Те са останали заради някакво извинение, но те са с нас, заради доброто намерение.” [Ал-Бухари и Абу Дауд]

Искреното намерение е това, което прави невоюващите равни в наградата с воюващите. То е, което прави не-Муджахид да получат награда като тази на Муджахид (тези които се бият заради Аллах).

Пратеника на Аллах също е казал: „Ако двама Мюсюлмани се срещнат един друг с техните саби, после двамата убиецът и убитият ще бъдат в огъня.” Някой казал, „О Пратенико на Аллах, такъв е случая с убиеца, но защо е същото и за убития?” Той отговорил, „Защото той е искал да убие своя другар.” [Ал-Бухари и Муслим]

Всичко споменато по-горе показва как вярва един Мюсюлманин за сериозността на намерението и неговото огромно значение. Един Мюсюлманин трябва да основава всичките си дела върху чисто намерение. Той също полага най-големи усилия да не извършва нито едно дело без намерение или с нечисто намерение. Намерението е душата на делото и това, което определя неговата цена. Делото е здраво ако намерението е здраво и делото е слабо ако намерението е слабо. Този, който извършва дела без добро намерение прави това поради надменост и измамност.

Още повече един Мюсюлманин вярва, че намерението е съществена част за приемането на делата и условие за валидността на делата. Той също знае, че намерението не е просто изречение от езика, „О Аллах, Аз възнамерявам това и това ...”, нито е просто една мисъл в мозъка. Вместо това то е движеща сила в сърцето към извършване на дело, което е в съответствие със здрава цел- да допринесе полза или премахне вреда в момента или в бъдеще. Волята също води човека да извърши дело заради Аллах и да изпълни Неговите команди.

Затова един Мюсюлманин вярва, че позволено действие може да се превърне в действие на подчинение, заслужаващо награда и отплата. В същото време ако едно дело на служба е направено заради друг, а не заради Аллах (невалидно чисто намерение), тогава то се превръща в дело на неподчинение, заслужаващо наказание и тежест. Един Мюсюлманин също не вярва, че дело на неподчинение може да се промени в дело на подчинение само заради това, че намерението е било добро.

Например, онзи, който говори зад гърба на човек само за да направи друг човек да се чувства добре, не се е подчинил на Аллах и е извършил грях. Неговото „добро намерение” изцяло няма да му е от полза пред Аллах. Подобен е случая на онзи, който построява Джамия с пари от забранени източници, той няма да бъде награден за това. Онзи, който се присъединява към партита където се танцува и пее или който си купува лотарийни билети за да подкрепи добра кауза или заради джихад, той е грешник и ще носи тежестта на греха си, вместо да бъде награден за това, което е направил.
Подобно, всеки, който построява гробница над гроб на свят човек, заколва животно от негово име или дава клетва от негово име, всичко това за да има обичта на святи хора, е такъв, който не се подчинява на Аллах и придобива грях за делото си.

Предходните споменати дела са грехове, дори ако са направени с чисто намерение. Едно дело не се трансформира чрез чисто намерение в действие на подчинение, освен ако не е позволено в Шарии’ата (Ислямския закон). А относно забраненото дело, то никога не става дело на подчинение под каквито и да е било обстоятелства.
Накрая, искреност в намерението е нещо, което е помежду човека и неговия Създател; никой друг не може да знае истинското намерение на хората освен Алллах. Един човек, който придобие искреност в намерението си не взима под внимание дали другите ще го похвалят, обвинят, възхвалят или унизят, ще разберат за неговите дела или не, или дали ще получи награда обратно за своите дела. Той се съобразява единствено с доволството на Аллах Който „...знае и явното, и най-скритото” [Свещения Коран 20:7]
Източник :
Islamweb.net

URL:

http://www.islamweb .net/ver2/ archive/article. php?lang= E&id=66955

Превод от английски:
Нур Абдуллах

П.С. Постарах се с позволението на Аллах да преведа този материал от английски на български с искреното намерение да е от полза на вярващите, но изобщо не претендирам за добър превод, за което моля Аллах да ми прости.