С маска на Хитлер към изборите

23 май 2011, понеделник

Няма да описваме отново онова, което се случи по време на петъчната молитва в центъра на София, нито пък ексцесиите по време на канонизацията в Батак. Но ще припомним едно друго събитие, което бе отминато мимоходом, но е показателно за това как в Европа не се церемонят в такива ситуации. Датският режисьор Ларс фон Триер, носител на „Златна палма” (за „Танцьорка в мрака”,2000 г.) и един от фаворитите (с „Меланхолия”) за тази година, бе изгонен от фестивала в Кан, защото по време на представянето си на филма миналата сряда (18.05 ) се обявил за нацист и симпатизант на Хитлер.
"Бордът на директорите на фестивала... дълбоко съжалява, че този форум бе използван от Ларс фон Триер да изкаже свои коментари, които са

неприемливи, нетърпими и противоречат на идеалите за хуманност и великодушие,

които са в основата на съществуването на фестивала", се казва в официалното изявление. "Бордът на директорите строго осъжда тези коментари и обявява Ларс фон Триер за персона нон грата на фестивала в Кан, което влиза в сила веднага", пише още в съобщението.
Ето какво всъщност се е случило тогава. Към края на срещата с журналистите от режисьора поискали да разтълкува едно от последните си интервюта, в които казва, че се интересува от нацистката естетика.
"Дълго си мислех, че съм евреин и бях много щастлив да съм евреин", отговаря фон Триер, който според биографите му е научил на смъртното легло на майка си, че друг мъж е истинският му баща. "После дойде Сузане Биер (негова сънародничка, режисьорка от еврейски произход, отличена с „Оскар”) и изведнъж не бях толкова щастлив да съм евреин. Не, това е майтап, извинявайте", продължава режисьорът. "Оказа се, че не съм евреин, но дори и да бях такъв, щях да съм нещо като втора категория евреин, защото сред евреите има нещо като йерархия. Както и да е, наистина исках да съм евреин и после открих, че всъщност съм нацист, защото семейството ми е било германско, което също ми донесе известно удоволствие", каза фон Триер.

"Какво да ви кажа? Разбирам Хитлер.

Мисля, че е направил някои грешни неща, абсолютно, но си го представям как седи накрая в бункера си. Мисля, че разбирам човека. Не е това, което бихте нарекли "добро момче", но разбирам много неща за него и мъничко му симпатизирам. Но не преувеличавайте - не съм за Втората световна война и не съм срещу евреите. Разбира се, че съм за евреите, но не прекалено много, защото Израел е трън в задника... Как да приключа това изречение?".
След това тирадата продължава с похвала за нацисткия архитект Алберт Шпеер и завършва с оплетено изречение и едно "ОК, а съм нацист".
Запитан дали би направил още по-грандиозен филм от "Меланхолия", режисьорът продължава в същия дух: "Да, това е, което ние нацистите... което имаме склонност да правим - все неща с голям мащаб. Може би ще ме убедите"…
Ще припомним и друг инцидент с друг световноизвестен човек, който се случи преди няколко месеца, по едно и също време, когато на митинг в София се появи двойник на Адолф Хитлер. Тогава всички погледнаха комично на явната провокация, докато в Европа от „Диор” изобщо не се поколебаха да изритат модния дизайнер Джон Галиано заради антисемитски и расистки обиди.
Във видео, излъчено в интернет, ясно се вижда как британският дизайнер казва на жена в кафене: „Аз обичам Хитлер… Хора като вас трябва да са умрели.” След думите за Хитлер жената била чута да казва: „О, боже”, след което попитала Галиано какъв му е проблемът. Той отговорил: „С теб ли? Ти си грозна.” И макар че светкавично дизайнерът се извини, „Диор” показа неговата колекция без него, а босовете декларираха, че било „ужасно болезнено” да видят името на „Диор”

„да се свързва с позорните изявления,

приписани на неин дизайнер, колкото и брилянтен да е той”. Фон Триер също публикува изявление, в което казва: “Ако съм обидил някого тази сутрин с думите си на пресконференцията, извинявам се най-искрено. Не съм антисемит и по никакъв начин нямам расови предразсъдъци, нито съм нацист.”У нас засега няма признаци някой на някого да се извини, но се надяваме
да се предприемат такива законодателни меркикоито да пресекат възможността Европейската комисия да започне действия по чл. 7 на Договора за ЕС (за нарушаване на човешките права) като тези, които преди години при по-безобидна ситуация бяха предприети заради неофашистката политическа роля на националистическата партия на Йорг Хайдер в Австрия. Трябва също така с голямо подозрение да се отнасяме към опитите на хора, които в зората на демокрацията пряко бяха ангажирани с подобни прояви, днес да извличат политически дивиденти. Не може по друг начин да

отбележим крокодилските сълзи на държавния ни глава,

казани по този повод в Стара Загора в събота. „Аз се питам какво прави една партия на религиозен ритуал, очевидно е била там с провокативна цел”, казва обитателят на „Дондуков” 2. Според него инцидентът е много лош знак за цялото общество, защото напрежението на религиозна основа е един опасен сценарий за България и навън. Първанов дори изразява готовност, ако правителството, външното министерство и службите преценят, че има ескалиращо напрежение в етнически и религиозен смисъл, да свика на разговор лидерите на парламентарните партии и на институциите в държавата. Ще отбележим, че човекът с харамийския псевдоним прави това изявление на форум, организиран от две партии - Земеделски народен съюз и БЗС „Ал. Стамболийски”, чиито лидери бяха сред учредителите на пропрезидентската формация с многозначителното име „Алтернатива за българско Възраждане”. Неведнъж сме се спирали на неговия, днес доста завоалиран, разбира се, националистически уклон. Но трябва да кажем, че в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, амитингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. На лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация беше създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че беше разкрита от Комисията по досиетата принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Така че днес в никакъв случай

не можем да приемем за чиста монета думите му,

а още по-малко намерението му той да бъде арбитър. Ясно е, че ако това се допусне, целта му ще е да налива масло в огъняи да извлича максимални дивиденти в своя полза. Отново ще припомним на него и на участвалите в ексцесиите пред софийската джамия и в Батак едни други думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение.” В допълнение към тези думи и най-вече за тези, които се правят, че нищо не се е случило, ще разкажем и една притча: „Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят. Речено-сторено. Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде..."Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея - “късно”. В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени: „Нищо ли не може да се направи?” „Вече не - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца, - щом е написано на дъсчицата...”