Някои особености при извършване на молитва от болен човек

от Шейх Ибн Бааз

Как болния се подготвя за молитва:

         1. Болния е длъжен да се очисти с вода и да извърш уду при малка нечистота и гусл, при голяма нечистота.

         2. Ако човека няма възможност да използува вода (напр. в източника на вода има пречка за сдобиване с вода, или ако има опасност от засилване на болестта или възпрепятстване на оздравяването, тогава е необходимо да се направи очистване с пясък или прах (тайаммум).

         3. Начина на извършване на тайаммум е следния: Един път се удря леко с длани по земята и се обтрива (месх) лицето с тях, а след това се прави месх на на ръцете до лактите.

         Ако човек не е в състояние да извърши обредната чистота, тогава може някой друг да помогне да извърши обмиването уду или тайаммум.

         4. Ако на някоя часто от тялото има рана, но това място подлежи на очистване, трябва мястото да се промие (измие) с вода, а ако това може да повлияе отрицателно, прави се месх – прекарва се влажна ръка по (превръзка върху) раната.

         5. Ако на някоя част от тялото има рана, с превръзка или гипс, трябва да се направи месх върху превръзката.

         6. Разрешава се извършването на тайаммум на (от стена) стена или друга чиста повърхност, по която има прах от земен произход. Ако земята е покрита с някакъв материал, който се отличава по своята природа от земята, в такъв случай не трябва да се прави тайаммум от там.

         7. Ако няма възможност да се направи тайаммум от стена, земя или друга повърхност, където има пръст (пясък), тогава се разрешава да се сложи пръст в съд или в кърпа, за да се направи тайаммум.

         8. Ако първия тайаммум не е провален до следващата молитва, то молитвата може да се направи без отново да се прави тайаммум.

         9. Болния е длъжен да почиства тялото си от нечистотии. Ако той не е в състояние да прави това, тогава прави молитвата в състоянието, в което се намира. Молитвата му ще бъде правилна и няма да се налага да бъде повторена.

         10.  Болния е длъжен да извърши молитвата в чисти дрехи, а ако дрехата му е омърсена, в такъв случай трябва да я почисти. Ако не може да я почисти или да я замени, тогава извършва молитва в това състояние и ще му бъде правилна и няма да се налага да бъде повторена.

         11. Болния е длъжен да извърши молитвата върху чиста повърхност, а ако мястото е омърсено, трябва да го измие или да намери място, което е чисто, а ако няма такава възможност, тогава извършва молитвата на това място и молитвата му ще бъде правилна и няма да се налага да бъде повторена.

         12. Болния не трябва да закъснява с извършването на молитвата заради невъзможност да направитахарат, но трябва да се очисти колкото е възможно и да направи молитвата в предписаното време, дори ако на тялото, дрехата или на мястото за молитва има нечистота, което не може да се премахне.

         13. Болния трябва да извършва задължителната молитва изправен, дори превит, а ако е необходимо, може да се опира на стена, тояга (бастун) или на друга опора.

         14. Ако не може да отслужва молитвата прав, тогава я извършва в седнало положение.

         15. А ако не може да отслужва молитвата седнал, тогава се моли легнал на хълбок, като лицето трябва да е обърнато в посока Кибла, а ако не може да обърне лицето си към Кибла, тогава се моли в положението, в което се намира и молитвата му ще бъде правилна и няма да се налага да бъде повторена.

         16. Ако болния не може да направи молитвата на хълбок, тогава я извършва легнал, по гръб, като краката му трябва да са обърнати в посока Кибла и е желателно малко да се повдига главата, за да може лицето да се обърне в посока Кибла. Ако не е в състояние да обърне крака в посока Кибла, тогава отслужва молитвата в това положение в което се намира и молитвата му ще бъде правилна и няма да се налага да бъде повторена.

         17. Болния е длъжен да направи руку’ и суджуд при молитва, но ако не е в състояние да ги извършва, тогава накланя глава, вместо тези действия. Ако може да направи само руку’, без суджуд, той го изпълнява и накланя глава вместо суджуд, и обратното, ако е в състояние да направи суджуд, без руку’, тогава извършва суджуд, а накланя глава вместо руку’.

         18. Ако болния не е в състояние да накланя глава вместо руку’ и суджуд, прави това с очи, т.е. притваря леко очи вместо руку’ и ги затваря напълно по време на суджуд. Що се отнася до движения на пръстите, както правят това някои болни, действието е неправилно, т.е. в Корана и Сунната не съществува  и учените в исляма не са казали подобно нещо.

         19. В случая, когато болния е невъзможно да накланя  глава, да прави движения с очи, тогава той извършва  молитва в сърцето си (в душата), т.е. прави такбир, чете Коран, извършва руку’, суджуд, кийам и другите предписани действия в сърцето си, а за всичко се въздава според намеренията.

         20. Болния трябва да отслужва молитвата в предписаното време и да направи всичко, което е в състояние да изпълни, по възможностите си. Но, ако за него е сложно да направи молитвата в даденото време, разрешено му е да обедини молитвите духр и ‘аср, магриб и ‘иша. Молитвите може да се обединят по-рано от предписаното време, т.е. след духр да се направи аср, а след магриб да се направи ‘иша. Могат да се обединят и с отлагане, т.е. духр да се чете след аср, а магриб след ‘иша, в зависимост от това кой от вариантите в случая е по-добър. Що се отнася до фажр, то тази молитва не се обединява с другите и се прави в определеното си време.

         21. Ако болния е на път или в друга страна, той може да съкрати молитвата от четири рака’ат, като:духр, аср, ‘иша, до два рака’ат, и да се моли по този начин, докато не се завърне от пътуването, като няма значение продължителността на пътуването.

Аллах – от Него е успеха!