"Опазване на езика" от имам Науауи, част 1-ва

Автор - имам Йахйа ибн Шараф Ан-Науауи

 хадисите са заверени от Салим ибн 'Айд Ал-Хиляли

Частите от прекрасната работа на имам Йахйа ибн Шараф Ан-Науауи Ал-Азкар, се отнасят се до важна част от делата на човека – речта. В публикуваните фрагменти се споменава за важността от опазването на езика от забранени или неодобрявани от исляма изказвания.Помощта е от Аллах!

Хвала на Аллах и да бъде мир и благослов на последния Му пратеник, семейството му и тези, които го следват в праведните дела до Съдния ден!

По-нататък:

Пред вас е част от книгата на великия имам и учен от седми век Абу Закария Йахйа ибн Шараф Ан-Науауи, която решихме да предоставим на вашето внимание, с оглед на голямата полза, която съдържа. Тази глава се казва Хифзу-л-лисан или "Опазване на езика".

Ал-Азхар е една от най-прекрасните работи на имам Ан-Науауи, в която е събрал и изследвал текстове, които се отнасят до похвалното и забраненото в речта, насочвайки внимамието към азхар (думите, с които се напомня Аллах) и ад'ийа (молби). Последната част на книгата, имам Ан-Науауи посвещава на това, което е забранено и неприемливо в речта – злословието, разпространенито на слухове и клеветата. Той дава доказателства от Корана и Сунната за задължителното опазване на езика от лоши думи.

В наше време този голям труд е бил проверен и удостоверен от Салим ибн 'Айд Ал-Хиляли и публикувана в два тома. Шейх Салим дава класификация на всеки хадис, изследвайки причината, с която приема или отхвърля даден хадис. От желание да направи книгата лесна за четене и полза, ние сме ограничили удостоверението на хадисите, указвайки само това, което е внесъл шейх Салим Ал-Хиляли и привеждайки източника в сборника от хадиси, където могат да бъдат намерени, като сме съкратили неговите собствени изследвания на хадисите на определени места.

Съветваме всеки истински мюсюлманин да прочете и да вземе полза от думите на имам Ан-Науауи по тези важни въпроси, които много  хора пренебрегват или за които не знаят. Съветваме сериозно да поразмишляват над доказателствата, за да могат да се предпазят от  греховните думи. Също се надяваме, че този труд може да помогне да се премахнат съмненията у тези, които смятат злословието и критиката за безусловно забранени, тъй като имам Ан-Науауи разяснява ситуацията, когато е приемливо да се говори за някого в негово отсъствие, посочвайки и полагаемото поведение в този случай.

И накрая – молим Аллах този труд да бъде полезен източник на знания за несведущите за правилата за опазване на езика и други. Също Той го да направи напoмняне за тези, които знаят, но пренебрегват.

Всевишния е казал:                                             

„...не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.". (Каф,50: 18)

Също е казал:

"Твоят Господ надзирава". (Ал-Фaджр, 89:14)

Напомням също, че Аллах ни е облегчил за желателните видове споменания (зикр). Също искам да напомня, че заедно с това има и неприемливи и забранени неща в речта. Това е, за да може да направя книгата пълна с правила, засягащи словесните изявления и разбираеми разяснения. Напомням някои аспекти, които всеки мюсюлманин трябва да знае. Голяма част от това, което съм казал тук, вече е добре известно и по тази причина няма да давам доказателства. С благословението на Аллах!

Знай, че всеки човек носи категорична отговорност за действията си (мукаляф) и трябва да предпазва речта си от всички видове говор, с изключение на тази, която има полза. В ситуация, в която изказването и въздържането имат еднаква полза, Сунната е за въздържането. Защото позволената реч (с равни полза и вреда), отваря път към забранено или неприемливо.

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с) казал: „Нека този, който вярва в Аллах и Сетния ден, да говори добро или да мълчи“.[i]

Този хадис, който учените са признали за достоверен, е ясно доказателство за това, че човек не трябва да говори, освен добро. А в тази реч има полза. Затова, ако човек се съмнява дали в неговите думи ще има полза. не трябва да говори.

Имам Аш-Шафи'и, Аллах да го помилва, е казал: „Когато човек иска дакаже нещо, той трябва да помисли преди да говори. Ако има полза в това, което ще каже, той е длъжен да говори. А ако има съмнения в рова, дали трябва да говори, той трябва да мълчи, докато не се разсее съмнението му (докато думите му не станат благи).“

Абу Муса Ал-Ашари, Аллах да е доволен от него е казал: „Казах: „О, Пратенико на Аллах! Кой мюсюлманин е най-добър?“ Той (с.а.с) отговори: „Този, от чиито език и ръце, мюсюлманите са в безопасност“.[ii]

От Сахл ибн Са'ад, че Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Който ми обещае, че ще удържа това, между зъбите му (езика) и това, което е между краката му (гениталиите), аз ще му обещая Рая“.[iii]

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с) е казал: „Наистина, раба на Аллах ще каже думи, без да знае последствията от тях и ще бъде хвърлен в Огъня, толкова далеч, колкото е разстоянието между изтока и запада.“[iv]

Във версията на Ал-Бухари  има думите: „по-далеч от разстоянието до запада“, без да се споменава изтока. Смисъла на думите „без да знае“ се състои в това, че човека не се замисля преди да говори дали думите му са добри или не.

            От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Наистина раба ще каже думи, угодни на Аллах, заради които ще му се даде положение и Аллах ще го извиси в степените. И, наистина, раба ще каже думи, които Аллах не обича, заради които положението му ще бъде лошо и ще бъде хвърлен в Огъня“.[v]

В Ал-Муатта  на Имам Малик и в книгите на Ат-Тирмизи и Ибн Маджа от Билял ибн Ал-Музни, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Наистина раба на Аллах ще каже думи, угодни на Аллах и дори няма да знае какво е достигнал с тях. Аллах ще запише доволството си (от него) до деня, когато ще се срещнат. И, наистина, раба ще каже думи, неугодни на Аллах, незнаейки какво е достигнал с тях. Аллах ще запише недоволството си за тях (от него) до деня, когато ще се срещнат“. [vi]

От Суфян ибн Абдуллах, че попитал: „О, Пратенико на Аллах, кажи ми за това, към което трябва да се придържам твърдо“. Той (с.ас.) каза: „Кажи: „Аз вярвам в Аллах и после остани в правия път“. Аз казах: „О,пратенико на Аллах, от кое трябва най-много да се страхувам?“ Той хвана езика си и каза: „От това“. [vii]

Ат-Тирмизи  е казал, че хадиса е хасан сахих.

От Ибн ‘Умар, че Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал: „Не говорете много без да споменете Аллах, защото наистина, многото думи без споменаването на Аллах, ожесточават сърцето. И, наистина, най-далеч от Аллах са хората, ожесточили сърцата си“.[viii]

От 'Укба ибн 'Амир, Аллах да е доволен от него, че: „Казах:: „О, пратенико на Аллах, как може да се достигне спасението? Той (с.а.с) отговори: „Усмири езика си, оставай в дома си и оплаквай греховете си“.[ix]

От Абу Са'ид Ал-Худри, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Когато сина на Адам се събуди от сън, всички части на тялото му търсят убежище от езика му, като казват: „Бой се от Аллах заради нас, защото наистина, ние сме части от теб. Ако ти си праведен, и ние ще сме праведни, а ако ти си порочен, и ние ще сме порочни“.[x]

От Умм Хабиба, Аллах да е доволен от нея, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  казал:„Всяка дума на сина на Адам е против него, освен повеляващата добро и възбраняващата лошото или споменаването на Аллах, хвала на Него“.[xi]

   От Му'ад ибн Джабал, Аллах да е доволен от него: „Аз каза: „О, пратенико на Аллах! Кажи ми за това, което ще ме въведе в Рая и ще ме опази от Огъня. Той каза: „Попита ме за нещо велико, но то е лесно за този, когото Аллах, хвала на Него, улесни в това. Ти трябва да се покланяш на Аллах, да не съдружаваш с Него. Трябва да отслужваш молитвата и да даваш милостинята закят. Трябва да постиш през Рамадан и да извършиш хадж в Дома (Кааба)“.  След това каза: „Да ти кажа ли вратите към праведността? Поста е щит. Милостинята потушава греха, както водата гаси огъня. А (също) молитватата на човек през дълбините на нощта“. След това изрецитира: „И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях ­ въздаяние за онова, което са вършили“ (Ас-Саджда, 32:16-17).После той, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  каза: „Да то кажа ли какъв е върха на делата, стълбовете му и най-висшата точка? Аз казах: „Да, пратенико на Аллах!“ Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  каза: „Върха на делата — това е Ислама. Стълба — това е молитвата, а неговата най-висша част — джихад. Да ти кажа ли как да владееш всичко това? Казах: „Да, о, пратенико на Аллах“. Тогава той хвана езика си и каза: „Въздържай се от това!“ Казах: „О, Пророко, това, което казваме ще бъде ли използувано срещу нас?“ Той отвърна: „Майка ти да се лиши от теб, Му'ад! Нима хората ще бъдат хвърлени в огъня на Ада на лицата си (в друг хадис е казал: „на носовете си“) освен заради плодовете на езиците си“.[xii]

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  казал:„Едно от свидетелствата, е човек се е отдал напълно (на Аллах) е, че е изоставил това, което не го касае“.[xiii]

От Абдулла ибн 'Амр ибн Ал-'Ас, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Който пази мълчание, е спасен“.[xiv]

Що се отнася до разказите, предадени с думите на праведните ни предшественици по този въпрос, те са много и няма нужда да се поместват всичките, но все пак трябва да разкажем някои от тях.

До нас е достигнал разказа, че Касс ибн Са'ад и Актам ибн Сайфи се срещнали веднъж и единия от тях казал на другия: „Колко недостатъка можеш да откриеш в синовете на Адам?“ Другия отговорил: „Много са, но тези, които мога да преброя, са осем хиляди. Но има едно нещо, което ако се спазва, може да предпази от тях“. Попитал: „Кое е то?“ Отговорил: „Опазването на езика“.

Абу 'Али Ал-Фудайл ибн 'Ийад, Аллах да го помилва, е казал: „Този, който ограничава думите си в съответствие с действията си, нека да я съкрати в това, което не го засяга“.

Имам Аш-Шафи'и, Аллах да го помилва, е казал на своя ученик Рабби: „О, Раби! Не говори за нещата, които не те касаят, защото наистина всеки път, когато казваш нещо, попадаш под властта му, а ти нямаш власт над него“.

Абдулла Ибн Мас'уд, Аллах да е доволен от него, е казал: „Няма друго нещо, което да заслужава заточение повече, от езика“.

Други са казвали: „Примера с езика е подобен с примера с дивия звяр. Не го ли затвориш – щ се обърне против теб“.

Абу-л-Касим Ал-Кушайри е казал в известната си Рисаля: „Мълчанието е спасение и това е първоосновата. Да пази мълчание, когато е необходимо, е добра черта в характера на човека, както и да говориш, когато трябва, е едно от най-достойните дела“.

И той, Аллах да го помилва е казал: „Чух казаното от Абу Али Ад-Дакака: „Този, който мълчи за истината – е мълчащ шейтан“.

част 2 - Забрана за злословие и разпространение на слухове

част 3 - Важни въпроси, които засягат границите на злословието 
част 4 - Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати
част 5 - Изкупление за злословие и покаяние 

---

[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 11/308, и Муслим, 47

[ii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/54, и Муслим, 42

[iii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 11/308

[iv] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 11/308, и Муслим, 2988

[v] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 11/308

[vi] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, Тухфату-л-ахуази, 2420, Ибн Маджа, 3970, и Малик, 2/985, по иснад на Мухаммад ибн 'Амр.

[vii] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2522, Ибн Маджа, 3972, и Ахмад, 3/413, по иснад на Аз-Зухри с думите на Мухаммад ибн 'Абду-р-Рахман ибн Ма'из от Суфйан ибн Абдулла Ас-Сакафи. Муслим, Шарх Науауи, 2/8-9, предал този хадис по иснад на Хишам ибн 'Уруа... Въпреки че този хадис е достоверен, благодарение на няколкото вериги от разказвачи, се удивих, че автора не споменава Сахих  Муслим, когато намерих хадиса там.

[viii] Да'иф. Предаден от Ат-Тирмизи, 2523 и 2524, по иснад на Ибрахим ибн Абдулла ибн Хатиб с думите на Абдулла ибн Динар от Ибн 'Умар. Ат-Тирмизи казал: "Това е странен хадис, не знаем от кого е, като изключение от това е повествованието от Ибрахим ибн Абдулла ибн Хатиб". Аз казвам: "Ибн Абдулла ибн Ал-Харис ибн Хатиб Ал-Джахми. Ибн Абу Хатим го е споменал в Ал-джарх уа-т-та'дил, 2/110, но не го удостоверил и не го е отхвърлил. Аз-Захаби го е споменал в Мизан ал-'итидал, 1/41, и е дал повествованието от него като едно от малкото негови съобщения. После казал: "Не знам джарх (критики, отхвърляния) против него". Аз казвам: "Недостатъчните знания за джарх по отношение на него (предаващия) не е достатъчно основание да се обяви за достоен за доверие. Имам Малик е споменал неговото повествование в Мууатта, 2/986, като изказване от 'Иса ибн Марйам".

[ix] Сахих. Предаден от Ибн Ал-Мубарак, Аз-Зухд, 134, и от него – Ахмад, 5/259, и Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2517, по иснад на 'Убайдулла ибн Зухр от 'Али ибн Йазид. Аз казвам: "Веригата от предавачи е много слаба, защото има два недостатъка. Първия, 'Убайдулла ибн Зухр е слаб, а втория, 'Али ибн Йазид – много слаб предавач. Все пак, Ахмад, 4/148, предава това повествование по иснад на Му'аз ибн Рифа'а от 'Али ибн Йазид. Тогава първия недостатък отпада, защото Му'аз е достоен за доверие предавач. Също Ат-Табарани, 59, предава това повествование по иснад на Ибн Таубан от баща му от Ал-Касима от Абу Умама. Тази верига е хасан, а по такъв начин и втория недостатък отпада“.

[x] Хасан. Предан от Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2518, Ахмад, 3/95-96, Ибн Ал-Мубарак, Аз-Зухд, 1012, и други по иснад на Хамад ибн Зайд от Абу Сухба от Са'ид ибн Джубайр. Веригата от преводачи ма повествованието, е добра (хасан), всички предавачи са достойни за доверие, освен Абу Сухба. Неговото име е Сухайб и е бил освободен роб на Ибн Аббас. Абу Зур'а и Ибн Хаббан са го обявили за достоен за доверие и са предавали от него, по такъв начин хадиса е приемлив.

[xi] Да'иф. Предаден от Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2525, и Ибн Маджа, 3974, по иснад на Мухаммад ибн Бишар. Хадиса е слаб, защото има два недостатъка – Имм Сали, чиито статус е неизвестен, и Мухаммад ибн Йазид Ал-Ханис.

[xii] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, 2616, Ибн Маджа, 2973, и Ахмад, 5/213, по иснад от Му'аммар от 'Асим ибн Абу Нуджуд от Абу Уа'ил. Ахмад, 5/235-236 и 245-246, също предал хадиса по иснад от Шахра. Аз казвам: „Тази верига е слаба, защото Шарх е имал лоша памет“. Ахмад, 5/234, също е предал този хадис по иснад от Ибн Ал-Мугира. Аз казвам: „Веригата от разказвачи, е слаба, защото Абу Бакр (един от предаващите този в иснад), който се казва Абдулла ибн Абу Марйам Аш-Шами е бъркал в повествованията си. Но останалите разказвачи са  достойни за доверие и различните иснад от разказвачи се подкрепят един друг, инша Аллах.

[xiii] Сахих. Предан от Маликм, 2/903, и по неговия иснад от Ат-Тирмизи, 2420, от Ибн Шихаба от 'Али ибн Хусайн от 'Али. Аз казвам: „Разказвачите от тази верига, са достойни за доверие, изключая това, че хадиса е мурсал“.

[xiv] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, 2618, Ад-Дарими, 2/99, и Ахмад, 2/159 и 177 по няколко вериги от разказвачи от Ибн Лахи'а. Ат-Тирмизи  е казал: „Странен хадис, знаем само разказаното от Ибн Лахи'а“. Имал е предвид. че хадиса е слаб, защото Ибн Лахи'а имал лоша памет. И автора (Ан-Науауи) се е съгласил с него. Все пак някои са предавали от Ибн Лахи'а, и тахното повествование от него е достоверно. Ибн Ал-Мубарак е предал този хадис в Аз-Зухд, 385, а също Ибн Уахб в своята Ал-джами', 2/85. Като цяло хадиса е достоверен.