Аз съм Салафия

   

Познавам човек, който следва Салафи дауа и съм чел книга за това движение. Вярвам, че Салафи дауата е правилна, но имам няколко въпроса. Колко е коректно за мюсюлманина да казва, че е Салафи?
Ако човек каже, че е Салафи – така възхвалява ли се? Това означава ли разделяне на уммата?

Ако кажем на Суфиите, че техния мезхеб е погрешен и извършват неща, които нито Пророкът с.а.с., нито неговите сподвижници са ги научили и те отговорят, че нито Пророкът с.а.с., нито сподвижниците, са използували думата Салафи – какво трябва да им се отговори?

Слава на Аллах!


Можем да отговорим на въпросите ви по следния начин:


Всеки човек е длъжен да следва напътствието на Пратеника на Аллах с.а.с. и неговите сподвижници. Това е пътя на Ахл-ас-Сунна уа’л-Джама’а и на последователите на праведните на предшественици (ас-Салаф ас-Салих). Аллах казва (превод на значението):


Кажи [О Мухаммад,]: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите [т.е. политеисти – всички, коит служат не на Аллах, а и на други].” [Yoosuf 12:108]

А който противоречи на Пратеника [Мухаммад], след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!”  [al-Nisa’ 4:115]

Който следва пътя на Пратеника на Аллах с.а.с., принадлежи на Салаф ас-Салих, дори хората да го наричат по друг начин – същото е за онзи, който е отклонен от Сунната и е новатор (в религията) да твърди, че е Салафия.

Ако човек нарича себе си Салафия, за да покаже своята благодарност, че е напътен по този път или ясно да разграничи себе си от нововъведения, тогава е ОК и е позволено в Исляма. Но ако казва това само да се възхвали, тогава не е позволено...По същия начин не е позволено да се говори по секуларистичен или племенен начин, защото това е забранено и лесно може да се разбере със следната случка:

Джабир ибн ‘Абд-Аллах е казал: 

Мъж от Мухаджирийн избута назад един мъж от Ансарите и всички около тях започнаха да викат: „О Мухаджирийн (елате и помогнете)!” или „О Ансар (елате и помогнете)!” Новината за това достигна до Пророка с.а.с.: „Престанете с това! Отвратително е!” После добавил: „Какви са тези разговори на хората от Джахилийа? Какви са тези разговори на хората от Джахилийа?” (Разказан от Имам Ахмад, 14105; хадисът може да се открие и в Сахихан). 

Пророкът с.а.с. нарекъл този разговор на хората от Джахилийа и го описал като отвратителен, независимо, че думите Ансар или Мухаджир са ислямски – първата се отнася до последователите на Аллах и Неговия Пророк, а втората се отнся до тези, които са изоставили кяфирските земи и са мигрирали при Пророка на Аллах с.а.с (направилите Хиджра). Защо той описал случилото се по такъв начин? Защото думите не били използувани по допустимия начин; използувани били по сектантски и политически начин и можело да се стигне до сблъсък на две групи. Същото важи за Салафи.

Ако Ахл-Ас-Сунна и Салафи поставят линия между себе си и новаторите, това не се счита за разделяне на уммата, както казва онзи, който порицава използуването на тази дума, но това дистанциране трябва да бъде според степента на бид’а – дали е малка или голяма – и трябва да се спазват общите интереси на Ислямската дауа.

Суфиите твърдят, че посоченото във въпроса не е действително и това не е само заради наименованието „Суфи”, която е обща дума и може да се използува както за неща, одобрени в Исляма, като аскетизъм (зухд) и страх от Аллах, така и може да се приложи за нововъведения, като монашество и екстремизъм. Отричането е по-скоро затова, защото различните видове ширк – малък и голям, са свързани със Суфизма и неговите тарикати. Думата Тасаууф (Суфизъм) в днешно време се отнася до Суфистките тарикати и нововъведенията им. Суфизмът – както става ясно от книгите им и от това, което показват, че са – включва идеи на куфр, като например хулуул (превъплъщение или убеждението, че Създателят може да се въплъти в Свое творение – Пречист е Аллах и е над онова, което говорят), иттихаад (съюз) и уахдат ал-ууджууд (пантеизъм или единство на съществуването, че Творецът и Неговото Творение са едно и също и това всичко е съществуване на Аллах – Възвишен е Аллах и е над онова, което говорят) и достигат до крайности в учението си за аулийа, в допълнение към техните нововъведения при актовете на служене и аураад (дуа).  

Този, който търси спасение, трябва да работи усилено, за да спечели полезно знание и да върши праведни дела, да избягва празни спорове и безплодни дискусии, в които няма награда.


Молим Аллах да помага на вас и на нас да следваме истината и да живеем според нея. Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад с.а.с.

Islam Q&A - 1087
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид