Знай, че тези две неща са от най-презрените и отвратителни, но и най-разпространени сред хората, тези, които са далече от тях, са малко. Затова ще започна с тях, за да предупредя за тях.
Що се отнася до злословията (гиба) – това е да говориш за човек в негово отсъствие нещо, което на него не би му харесало (да чуе). Било то: за тялото му, религиозни качества, мирски дела, за него самия, духовност, външност, характер, благосъстояние, деца, баща, жена, слуга, дрехи, походка, усмивка, греховност, жизнерадост, тъга или за нещо подобно. Няма значение дали се споменава в писмо или словесно, или го показваш с очи, ръце или глава.
За тялото, когато казваш: „той е сляп“, „има мътни очи“, „плешив е“, „нисък е“, „висок е“, „той е тъмен“. За религиозността: „той е грешник“, „той е лъжец“, „той е предател“, „лошо се моли“, „търпелив е към нечестността“, „лошо се отнася с родителите“, „не дава закят колкото трябва“, „не избягва злословията“. Що се отнася до мирските дела, е когато казваш: „има лоши обноски“, „не мисли за хората“, „не признава другите за прави“, „говори много“, „много яде и пие“, „стои на неподходящо място за него“.
За родителите, когато казваш: „неговия баща е грешник“, „индус“, „набатей“, „негър“, „безделник“, „щур“. Когато говориш за характера: „има лошо държание“, „той е високомерен“, „кавгаджия“, „тиранин е“, „няма воля“, „слабохарактерен е“, „безотговорен“, „той е нерешителен“.
За останалите категории може също да се каже, основавайки се на казаното вече: „Споменаването да е в неприятен за човека контекст“. Имам Абу Хамид Ал-Газали, основавайки се на единодушното мнение на мюсюлманските учени е казал, че злословието е това: „Споменаването на човек за друг (когато отсъства) на нещо, което не би му харесало да се споменава“. Достоверния хадис, обясняващ това, ще приведен по-късно, инша Аллах.
Що се отнася до разпространяването на сплетни (намима), това е , когато човек предава и продължава разговор на едни хора, пред други, с намерението да всее разногласия между тях.
Това са определенията. Отнесено до отсъждането за тези неща, единодушно е признато от учените, че те са забранени – клеветата, злословието, сплетните. Безспорните доказателства в Корана, сунната и единодушното мнение на учените указват забраната им.
Аллах казва:
„И не се дебнете, и не злословете един за друг!". (Ал-Худжурат, 12)
И Той казва:
„Горко на всеки клеветник-хулител...“ (Ал-Хумаза, 1)
От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Този, който разпространява слухове (намима), няма да влезе в Рая“.[i]
От Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, че веднъж посланика на Аллах (с.а.с) минал покрай два гроба и казал: „Наистина, тях (обитателите на двата гроба) ги измъчват за нещо и то е маловажно.“
Във варианта на Ал-Бухари: „Наистина е нещо важно. Що се отнася до първия, той е разпространявал слухове (намима), а втория не се е пазил от (капките) урина.“ [ii]
Учените казват, че смисъла на думите: „...то е маловажно“ по тяхно мнение или „маловажно“ за тях, за да престане да се занимава с това.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Знаете ли какво е злословието?“ Те казали: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре!“ Той казал: „Да споменете нещо за своя брат (в негово отсъствие) нещо, което му е неприятно (да чуе)“. Някой казал: „А ако моя брат притежава това, което съм споменал?“ Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Ако той притежава това, което си казал, ти злословиш за него. А ако не притежава – си го оклеветил“.[iii]
А'иша, Аллах да е доволен от нея, разказва: „Казах на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Ти си над Сафийа в това и това“ (някои предавачи казват, че това значи, че тя е била ниска на ръст). Той отговорил: „Ти каза думи, които ако се смесят с морето, ще го изцапат“.[iv]
Ат-Тирмизи е казал, че това е хасан сахих. Аз казвам, че израза „изцапа“ (мазаджа) означава, че става дума за това, че това (думите) ако се смеси с вода, ще промени вкуса и мириса ѝ рязко и ще стане зловонна и мръсна. Този хадис представлява едно от най-големите доказателства за забранеността на злословието, ако не и най-голямото. Аз не знам друг хадис, който да достига подобно ниво на осъждане на злословието.
„...не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той
от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива...“ (Ан-Наджм, 2-4)
Молим Аллах Милосърдния за Неговата милост и прошка за всички низки деяния!
От Анас, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал:„Когато бях възнесен (в небесата), минах покрай хора, чиито нокти бяха от мед и с тях те деряха лицата и гърдите си. Попитах: „Кои са тези хора, о, Джибрил?“ Той отговори: „Тези са, които са яли плътта на хората[v]и са ги безчестили“. [vi]
Също се предава от Са'ид ибн Зайд, Аллах да е доволен и от двамата, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Наистина една от най-лошите форми на риба (лихварство) е безчестенето на мюсюлманин без право“.[vii]
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина: не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава. Благочестието (такуа) е точно тук (и той посочи гърдите си). Достатъчно зло е за човека да унижава своя брат мюсюлманин. Мюсюлманинът е изцяло неприкосновен за друг мюсюлманин: кръвта му, имуществото му и честта му“.[viii]
Ат-Тирмиди е казал, че това е хасан хадис. Аз казвам, че няма хадис с по-голяма полза и с повече изгоди от него. И Аллах да ни помага!
[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/472, и Муслим, 105, и формулировката на хадиса е от него.
[iv] Сахих. Предаден от Абу Дауд, 4875, Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2624, и Ахмад, 6/189, по иснад на Суфйан ибн 'Али ибн Ал-Акмар. Аз казвам: Иснада е достоверен, а предаващите хадиса са достойни за доверие.
[v] Заб.прев. Това се отнася до злословието, както Аллах го е сравнил с ядене плътта на човек: „И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат?“ (Ал-Худжурат, 12).
[vi] Сахих. Предаден от Ахмад, 3/224, Ибн Абу Ад-Дунйа в Ас-Самат, 165 и 572, от Абу Ал-Мугир. Хадиса се предава и от Абу Дауд, 4878-4879. Като цяло хадиса е маусул - достоверен, а Аллах знае най-добре.
[vii] Сахих. Предаден от Абу Дауд, 4876, Ахмад, 1/190, и Ал-Хайсам ибн Куляйб в Ал-Муснад, 2/30, по иснад Абдулла' ибн Абу Хусайн от Науфил ибн Масахик. Аз казвам: „Тази верига е достоверна и всичките предавачи са достойни за доверие. Хадиса има и поддържащи доказателства от други хадиси, предадени от Ал-Бар ибн 'Азиб, Абдулла' ибн Мас'уд и Абдулла' ибн 'Аббас, Аллах да е доволен от тях. Вж. Ат-Таргиб, 3/503-505.
[viii] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, 1992, по иснад на Хишам ибн Са'ад от Зайд ибн Аслям от Абу Салих. Ат-Тирмизи е обявил хадиса за хасан. Хадиса има и друга верига на предаване, предаден от Муслим, 2564, и Ахмад, 2/227, 311 и 360, от Абу Са'ид. Автора (Ан-Науауи) е забравил да упомене тези вериги от предавачи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).