вторник, 29 юни 2010 г.

Хадис 25: Сдобряването между хората и справедливостта в тях

«كل سلامى من الناس عليه صدقة، كل يوم تطلع فيه الشمس: تعدل بين اثـنيـن صدقة، وتعـيـن الرجل في دابته فتحمله عليها أو ترفع له كتاعه صدقة، والكلمة الطيـبة صدقة، وبكل خطوة تمشيها إلى الصلاة صدقة، وتميط الأذى عن الطريق صدقة» — رواه البخاري ومسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки ден, в който слънцето изгрява, човек трябва да даде по една милостиня за всяка своя съставна кост. Да постъпиш справедливо между двама е милостиня. Да помогнеш на човека в животното му, да го качиш на него или да му подадеш вещите, е милостиня. Добрата дума е милостиня. За всяка крачка, извървяна към молитвата, има милостиня. Да премахнеш пречка от пътя е милостиня”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Помирението” (ас-Сулх), раздел “Заслугата на сдобряването между хората и справедливостта между тях” (Фадлу-л-ислāхи бейна-нāси уа-л-‘адлу бейнахум); също и в глава “Джихадът”, раздел “Заслугата на онзи, който носи багажа на своя спътник по време на пътуването” (фадлу мен хамале матā‘а сāхибихи фи-с-сефери) и раздел “Онзи който хване стремето и подобните” (мен ахаза би-р-рикāби уа нахуихи), номер 2827.

Муслим го разказва в глава “Зекятът”, раздел “Името милостиня попада на всякакъв вид одобрявани неща” (Исму-с-садакати йа ка‘у ‘аля кулли нае‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1007 и 1009.

Значимостта на хадиса:

Едни от най-важните цели на исляма е да обединява сърцата на мюсюлманите, между тях да зацари справедливост, да станат силни и да надвият враговете на Аллах и техните врагове. Тези цели могат да се постигнат единствено, ако между тях съществува взаимно подпомагане, сътрудничество и солидарност. А този пророчески хадис допринася именно за това тъй като призовава към тях, неговите предписания съвпадат със словата на Всевишния: “...И си помагайте един другиму в праведността и Богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността...”, (ал- Мā’иде: 2). Също и с друг хадис, в който Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва “Вярващите в тяхната взаимна обич, милосърдие и проява на взаимно съчувствие приличат на едно тяло, ако един орган от него се оплаче, останалите органи на тялото биват обхванати от безсъница и треска”, предаден от Бухāри и Муслим.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“سلامى” (Сулямā — съставна кост) — съставните кости на пръстите на ръцете и краката; фаланга. В този хадис с тази дума де имат предвид всички органи и стави от тялото на човека, а те са 360. В ривает на Муслим се казва: “Човек бе създаден от триста и шестдесет стави и за всяка става има по една милостиня”.




“تعدل بين اثـنيـن” (Та‘дилу бейне иснейн — да постъпиш справедливо между двама) — до отсъдиш справедливо между спорещите.

“تعـيـن الرجل في دابته” (Ту‘ину-р-раджуле фи дāббатихи — да помогнеш на човека в животното му) — в смисъла на “животното му” попадат колите, корабите и всички превозни средства, на които човек може да се качи. Това означава да му помогнеш за багажа, който носи в ръцете си или на гърба си.

“فتحمله عليها” (Фетахмилуху ‘алейхā — да го качиш на него) — тоест, да му помогнеш да се качи или (по отношение на съвременните средства) — да му помогнеш да го ремонтира.

“تميط الأذى” (Тумиту-л-езā — да премахнеш пречка) — “пречка”: всичко, което пречи на преминаващите — камък, трън, нечистотия и други.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Божествената сила в създаването на костите и ставите на човека.

Аллах е създал човека с превъзходен облик, с органи и стави, които са връхна точка на съвършенството и устройството, и е поискал от него да се вгледа в себе си, да се замисли за точността на сетивата и костите си, за клетките на мускулите си и кръвните си клетки, за да разбере знаменията на способния, на изнамиращия без да има предходен аналог Творец. Всевишния казва: “Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината...”, (Фуссилет: 53). Също: “и в самите вас. Нима не съзирате?”, (аз-Зāрийāт: 21).

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) споменава в своя хадис съставните кости поради тяхното устройство, красота, гъвкавост и съответствие. Поради това, Всемогъщият и Велик Аллах заплашва всеки неверник с лишаване от тях: “Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му”, (ал-Кийāма: 4). Думата “да възстановим” от този айет може да се превежда и “да изравним”, тоест, да сторим така, че пръстите от ръцете и краката му да са изравнени в едно, като копитото на коня, магарето и камилата, и той да не може да направи с тях нищо от дейностите и изкуствата, които може да направи с тези разделени пръсти, имащи гъвкави стави.

Един западен инженер, който работел в един завод от промишлените предградия, повярвал в могъществото на Аллах и се завърнал в лоното на религията и вярата в съществуването на Аллах, след като веднъж се загледал в ръката на малката си дъщеричка и взел да сравнява сътвореното от Господа и най-съвременните достижения на човешките творения и открил огромната разлика, което го насочило към Аллах[1].

2. Благодарността за целостта на органите.

Целостта и здравето на органите, сетивата, костите и ставите е едно голямо Богатство, за което човек си заслужава много да благодари на Всевишния Аллах. Всевишния казва: “О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, Който те сътвори и съчлени, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи”, (ал-Инфитāр: 6-8). Също: “После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]”, (ат-Текāсур: 8). Ибн ‘Аббāс казва: «Насладите са здравето на телата, слуха и зрението, за използването на които Аллах ще пита всеки човек, въпреки че ще го знае по-добре и от тях. Това са словата на Всевишния: “...И слухът, и зрението, и сърцето за всички тях ще бъде питано”, (ал-Исрā’: 36)».

Ибн Мас‘уд казва: “Насладите са безопасността и здравето”. В хадис, предаден от Тирмизи и Ибн Мāдже се казва: “Първото нещо, за което човек ще бъде запитан в Съдния ден е Аллах да му каже: «Не ти ли дадохме здраво тяло и не утолихме ли жаждата ти със студена вода?»”. Уахб ибн Мунеббих казва: “Сред мъдростите на рода на Дауд пише: «Здравето е невидимият цар». Тоест, то е благодат, за който ще бъдем запитвани в Съдния ден”.

Въпреки това много хора не оценяват този велик дар, те се самозабравят, не се вглеждат в себе си и след това са небрежни и не изразяват своята благодарност на своя Творец.

3. Видове благодарност.

Благодарността на Всевишния Аллах заради онова, което ни е дарил увеличава благата и ги прави да не секват. Всевишния казва: “И прогласи вашият Господ: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя...”, (Ибрахим: 7). Не е достатъчно човек да изразява благодарност само с езика си, а е необходимо думите да се съпътстват и с дела. Благодарността, която трябва да изразяваме бива два вида: задължителна (уāджиб) и препоръчана (мандуб). Нека сега ги разгледаме:

а) задължителната благодарност;

Тя се изразява в изпълняването на всички задължения и във въздържането от всички забранени неща. Тя е достатъчна за изразяването на благодарността за здравето и целостта на органите и другите блага. Това се сочи от предание на Абу Дāуд с първоизточник Абу Асуад ад-Дайли, в което се казва: “Бяхме при Абу Зарр и той каза: «Всеки ден за всяка съставна кост от всеки от вас осъмва по една милостиня. За всеки намаз на човек му се пише по една милостиня, говеенето е милостиня, хаджът е милостиня, тесбихът е милостиня, текбирът е милостиня...»”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Абу Муса ал- ал-Еш‘ари се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако не прави, нека се въздържа от злодеянието и това ще е милостиня за него”. Това сочи, че за да бъде човек благодарен е достатъчно да не върши нищо лошо, а най-лошото нещо е да се изоставят фарзовете. Поради това някои от предците са казвали: “Благодарността е изоставянето на греховете”. Други са казвали: “Благодарността е да не се използват даровете на Аллах в прегрешение спрямо Него”.

б) препоръчаната благодарност.

Тя е човек, след изпълняването на фарзовете и въздържането от забранените неща, да изпълнява допълнителни послушания. Това е степента на първите приближени в благодарността към Твореца. Тя се сочи от много хадиси, в които се насърчават различни видове дейности, приближаващи към Всевишния Аллах. Това е и състоянието на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), той до такава степен е бил старателен в изпълняването на молитвите, че от дългото право стоене отичали краката му, а когато бивал запитан защо прави това при положение, че Аллах опростил неговите грехове, той отговарял: “Нима да не бъда благодарен раб?”.

4. Видовете милостини, споменати в хадиса и тяхното предписание.

От милостта на Аллах към нас е, че е превърнал и двата вида благодарност в милостини за нас. Сякаш Той казва: “Стори така, че благодарността за Моята благодат в твоите органи да се изразява в помощта ти към другите раби и по този начин, чрез твоите органи да им даваш милостиня”. Заслужава си да отбележим също и това, че милостинята не се ограничава само в материалното Богатство и пари и че при някои от тези милостини ползата преминава в другите, като сдобряването между хората и помагането на някого да се качи на животното си, а при други ползата се ограничава само за самия човек, като ходенето към джамиите за молитва.

Милостините, споменати в хадиса са:

а) сдобряването на враждуващите и неговорещите помежду си хора;

Това се постига със справедливо отсъждане и със споразумяване, което не позволява забранено нещо и не забранява позволено нещо. То е едно от най-добрите приближавания към Аллах и един от най-пълноценните ‘ибāдети. Всевишния казва: “Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя...”, (ал-Худжурāт: 10). Също: “Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората...”, (ан-Нисā’: 114). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Да ви съобщя ли нещо, което е по-добро от степента на молитвата, говеенето и милостинята?”. Отговорили: “Да”. Казал: “Помиряването на враждуващите”. Помиряването на враждуващите или на онези, които не си говорят е милостиня и за двете страни, защото по този начин те се предпазват от последствията от враждата, изразени в груби слова, обиди и злодеяния. Именно поради това, помиряването е фарз-кифāйа, в което е разрешено даже и да се използва лъжата, за да се постигне помиряване между мюсюлманите.

б) помагането на мъжа в животното му;

Това се постига като му помага относно превозното средство, което използва или като му подава багажа. В тази човешка дейност има милостиня и благодарност тъй като включва в себе си елементи на сътрудничеството и мъжеството.

в) добрата дума;

Включва:

Да се казва “йерхāмукеллах” (в смисъл “бъдете здрави”, “желая ви здраве”) на кихналия.

Да се започва с даване на селям и да се отговаря на селяма.

Да съблюдава останалите непреходни праведни дела: “...Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига...”, (Фāтир: 10).

Да казва добри думи, когато връща искащия, Всевишния казва: “Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида...”, (ал-Бакара: 263).

Да казва добри думи, когато общува с хората, защото това е нещо, което радва сърцето на вярващия и вкарва в него радост, а за това се полагат най-големите награди.

Всевишния казва: “Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето”, (Ибрахим: 24).

Следователно, добрата дума включва в себе си споменаването на Аллах; молитвите; хвалебствията по адрес на даден мюсюлманин, когато са основателни; застъпването за него пред управниците; даването на съвети; посочването на пътя; всичко, което радва слуха и обединява сърцата.

г) ходенето към молитвата;

В това се съдържа допълнително насърчаване и потвърждаване на участието в молитвите с джемā‘ат и ходенето в джамиите за тяхното съживяване с молитви и послушания, като изпълняването на и‘тикāф, тауāф, присъствието на научни уроци и проповеди. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който в ранни зори отива в джамията или в късна вечер, Аллах ще му приготвя угощение всеки път, когато излиза в ранни зори или късна вечер”. В друг хадис, предаден от Муслим и от други с първоизточник Джāбир (Аллах де е доволен от него) се казва, че местността около джамията в Медина била опразнена и едни хора от племето Бену Селме решили да се нанесат в близост до джамията и да заемат част то това място. Това достигнало и до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), при което той им казал: “Узнах, че сте искали да се преместите в близост до джамията?” А те отговорили: “Да, Пратенико на Аллах, наистина искаме това”. А той им казал: “Ей, Бену Селм, останете си във вашите домове, вашите следи се записват. Останете си във вашите домове, вашите следи се записват”. А те отговорили: “Добре, че не сме се преместили”. В друг ривает при Муслим, има хадис с подобно съдържание, в края на който се казва: “С всяка крачка за вас се пише по една степен”. Наградата от ходенето в джамията се увеличава пропорционално на затрудненията по пътя, особено що се отнася до ходенето за изпълняване на нощния (ятсъ) и сутрешния (сабах) намази с джемā‘ат. В хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи с първоизточник Бурайда (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Благовествай ходещите в мрака към джамиите, че ще имат за награда сияние като на пълнолунието в Съдния ден”.

д) премахването на пречки от пътя;

Да премахнеш нещо, което пречи на мюсюлманите по техния път, като камък, клони или нечистотия, е милостиня, но наградата и отплата за нея е по-малка отколкото за предходните видове милостини. Това сочи и хадисът: “Вярата е от шестдесет и няколко части: най-висшата е свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах, а най-низшата е премахването на пречка от пътя”. Казано е също, че при премахването на пречката от пътя е желателно да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах), за да може най-висшата част на вярата да се съедини с най-низшата. Ако всеки мюсюлманин изпълнява тази пророческа препоръка — хвърля отпадъците и боклуците само на определените за тази цел места и премахва препятствията от пътя на мюсюлманите, тогава мюсюлманските страни биха се превърнали в най-чистите и в най-красиви кътчета на земята.

е) “саляту-д-духā” (кушлук вакит намаз) заменя милостинята за ставните кости;

В хадис, предаден от Муслим по ривает на Абу ал-Асуад ад-Ду’али с първоизточник Абу Зарр, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “За всяка съставна кост на всеки от вас осъмва по една милостиня. Всеки тесбих е милостиня, всеки тахмид е милостиня, всеки техлил е милостиня, повеляването на одобряваното е милостиня, забраняването на порицаваното е милостиня, а изпълняването на два рекята саляту-д-духā заменя всичко това”. Най-малкия брой на рекятите на саляту-д-духā е два рекята, а максималният брой — осем. Желателно е на всеки два рекята да се дава селям. Времето за изпълняване на саляту-д-духā започва от издигането на слънцето на височината на едно копие и свършва, когато достигне зенитната си точка. Саляту-д-духā има това предимство, защото тази молитва не е установена, за да поправя пропуските в другите молитви, за разлика от останалите допълнителни молитви, които са установени за поправяне на пропуските във фарз намазите, след които се изпълняват, докато саляту-д-духа е посветена изцяло за отдаването на благодарност за прекрасните блага. И щом изискването да сме благодарни се повтаря с изгрева на слънцето във всеки ден, то най-добрият ‘ибāдет, който прави мюсюлманина да е буден и благодарен след слънчевия изгрев е саляту-д-духā. А според Хāфиз ал-‘Ирāки тази специфичност на саляту-д-духā се дължи на някаква негова тайна, която е известна единствено на Всевишния Аллах.

ж) прославянето на Всевишния Аллах за благата Му е благодарност;

В хадис, предаден от Абу Дāуд и Несā’и се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който каже, когато посреща утрото: «О, Аллах, всяко благо, което осъмна с мен или с някого от Твоите сътворения е единствено от Тебе, Ти нямаш съдружник, славата е за Тебе, благодарността е за Тебе», вече е отдал дължимата благодарност за дадения ден. А който го каже, когато посреща вечерта, вече е отдал дължимата благодарност за дадената нощ”. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Когато Аллах бъде милостив към някой раб и го дари с някакъв дар, и той каже «ал-хамду лиллях», това което е дал бива по-добро от онова, което е взел”. Базирайки се на този хадис, някой учени са били на мнение, че прославянето на Аллах е по-добро от земните Богатства като здравето и средствата за съществуване. Те казвали, че “ел-хамду лиллях” е религиозно Богатство, също дар от Всевишния Аллах, което насочва човека да благодари за всички дарове и с това превъзхожда земните Богатства, за които ако човек не благодари, се превръщат в беля за него, а ако Всевишния Аллах го дари с успех и го насочи да благодари за тях чрез израза “ел-хамду лиллях” или други , тогава дарът от благодарността бива по-завършен и по-цялостен.

з) всички милостини се правят с намерението да са в името на Аллах.

Чистотата на намерението и посвещаването единствено на Всевишния Аллах във всички благодеяния и споменати милостини в този и в други хадиси, е условие за получаването на награда и отплата за тях. Всевишния казва: “Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда”, (ан-Нисā’: 114). В хадис, предаден от Ибн Хиббāн в неговия достоверен сборник Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е споменал качества като подаянията, благодеянията, помагането на слабия, въздържането от причиняване на страдания, а след това казал: “Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, всеки, който върши нещо от тези качества, с което да желае да спечели онова, което е при Аллах, в Съдния ден ще бъде хванат за ръка и въведен в Рая”.

Ал-Хасан ал-Басри и Ибн Сийрийн са били на мнение, че благодеянията ще бъдат възнаградени, дори и да са извършени без намерение. Ал-Хасан ал-Басри бил попитан дали ще бъде възнаграден човек, от когото някой иска нещо, а той го мрази, но от неудобство пак му го дава? На което той отговорил: “Това е благодеяние, а за благодеянията ще има награда”. Ибн Сийрийн бил попитан дали ще бъде възнаграден човек, който съпровожда погребално шествие, но не в името на Аллах, а поради неудобство от семейството на покойника? А той отговорил: “Пише му се една награда, не, две награди: едната заради молитвата за покойника, а втората заради поддържането на връзката с живите”[2].

5. Полза:

Целта на хадиса не е да изброи всички видове милостини, а да се обърне внимание и на което не е споменато. Онова, което ги обединява е да съдържат полза за самия човек или за другите. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Аллах предписа доброто отношение към всяко нещо”. Също: “Творенията са деца на Всевишния Аллах, а най-любимият човек за Аллах е онзи, който е най-състрадателен към децата си”.

6. Полза:

Всевишния Аллах дарява човека със здраве. Човекът трябва всеки ден да благодари на Всевишния Аллах за всеки свой орган. Благодарността може да се изразява в извършване на благодеяния, разпространяване на добрини, помагане на изпадналия в нужда, добро взаимоотношение, вършене на добрини, премахване на пречки, вършене на добро спрямо всеки човек и всяко същество, и всичко това съвпада към многобройните милостини.

Към кратките милостини спадат различните видове тесбих, текбир, тахмид, техлил, молбата за прошка, благославянето на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), четенето на Корана, отиването на джамии, изчакването на намаза в джамията или слушането на уроци и споменаване на Аллах. Към тях спадат също: скромността в облеклото и смиреността в походката, цялостното отдаване в професията, припечелването от халāл и съблюдаването му, заинтересоваността и даването на сметка за извършените дела, изразяването на съжаление и разкайването за извършени грехове, измъчването заради тях, плачът от страх от Всемогъщия и Велик Аллах, замислянето за небесното и земно царство, замислянето за нещата, свързани с Отвъдния свят, за рая, Огъня, обещанието и заплахите.


[1] Виж целия разказ в книгата “Ал-‘Илму йед‘у ли-л-имāн”.

[2] Вж: “Джāми‘у-л-‘улум уа-л-хикам”, стр. 217-218.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации