Необходимост от обръщането с въпроси към старшите и по-възрастните учени по-важните въпроси

Учените са тези, на които се доверяват и към които се обръщат във връзка с важни въпроси, засягащи благосъстоянието на мюсюлманската умма. Ако погледнем положението на първите поколения от праведните предшественици (саляф ас-салих) ще видим, че те задължително са давали за разглеждане на важните въпроси на старшите учени, живели по тяхно време. Това се е отнасяло особено до въпросите, отнасящи се до даването на фатуа (отсъждане), засягащите табди’ (обявяването на човек за даващ  нововъведения) или такфир (пбявяването за неверник)[i].

Например Йахия ибн Йа’мар Ал-Басри и Хумайда ибн Абду-р-Рахман Ал-Химайра Ал-Басри, когато се появили кадарити, противоречащи на основните принципи на ахли-л-сунна уа-л-джама’а. Дошла и необходимостта да се произнесе фатуа за тези хора – неверници ли са или носещи нововъведения с отклонения от сунната. Тези праведни хора не се поколебали да дадат отсъждането против кадаритите. Те се обърнали към този от учените, който е имал съответното положение и към когото са се обръщали при такива въпроси. Това е бил Абдулла’ ибн ‘Умар Ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата. Те му казали какво се е случило и той е дал решение за тях, установявайки заблудата и отклонението на кадаритите.

Йахия ибн Йа’мар разказвал: „Първия човек, който се изказа (за отклоненията във възгледите) на ал-кадар в Басра, беше Ма’бад Ал-Джухни. Хумайда ибн Абду-р-Рахман Ал-Химайра и аз искахме да направим хадж или ‘умра и си казвахме: „Ако просто срешнехме един от сподвижниците на Пратеника на Аллах (с.а.с), за да го попитаме за това, което хората казват за ал-кадар“. Аллах им дал тази възможност, когато Абдулла’ ибн ‘Умар ал-Хаттаб дошъл в месжида. „Аз и моя сподвижник седнахме около него – аз отдясно, а другия – отляво на него. Моя сподвижник ми каза да говоря с него и после казах:

„О, Абу Абду-р-Рахман! В земите ни се появиха хора, които четат Коран и търсят знания...(и споменах още неща) и заявяват, че няма такова нещо, като ал-кадар (божественото предопределение) и това се отхвърля“.

Той отговори: „Ако срещнете тези хора, кажете им, че аз съм непричастен към тях и те са непричастни към мен. Кълна се в Единия, на Когото се кланя Абдулла’ ибн 'Умар, ако някой от тях има злато, колкото планината Ухуд и раздадеше всичкото като милостиня, Аллах нямаше да приеме това от него, докато този не повярва в ал-кадар“. След това каза: „Баща ми ми предаде, че...“[ii]

Погледнете примера със Зубайда ибн Ал-Харис Ал-Иами, когато се появили мурджи'тите и той разбрал, че те противоречат на принципите на ахли-л-сунна уа-л-джама'а, което изисквало решение от страна на мюсюлманите. Въпреки това той не бързал да даде фатуа против тях, а вместо това запитал този от хората на знанието, който имал съответното положение по негово време, към когото се обръщали по въпросите на религията и фатауи, получил знания от сподвижниците – Абу Уаил Шакик ибн Салама Ал-Асади Ал-Куфи.

Зубайда отишъл при него, разказал му какво става и Абу Уаил признесъл фатуа, основавайки се на казаното от посланика на Аллах (с.а.с), който указал лъжливостта на представяното от мурджи'ите и тяхното отклонение от сунната. Зубайда казал: „Когато се появиха мурджи'ите отидох при Абу Уаил и му казах за това. Той ми каза: „Абдулла' ми съобщи, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Оскърбяването на мюсюлманин е грях, а сражението против него – неверие“. [iii]

Ако сравните състоянието на тези хора по отношение към хората на знанието от времето им и състоянието на непостоянните в разкаянието от нашето време, ще видите огромнета разлика между тях.

Тези хора (т.е. предшествениците) не са отсъждали дори за очевидното неверие на хора, а са представяли случая за отсъждане от старшите учени от aхли-л-сунна уа-л-джама'а.

Когато са изслушвали решението, са се хващали със зъби и нокти за него и се отделяли от заблудените, които противоречат на сунната.

Но днес много рядко могат да се видят тези, които с всички сили се стремят да се придържат към това правило. Напротив, по-скоро ше срещнете този, който ни най-малко не се притеснява да се изказва вместо хората на знанието за страстите на хората и нововъведенията. Дори напротив, водят война против решенията на учените и изкривяват значението.

Молим Аллах да ни пази и да ни защити от това!

Абу Абдулла Ахмад ибн Мухаммад Аш-Шиххи
"Ал-уасайа ас-санийа ли-т-та'ибина иля-с-саляфийа" (стр. 34-39)

---

[i] Това не  означава, че достигащия знание не трябва да произнася решение изобщо. Има се предвид, че той не трябва да отсъжда по въпроси, отнасящи се до важни събития, особено до нееднозначни. Що се отнася до ясни въпроси, за него не е задължително да се обръща към по-старите учени.

[ii] Сахих Муслим, № 93

[iii] Предадено от Ал-Бухари, № 48, и Муслим, № 218