Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати - част 4

"Опaзване на езика" от книгата на имам Науауи Ал-Азкар 

Знай, че за всеки, който чува злословие за мюсюлманин, е задължение да му противостои и да предупреди този, който злослови. Ако не може да попречи на говорещия с думи, трябва да го спре с ръка. Ако не може да направи това с ръка или с думи, трябва да стане и да напусне събирането. Ако чуе, че се говори за неговия учител (шейх) или за някой, който има права над тях, или човека (за когото злословят) е от праведните и благородни хора, тогава задължението, което споменахме по-горе е с още по-голяма важност.

Абу Ад-Дарда, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Този, който се отврати (от оскърбяването) на честта на брата си, Аллах ще отвърне лицето му от Огъня в Съдния ден“.[i]

В Сахихах Ал-Бухари и Муслим от 'Итбан, или както казват някои 'Утбан, в дълъг и известен хадис се съобщава: „Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана за молитва и един мъж каза: „Какво се е случило на Малик? Не го виждам“. Друг каза: „Той е лицемер, който не обича нито Аллах, нито Неговия Пратеник“. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не изричай това! Не си ли го виждал да казва: „Няма друг Бог освен Аллах!“ с въжделение за Лика на Аллах Всевишния?“[ii]

В Сахих на Муслим с думите на Ал-Хасан Ал-Басри се предава, че А'ид ибн'Амр, Аллах да е доволен и от двамата, един от сподвижниците на Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дошъл на събиране при 'Убайдуллах ибнЗийад и казал: „Синко, наистина, чух Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Наистина, най-лоши от водачите, са жестоките от тях и се пазете да не бъдете от тях“.  Той каза: „Седни, ти си най-недостойния от сподвижниците наМухаммед!“ Отговори: „Нима има недостойни сред нас?! Скоро недостойните ще се покажат“.[iii]

Ка'б ибн Малик, Аллах да е доволен от него, е разказал в дълъг хадис по повод на покаянието, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седейки с хора в Табук, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“[iv].  Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал.“[v]

От Му'аз ибн Анас, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:„На този, който защити вярващия от лицемерите, Аллах ще прати ангел, който ще защити плътта му в Съдния ден от Огъня. А този, който обвини мюсюлманина с цел да го обезчести, Аллах ще го държи на моста над Ада, докато не вземе думите си обратно.“[vi]

Злословие на сърцето

Знай, че лошите мисли за някого също са забранени, както и лошите думи. Също и да се говори на някого за недостатъците на другиго, както и да се мисли за това. Аллах казва:

 „О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг!“

(Ал-Худжурат, 12)

И Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Пазете се от подозрението, защото наистина подозрението са най-лъжливите думи.“[vii]

Хадисите с този смисъл, като приведения по-горе, са много. Злословието на сърцето означава когато в сърцето се установи твърдо убеждение и лоши мисли за някого. Но що се отнася до мислите, които случайно попадат в ума или когато човека говори със себе си, тогава, докато тези мисли не се запазят и нямат последствия и не продължат, това е простено, според иджма'  на учените. Това е защото човека няма избор и не може да спре появата на мисли, както и не може да ги премахне веднага след възникването им. Това е разбирането, установено от текстовете.

Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“.[viii]

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават“.

Казват също: „Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“.

Приведохме по-рано в раздела за вътрешните нашепвания сахих хадис, в който сподвижниците казват: „О, пратенико на Аллах! Някои от нас откриват в главата си мисли, за които е страшно да се говори!“ И Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, казал: „Това е потвърждение на вярата!“[ix]

Подобно в други повествования, споменати от нас в тази глава, са в този смисъл.

Причината, поради която се прощават тези мисли, се състои в това, че както отбелязахме по-рано, възникването им не може да се предотврати. Човек може да спре оставането и утвърждаването им в главата. Ето защо решимостта на сърцето и убеждаването в тези мисли е забранена.

Затова, когато такива мисли – на злословие или друг грях, се появят в главата ти, задължение ги премахнеш, да се отвратиш от тях и да намериш нещо, което да ги промени.

Абу Хамид Ал-Газали е казал в Ал-Ихия: „Ако злите мисли се появят в сърцето, те са нашепвания на шейтана, които са в теб в момента. Трябва да ги скриваш и да им се противопоставяш, защото той (шейтана) е най-страшния от грешниците (фасик). А Аллах е казал:

„О, вярващи, ако нечестивец (фасик) ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!“ (Ал-Худжурат, 6)

И така, не трябва да се вярва на Иблис.

И ако има определени признаци за това, че някой е порочен, дори да говори обратно, не трябва да се мисли лошо за този човек.

Сред признаците за това, че имаш лоши мисли (за някого) е, че сърцето ти се променя с него, че го избягваш и го смяташ за непоносим. Ставаш ленив, когато работата ти се отнася до него...И наистина, шейтана се приближава до сърцето, дори малкия недостатък у хората, той го вмества у теб, а ти си мислиш, че (тези мисли) възникват от твоята прозорливост и ум. Този човек в действителност говори според нашепването и злия план на шейтан. А вярващия ще види светлината на Аллах.

Ако усетиш в главата си зли мисли за друг мюсюлманин, нека това се изрази в увеличаване на грижата и добротата ти към него, защото това ще доведе шейтана до ярост и ще те защити.

Когато разбереш за недостатък или грешка на друг мюсюлманин, имайки доказателство. което не трябва да се скрива, тогава му дай съвет насаме и не давай възможност на шейтана да те излъже и да те въвлече в злословието. Когато се предпазиш от него, не бъди доволен от това, че знаеш недостатъка му. Това е той да те гледа в очите с благоговение и уважение, а ти да го гледаш високомерно. Напротив, възнамери да го освободиш от греха, защото си разстроен от него, както би бил разстроен, ако някой недостатък те засегне теб самия. И неговото освобождаване от греха без помощта ти, трябва да бъде по-скъпо отколкото избавяне благодарение на твой съвет“.

Такива са думите на имам Ал-Газали. Аз казвам: По-рано казахме, че този, в чиято глава се появят лоши мисли за друг човек, трябва да махне лошите мисли. Но това е само тогава, когато няма законна (религиозна) полза, които да води до подобни мисли (за този човек). Ако съществува подобна причина, то такива мисли за човек са позволени, както и предупреждението за тях, както се вижда от джарх (критики) на определени свидетели, предавачи и други, за което споменахме в главата „Разрешени видове злословие“.

част 1 - Опазване на езика, увод и въведение

част 2 - Забрана за злословие и разпространение на слухове

част 3 - Важни въпроси, които засягат границите на злословието 
част 5 - Изкупление за злословие и покаяние 

---

[i] Хасан или сахих. Предаден  от Ат-Тирмизи, 1996, Ахмад, 6/450, Ад-Дахляби в Ал-Кунна, 1/124, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 250, по иснад на  Абу Бакр Ан-Нахшали от Маркуз ибн Абу Бакр Ат-Тайми от Умм Ад-Дарда. Ат-Тирмизи  е казал, че това е хасан хадис. 

Аз казвам: „Така е, както той е казал в смисъла, който е имал предвид – че хадиса има слаб иснад, но е предаден и по други вериги, които нямат недостатъци, както е разяснил в последната част на книгата си Сунан. Затова се обърнете към нея, защото е важно. Всички предавачи на хадиса са достойни за доверие, освен Маркуз. Аз- Захаби е казал, че никой не е предавал от него, освен Абу Бакр Ан-Нахшали. Все пак Ал-Хафиз (Ибн Хаджар) е казал в Ат-Таргиб, 10/87: „Мисля, че той е от дошлите по-късно“. След това е казал: „Определение: Маркуз, Абу Букайр Ат-Тамими Ал-Куфи. Той е предавал от Са'ид ибн Джубайр, Икрима и Муджахид. А Ляйс ибн Абу Суляйм, Исра'ил, 'Умар ибн Мухаммад ибн Зайд Ал-'Умари, Ас-Саури и Аш-Шарик са предавали от него. Ибн Хиббан е споменал за него в книгата си Ас-Сикат („Достойните за доверие“). Той е роден в Куфа, но се е заселил в Рее“. И той (Ибн Хаджар) е казал в биографията си за него, че е бил достоен за доверие. Някои търсещи знание не знаят това от Ал-Хафиз, но тук няма причина за неразбиране, защото Ал-Хафиз смята, че Абу Бакр (първия), е втори (Абу Букайр). Затова, ако тези  две имена се отнасят към един и същ човек, както смята Ал-Хафиз, както смятам и аз, тогава хадиса е сахих. А ако са двама различни човека, хадида е хасан, защото Маркуз е приемлив, когато се предава по веригата на Шахр ибн Хаушаб.

[ii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33.

[iii] Сахих. Предаден от Муслим, 1830.

[iv] Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.

[v] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 8/113-116, и Муслим, 2769.

[vi] Да'иф. Предаден от Абу Дауд, 4884, Ахмад, 4/30, Ал-Байхаки, 8/167-168, Абу Ну'айм в Ал-Хилйа, 8/189, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 241, по иснад от Ал-Ляйс ибн Са'д. Аз казвам: Тази верига от предавачи е слаба, защото Йахйа ибн Салим и неговия шейх, Исма'ил ибн Башир, са неизвестни.

[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/484, и Муслим, 2563.

[viii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 5/160, и Муслим, 127 и 202.

[ix] Сахих. Предаден от Муслим, 132. Бел. прев. Този хадис показва  усърдието на сподвижниците в повеляването на доброто и възбраняването на злото, дори са се борили с лошите мисли, възникващи в главите им.  Но да се предпазят от възникването на лошите мисли във всеки момент е невъзможно и те са питали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това. Неговия отговор означава, че техния опит за обуздаване на тези мисли, показва силния им имаан и любовта към доброто.