събота, 19 юни 2010 г.

Хадис 20: Следването на правия път и вярата

«قـلْ آمـنـت بالله ثـم اسـتـقـمْ» — رواه مسلم.

От Абу ‘Амр, известен и като Абу ‘Амра, Суфйāн ибн ‘Абдуллах ас-Сакафий (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Казах, о, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо [ясно и разбираемо] за ислямската вяра и религия, за което мога да попитам само теб. А той отвърна: «Кажи, повярвах в Аллах, след това следвай правия път»”. — Хадис, предаден от Муслим.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Обединител на качествата на исляма” (джāми‘ аусāф ал-ислям), номер 38.

Тирмизи го разказва в глава “Въздържането” (аз-Зухд), раздел “Какво е споменато за опазването на езика” (мā джā’е фи хифзи-л-лисāн), номер 2412.

Ибн Мāджа в глава “Раздори” (Фитан), раздел “Възпирането на езика при раздори” (кеффу-л-лисāни фи-л-фитнети), номер 3972.

Значение на хадиса:

Този хадис е от красноречивите многозначни слова, характерни за Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Въпреки своята краткост, той обединява принципите на исляма в две думи: вяра и следване на правия път. А както се знае ислямът е монотеизъм и послушание. Монотеизмът се постига със словата повярвах в Аллах, а послушанието със следването на правия път, тъй като то е вършене на всичко повелено и отказване от всичко забранено, което включва в себе си както дейността на сърцето, така и на цялото тяло, вярата, ихсāна и исляма. Всевишния казва: “...към Него се обръщайте и Го молете за опрощение ...”, (Фуссилат: 6).

Пояснение на някои думи от хадиса:

“قـلْ آمـنـت بالله” (Кул āменту билляхи — кажи, повярвах в Аллах) — поднови вярата си в Аллах, спомняйки със сърцето, изговаряйки с езика, за да възпроизведеш всички подробности за основните елементи на вярата.

“ثـم اسـتـقـمْ” (Сумма-с-таким — след това следвай правия път) — продължавай и бъди непоколебим в изпълняването на послушанията и се въздържай от всички провинения. Следването на правия път е несъвместимо с каквото и да е отклонение и изкривяване.


1. Значение на следването на правия път.


Словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Кажи, повярвах в Аллах, след това следвай правия път”, а в друг ривает: “Кажи, моят Господ е Аллах, след това следвай правия път”, са заимствани от словата на Всевишния: “При онези, които казват: “Аллах е нашият Господ!” и следват правия път, ангелите ще слязат: “Не се страхувайте и не скърбете! ...”, (Фуссилат: 30). Също: “За онези, които казват: “Нашият Господ е Аллах!”, после следват правия път не ще има страх за тях и не ще скърбят”, (ал-Ахкāф: 13).

Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) казва относно тълкуването на словата “после следват правия път”: “Не приравняват никого с Аллах”. Също от него е предадено, че е казал: “Не се обръщат към друго божество освен Него”. Също от него е предадено, че е казал: “После следват правия път, че Аллах е техният Господ”.

В предание за ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от него) се казва, че веднъж той прочел от минбера тази айа: “...онези, които казват: “Аллах е нашият Господ!” и следват правия път...”, и казал: “Следват пътя на Неговото послушание без да се изхитряват като изхитряването на лисицата”. Всички тези мнения за следването на правия път означават да се следва пътя на пълния монотеизъм.

Ал-Кушайри казва: “Следването на правия път е една степен, с която се постига завършеността на нещата, с нейното съществуване и благодарение на нейния ред се постигат благата. Който не следва правия път в своя случай, погубва своя стремеж и старанието му остава неоправдано”.

Казано е: “Следването на правия път се постига единствено от големите хора, защото то е излизане от обичайните неща и отделяне от плановете и обичаите, то е заставане пред Всевишния Аллах с истината”.

Ал-Уāсити казва: “То е качество, с което добрите качества се запълват”.

Ибн Реджаб казва: “Следването на правия път е следването на правата вяра, в която няма изкривяване наляво или надясно. То включва в себе си всички послушания — и явните, и скритите, и отказването от всички забрани. По този начин, това напътствие обединява в себе си всички добри качества”.

2. Неизбежно е да няма пропуски в следването на правия път.

Щом като следването на правия е път е максималната степен в завършеността на познанията и ситуациите; на сърдечната чистота в словата и делата; на очистването на убежденията от глупостите на измислиците и заблудата, то човек не може да достигне до истинския смисъл, заложен в следването на правия път. Неизбежно е да се допускат известни пропуски в стремежа към неговото постигане. Доказателство за това са Словата на Всевишния: “...към Него се обръщайте и Го молете за опрощение ...”, (Фуссилат: 6), тъй като повелята за искане на опрощение е за поправяне на пропуск и завръщане към правия път. Също словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадис, предаден от Имāм Ахмед и Муслим, в който се казва: “Следвайте правия път, но няма да сте в състояние”. Също неговите слова в хадис, предаден от Бухāри и Муслим, в който се казва: “Следвайте правилния път и се приближавайте”. Следването на правия път е човек да налучква целите във всички свои слова и дела, точно като този, който се цели по някаква цел и я уцелва.

3. Правият път за сърцето.

Същността на следването на правия път се заключава в това сърцето да продължи да се подчинява единствено на Аллах, като се придържа към монотеизма, както казахме по-горе. Когато сърцето узнава Аллах, страха от Него, Неговото величие, Неговата величественост, обичта към Него, когато се отправя единствено към него в своите желания, надежди и молби, когато се уповава на Него и се отвръща от всичко останало, всички органи на човека се покоряват на послушанието спрямо Аллах. Защото сърцето е царят на органите, а те са неговите подчинени войски. А щом сърцето се покорява на Всевишния Аллах и неговите подчинени се покоряват на Него. Както казва Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “...Във всяко тяло има късче месо, което ако е здраво, цялото тяло е здраво, а ако се развали, цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето”.

4. Правият път за езика.


Езикът е следващият по значимост орган след сърцето, който съблюдава следването на правия път. Езикът е преводачът на сърцето и тегов говорител. Това се подкрепя и от споменатото в риваета на Тирмизи: “Казах, о, Пратенико но Аллах, кое е нещото, от което най-много трябва да се пазя? И той си хвана езика [и ми го показа]”. След това Тирмизи казва: Това е хадис, който е хасен-сахих. В хадис, предаден от Имāм Ахмед в неговия Муснад с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Вярата на човек не достига своята завършеност докато не се изправи сърцето му. А сърцето му не се изправя, докато езикът му не се изправи”. В хадис, предаден и като марфу‘ и като макту‘ от Тирмизи с първоизточник Абу Са‘ид ал-Худри се казва: “Когато човек се събуди всички негови органи умоляват езика и казват: Имай страх от Аллах заради нас, защото ние сме с тебе, ако ти си на правия път, и ние сме на правия път, ако ти се отклониш, и ние се отклоняваме”.

5. Ползи от следването на правия път:

Следването на правия път е стабилност и победа, мъжество и успех в битката между послушанията и между страстите и желанията. Именно поради това онези, които следват правия път заслужават при тях да се спуснат ангелите, за да прогонят страха и мъката от техния живот, за да ги благовещаят и за да обявят, че те ще стоят редом до тях в земния и в задгробния живот. Всевишния Аллах казва: “При онези, които казват: “Аллах е нашият Господ!” и следват правия път, ангелите ще слязат: “Не се страхувайте и не скърбете! И се радвайте на Рая, който ви е обещан! Ние сме вашите покровители и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате — прием от опрощаващ, милосърден”.”, (Фуссилат: 30-32).

6. Значимост на следването на правия път.

Значимостта на следването на правия път проличава от това, че то е повелено на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Всевишния Аллах казва: “И бъди на правия път, както ти бе повелено ...”, (Худ: 112). Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и от баща му) казва: “В целия Коран на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не бе низпославан айет, който да е по-суров и по-труден от този”. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отвърнал на сподвижниците си — когато му казали: “Много бързо побеля косата ти” — “Худ и нейните сестри, накараха косата ми да побелее”. В предание от Ал-Хасан се казва: “Когато бе низпослан този айет, Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) стана много сериозен и никой не го видя усмихнат” — предаден от Ибн Аби Хāтим. Ал-Кушайри споменава, че някой е видял Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в съня си и го попитал: “О, Пратенико на Аллах, ти си казал: « Худ и нейните сестри, накараха косата ми да побелее», кое по-точно те накара да побелееш?” Той отговорил: “Словата Му: « И бъди на правия път, както ти бе повелено»”.

7. Полза:

Хадисът сочи, че трябва да се повелява да се следва правия път, като се служи единствено на Аллах и ибāдетите да са искрени и да са единствено за Аллах.

Сподвижниците имали стремеж да узнаят своята религия и да опазват своята вяра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации