От книгата на Имам Науауи "ал-Азкар"
част Трета
В предната глава установихме, че злословие е, когато човек говори за друг в негово отсъствие, споменавайки за последния нещо, което не му се нрави, било то в словесна, писмена форма, чрез жест, с очи, ръце или глава.
Принципа е:
Всичко, което човек може да покаже за недостатъците, е злословие, което е забранено. Например, когато кажеш за някого „този и този“ човек, когато ходи, куца или нещо подобно с цел да се принизи човека. Всичко това е харам (забранено) и няма друго мнение по този въпрос. Друг пример за това е, когато някой автор споменава определен човек в книгата си, казвайки: „Този човек казва, че...“, желаейки да го унизи и да го обезчести. Това е харам. Но ако неговото намерение е да покаже грешките на този човек, така че хората да не го последват, или да покаже негов недостатък в знанието, за да не се заблуждават други, то това не е злословие. Това ще бъде съвет (насиха), т.е. задължение и ще бъде възнаграден, ако това е била истинската цел.
Също ако автора говори обобщаващо: „тези хора“ или „тази група казва така и така и това е заблждение“, или „грешка“, или „невежество“, или „небрежност“, или нещо подобно, то това не е злословие.
Към забранения тип злословие се отнасят случаите, когато:
Човек казва: „Някои хора правят така и така“, или „някои учени“, или „някои претендиращи, че знаят“, или „някои мюфтии“, или „постещите“, или „някои, които минаха покрай нас днес“, или „някои хора, които видяхме днес“ или подобно на това „...които направиха това и това“, без буквално да се спомене конкретна личност, но говорейки за конкретни хора и давайки определение за тях, с което става възможно да се разбере за кого става дума.
Към този тип се отнася злословието на знаещите хора, например когато на някой казват: „Как е еди-кой си?“ Той отговаря: „Аллах да ни помага“, или „Аллах да ни прости“, или „Аллах да му помага“, или „Молим Аллах да му прости“, или „Тързим убежище при Аллах от злото“, „Аллах да ни защити от недостатъците на скромността“ или нещо подобно, от което човек разбира, че става дума занедостатъци на обсъждания. Това е забранено злословие. Същото е когато се казва: „Еди-кой си е изпитан както един от нас“, или „богатството е изпитание за еди-кой си“.
Това са няколко примера по този въпрос. Във всеки случай трябва да се обръщаме към основното определение за злословието: човека дава на слушателите да разберат недостатъци, които присъстват у някои хора (дори и да не употреби имената им). Всичко е съвършено ясно от хадиса от Сахих Муслим, който приведохме в предната глава, както и от други, в които се говори за границите на злословието.
А Аллах знае най-добре!
Знайте, че злословието е забранено както да се изрича, така и да се слуша и одобрява. Този, който слуша човек, който говори забранени неща, трябва да му попречи за това, ако не е застрашен явно от този, който говори. Но ако присъства такава възможност (за вреда), той трябва в сърцето си да се отдели от това. А ако има възможност с езика си да отхвърли злословието или да го прекрати, като смени темата, това е задължително за него. Ако не го направи, извършва акт на неподчинение (т.е. грях).
Ако каже: „Замълчете!“, желаейки обратното в сърцето си, Абу Хамид Ал-Газали е казал: „Това е лицемерие. Това (изказване) не избавя от греха този, който го е изрекъл. Човека е длъжен да възненавиди (злословието) в сърцето си“.
Ако човек е принуден да остане на мястото, където има злословие, страхува се да го забрани, или го забранява, но не го слушат и той не може да се махне, в тзкъв случай му е забранено да слуша и не трябва да обръща внимание на злословието. Вместо това, изхода му е зикр на Аллах с език и сърце, или дори само в сърцето си. Или трябва да мисли за нещо друго, за да се занимава и да не слуша. Ако направи така, за него няма да има вреда, докато е в такова състояние.
И щом видиш такива, които празнословят за Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава сатаната, не сядай, щом си спомниш, с хората-угнетители!
(Ал-Ан'ам: 68)
Съобщава се, че веднъж поканили Ибрахим ибн Адам на уалима (сватбен пир), той отишъл и заварил хората да обсъждат един от тези, които не дошли. Те казвали: „Той е ленив“. И Ибрахим казал: „Сам си навлякох това, защото дойдох тук, където хората злословят“. Той напуснал мястото и постил три дни.
Как да се предпазим от злословията
Знай, че този раздел съдържа множество доказателства от Корана и Сунната, но ще се огранича в споменаването на няколко от тях. Този, на когото Аллах дарява успех, ще извлече полза от тях. А този, на когото Аллах не давауспех, няма да извлече полза, дори и да прочете томове, пълни с доказателства.
Основно внимание се отделя на това, всеки човек да прочете текстовете, забраняващи злословията и да размисли върху казаното от Аллах с.т.:
„...е изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.".
(Каф: 18)
И още над казаното от Него:
Ето, вие я пренасяте с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно.
(Сура Ан-Нур: 15)
И над достоверния хадис, който приведохме по-рано: „Наистина раба (на Аллах) ще каже думи, без да знае последствията (от тях) и за това ще бъде хвърлен в Огъня“.
Човек трябва да рзмишлява над всички други доказателства, които приведохме в предидущата глава за опазването на езика и злословията. Всеки човек е длъжен да ги приложи казаното в този текст във всяко свое изказване, например (даси напомни преди разговор): „Аллах е с мен“, „Аллах е свидетел“, „Аллах ме вижда“.
Веднъж казали на Хасан ал-Басри: „Ти си злословил за мен“. Той казал: „Кой си ти, трябва да знам при кого отиват добрините ми?“
И Абдулла ибн Ал-Мубарак е казал: „Ако решах да злословя за някого, наистина щях да злословя за моите родители, защото те най-много от всички се нуждаят от моите добрини“.
Разрешените видове злословие
Знай, че въпреки, че злословията като цяло са забранени, при определени обстоятелства са позволени, когато се извършват поради полза от тях. Позволението за това трябва да се основава на законна шариа' причина, а ако такава няма, позволението няма да бъде получено. Позволение (признаване на злословието за позволено) може да бъде получено по следните шест причини:
1. Притеснение. Позволено е на този, който е притесняван да се жалва за положението си пред управителя или в съда, или на другиго, който има власт или възможност да установи справедливост против притеснителя. Трябва да каже: „Еди-кой си човек е несправедлив към мен“. или .той направи това и това“, и „той ме задължи да направя това и това“ и пр.
2. Търсене на помощ против злото и промяна на грешника. Може да се каже на човека, който ще помага против злото: „Еди кой си човек направи това и това и аз предотвратих това“ или нещо подобно. Целта трябва да е желание за прекратяване на злото. Ако има друга цел, е забранено.
3. Искане на фатауа (религиозно отсъждане). Човек може да се обърне към мюфтия (учен, който е способен да идава фатуи): „Брат ми“ или „Баща ми“ или „Еди кой си човек е несправедлив към мен в еди-какво си. Има ли право да прави това? Как да постъпя?“ и пр. Също може да каже: „Моята съпруга ми прави това и това“ или „съпруга ми прави това и това“ и пр. Това е позволено, изхождайки от необходимостта. Така или иначе, по-добре е да се каже: „Какво ше кажете за човек, който е направил това и това?“ или “за мъжа“ или „за жената“ или „жената, която прави това и това“, без да се уточнява.
В последния случай се цели достигането на целта без да се упоменава накой определен. Не по-малко е позволено споменаването на човек по име, но при дадени обстоятелства, в съответствие с хадиса от Хинд, Аллах да е доволен от нея, който ще споменем по-късно, ин ша Аллах, а който е казала на Посланика на Аллах с.а.с: „Наистина Абу Суфян (съпруга ми) е скъперник“. И посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не ѝ забранил да говори.
4. Предупреждаване и съвети към мюсюлманите против злото. Съществуват няколко гледни точки в тозислучай и едната е обявяване на накого за ненадежден при разказване на хадиси и даване на свидетелство. Това е позволено в съответствие с иджма'. По-скоро това е задлжително по необходимост.
Друг случай е когато човек иска да встъпи в брачни отношения с някого, в делови, в покупко-продажва, предаване на нещо или в някакви всекидневни дела. Тогава си длъжен да кажеш на човека това, което знаеш за неговия възможен партньор, като намерението е за съвет. Ако целта ти може да бъде достигната просто с думите: „Не е добре да имаш работа с него“ или „не трябва да правиш това“ или нещо подобно, тогава споменаването на друго, на лоши качества, не се позволява. Ако целта не може да се постигне без разясняване за този човек, може да се разкаже детайлно.
Друг пример – когато виждаш човек, който купува стока от някой, за когото е известно, че е лъжец, прелюбодеец, пияница или нещо подобно, купувача трябва да бъде известен, ако не знае. Дадения случай определя не само този пример. Важи и за случая, когато знаеш, че стоката е с недостатъци. Твое задължение е да кажеш на купувача, ако ти знаеш.
Следващия пример, когато видш човек, който търси знание от новатор или отклонил се човек, и се страхуваш, че това може да повлияе на ученика. В рази ситуация трябва да посъветваш, при условие, че намерението ти е за добър съвет и нищо повече. Тук много хора грешат, защото е възможно зависта да подбуди човек към съвет. Или е възможно шейтан да излъже по този повод, карайки да повява, че прави това от съчувствие или за съвет.
Последния случай е, когато човека е на ръководен пост и прави това лошо.В случая трябва да се каже на тези, които ръководят този човек, че са назначили неподходящия човек...
5. Когато някой вади на показ лошите си постъпки или нововъведения. Приемр за това е, когато човек не скрива, че пие алкохол, или че присвоява незаконно пари или власт. Разрешено е да се говори за това, което човек прави публично. Но не е разрешено да се говори за други негови недостатъци, ако не попадат в някоя от позволените ни категории злословие.
6. За определяне на някого. Ако някой е известен с прозвище, е позволено то да се използува с цел идентификация, но е забранено човека да се назовава така, за да бъде унижен. Ако може да бъде идентифициран по друг начин – по достоен – това е за предпочитане.
Това са шест изключения, когато по мнение на учените, е разрешено да се злослови и се съблюдават правилата, споменати по-горе.
Сред тези, които говорят подробно за написаното по-горе, е Абу Хамид Ал-Газали в книгата си Ал-Ихя', а също и други учени. Доказателство за позволеното злословие могат да се намерят в много достоверни хадиси. Съществува единодушно съгласие на учените по повод позволеността на злословието при тези шест случая. В Сахихах на Ал-Бухари и Муслим се съобщава че Аи'ша, Аллах да е доволен от нея, е казала: „Човек поиска разрешение от Пророка с.а.с да влезе и той отговори: „Нека да влезе, но какъв лош брат за роднините си е този“.
Ал-Бухари дава този хадис като доказателство за това, че е позволено да се злослови за вредни и съмнителни хора.
Ибн Мас'уд, Аллах да е доволен от него, разказва: „Посланика на Аллаха, Аллах да го благослови и с мир да го дари, разделяше ганима (военни трофеи) и човек от ансарите каза: „„Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!“ Аз казах: „Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня и заприлича на червено багрило. После каза: „Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, а и Неговият Пратеник?“ После каза: „Да се смили Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания от това, но той прояви търпение!“ Казах си: „Не е грях, повече не ще му донасям за разговори“
Ал-Бухари дава този хадис като доказателство за това, че човек може да събщи на брата си за това, което говорят за него.
А'иша, Аллах да е доволен от нея, разказва, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал веднъж: „Не мисля, че този човек и този човек знаят нещо за религията ни“.
Ал-Ляйс ибн Са'ад, един от предавачите в иснад на хадиса, е казал: „Имаше двама лицемери по това време“.
Хадиса от Хинд, съпругата на Абу Суфян, в който тя казала на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, „Наистина Абу Суфян е скъперник“.
Също и хадиса на Фатима бинт Кайс, Аллах да е доволен от нея, когато Пророка с.а.с (по повод предложенията за брак от двама мъже): „Що се отнася до Му'ауийн, той е много беден. А Абу Джама винаги носи тояга на рамото си (т.е. бие жените си)“.
част 4 - Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати
