Европейската комисия събра отново лидери на основни религии – католицизъм, православие, юдаизъм, ислямизъм и будизъм

Брюксел. ЕК събра лидери на основни религии


Снимка ЕПА


31.05.2011


Европейската комисия събра отново лидери на основни религии – католицизъм, православие, юдаизъм, ислямизъм и будизъм, предаде нашият кореспондент в Брюксел Атанас Матев. Темата на тазгодишната среща, свикана за пръв път през 2005 г. и станала вече традиционна, беше надигането на народите в страните от Северна Африка в името на демокрацията, както и приносът на различните религии за налагане на свободата и толерантността, които са основни ценности и на ЕС. Тази среща е красноречиво доказателство за желанието и волята ни да работим заедно с различните религии за укрепване на човешкото достойнство, отбелязаха лидерите на ЕС Херман ван Ромпой, на ЕК Жозе Мануел Барозу и на ЕП Йежи Бузек, които участваха в срещата. 


източник: Монитор

БЛАГОПРИЛИЧИЕТО В СЛОВЕСНОТО ОБЩУВАНЕ

ИЗ НРАВСТВЕНОСТТА НА МЮСЮЛМАНИНА

/ПРОФ. МУХАММЕД ГАЗАЛИ/

Способността да се изразява словесно, е сред най-великите блага, с които Аллах e надарил човека. Това е израз на почит и уважение пред останали творения.

В Свещения Коран се казва: Всемилостивия научи на Корана, сътвори човека, научи го да говори. /Сура Всемилостивия (Ар-Рахма:н): 1-4/

Именно поради величието на тази благодат е необходимо хората да си служат с нея подобаващо, да се отнасят с дълбока признателност към своя Господ и да осъждат проявите на неблагодарност към Него.

Ислямът ясно и недвусмислено е показал как хората да извличат за полза от тази благодат, как да превръщат думите, които по цял ден не слизат от устата им, в път към добродетелност. Защото истината е, че речта на повечето хора е така безспирна, че езикът им не престава да се движи дори и за миг.

Ако се вслушаме в онова, което те говорят, ще установим, че в голямата си част то представлява хвърляно на вятъра празнословие и далеч не безвредна словоохотливост, тъй като не за това е вложил Аллах езици в устата ни и не за това е предназначил този така полезен за човека дар.

Ето защо Всевишния е казал: Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда. Сура Жените (Ан-Ниса:’): 114

Ислямът обръща огромно внимание на словото и словесното общуване, тъй като по словото се познава дълбочината на мисълта на човека и същината на неговата нравственост. Особеностите в словесното общуване между членовете на една общност са показателни за равнището на нейната духовна извисеност и за степента на добродетелта която е проникнала в нея.

&   &   &

Преди да заговори на останалите, човек е длъжен да запита най-напред себе си.

Необходимо е да отговори  първо на себе си дали в този момент има нещо, което се налага да бъде изразено чрез слово. И ако намери причина да говори, то нека заговори; ако ли не, за него е по-достойно да мълчи, защото отказът от словото, когато не съществува необходимост от него, е угодно на Аллах и за което има голямо въздаяние.

В този смисъл Абд Аллах Ибн Масуд (Аллах да е доволен от него!) е казал: “Кълна се в Онзи, освен Когото няма друг бог, че на земята не съществува нещо, което да се нуждае повече от затвор, колкото езика!” /Ат-Табарани/

Абд Аллах Ибн Аббас (Аллах да е доволен от него!) е казал: “Има пет [неща] за тях, които са по-ценни от черните белоноги жребци: Не говори за онова, което не те касае, то е излишно и не се натоварвай с отговорност за него! Не говори за онова, което те касае, докато не му намериш местото, защото случи ли се човек да каже нещо, което го касае, без да го изрече на местото му, това е недостатък!

И не се препирай нито с благ и търпелив, нито с глупец, защото благият ще те възненавиди, а глупецът пък ще те обиди! И споменавай брата си, когато не присъства, с онова, с което би искал и той да те споменава, и му прощавай онова, за което би искал и той да ти прощава!

Върши делата си като човек, който разбира, че за добрините си ще бъде надарен, а за престъпленията си наказан!” /Ибн Абу ад-Дуня/

Мюсюлманинът не би могъл да изпълни това, ако не е господар на езика си, ако не властва над него, възпирайки го със силата на своята воля, когато се налага да замълчи, и да не го възпира, когато желае да заговори.

А що се отнася до онези, които се оставят езиците им да ги водят, то те ги водят към собствена им гибел !

                                                              &   &   &

Бърборенето е съпроводено от глъч, който отнася със себе си здравия разум. От устата на повечето заемащи челни места в законодателните събрания се хвърчат непрестанни словоизлияния, които съвсем не убеждават слушателя, че са плод на някакво будно съзнание или задълбочена мисъл; той може би дори смята, че не съществува никаква връзка между онова, което наричаме разсъдък, и тази лишена от всякаква умереност реч!

Когато човек иска да събере мислите си и да осмисли своите дела, той напълно непринудено прибягва към мълчанието. И дори, в желанието си да се съсредоточи върху себе си и да се отдаде на размишления, той напуска градския глъч и се усамотява в тишината на някое селце или в спокойната обстановка на някое предградие. Ето защо, съвсем естествено, Ислямът ни препоръчва да се придържаме към мълчанието, гледайки на него като на едно полезно за общуване средство, което е част от доброто възпитание.

Поради тази причина сред наставленията, които Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) отправил към Абу Зар, били и следните слова: “Трябва [да умееш] дълго да мълчиш, защото това прогонва сатаната и ти помага за делото на твоята религия.” /Ахмад/

Това е така, защото над човека с разпуснат език лесно властва сатаната и го направлява накъдето пожелае. Ако не умеем да контролираме езиците си, устата ни ще се превърнат в бунище, сметта от което омърсява сърцата ни и върху тях се наслоява покварата на нехайството.

Затова Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Не ще бъде праведна вярата на един раб, додето не стане праведно сърцето му, а не ще бъде праведно сърцето му, додето не стане праведен езикът му.” /Ахмад/

За да извърви първия етап по пътя към праведността, човек трябва да се отърси от онова, което не го засяга и да не се впуска натрапчиво към онова, за което никой не го е молил. Защото в словата на Пратеника се казва: “Добрата вяра кара човека да изостави това, което не го касае.” /Ат-Тирмизи/

&   &

Страненето от празнословието е път към благополучието и е белег от белезите на възвисеността. Свещеният Коран споменава за това, като го нарежда между две от неотменимите задължения в Исляма, а именно – молитвата и милостинята закат:

Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени и които от празнословието странят, и които милостинята закат раздават, /Сура Вярващите (Ал-Му’мину:н): 1-4/

Ако светът можеше да си даде сметка за ширещото се сред хората празнословие, той ще бъде потресен, установявайки, че повечето романи, известни вестници и списания, речи и радиопредавания са едно непрестанно празнословие, към което се приковават погледи и в което мнозина са склонни да се умлекат, без то да им допринася каквато и да е полза!

Ислямът ненавижда празнословието, защото ненавижда тесногръдието, глупостта и безсмислието. Освен това, та нали чрез празнословието човек пропилява живота си, като загърбва усърдността и трудолюбието, които са вложени в неговото сътворение!

Ето защо, колкото по-решително вярващия се отрече от празнословието, толкова ще бъде по-почитан от Аллах.

Във връзка с това Анас Ибн Малик съобщава: “Един човек почина и – докато Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) слушаше – някой рече: `Радвайте се, че отива в Рая!` Тогава Пратеника на Аллах му рече: `А ти знаеш ли го?! Та може би той е говорил за онова, което не го касае, или му се е свидило онова, което му е било в излишък.`” /Ат-Тирмизи/

Поради слабата връзка между онова, което мисли, и онова, което казва, думите почти произволно се изливат от устата на празнодумеца. А в такъв случай е напълно възможно да изрече дума, която да причини гибелта му или да опропасти бъдещето му. По този повод е и поговорката: “Който много крещи, той и много греши!”

В същия смисъл са и думите:

От уста му дума ако се изплъзне,

зарад нея, и младеж да е, загива.

На път ногата си ако подхлъзне,

от това и старец даже не погива.[1]

А в словата на Пратеника с.а.с. откриваме следното: “Наистина, изрече ли рабът дума, с която цели единствено да разсмее насъбралите се, то той се сгромолясва се с нея [в бездна,] по-далечна от онова, което се простира между небето и земята! И наистина, изплъзне ли се на човек дума, [за него] това е по-страшно от онова, което го спохожда, ако се подхлъзнат нозете му!” /Ал-Байхаки/

&   &   &

Когато човек говори, нека изрича добро и приучва езика си към благоприличното слово, защото да изразиш с благи думи онова, което напира в душата ти, е възвишена благопристойност, която Аллах е повелявал на представителите на всички небесни религии!

Свещения Коран съвсем ясно и недвусмислено заявява, че добрата дума е съществена част от обета, който Всевишния е приел от синовете на Исраил по времето на Муса:

И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” /Сура Кравата (Ал-Бакара): 83/

Красотата на добрата и блага дума се запазва, както ако бъде изречена на приятел, така и ако е насочена към враг, защото плодовете й са винаги добри.

Изречена сред приятели, тя съхранява тяхната обич и прави дружбата им дълговечна, тя възпира коварството на сатаната, за да не отслаби връзките помежду им и да не посее поквара в техните мисли и чувства.

В Свещения Коран се повелява:

И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека. /Сура Нощното пътешествие (Ал-’Исра:’): 53/

Сатаната постоянно дебне хората. Той желае да предизвика вражда и ненавист помежду им, да направи от незначителния спор кръвопролитие. Нищо от това, с което разполага човека, не би преградило пътя на сатаната така, както ще го стори добрата дума.

А що се отнася до благоприличното словесно общуване с противника, то благата реч потушава враждебността му, смекчава яростта му или най-малкото, прекратява разрастването на злото. Във връзка с това в Свещеният Коран се казва:

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. /Сура Разяснените (Фуссилат): 34/

На прибягването към благосърдечното слово, независимо от положението, в което се намираме, са посветени и думите на Пратеника на Аллах:

“Вие не ще можете да спечелите хората с парите си, затова ги спечелете с приветливо лице и възвишена нравственост!” /Ал-Баззар/ Той дори смятал, че е по-добре човек благопристойно да откаже някому нещо, отколкото непристойно да му поднесе дар. В този смисъл Всевишния е казал:

Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, следвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг. /Сура Кравата (Ал-Бакара): 263/

Благата реч е достойнство, което съпровожда благочестивите постъпки и добродетелността, които правят човека заслужил благоволението на Аллах и му отреждат блаженството на Рая.

Във връзка с това Анас съобщава: “Един човек рече на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): `Научи ме какво да правя, за да отида в Рая!` [А Пророка му] рече: ` Раздавай храна [на нуждаещите се], поздравявай хората с учтивост, моли се [и] нощем, когато хората спят, и честит ще влезеш в Рая !`” /Ал-Баззар/

Аллах Всевишния ни повелява, когато спорим с представителите на другите религии, да проявяваме именно такова спокойствие и благородство, да не прибягваме към насилие или грубо отрицание, освен спрямо злосторниците, които ни причиняват страдание, и следователно злостта им трябва да се обуздае и враждебността им да се предотврати:

И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, /Сура Паякът (Ал-‘Анкабу:т): 46/

Великите хора винаги се придържат към максимата, че от устата им не трябва да излиза неприлично слово, поради което биха се почувствали неудобно пред създанията на Аллах за това, че са се държали неразумно и невъздържано.

Показателен в това отношение е разказът на Малик, който, позовавайки се на Яхя Ибн Саид, предава: “Иса (Мир нему!) минал покрай свиня на пътя и й рекъл: `Върви си по живо, по здраво!` И тогава му рекли: `Ти казваш това на една свиня?` А той рекъл: `Страхувам се да не приуча езика си да говори непочтено.`

&   &   &

Има хора, които живеят с безсрамие и злоба в душите си. Те не притежават непоколебимата вяра и убедеността на религиозния човек, които да ги възпират от непристойното; те са лишени от достойни и благородни качества, които ни разкриват пътя към доблестта. По най-безочлив начин те причиняват на останалите онова, което самите дълбоко ненавиждат; и намерят ли поприще, в което да засищат своята безразсъдна и изтъкана от невежество природа, лицата им злостно засияват и крясъците им са безкрайни, а яростта им няма граници.

Ако бъде принуден да разговаря с такива хора, благородният човек не трябва да влиза в стълкновение с тях, защото разпаленото им безразсъдство е проява на огромна безнравственост, за която той е

длъжен да не допуска повод . Ето защо Ислямът постановява вежливото отношение към глупците.

Веднъж един от онези обладани от невежеството хора застанал пред дома на Пратеника на Аллах и поискал да влезе вътре. Тогава Пророка решил да се отнесе към него благо и почтително, за да го отпрати, а това било наложително, защото добрата дума затваря устата на глупеца и защото, ако го е бил оставил да излее върху него всичко онова, което е бушувало в неговата брутална и груба природа, то положително е трябвало да чуе неща, от които душата му истински би се погнусила!

Във връзка с това е и разказът на Аиша, в който се казва: “Един човек поиска разрешение да разговаря с Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) и тогава [Пратеника] рече: `Колко лош съплеменник е той!` Ала когато влезе, той го посрещна приветливо и ведро, и му говореше меко и вежливо. Когато си излезе, рекох: `О, Пратенико на Аллах, щом чу човека, ти рече: `Това и това.`, ала после се усмихна в лицето му и го посрещна приветливо и ведро!` А той рече: `О, Аиша, кога си ме виждала да се държа непристойно?! Сред хората, които ще изпитат най-голямо унижение пред Аллах в Деня на възкресението, ще бъде онзи, когото хората са изоставили, за да се предпазят от непристойното му поведение.`” /Ал-Бухари/

Практиката свидетелства за правилността на този подход, защото човек не бива да погубва своята нравственост заради онези, които не притежават такава. Ако той се заеме да превъзпитава всеки срещнат невежа, на пътя му ще се изпречат безброй много уловки и коварства, които ще изчерпят силите му. Ето защо, сред водещите добродетели, с които трябва да се отличават рабите на Всемилостивия, Свещеният Коран нарежда и споменатата вежливост, която възпира злобата на нечестивеца. За нея в Свещения Коран се казва:

Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” /Сура Разграничаването (Ал-Фурка:н): 63/

И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите – за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.” /Сура Разказът (Ал-Касас): 55/

Случва се човек да сдържи гнева си веднъж, два пъти, а после да избухне.

От добродетелния мюсюлманин се изисква да бъде много по-търпелив и да понася обидата още по-дълго, за да не позволи на злото в крайна сметка да завладее мислите и чувствата на всички.

По този повод Саид Ибн ал-Мусайяб предава: “Докато Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) седял сред сподвижниците си, един човек застанал до Абу Бакр и го обидил. Абу Бакр си замълчал. После той за втори път го обидил, но [Абу Бакр пак] си замълчал. Сетне той за трети път го обидил и тогава Абу Бакр (Аллах да е доволен от него!) му отвърнал. В този миг Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) се изправил. А Абу Бакр рекъл: `Разсърди ли ми се, о, Пратенико на Аллах?` `Не – рекъл [Пророка] – но един ангел слезе от небето, за да опровергае онова, което той рече, а когато ти му отвърна, ангелът си отиде и се настани сатаната, та аз не можех да седя, щом сатаната се бе настанил.`” /Абу Дауд/

&   &   &

Проявата на вежливост към глупците далеч не означава безропотно примирение с безразсъдството и низостта: разликата между двете гледни точки е значителна!

В първия случай човек сдържано и хладнокръвно понася предизвикателното поведение на нечестивеца. Той възпира себе си – благодарение на смиреността или силната си воля – от състоянието, към което го подтикват гневът и желанието за мъст.

А в другия случай е проява на слабоумие, при който с покорство и унижение се приема позора, а това, разумният и доблестен човек решително би отхвърлил.

Свещения Коран заявява обичта Си към хората, проявяващи вежливост спрямо глупците, и ненавистта Си към онези, които се примиряват с низостта. В този смисъл Всевишния е казал:

Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения. Аллах е всечуващ, всезнаещ. Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло – Аллах е извиняващ, всесилен. /Сура Жените (Ан-Ниса:’): 148-149/

&   &   &

За да предотврати опасността от появата на безразсъдни мисли и нечестиви страсти в словесното общуване между хората, Ислямът възбранява споровете помежду им, независимо от това, дали те се водят в името на истината или на лъжата.

Причина за тази възбрана е, че съществуват състояния на душата, при които човек бива обзет от желание да надделее над съперника си, намирайки най-подходящите сравнения, които подкрепят становището му, и най-сполучливите изрази, които придават блясък на аргументите му. А при това положение, в стремеж към победа, спорещият омаловажава своя дълг да утвърждава истината. На преден план излизат нечестивото упорство и користолюбието, които се проявяват в най-непочтителния си вид, докато възможността за трезво и спокойно разясняване на проблемите изглежда напълно изчерпана.

Ето защо Ислямът осъжда тези душевни състояния, окачествявайки ги като заплаха за религията и добродетелността.

В тази връзка Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Който се откаже от спора, когато не е  прав, – за него ще бъде построен дом в покрайнините на Рая; който се откаже от него, когато е прав, – за него ще бъде построен по средата му; а на когото нравствеността му е възвисена – за него ще се построи във висините му.” /Абу Дауд/

Има хора, притежаващи голяма словоохотливост и са подтиквани от нея към словоборство както с учени, така и с невежи. Словоизлиянията за тях са върховно удоволствие, което никога не им доскучава.

Когато такива насочат злъчния си език срещу делата на други хора, това причинява злини на последните; ала когато злъчността им е насочена срещу безспорните истини на религията, тя опорочава красотата на самите тях и погубва достойнството им.

Към тази категория бъбривци Ислямът изпитва истински гняв.

Ето защо Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Най-омразните хора за Аллах са онези, които най-люто се препират.” /Ал-Бухари/ Казал е и още: “Не са попадали хора в заблуда след напътствие, което да са следвали, освен когато има препирня.” /Ат-Тирмизи/

Тези не се задоволяват със словоохотливостта, която притежават. Те искат не само да говорят, а още, да важничат и парадират със своите приказки. За тях на първо място са думите, докато вложения смисъл е на второ. А що се отнася до високите и благородни цели, те са може би на последно място или може би трудно биха се отразили в тази шумна суета.

Веднъж при Мухаммед с.а.с. дошъл, като пратеник един такъв надменен и самонадеян човек. Той носел “на себе си хубава дреха”[2] и когато Пророка заговорел, душата на горделивеца го подтиквала да произнася думи, по-бляскави и по-превзети, от тези, с които си служел Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Щом си тръгнал, Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) казал: “Аллах не обича този и подобните нему. Извиват езиците се пред хората така, както кравите извиват езиците си пасейки. Така и Всевишният Аллах ще извива езиците и лицата им в Огъня.” /Ат-Табарани/

Когато такава сбирщина самозвани майстори на красноречието се захванат със спорове по въпросите на религията, на политиката, на науката и словесните изкуства, това покварява религията, покварява и политиката, и науката, и словесните изкуства. И навярно причината за упадъка на ислямската цивилизация, за правно-религиозното разединение, за раздробяването на секти, както и за всички останали беди, сполетели ислямската общност, се корени в отречения от Всевишния спор относно истините на религията и проблемите на живота.

Това е така, защото споренето няма нищо общо с безпристрастните научни дискусии и успешните им изводи и резултати.

Във връзка с това няколко от сподвижниците на Пророка разказват: “Един ден Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) влезе при нас, когато се препирахме по един религиозен въпрос. Тогава го обзе такъв силен гняв, какъвто преди не го бе обземал. После той ни смъмри и рече: `Успокойте се, о, вие, общност на Мухаммед! Та нали заради това погинаха онези преди вас! Оставете спора, понеже доброто в него е малко! Оставете спора, защото вярващият не спори! Оставете спора, защото загубата на спорещия вече се е изпълнила! Оставете спора, защото достатъчен грях е да продължаваш да спориш! Оставете спора, защото в Деня на възкресението няма да се застъпя за спорещия!

Оставете спора, защото аз съм попечител на три дома в Рая – в покрайнините му и в средата му, а висините му са за онези, които оставят спора, дори когато казват истината! Оставете спора, защото, първото, което моят Господ ми възбрани след идолопоклонничеството, това е спора!`” /Ат-Табарани/

&   &   &

Хората често си устройват събирания, на които разговарят помежду си. Ислямът ненавижда събиранията на онези, които прекарват времето си, разучавайки новините и злословейки против недостатъците на други, по простата причина, че разполагат с излишества от пари животът им се е превърнал в непрестанен отдих, в който те не намират друго занимание, освен да се забавляват, като обсъждат делата на останалите. За тях Всевишния е казал:

Горко на всеки клеветник-хулител, който трупа богатство и все го брои! Смята, че неговото богатство ще го увековечи. Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото. /Сура Клеветникът (Ал-Хумаза): 1-4/

Широко разпространено явление днес е, маса хора да седят по клубове и кафенета.

Това е бедствие, което нанася на обществото поражения от всякакъв характер. То се шири и в градовете, и по селата, без да има каквато и да е оправдана необходимост.

В тази връзка е хадиса: “`Не седете по пътищата!` Рекли: `О, Пратенико на Аллах, не можем без нашите събирания: разговаряме на тях.` Рекъл: `Ако ги откажете, освен събирането [на пътя], то отдайте на пътя дължимото!` Рекли: `А какво е дължимото му, о, Пратенико на Аллах?` Рекъл: `Да свеждате поглед [пред жените, които минават]; да възпирате обидата [над минувачите]; да отговаряте на поздрава; да повелявате одобряваното и да възбранявате порицаваното.`” /Муслим/

[1] Предава се, че тези стихове са от Али Ибн Абу Талиб.

[2] Такъв е буквалният превод на израза “‘алайхи ша:па хасана”. Актуалното му значение обаче изразява гордостта и високомерието на въпросния човек.

Хюсеин Хафъзов:в България настъпва пълзящ българо-християнски тероризъм

Хюсеин Хафъзов: Можем да напълним и втора джамия в София


25.05.2011


Полина Тодорова


Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство пред news.bg


Как ще коментирате станалото на 20 май пред столичната джамия Баня Башъ?
За мюсюлманската общност и за Главното мюфтийство в България има три евентуални обяснения, с които анализираме ситуацията. Първо - това е един етап, част от „успешния" етно-религиозен модел на толерантност и съвместно съжителство на различни вероизповедания, с които България толкова се слави и хвали в цял свят. Това е първото обяснение, колкото и иронично да звучи. Това казват и политиците, които постоянно твърдят, че в България има етнорелигиозно съжителство и толерантност, въпреки това, което се случи. Това е пълно лицемерие.
Вторият вариант като обяснение е, че в България настъпва пълзящ българо-християнски тероризъм. Това е проява на военно подразделение, силово крило на една политическа формация, която си поставя за цел да напада различните от нея, включително мюсюлманите.


Визирате партия Атака?
Разбира се. Третото обяснение е, че това е политика на Европейския съюз към исляма и мюсюлманите. Не знам кое от трите ще се окаже вярно, най-вероятно съвкупността от всички взети заедно. Още повече, че индикации за това, което се случи имаше и от много по-рано.


Какво имате предвид, какви индикации?
Имам предвид говоренето. Нетолерантното, обидно говорене, не само от страна на „Атака", но и от други политически формации, които през цялото време се занимаваха с мюсюлманското вероизповедание, наричаха ни терористи, нападаха ни, постоянно насаждаха омраза срещу нас, коментирайки дали да се снимат със забрадки жените за паспорт, дали момичетата да влизат със забрадки в училище... По този начин те оставиха извън нормалния ритъм на живот много от хората от мюсюлманското вероизповедание и имаха за цел да насадят усещането, че проявата на ислям в България е опасна тенденция.
За да конкретизирам това, ще направя една ретроспекция - преди 100 години в София е имало общо 84 джамии. 84 храма, където мюсюлманите са имали възможност да се молят. Питам аз, къде са тези джамии и къде са мюсюлманите, които са се молели там, щом има толерантност. Или са избити, или са изселени, или асимилирани.


Според вас една джамия в столицата е недостатъчна на мюсюлманите?
В София в момента има само един действащ храм джамия - Баня Башъ в центъра на града. От 20 години там непрекъснато се провеждат петъчни молитви. Мюсюлманската общност не само в България, но и по света, е религия, която все повече бива уважавана, почитана и изповядвана от самите мюсюлмани. Най-вече самите мюсюлмани се връщат към исляма, това ли безпокои нашата държава и политици? Това ли се нарича ислямизъм - да ходиш на джамия да се молиш, да изпълняваш ритуали - това ли наричат ислямизъм и тероризъм?
Джамията в София има капацитет около 700 човека. Въпреки това ние използваме и помощните стаи, които са към джамията, включително стаята на имама и едно помещение, в което стоят метли. Побираме 900 човека, за голямо съжаление използваме и тротоара.
Ние не можем да изгоним богомолците, не можем да им кажем - не идвайте на молитва. Петъчната молитва е основна за всички мюсюлмани, за всички мъже, които са здрави, разумни. Светотатство ще е ако ние ги отклоним някъде другаде, няма къде другаде в София.


И все пак, настоявате за построяването на още джамии в София?
Ние поискахме преди години втора джамия, която можем да напълним. Предполагам, ще поискаме и трета. Това са реалностите, какво да правим като обичаме религията си? Тези въпроси бяха поставени пред Столична община. След като не получихме одобрение и предложение за парцел в София, изготвихме свой план за издигане на Висш ислямски институт в квартал „Малинова Долина". Тогава обаче отново застанаха срещу нас, като казаха, че София се ислямизира - не, София не се ислямизира. Мюсюлманите се връщат към своята религия и ако това безпокои когото и да е било, това означава, че ние не живеем в нормална демокрация.
Имали сме и други искания - например за изграждане на гробищен парк в София. Направихме необходимото, в „Суходол" имахме парцел, но отново бяха разбудени духовете и не ни се позволи да изградим гробище. Ние нямаме възможност за свободно изповядване на нашата религия. Това е мнение на цялата мюсюлманска общност, която е изключително обезпокоена от тенденциите в последните години.


Как ще коментирате изказването на Али Юзеиров, който заяви, че може да се пристъпи към затваряне на джамии и сваляне на високоговорителите от тях, ако това е цената на етническия мир?
Али Юзеиров най-вероятно е изказал лично мнение и никога не се е консултирал с Главното мюфтийство или представители на мюсюлманската общност. Нямаме интерес да затваряме джамии, защото религията ни е свята, както за всеки един християнин е важна неговата религия. Така че, нямаме подобни постъпления, но тепърва ще обсъждаме какво бихме могли да сторим, за да намалим напрежението в София.


Това означава ли, че категорично сте против премахването или намаляването на звука от джамиите?
Вижте, мюсюлманите имат право и желание да чуват проповедта. Това, което се чува навън, е част от молитвата, от проповедта, която е задължителна за всеки мюсюлманин по време на петъчната молитва. Това не е каприз, това е необходимост. Да се махнат високоговорителите, означава стотици мюсюлманите да бъдат лишени от правото да се молят на Бог. Ние сме ги намалили до минимум. По никакъв начин не можем да говорим за тяхното премахване, ще работим да ги коригираме или да купим по-добра озвучителна техника, която да не дразни. Петъчната молитва е колективна, тя не може да бъде изпълнявана индивидуално от мюсюлманина в дома му.


Да се върнем към станалото пред столичната джамия на 20 май. Имаше ли главното мюфтийство информация за готвения протест на партия „Атака"?
Не, не знаехме и бяхме силно сюрпризирани. Разбира се, всеки в България и във всяка демократична страна има правото да протестира по начин, по който законът позволява. Разбира се, че на 300 метра от джамията „Атака", или който иска, може да протестира, въпреки, че не е много приятно. Защото ние се опитваме да се молим, а някой ще крещи на метри от нас. Но да предположим, че това е по-добрата форма на протест, но да бъде допускана „Атака" до сградата на джамията....


Проблем се създаде дори за тоалетната до джамията, като Волен Сидеров заяви, че тя едва ли не е окупирана от вас...
Това са пълни спекулации. Тоалетната, която беше използвана от партия „Атака" за пропаганда, не е обществена. Обществената тоалетна е на 100 метра от джамията. Нашата тоалетна се използва и като място за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. В този момент, когато горе са ставали тези батални битки, там е имало хора. И това, което се е случило срещу тях, е не провокация, а насилие. Насилие над психиката, съзнанието, съществуването на мюсюлманите.


Волен Сидеров заяви, че провокацията пред храма е дошла от страна на мюсюлманите...
Не приемам изказа на политиците и на медиите, че там е имало сблъсък между мюсюлманите и националистите. Аз твърдя, че там е имало нападение от страна на „Атака" над мюсюлманите в Софийската джамия, които са използвали възможността да се защитят съвсем законно.


Но лидерът на „Атака" показа снимки и видеа, на които се вижда как човек от молещите се пред джамията вади нож...
В същите тези видеа се виждаше много добре как представител на „Атака" 15 минути преди нападението над джамията извади много по-голям нож и разразя един фес. Нашите мюсюлмани могат ли бъдат сигурни, че ще има с какво да се защитят, когато има някакво нападение?


Смятате ли, че е нормално човек да отива на молитва, въоръжен с нож?
Ние не знаем точно кой и какъв е този мюсюлманин, показан във видеото. Сигурно ножът му е трябвал в работата му. Нима не знаете, че има толкова много граждани, които носят в себе си нож, това заплаха за националната сигурност ли е? Искате да чуете, че това е ножът на Осама бин Ладен, от това ли се страхува държавата - от този нож ли? От кадрите се вижда много добре как от партия „Атака" се хвърлят павета и мраморни плочи. Някой може да е извадил нож, за да се защити, но това не го прави терорист.


А какъв е коментарът Ви за изказването на Волен Сидеров, че у нас има клетки на радикален ислямизъм и техен „водач" е лидерът на ДПС Ахмед Доган?
Това са смешни обвинения, които целят да провокират настроения сред мюсюлманите и те да бъдат наплашени. Сидеров е достатъчно елементарен да го твърди. ДПС не са отишли да провокират насилие пред „Св. Александър Невски", нали? Мюсюлманите по места са изключително уплашени. Аз Ви питам сега - Вие днес страхувате ли да се качите в метрото?


Не.
Но ние се страхуваме да влезем в джамия, защото мюсюлманите си казват - ако това се случва в центъра на София, няма ли в нашето село или град да дойде една агитка и да се случи същото. Нашите съпруги, които носят забрадка, се страхуват да излязат на улицата, защото много често се е случвало да бъдат обиждани, поругавани, заливани с кафе. Ние се страхуваме, защото това, което се случи в петък, провокира настроения, които някои смелчаци патриоти използват, за да продължат тази тенденция на всяване на страх. Ако не се вземат мерки това да бъде озаптено...


Какви мерки трябва да се предприемат според Вас?
Много са, но на първо място държавата трябва да започне кампания на учебно-възпитателен процес, насочен предимно към младите, но и към цялата общественост за това, че ние сме призвани да живеем заедно, което е много хубаво. Иначе би било смешно всеки ден да се поругава някоя джамия, да не строи втора в София, в Бургас, „Атака" да ни напада...


Трябва ли партия „Атака" да бъде закрита?
Не, това няма да бъде решение. Добра идея е, но дори и да бъде закрита, тази ниша веднага ще бъде запълнена от други хора, от други политици. Опасността идва от това не че съществува партия „Атака", а от това, че за нея са гласували половин милион българи. Представяте ли си, ако тези хора мислят така, както мислят водещите политици в „Атака". Но разбира се, че трябва да бъде свален имунитетът на Волен Сидеров, да бъде озаптен да не предприема подобни действия на насилие. Разбира се, че ще е добре да бъде повдигнат дебатът дали да бъдат забранени подобни партии. Но най-важното е учебно-възпитателният процес, промяната на мисленето.


Какви други мерки предвиждате?
Има и друг вариант, последен, ако вътрешните мерки не дадат резултат. Той предвижда да се обърнем към международни институции, с които България е подписала споразумение. Една от тях е ООН, които биха могли да наложат някакъв механизъм на наблюдение. Щом ние не можем да се разберем, щом 84% от българските граждани се обявяват против това да има забрадка в училище, етнорелигиозният мир може и да го е имало, но той вече е нарушен. Ние не можем да живеем в постоянен страх.


Повече ли се страхувате сега, отколкото когато ДПС беше сред управляващите?
Това, което се случва сега, не се отнася само до политиката на днешното правителство. Напротив, това, което чухме от премиера, от президента е изключително добър сигнал, но страхът остава. Имаше тормоз над мюсюлманите и по време на тройната коалиция. Посегателства над джамията се случваха и тогава. Признаваме заслугата на ДПС и без тях вероятно щеше да е по-зле. Без ДПС положението щеше да стане от нетърпимо - страшно.
В случая от това, което стана в София, най-малък интерес имат ДПС, защото мюсюлманите започват да си задават въпроси - защо се случи всичко това. Защото може би партията трябваше да се занимава не толкова с политика, с управление на страната, колкото с промяна на закони. Ние не искаме министерски кресла, искаме промяна в законите и условия, за да живеем свободно и сигурно. Трябваше да има общи политики, за да се промени манталитетът и ДПС трябваше да използва властовият си ресурс точно за това.


Очаквате ли ответна реакция, прояви на радикален ислям в отговор на станалото пред Баня Башъ?
Вече очакваме всичко. Ако бяхте ме попитала преди десет дни, щях да отклоня въпроса и да кажа, че това никога няма да случи. Но ето, това се случи и ние не можем да прогнозираме какво би могло още да стане, ако не се предприемат законови мерки. Категоричен съм обаче, че радикален ислям няма. Токова понятие не съществува в нашата религия, то е натрапено отвън и вменено. Заплаха обаче в тази насока може да дойде отвън, от идеологически и икономически страни, които нямат общо с религията. Виждайки какво се случва, те може да си кажат, че мюсюлманите у нас не са защитени и да се възползват. От Атака обаче очакваме още поругавания на джамии.


нюз.бг / Минаре България

Джамии по света, ислямска архитектура - няколко примера от Централна Азия

.

В Каракол, Киргизтан, през 1907г. е построена Джамията Дунган (китайски мюсюлманин). Със синия си цвят прилича на сините куполи в Централна Азия и Персия, но самата архитектура е като на будистка пагода.

Небесно-синьото минаре на Джамията Дунган, Каракол.

Джамията Дунган отвътре.

Астана, КАзахстан - спираща дъха смесица на древна и модерна архитектура.

Златната Джамия в Астана, Казахстан.

Парламентът осъди действията на "Атака"

27.05.2011

Иван Костов: В България в момента няма ислямски фундаментализъм, но е възможно да се появи ако продължат подобни ксенофобски провокации

Народното събрание прие декларация срещу опитите за подкопаване на етническия и религиозен мир в страната.

"Народните представители осъждат категорично агресията на политическа партия "Атака" на 20 май 2011 г. срещу вярващите в центъра на столицата. Особено скандално е, че това е направено в свещения за мюсюлманите петъчен ден по време на задължителната им молитва.

С тези свои действия тази партия се изолира от българското демократично общество. Поведението й е дълбоко чуждо на българския народ, на неговата религиозна търпимост и етническа толерантност.

Изразяваме дълбока загриженост от опитите да бъде подкопан етническия мир и да се създаде напрежение между българските граждани на религиозна основа.

След своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, ПП "Атака" е опасна за управлението в страната", се посочва в декларацията, прочетена от трибуната от съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов.

Проектът бе подписан от представители на четири парламентарни групи - ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и ДПС.

От "Атака" заявиха, че няма да участват в гласуването, защото НС не можело да бъде съд и разследването на инцидента не е приключило.

Депутатът Явор Нотев прочете от парламентарната трибуна уведомителното писмо от лидера на "Атака" Волен Сидеров до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. С него Сидеров предупреждава, че има информация, че днес срещу посетителите на софийската джамия "Баня Башъ" се подготвят провокации, с които "Атака" няма нищо общо.

"Атака" информира Цветанов, че прави вътрешнопартийно разследване по отношение на лицата, запалили рогозка в близост до джамията на 20 май, като до момента е установено, че те не са ччленове на партията.

В България в момента няма ислямски фундаментализъм, но е възможно да се появи,

заяви Иван Костов.

В интервю за Нова телевизия съпредседателят на Синята коалиция и лидер на Демократи за силна България предупреди, че "ако ние не обявим пред европейските си партньори, че не сме ксенофобска страна, срещу България ще има големи санкции, ще се влошат отношенията ни и със съседни страни. Възможно е дори да се превърнем в мишена на терористи".

Иван Костов заяви, че провокацията на "Атака" преди седмица е много тежко нарушаване на общоевропейски ценности.

Все едно да влезеш в християнския храм и да нарушиш молитватав неделя или в еврейския храм в събота, даде пример Костов.

Не може да допуснем това заради някой, който си е изтървал нервите, каза Костов и призова мюсюлманите да не се поддават на провокациите и да не провокират те на свой ред.

Той напомни, че във всяка общност има хора, които се поддават на емоциите си, с по-слаби нерви са, но те трябва да бъдат възпирани.

Действията на "Атака" пред софийската джамия не са раздор, а тежко задушаване на общоевропейски ценности, на религиозния мир. Това е провокация срещу вярващите, добави Костов.

Всеки, който си служи с религията, за да прави политика, нарушава конституцията.

"Атака" безспорно прави това и хората, които са провокирали конфликта, трябва да си понесат последствията, категоричен е Костов.

По думите му голямото умение на властта е да успее да запази етническия мир.

Продължавайки да говори за действията на „Атака", Иван Костов допусна, че хората от тази партия, които ги приемат единствено в руското посолство от всички дипломатически представителства в София, се опитват да упражнява натиск върху правителството.

"Атака" ще оттегли подкрепата си от ГЕРБ, ако не се случат, например  руските проекти, каза лидерът на ДСБ.

В отговор на въпрос, Иван Костов каза, че

всеки ще реши сам за себе си дали да публикуваната информация в "Уикилийкс" е истина.

Ако четем внимателно становището на американското посолство, като че ли не се опровергава изнесената информация. Най-важното е, че отношенията между България и САЩ са по-добри отвсякога, коментира съпредседателя на "Синята коалиция".

България гарантира сигурността си през НАТО и е много важно да поддържа добри отношения със страните там. Когато няма достатъчно воля да се върви по пътя на реформите, се прави мониторинг и започват да те побутват, това е и бутане, и дърпане. Затова тези, които са ти партньори, винаги те побутват, допълни Костов.

Според него най-голямото доказателство дали българското правителство води балансирана политика между САЩ и Русия ще го видим в следващите седмици - в зависимост от това  дали кабинетът ще отстъпи на Русия и ще допусне страната ни да стане обект, "който не само ще го дърпат и бутат, но и ще го санкционират".

източник: Вести.бг

С маска на Хитлер към изборите

23 май 2011, понеделник

Няма да описваме отново онова, което се случи по време на петъчната молитва в центъра на София, нито пък ексцесиите по време на канонизацията в Батак. Но ще припомним едно друго събитие, което бе отминато мимоходом, но е показателно за това как в Европа не се церемонят в такива ситуации. Датският режисьор Ларс фон Триер, носител на „Златна палма” (за „Танцьорка в мрака”,2000 г.) и един от фаворитите (с „Меланхолия”) за тази година, бе изгонен от фестивала в Кан, защото по време на представянето си на филма миналата сряда (18.05 ) се обявил за нацист и симпатизант на Хитлер.
"Бордът на директорите на фестивала... дълбоко съжалява, че този форум бе използван от Ларс фон Триер да изкаже свои коментари, които са

неприемливи, нетърпими и противоречат на идеалите за хуманност и великодушие,

които са в основата на съществуването на фестивала", се казва в официалното изявление. "Бордът на директорите строго осъжда тези коментари и обявява Ларс фон Триер за персона нон грата на фестивала в Кан, което влиза в сила веднага", пише още в съобщението.
Ето какво всъщност се е случило тогава. Към края на срещата с журналистите от режисьора поискали да разтълкува едно от последните си интервюта, в които казва, че се интересува от нацистката естетика.
"Дълго си мислех, че съм евреин и бях много щастлив да съм евреин", отговаря фон Триер, който според биографите му е научил на смъртното легло на майка си, че друг мъж е истинският му баща. "После дойде Сузане Биер (негова сънародничка, режисьорка от еврейски произход, отличена с „Оскар”) и изведнъж не бях толкова щастлив да съм евреин. Не, това е майтап, извинявайте", продължава режисьорът. "Оказа се, че не съм евреин, но дори и да бях такъв, щях да съм нещо като втора категория евреин, защото сред евреите има нещо като йерархия. Както и да е, наистина исках да съм евреин и после открих, че всъщност съм нацист, защото семейството ми е било германско, което също ми донесе известно удоволствие", каза фон Триер.

"Какво да ви кажа? Разбирам Хитлер.

Мисля, че е направил някои грешни неща, абсолютно, но си го представям как седи накрая в бункера си. Мисля, че разбирам човека. Не е това, което бихте нарекли "добро момче", но разбирам много неща за него и мъничко му симпатизирам. Но не преувеличавайте - не съм за Втората световна война и не съм срещу евреите. Разбира се, че съм за евреите, но не прекалено много, защото Израел е трън в задника... Как да приключа това изречение?".
След това тирадата продължава с похвала за нацисткия архитект Алберт Шпеер и завършва с оплетено изречение и едно "ОК, а съм нацист".
Запитан дали би направил още по-грандиозен филм от "Меланхолия", режисьорът продължава в същия дух: "Да, това е, което ние нацистите... което имаме склонност да правим - все неща с голям мащаб. Може би ще ме убедите"…
Ще припомним и друг инцидент с друг световноизвестен човек, който се случи преди няколко месеца, по едно и също време, когато на митинг в София се появи двойник на Адолф Хитлер. Тогава всички погледнаха комично на явната провокация, докато в Европа от „Диор” изобщо не се поколебаха да изритат модния дизайнер Джон Галиано заради антисемитски и расистки обиди.
Във видео, излъчено в интернет, ясно се вижда как британският дизайнер казва на жена в кафене: „Аз обичам Хитлер… Хора като вас трябва да са умрели.” След думите за Хитлер жената била чута да казва: „О, боже”, след което попитала Галиано какъв му е проблемът. Той отговорил: „С теб ли? Ти си грозна.” И макар че светкавично дизайнерът се извини, „Диор” показа неговата колекция без него, а босовете декларираха, че било „ужасно болезнено” да видят името на „Диор”

„да се свързва с позорните изявления,

приписани на неин дизайнер, колкото и брилянтен да е той”. Фон Триер също публикува изявление, в което казва: “Ако съм обидил някого тази сутрин с думите си на пресконференцията, извинявам се най-искрено. Не съм антисемит и по никакъв начин нямам расови предразсъдъци, нито съм нацист.”У нас засега няма признаци някой на някого да се извини, но се надяваме
да се предприемат такива законодателни меркикоито да пресекат възможността Европейската комисия да започне действия по чл. 7 на Договора за ЕС (за нарушаване на човешките права) като тези, които преди години при по-безобидна ситуация бяха предприети заради неофашистката политическа роля на националистическата партия на Йорг Хайдер в Австрия. Трябва също така с голямо подозрение да се отнасяме към опитите на хора, които в зората на демокрацията пряко бяха ангажирани с подобни прояви, днес да извличат политически дивиденти. Не може по друг начин да

отбележим крокодилските сълзи на държавния ни глава,

казани по този повод в Стара Загора в събота. „Аз се питам какво прави една партия на религиозен ритуал, очевидно е била там с провокативна цел”, казва обитателят на „Дондуков” 2. Според него инцидентът е много лош знак за цялото общество, защото напрежението на религиозна основа е един опасен сценарий за България и навън. Първанов дори изразява готовност, ако правителството, външното министерство и службите преценят, че има ескалиращо напрежение в етнически и религиозен смисъл, да свика на разговор лидерите на парламентарните партии и на институциите в държавата. Ще отбележим, че човекът с харамийския псевдоним прави това изявление на форум, организиран от две партии - Земеделски народен съюз и БЗС „Ал. Стамболийски”, чиито лидери бяха сред учредителите на пропрезидентската формация с многозначителното име „Алтернатива за българско Възраждане”. Неведнъж сме се спирали на неговия, днес доста завоалиран, разбира се, националистически уклон. Но трябва да кажем, че в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, амитингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. На лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация беше създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че беше разкрита от Комисията по досиетата принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Така че днес в никакъв случай

не можем да приемем за чиста монета думите му,

а още по-малко намерението му той да бъде арбитър. Ясно е, че ако това се допусне, целта му ще е да налива масло в огъняи да извлича максимални дивиденти в своя полза. Отново ще припомним на него и на участвалите в ексцесиите пред софийската джамия и в Батак едни други думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение.” В допълнение към тези думи и най-вече за тези, които се правят, че нищо не се е случило, ще разкажем и една притча: „Живеел един старец. Той бил не просто старец, а Хранител. Боговете, виждайки неговата мъдрост, му поверили сандък, в който била заключена най-страшната дума.Старецът се заселил високо в планината и веднъж седмично се спускал в селото, за да попълни запасите си. Там живеели двама момци, които нито умеели, нито желаели да работят. Научили за стареца и разбрали, че боговете са го направили хранител на съкровище. Решили да откраднат съкровището и да забогатеят. Речено-сторено. Промъкнали се в пещерата и видели голям каменен сандък без ключалка. А на капака бил издълбан надпис "Добре помисли, защото после ще бъде..."Те със смях отворили сандъка, а в него лежала малка дъсчица с една-единствена дума на нея - “късно”. В пещерата притъмняло, въздухът станал леден. Младежите били ужасени: „Нищо ли не може да се направи?” „Вече не - чул се зад гърбовете им спокойният глас на стареца, - щом е написано на дъсчицата...”