Това е последната част от главата "Опазване на езика" на Имам Науауи
Знай, че всеки, който извърши грях, трябва да се разкае за това. Покаянието в отношенията с Аллах трябва да отговаря на три условия:
1. Човека трябва да прекрати извършването на греха незабавно.
2. Трябва да изпитва угризения и да съжалява за това, което е направил, и
3. Трябва да реши никога да не прави греха отново.
Покаянието в отношенията с хората трябва да отговаря на горните три условия, заедно със следното, четвърто:
4. Да прекрати всяко притеснение, което е причинил или да поиска прошка.
И така, задължението на извършилия злословие, е покаяние в съответствие с тези четири условия, защото злословието засяга и правата на човека и затова трябва да поиска прошка от този, за когото е злословил.
Достатъчно ли е да се каже на човека: „Аз злослових за теб и те моля да ми простиш този грях“ или трябва да се съобщи какво е говорил?
На това учените от Шафи’ мадхаб дават две гледни точки:
Първата: Казването на това, което е говорено, е условие. Ако той е опростен без да казва какво е говорил, прошката е недействителна, както би бил опростен за кражба на неидентифицирани пари.
Втората: Осведомяването на човека за казаното не е условие, защото той можеда не издържи на това и да не прости. Затова знанието за това не е узловие, за разлика от примера с откраднатите пари.
Първото мнение е по-силно, защото хората могат да прощават определени злословия, а други – не.
Ако жертвата е мъртва или отсъства, човека се освобождава от необходимостта да иска прошка. Но учените казват, че трябва много да се моли за него и да иска прошка, като извършва много добри дела.
Знай, че не е задължение на този, за когото са злословили да прости на злословилия това. Защото да се даде и вземе е право, така и избора за това. Все пак е желателно (мустахаб) да се прости, за да се освободи брата мюсюлманн от този грях и за да бъде щастлив да получи голямата награда за прошка и любов от Аллах.
Аллах Всевишния е казал:
„...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните“.
(Ал Имран, 134)
като си напомни, че: „Това вече се е случило и нищо не може да се направи за това. Затова ще е неправилно да не се даде шанс да получи награда и да не простя на брата си мюсюлманин“.
Аллах казва:
А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
(Аш-Шура, 43)
И е казал:
Придържай се към снизхождението...
(Ал-Араф, 199)
Съществуват много аят, подобни на приведените по-горе.
В достоверен хасис, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах поддържа раба(Си), докато раба поддържа брата си“. [i]
Аш-Шафи, Аллах да го помилва, е казал: „Този, когото търсят, за да зарадват, а той не се радва, че шейтан“.
И споменатото поощряване на човек да прости злословието, е правилното.
Що се отнася до казаното от Саид ибн Ал-Мусаийб: „Не прощавам на тези, които ме притесняват“ и това, което Ибн Сирин е казал: „Не му забранявам това и не му разрешавам това, защото Аллах му е забранил злословието, а аз никога няма да разреша това, което Аллах е забранил“ – това е недостоверно, защото е грешно.
Това е защото човек, който прощава на някого, не му разрешава нещо забранено. Той само упражнява правото на възмездие, което му е дадено. Текастовете от Корана и Сунната ясно указват, че е желателно да се прощава и да се използува правото на възмездие, което е установено за дадения случай. Възможно е думите на Ибн Сирин да означават: „Не позволявам да се злослови за мен“. Това би било правилно, защото човек обикновено казва: „Този, който е злословил за мен трябва да изчистви петното от честта ми“ и това означава, че не позволява това да се случи. По-скоро той забранявана други да злословят за него, както и забранява други да бъдат наклеветени.
За разпространяването на слухове
Имам Абу Хамид Ал-Газали, Аллах да го помилва, е казал: „Повечето сплетни (намима) се отнасят до нещо, което се отнасся до друг човек, като се предава за кого се говори. Например казват на някого: „Този каза за теб това и това“. Но сплетните не се ограничават само с това, а по-скоро тяхното определение е: разкриване на това, което човек би предпочел да остане скрито, независимо дали някой друг знае за това, или се знае за кого става дума, или за трета страна. Няма значение дали се разкрива в писмо, с думи, жестове и пр. Сплетните в своята същност са разпространяване на това, което е лично и разкриване тайната на това, което човек иска да е скрито и не иска да разказва. Човека трябва да запази мълчание в отношенията си с хората за това, което вижда или чува с изключение на случаите, когато разказа ще допринесе полза на мюсюлманите или ще предотврати извършването на грях“.
Също е казал: „От всекиго, на когото са казали клюки (намима) и са казали: „Този каза за теб така и така“, се изисква съблюдаването на следнихте шест неща:
1. Той не трябва да вярва на казаното, защото този, който предава тези клюки, е сплетник, клюкар (намам), а сплетника, е фасик, грешен човек, защото предава лъжи.[ii]
2. Той трябва да му забрани да говори, да го посъветва и да му разкрие това, че действията му са отвратителни.
3. Трябва да го възненавиди заради Аллах, защото наистина в очите на Аллах той е ненавистен, а да се възненавиди заради Аллах, е задължение.
4. Не трябва да мисли лошо за човек,а за който се говори, основавайки се на думите на Аллах: „О, вярващи, много странете от подозрението!“ (Ал-Худжурат, 12)
5 Ккоето ти е разказано (за някого) не трябва да е оричина за разследване по въпроса, защото Аллах е казал:„...и не злословете един за друг!“ (Ал-Худжурат, 12)
6. Човека не трябва да е доволен, че е установил сплетник, както и не трябва да съобщава за клюките, казвайки: „Еди-кой си човек ми каза това и това“, за да не стане клюкар и да направи това, което е забранявал.
Разказва се, че някой дошъл при Умар ибн Абду-л-Азиз, Аллах да се смили над него и му казал нещо за друг човек. И Умар му казал: „Ако искаш, ще разследваме делото. Ако лъжеш, си от тези, които попадат под тази ая: „О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение...“ (Ал-Худжурат, 6)
а ако говориш истината, попадаш под ая: „...клеветник, който разнася сплетни...“ (Ал-Калям, 11)
А ако искаш можем да оставим това дело“. И човека казал: „Остави това дело, о повелителю на вярващите! Никога повече няма да спомена това“.
И успеха е от Аллах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).