„Препятствия по пътя на знанието“, шейх Абду-с-Салям Буржис

УВОД

Разяснение по някои от въпроси от книгата „Препятствия по пътя на знанието“ на шейх Абду-с-Салям Буржис, направени от Абу Хаким Билял Дейнс, под редакцията на Абу Ийад Рафик.

Встъпителни бележки на Абу Хаким

Без съмнение илм (знанието) е средство за достигане на всички блага, добро в дунйа (земния живот) и добро в ахира (отвъдния живот). Дийн (религията) може да бъде достигната единствено чрез получаване на истинско знание за нея.

                       Пророка (с.а.с) е казал: „Човека достига до знанието, когато се старае да го намери (т.е. да се обучава)“.¹

Ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, е казал: „Аллах, субханаку уа та'Аля, е укрепил този, който чете Корана и действа въз основа на него, така че той не попада в заблуждение в този живот и няма да бъде опечален в бъдещия живот“. След това Ибн Аббас прочел казаното от Аллах:

„...И щом ви се яви напътствие от Мен, ­ който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. Ще рече: "Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?" Ще рече: "Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен."

сура Та Ха, 20:123-126²

Очевидно тези аят са адресирани до човека, който е получил худа (наставление), а след това го е изоставил.

И Аллах, субханаху уа та'Аля е казал:

„А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени. А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: "Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!"

Аз-Зухруф 43:36-38

Аллах, субханаху уа та'Аля, ръководи световете Си, исляма и посланика (с.а.с). Напомнянето в Неговата книга, произтича от казаното от Него:

 „Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! Сведущ е Аллах за вашите дела“ (Тагабун, 64:8)

Напомнянето за исляма идва от казанoто от Него:

„И нима [коравосърдечният е като] онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил светлина от своя Господ? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда“ (Аз-Зумар, 39:22).

Напомнянето за Посланика (с.а.с) – Аллах с.т. е казал:

 „О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път“ (Ал-Маида, 5:15-16).

…По такъв начин получаването на знание за този свят и за действията на основа на това знание, Аллах ще отдалечи от невежеството, унижението и ще възвиси в степените.

Аята „Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ“ (Ал-Ан'ам, 6:83).

И аята за Юсуф „Въздигаме Ние по степени когото пожелаем“ (Юсуф, 12:76). Имам Малик (Аллах да го прости) споменавайки за тези аят е казал, че пророците са въздигнати по степени в съответствие със знанието им.

Шейху-л-ислям Ибн Таймия (Аллах да го прости) казал за тези аят: „Аллах е въздигнал Юсуф, дарявайки му знание за земята как да управлява и да се грижи за нея. Ибрахим – той е бил въздигнат по степен на знанието, с това знание той е защитавал таухид (единобожието) и е отхвърлял ширк (многобожието)“.

Ибн Таймия е пояснил: „Историята на Ибрахим ни напомня за знанието и за използуването му при спор, за връщането на вредата при този, който е срещу религията. А историята на Юсуф – относителното познаване на политиката и управляването на земята така, че да получим желаната полза...Затова първата история е свързана със знанието с това, което връща вредата от религията, а втората – за знанието, което носи полза“. (14/493)

Също е казал: „Греха е от джахл (невежество)“. И е напомнил: „Що се отнася до лошите дела, те идват от невежеството и несправедливостта. Защото, наистина, никой не прави лошо от страстта и склонността на душата си към него, като при това изоставя доброто, освен от невежество, че това е от задължителните дела или от своята неприязън към това дело. В действителност лошите дела произлизат от невежество, защото ако човека е имал истинно знание за това, че това дело ще му причини смъртна вреда, той нямаше да го извърши. Защото, наистина, това е от качествата на надарените с разум“ (от „Ал-Хасанату уа-с-Саий'а“, стр. 70)

По такъв начин някои от праведните ни предшественици в религията напомнят, че знанието е пътя към всяко достойнство. Един от тях е подчертал: „О, братко мой! Наистина, небрежността е плод на греха. И, наистина, небрежността води до закоравяване на сърцето. И, наистина, закоравяването на сърцето отдалечава човека от Аллах. И, наистина, отдалечаването от Аллах води в Огъня“.

В книгата на шейх Абду-с-Салям Буржис „Препятствия по пътя на знанието“ са споменати десет изключително сериозни препятствия, които е необходимо да помним.

Изводи от първа част

1.  Религията се придобива чрез правилно знание за нея;

2.  Знанието – това е да се обучаваш.

3.  Този, който изучава Коран и действа в съответствии с него - получава покровителството на Аллах;

4.  Получаването на наставление (т.е. знание) и последващото му изоставяне – води до нещастие и слепота, привлича шейтана.

5.  Блясъка на наставлението (худа) – това е Книгата на Аллах, Неговата религия – ислям и Неговия посланик – всичко това е пътеводна светлина.

6.  Придобиването на знания и действията на тази основа е това, което отдалечава от унижението и възвисява в степента.

7.  Възвисяването в степените означава увеличаване на знанието.

8.  Знанието може да отблъсква вредата и да носи полза.

9.  Всички грехове идват от невежеството.

10.  Следователно, всички достойнства идват от знанието и действията на основата на него.

---

бележки:

1 Предадено от имам Ад-Даракутни в "Ал-Афрад" и Ал-Хатиб Ал-Багдади в "Тарих Ал-Багдад", потвърден като хасан от шейх Ал-Албани в "Сахих Ал-Джами", № 2328.

2 Предадено Ибн Абу Шайба в "Ал-Мусаннаф", 13/371 и Абу-л-Фадл Абду-р-Рахман Ар-Рази в "Фадаил Ал-Кур'ан", 84 и от имам Хаким в "Мустадрак" 2/381, вж. "Ат-Тафсир Ас-Сахих", 3/382.