Препятствия по пътя на знанието

УВОД

Разяснение по някои от въпроси от книгата „Препятствия по пътя на знанието“ на шейх Абду-с-Салям Буржис, направени от Абу Хаким Билял Дейнс, под редакцията на Абу Ийад Рафик.

Встъпителни бележки на Абу Хаким

Без съмнение илм (знанието) е средство за достигане на всички блага, добро в дунйа (земния живот) и добро в ахира (отвъдния живот). Дийн (религията) може да бъде достигната единствено чрез получаване на истинско знание за нея.

                       Пророка (с.а.с) е казал: „Човека достига до знанието, когато се старае да го намери (т.е. да се обучава)“.¹

Ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, е казал: „Аллах, субханаку уа та'Аля, е укрепил този, който чете Корана и действа въз основа на него, така че той не попада в заблуждение в този живот и няма да бъде опечален в бъдещия живот“. След това Ибн Аббас прочел казаното от Аллах:

„...И щом ви се яви напътствие от Мен, ­ който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението. Ще рече: "Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?" Ще рече: "Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен."

сура Та Ха, 20:123-126²

Очевидно тези аят са адресирани до човека, който е получил худа (наставление), а след това го е изоставил.

И Аллах, субханаху уа та'Аля е казал:

„А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени. А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: "Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!"

Аз-Зухруф 43:36-38

Аллах, субханаху уа та'Аля, ръководи световете Си, исляма и посланика (с.а.с). Напомнянето в Неговата книга, произтича от казаното от Него:

 „Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! Сведущ е Аллах за вашите дела“ (Тагабун, 64:8).

Напомнянето за исляма идва от казанoто от Него:

„И нима [коравосърдечният е като] онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил светлина от своя Господ? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда“ (Аз-Зумар, 39:22).

Напомнянето за Посланика (с.а.с) – Аллах с.т. е казал:

 „О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път“ (Ал-Маида, 5:15-16).

…По такъв начин получаването на знание за този свят и за действията на основа на това знание, Аллах ще отдалечи от невежеството, унижението и ще възвиси в степените.

Аята „Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ“ (Ал-Ан'ам, 6:83).

И аята за Юсуф „Въздигаме Ние по степени когото пожелаем“ (Юсуф, 12:76). Имам Малик (Аллах да го прости) споменавайки за тези аят е казал, че пророците са въздигнати по степени, в съответствие със знанието им.

Шейху-л-ислям Ибн Таймия (Аллах да го прости) казал за тези аят: „Аллах е въздигнал Юсуф, дарявайки му знание за земята, как да управлява и да се грижи за нея. Ибрахим – той е бил въздигнат по степен на знанието, с това знание той е защитавал таухид (единобожието) и е отхвърлял ширк (многобожието)“.

Ибн Таймия е пояснил: „Историята на Ибрахим ни напомня за знанието и за използуването му при спор, за връщането на вредата при този, който е срещу религията. А историята на Юсуф – относителното познаване на политиката и управляването на земята така, че да получим желаната полза... Затова първата история е свързана със знанието с това, което връща вредата от религията, а втората – за знанието, което носи полза“. (14/493)

Също е казал: „Греха е от джахл (невежество)“. И е напомнил: „Що се отнася до лошите дела, те идват от невежеството и несправедливостта. Защото, наистина, хикой не прави лошо от страстта и склонността на душата си към него, като при това изоставя доброто, освен от невежество, че това е от задължителните дела или от своята неприязън към това дело. В действителност лошите дела произлизат от невежество, защото ако човека е имал истинно знание за това, че това дело ще му причини смъртна вреда, той нямаше да го извърши. Защото, наистина, това е от качествата на надарените с разум“ (от „Ал-Хасанату уа-с-Саий'а“, стр. 70)

По такъв начин някои от праведните ни предшественици в религията напомнят, че знанието е пътя към всяко достойнство. Един от тях е подчертал: „О, братко мой! Наистина, небрежността е плод на греха. И, наистина, небрежността води до закоравяване на сърцето. И, наистина, закоравяването на сърцето отдалечава човека от Аллах. И, наистина, отдалечаването от Аллах води в Огъня“.

В книгата на шейх Абду-с-Салям Буржис „Препятствия по пътя на знанието“ са споменати десет изключително сериозни препятствия, които е необходимо да помним.

Изводи от първа част

1.  Религията се придобива чрез правилно знание за нея;

2.  Знанието – това е да се обучаваш.

3. Този, който изучава Коран и действа в съответствии с него - получава покровителството на Аллах;

4.  Получаването на наставление (т.е. знание) и последващото му изоставяне – води до нещастие и слепота, привлича шейтана.

5.  Блясъка на наставлението (худа) – това е Книгата на Аллах, Неговата религия – ислям и Неговия посланик – всичко това е пътеводна светлина.

6.  Придобиването на знания и действията на тази основа е това, което отдалечава от унижението и възвисява в степента.

7.  Възвисяването в степените означава увеличаване на знанието.

8.  Знанието може да отблъсква вредата и да носи полза.

9.  Всички грехове идват от невежеството.

10. Следователно всички достойнства идват от знанието и действията на основата на него.

---

бележки:

1 Предадено от имам Ад-Даракутни в "Ал-Афрад" и Ал-Хатиб Ал-Багдади в "Тарих Ал-Багдад", потвърден като хасан от шейх Ал-Албани в "Сахих Ал-Джами", № 2328.

2 Предадено Ибн Абу Шайба в "Ал-Мусаннаф", 13/371 и Абу-л-Фадл Абду-р-Рахман Ар-Рази в "Фадаил Ал-Кур'ан", 84 и от имам Хаким в "Мустадрак" 2/381, вж. "Ат-Тафсир Ас-Сахих", 3/382.

Хвала на Аллах, Господа на световете! Него възхваляваме, търсим Неговата помощ и прошката Му. Търсим убежище при него от злото в нашите души и в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще му попречи. А когото унизи, никой не ще му помогне. Свидетелствам, че няма друг, достоен за поклонение, освен Аллах Единствения. Няма Той съдружник. Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и посланик.

Шейха започва с известния хадис от Умар ибн Ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, предаден в двата Сахих – на Ал-Бухари и Муслим – в който посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Делата са само според намеренията... ¹“.

Абу Муслим Ал-Хаулани, Аллах да го прости, е казал: „Нищо не отвръща човека от пътя на Аллах така, както желанието за похвала от хората“.

Хишам Ад-Дастуа’и² казал: „Кълна се в Аллах! Не мога да кажа, че съм излязъл, дори един ден, да търся хадис само заради Аллах³“. Шу’ба казал: „Сред хората няма друг, за когото да мога да кажа, че е търсил хадис заради Аллах, освен Хишам, търговеца от Даст...“ След това Шу’ба добавил: „Ако Хишам е казал така, какво (да кажем) за нас?“

Имам Аз-Захаби е коментирал: „Аз също не мога да кажа (като Хишам). Докато, наистина, праведните ни предшественици в религията (саляфу-с-салих) са били хора, които са търсили хадиси заради Аллах. Те са постигнали благородството, благодарение на това, станали са имаами, следвани от хората...После друга група хора тръгнали и търсили техните хадиси, но те нямали правилното намерение. Те не търсили (хадиси) само заради Аллах. Но те достигнали разбирането и се върнали с отговор. И след това знанието (илм), което достигнали, ги доближило до искреността (ихлас)“.

Шейх Буржис...казва: „Наистина това, което е най-важно за търсещия знание (талиб) – е да се грижи за своето намерение (нийа) и да го направлява, да го пази от изкривяване. Ако ученика на знанието (талибу-л-илм) възнамерява чрез знанието си да постигне нещо в живота, то най-напред той е непокорен пред своя Господ. И така уморява себе си, а греха ще се върне към него и нищо няма да получи от дунийа, освен това, което му е било предписано“.

Хасан ал-Басри (Аллах да го прости) е казал: „Този, който търси знание заради дунийа, ще получи част от знанието. А този, който търси знанието заради живота след смъртта (ахира), ще го получи⁸“. Ибн Мубарак (Алах да го прости) е напомнил: „Началото на знанието – това е наличието на правилно намерение (нийа), след това – да насочите вниманието си и да слушате, после да разберете това (чутото), да го запомните и след това да дейсвате въз основа на него и накрая – да го разпространявате⁹“.

Това обяснение е за казаното от Аллах Всевишния:

 „Кажи: „Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост (басира) ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите." (Юсуф, 12:108).

Шейх Ибн Усаймин (Аллах да го прости) споменал за тази ая, че басира включва три неща: „Това, че човек призовава към Аллах на основата на: знание (басира) за състоянието на тези хора, които призовава, знание (басира) за това, как призовава, след това знание (басира) затова, към какво призовава“. Той е казал за думите на Аллах „Кажи: "Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост (басира)...“: „...това, което се подразбира в казаното от Него, за басира, не е само познаването на шариа’, а включва: познаване на шариа’ (т.е. на религията), познаване на състоянието на призоваваните и знание за пътя за достигане на целта и това, това е мъдрост (хикма). Затова  той (призоваващия по пътя на Аллах) има басира за шариа’, състоянието на тези, които призовава, начина и пътя, по които правим призива (дауа) ¹⁰“.

Шейх Буржис отбелязва, че аята „...И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае“ (Ал-Бакара, 2:282), е втората част на това, което Аллах иска да ни каже, че Той е Този, който ни учи (но не това, че ако се боите от Аллах, получавате знание).

Имам Сибауайх¹¹ (Аллах да го прости) е споменал: „...че „и“ (уа) от тази ая, - има „и“, което се употребява като ‘атф – свързва нещо с друго. Две неща се свързват помежду си, когато са споменати заедно, но не е така в този случай, когато втората половина на аята, е резултата от реализирането на първата половина“¹².

Изводи от този урок

1. Делата се оценяват по намеренията.

2. Търсенето на похвала от хората  е една от най-големите пречки по пътя на Аллах.

3. Саляфите се страхували да твърдят, че са искрени, дори за едно нещо. Този е пътя на най-знаещите от имамите саляф, във всички времена.

4. Грижата на човека за бъдещия живот води до подреждане на делата му в този свят, а загрижеността за сегашния живот води към разруха.

5. Най-важното за търсещия знание, е внимателното проследяване на намерението, очистването му, възпитание и развитие. Така, както неправилното намерение, е непокорство пред Аллах, дори преди човека да е започнал да действа или да е мръднал част от тялото си!

6. Знанието – това е да имаш чисто намерение, да внимаваш и слушаш, да разбираш, запомняш, действаш, а след това да учиш. Този, който е преминал това – е „узрял“ за знанието, което е достигнал.

7. Смисъла на сигурното знание (басира), с което се призовава, се заключава в три неща: фактическо знание само по себе си, знание за призоваваните и знание за начина на общуване, която ще помогне за достигане на желаната цел.

8. Аллах е този, Който дарява знанието, а такуа е регов резултат.

---

бележки:

1 Т.е критерия за оценка при Аллах, е намерението, с което човека извършва едно дело. Ако човека работи искрено заради Аллах, за достигне приближаване до Него, за Неговото доволство, тогава Всевишния ще приеме това дело и ще възнагради за него, ако то е в съответствие с Неговия закон.

2 Един от имамите в миналото, който е познавал фъкх във висока степен, заслужил доверието на събирач и предаващ хадиси.

3 Предадено от имам Аз-Захаби.

4 Става дума за това, че в Съдния Ден познаването на хааадиси няма  да свидетелства против човек, който има това знание. Това може да се случи, когато човека се стреми към знание не заради Аллах. Също така и, ако човека не въплатява в практиката това, което е научил за религията. Аллах знае най-добре!

5 Ас-Сийар, 7/150.

6 Става въпрос, че този свят и всичко на него, ще бъде унищожено от Аллах в Последния ден.

7 Хасан, заверен от шейх Ал-Албани в Сахих Ибн Маджа, № 207

8 Предадено от Ал-Хатиб Ал-Багдади в Иктида'у-л-илми-л-'амал, стр. 66.

9 Предадено от Ибн Абду-л-Барр в Джами' байану-л-илм уа фадлих.

10 От Ал-Каул Ал-Муфид, 1/161, 2 издание.

11 Един от великите имами в областта на езика и граматиката, подобно на имам Ал-Бухари.

12 Много хора срещат трудност в разбирането на това. Ако вземем тази ая с подразбирането, че страха от Аллах води до знание, тогава ще изкривим смисъла на аята. Т.к. именно илм (знание) е това, което води до такуа (богобоязливост). С други думи – казаното от Аллах дарява илм, което води до такуа.

Хвала на Аллах, Господа на световете! Него възхваляваме, търсим Неговата помощ и прошката Му. Търсим убежище при него от злото в нашите души и в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще му попречи. А когото унизи, никой не ще му помогне. Свидетелствам, че няма друг, достоен за поклонение, освен Аллах Единствения. Няма Той съдружник. Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и посланик.

Едно от нещата, което е препятствие по пътя на търсещия знание, е въплатяването на знанието в действия. Наистина, много праведни предшественици са търсели помощ, прилагалйки на практика знанието, което са достигнали.

Имам Ахмад, Аллах да го прости, е казал, че никога не е записвал хадис в своята книга Муснад, без да плати закят за този хадис. В началото, когато е записвал хадис за извършването на поклонението хадж от Пророка (с.а.с) и, че той е направил кръвоспускане за един динар, имам Ахмад е извършил хадж и е направил кръвопускане.

Предшествениците са разбирали, че плода на знанието, това е действието (това е причината, поради която имам Хатиб Ал-Багдади е написал книгата Иктидау-л-илми-л-‘амал – „Претворяването на знанията в дела“).

Абу Барза Ал-Аслями (Надл ибн Убайд) приел исляма преди покоряването на Мекка и взел участие в този поход. Също така е бил на седем сражения, след което се заселил в Басра. Воювал е в Хорасан. Предал е 46 хадиса. умира в Басра през 46г. от хиджра. Той, Аллах да е доволен от него, предал, че Пророка (с.а.с) казал: „Двата крака на раба на Аллах няма да се помръднат (в Съдния ден), докато Аллах не го пита за живота му и как го е изживял, за знанието му и какво е направил с него, за имуществото му – как го е придобил и за какво го е похарчил“.

Абу Дарда, Аллах да го прости, споменал: „Човека няма да е знаещ (алим), докато не стане търсещ знание. И ти няма да си алим с това знание, докато не станеш човек, живеещ на основата на това знание“. (Иктидау-л-илми-л-‘амал, стр. 26).

Али, Аллах да е доволен от него, е казал: „Знанието изисква действие. То или получава отговор (т.е.посредством дейстието въз основа на него) или изоставя човека, който го е притежавал“. (Иктидау-л-илми-л-‘амал, стр. 35-36).

Фудайл ибн Йиад, Аллах да го прости, е казал: „Човека ще бъде невежа в знанието, докато не започне да го претворява в дела. А след това, когато действа на негова основа, става алим“. (Иктидау-л-илми-л-‘амал, стр. 37).

Шейх Буржис напомня, че съхраняването на действията въз основа на знанието, е два вида: а) запазването на нещата, които са уаджиб за нас (напр. салату-л-фаджр); б) запазването на нещата, които са мустахабб (напр. тахаджуд).

Изводи от този урок:

1. Съхраняването на действието въз основа на знанието – това е едно от най-сериозните препятсвтия по пътя на знанието.

2. Предшествениците са се стремили да действат на основата на хадиса всеки път, когато са го записвали или са го слушали. Дори по въпросите, които не са носили задължителен или желателен характер, са проявявали сериозна задълбоченост в иктида и иттиба (следване, подражание).

  

3. Плод на знанието, е действието.

4. За знанието ще бъдем питани в Съдния ден – какво знание е имал човек и как е действал на негова основа.

5. Знанието – това е действие въз основа на него, а не просто знание само по себе си, защото алим (знаеш, учен), е този, който действа на основа на знанието. Знанието само по себе си, е невежество, докато човек не го приложи на практика/

6. Отказа от действо въз основа на знанието, довежда до изоставянето на нещата, които за задължителни и желателни (уаджиб и мустахабб).

---

[1] Забележки на редактора на книгата на Ал-Хатиб Ал-Багдади Фадл илми-с-саляф:

Абдулла ибн Масуд: "Изучвайте, а когда изучите - действайте".

Сахл ибн Абдулла Ал-Фустани: „Всички хора са под опиянение, освен учените, а всички учени са порочни, освен онези, който действат съгласно знаието, което притежават“.

Сахл ибн Абдулла Ал-Фустани: "Света е глупост и безплодна искреност, и искреността е в голяма опасност, докато не бъде претворена в дела“.

Малик ибн Динар: „Когато раба търси знание, за да го въплати в действия, знанието ще го направи смирен. А когато търси знанието заради друго, освен за това (т.е. заради практиката), тогав се увеличава неговата безнравственост и гордост“.

Абу Хурайра: "Примера със знанието, на чиято основа не действат е подобен на богатството, от което нищо не е похарчено по пътя на Аллах Всевишния и Всеславния“.

Абу Дарда: „Не се страхувам, че (в Съдния ден) ще ми се каже: „О, Амир! Какво си научил“. Повече ме с страх, че ще ме попитат: „О, Амир! Какво направи с това, което научи“.

Умар ибн Абду-л-Азиз: „Този, който не мисли, че това, което говори, е част от делата, много греши; а който дейстсва без да има знание повечеще вреди, отколкото да направи добро“.

Малик ибн Динар: „Наистина чух сред мюсюлманите: „Няма добрина за теб в това да учиш това, което не знаеш и същевременно да не действаш съгласно това, което вече знаеш...“

Ата е казал: „Бях младеж, когато идвах при майката на вярващите (Айша, Аллах да е доволен от нея) от време на време, питах я, а тя ми разказваше. Веднъж, когато дойдох при нея с въпрос тя каза: „О, синко! Действаш ли на основата на това, което си чул от мен?“ Отговорих: „Не, кълна се в Аллах! О, майко моя!“ Тя каза: „О, синко! Тогава защо търсиш повече доказателства на Аллах, които ще бъдат против нас и против теб?“

Фудайл ибн Ийад: „Що се отнася до хадис, по-добре е човека никога да не го е чул, отколкото да го е чул и да не действа по него“.

Аш-Ша'би: „Наистина ние не сме учени, но сме чули хадиси и сме ги предали. Учените – те, когато научат, действат“.

Получаване на знание от асагир (малки, по-малки)

Шейх Буржис напомня, че това е една от болестите на нашето време. Защото проблема възниква заради приемането на илм (знание) от хора, които са млади по възраст, при наличие на по-възрастни от тях.

Ибн Мас’уд е споменал: „Наистина, хората ще добруват, докато получават знанието си от старши и заслужаващи доверие, от учени. А ако го получават от малки и греховни помежду тях, тогава непременно ще ги застигне погибел“. (Ал-Лялика'и и други, вж. Ас-Сахих, 2:309,310).

Абу Умайя ал-Джахми предал, че посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Наистина, от признаците на Часа е това, че хората ще получават илм от асагир“. (Ибн Ал-Мубарак в Аз-Зухд и Ат-Табарани, Ас-Сахих, 1693).

Някои от учените са казали, че асагир са ахли-л-бид’а. Шейх Буржис в тази глава указва, че става дума за млади, малки (по възраст).

Ибн Кутайба, разяснявайки казаното от Ибн Мас’уд казал, че причината, поради която праведните ни предшественици са се изказали против приемането на илм от млади се състои в това, че шейховете или по-старшите от тях, не притежават характерния за младите естествен стремеж към удоволствия и наслади, което да ги прави прибързани и податливи на грешки. Доколкото по-възрастния учен има опит и, без съмнение, опита прониква в  неговото знание. Той не е увлечен от страсти и желания. Шейтана не го кара да се подхлъзне, както може да направи това с младите, т.к с възрастта идва самообладанието, достойнството, благородството, вниманието – тези неща се добиват с опитността.

Що се отнася до младите, нещата, от които е предпазен по-възрастния шейх, могат да им въздействат. И ако такива неща обладаят човека, той може да даде в такова състояние фатауи, което да го унищожи или да унищожи други хора. (Ал-Хатиб Ал-Багдади, Насихату ахли-л-хадис, стр. 16).

Ибн Абду-л-Барр е споменал, че Умар е казал: „Наистина, знам, когато хората се намират в нормално чисто състояние и когато са под влияние на развала. Ако фъкх идва при тях от възрастни, младите ще ги следват и всички те (млади и стари) ще бъдат напътени (по правия път)“.

Абдуллах ибн Мас’уд е напомнил: „Наистина, ще добрувате, докато илм идва при вас от по-възрастните. И, ако илм е в младите, тогава по-старите ще разберат глупостта на младите“.

Шейх Буржис е пояснил: „В последните две изказвания се съдържа една от причините за това да не се приема знанието от млади (както е казал Ибн Кутайб). Това е опасението, че ще има отклонения в илм, ако идва от млад човек. Намерението тук не е в това, да се направи хижра от илм на младия (т.е. напълно да се отхвърли) в присъствието на по-възрастен. По-скоро намерението е да се поставят хората на съответното и подобаващо място. Що се отнася до младия, който е достигнал определена степен на разум и ма някакво знание, неговото положение се заключава в пребиваването в училище (за обучение от учените, в качеството на ученик за знание) или за напомняне и да помогат при изследвания. За да се разчита на фатауи или да се обръща с въпроси към тях – тогава не, хиляда пъти не, защото неговата смърт ще е фитна, и лъжа“.

Фудайл ибн Ийад е казал: „Ако видя някой, около когото са се събрали хора, ще кажа: „Наистина – този е безумец!“ Кой от хората събира хора около себе си, освен онзи, който разкрасява думите си?“

Също е напомнил: „Чух, че учените от миналото, ако са учили (достигнали са ниво на знание), са живеели въз основа на него. И ако да работили, са били погълнати от това дело. Когато са били погълнати от тази работа на основата на илм, били изгубени за хората. И ако са били изгубени, тях са ги търсили. Ако са ги търсили, те са бягали“(Сийар а'лям ан-нубаля, 8/434).

Уроци от  това занятие

1. Знанието и разбирането (илм и фикх) се получава от важни или възрастни учени, и от заслужили доверие.

2. Сред признаците на Часа е това, че получаването на знание ще е от млади и неопитни хора. Праведните ни предшественици са разбирали думата асагир, като отнасящо се за хората на нововъведенията. Ибн Ал-Мубарак е казал: „Те са хора на страстта (ахуа) и на нововъведенията (бид'а) ^[1]“. Това е казано за хадиса от Абу Умайиа.

          3. Важните и по-възрастните учени имат опит, мъдрост, самообладание, разсъдливост, внимание, търпение, страх. Следователно те в по-малка степен са склонни да грешат.

4. Все пак знанието на младите не се отхвърля като цяло, всичко гореспоменато се разглежда от гледна точка на това нещата да са поставени на място.

5. Праведните предшественици не са обичали да дават фатауи, ненавиждали са вниманието към тях самите и събирането на хора около тях.

6. Те са работили на основата на своето знание, хората са ги търсили, а те са бягали, опасявайки се от изкушението на вниманието и почестите.

---

Бележки:

[1] Предадено от Ибн Ал-Мубарак в Аз-Зухд, No 61, и Ал-Хатиб Ал-Багдади в Ал-джами' ли-ахкам, 1/137.

Непоследователност в придобиването на знания

Всевишния Аллах казва: „Ние ти низпослахме Корана постепенно.“ (сура Ал-Инсан, 73:23). „И рекоха неверниците: "Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?" Така е, за да укрепим с него твоето сърце. И го четохме отмерено” (сура Ал-Фуркан, 25:32).

Аз-Зубайди (Алах да е доволен от него) напомня: „За ученика е важно да не навлиза в конкретните въпроси на знанието (илм), докато не постигне предшестващото знание и достатъчно да го изучи, като вземе от него това, от което се нуждае. Защото, наистина, бързото натрупване на знания в главата на човека е средство за загуба на разбирането“.

Затова сме длъжни да започнем таухида (единобожието) и след това да се придвижим към други раздели на знанието.

Шейх Буржис напомня: „Тахаруж (свършването, завършеността) се заключава в две неща. Що се отнася до първото, то за нас означава да бъдем последователни при изучаване на науките. А второто – да бъдем последователни в една отделна наука, която изучава човека“.

Абу ал-Аина събщил: 

„ Отидох при  Абдулла ибн Дауд^[1] и той попита: 

„Какво те води?“ 

Отговорих: 

„Наистина, дойдох заради хадисите (т.е.да изучавам хадиси)“.

Той ми каза: „Отиди и учи (наизуст) Корана“. 

Аз отговорих: „Наистина, аз съм научил Корана“. 

Нареди ми: „Чети!” 

Прочетох голяма част от там, откъдето той ми повели и нататък, докато не завърших. Тогава той ми каза: 

„Сега отиди и учи фара’ид“.

Отговорих: 

„Наистина, изучил съм основните и главните въпроси, които се отнасят към него“. 

Рече: 

„Добре. Кой е по-близо до теб: племеника ти или чичо ти?“ Отговорих: 

„Племеника ми“. 

Попита: 

„Защо?“ 

„Наистина, защото брат ми е от майка ми, а чичо ми, от дядо ми“. 

Той каза: 

„Тогава отиди и учи арабски език“. 

Отговорих: 

„Наистина, изучих арабския език преди тези двете (т.е. Корана и фара’ид). 

Той каза: „Добре. Защо Умар, Аллах да е доволен от него, когато бил смъртно ранен, казвал: „Йа Aллах уали-ал-муслимин?“ Защо първия лям има фатха, а втория лям има каср?“ 

Отговорих: 

„Доколкото този първи лям е за дуа, а лям за дуа има фатха. А другия е за истихата (искане на помощ, облегчение). 

Тогава той каза: 

„Ако има на кого да кажа хадис, на теб ще го разкажа“.

Изводи от този урок

1. Корана е бил низпослан постепенно, не едновремено. Това показва благата на последователното увеличаване на знанието.

2. Последователността в придобиването на знания включва последователност между разделите на знанието, а след това – последователност в границите на един определен вид знание. Например, първичното знание – таухид. Затова придобиваме всичко след него, преди да се насочим към другите раздели на знанието. Или можем да изберем таухид ал-улюхийа и да го изучим из основи, преди да предприемем детайлно изучаване на асма уа-с-сифат (имена и качества) и т.н.

Това е и последователността между учебните дисциплини и вътрешните дисциплини. Или, например, когато изучаваме фикх, то изучаваме фикх по въпросите за очистването и молитвата преди да започнем с въпросите за хадж и говеене. Всичко трябва да се изучава в съответен ред и избора трябва да се основава на това, което е най-важно или това, което се изисква като начало, а след това – следващото.

3. Много е важно да не се започва изучаването в нов отрасъл на знанието, докато човека не достигне това, от което се е нуждаел за предишните отрасли на знанието.

бележки:

^[1] Абдулла ибн Дауд ибн 'Амир Абу Абду-р-Рахман Ал-Хамдан Ал-Хурайби Ал-Куфи Ал-Басри. Имам и хафиз. Той е казал: "Религията не идва от хубавите думи. Религията идва от повествованията (хадисите)". Той обикновено не предавал хадиси на случайни или неподготвени хора. Прекратил предаването на хадиси няколко години преди смъртта си. Починал през 213 г. х., Аллах да се смили над него. Вж. Ас-Сиер, 9/351.