Салят ал-Истихара (молитвата за търсене на напътствие от Аллах) - израз на върховната милост на Всевишния

Молитвата истихара е Сунна, която Пророка с.а.с е предписал за този, който иска да направи нещо, но се колебае. Обсъждането ѝ включва осем пункта:

1- Определение


2- Правила


3- Мъдростта от предписанието


4- Причини


5- Кога би трябвало да се направи истихара


6- Съветване с хората преди да се направи истихара


7- Какво би трябвало да се каже при истихара



8- Кога се казва ду’а при тази молитва?


1-     Определение


Истихара на арабски означава търсене на съвет, за взимане на решение, което засяга нещо. На арабски се казва Истактир Алаха йакир лака (търсене на помощ от Аллах и Той да те посъветва за правилното решение). 

В шариа’ терминология истихара означава търсене на съвет за взимане на правилно решение, т.е. търсене на съвет за това, което Аллах знае, че е най-добро и подходящо като избор, чрез молитва и ду’а, която се описва за какво е истихара.


2-     Правила

 Учените са абсолютно единодушни, че истихара е Сунна. 

Доказателство за нея откриваме в хадис, предаден от Джабир, Аллах да е доволен от него, в Сахих ал-Бухари (1166): 

„Пратеникът на Аллах с.а.с ни учеше да правим истихара при различни обстоятелства, както ни учеше на сурите от Корана. Той казваше: 

„Ако някой от вас се колебае какво решение да вземе, нека направи два рака’а салат без да е от задължителните, тогава нека да каже: „Аллахумме инни аста`хирука би илмиак, уа астакдирука би куд-ратик, уа асалюка мин фадликал-азим, фа иннака такдиру уа ля акдир, уа та’ламу уа ля а’лам, уа анта ‘аллямул-гуюуб. Аллахумма ин кунта тааламу анна хаадал-амра (...) хайран ли фи дийни уа мааа-ши уа ‘аакибати амри факдирху ли уа йассирху ли сумма барик ли фихи, уа ин кунта та’аламу аннаху  шаррул ли фи дийни уа ма’аши уа акибати амри, фасрифни ‘анху (уасрифни’ анни) уакдур лийал-хайа хайсу каана, сумме ардини бих.“ ***

(О, Аллах, напъти ме с Твоето знание, моля те да ме дариш с Твоята способност и Те моля за великата Ти щедрост! Ти можеш, аз не мога! Ти знеш, аз не зная. Ти си Всезнаещия тайните. О, Аллах, ако знаеш, че това дело (назовава се конкретната нужда) е добро за мен, за религията ми, живота и бъдещето ми – отсъди го за мен и го облегчи, после ме благослови в него! Ако ти знеш, че това дело е лошо за мен, за моята религия, живот и бъдеще – отдалечи го от мен и ме отдалечи от него, и отсъди за мен доброто, където и да е то, после ме стори доволен от него!)

 
3-     Мъдростта от предписанието

 Причината, поради която е предписана истихара, е подчинението, покорството на заповедите на Аллах и показване на практика, че няма сила и няма слава, освен от Аллах. Това означава да се обърнеш към Аллах и да желаеш да имаш добрината не само в този живот, но и в Отвъдния. Който иска да постигне това и потърси помощта на Владетеля, Аллах ще го помилва. И няма по-полезно нещо за постигане на целта, от молитва и дуа, защото с нея можеш да покажеш почитта си към Аллах, да го прославиш и да му покажеш нуждата си от Него. Така след салат ал-истихара човек може да се почуства щастлив.


4-     Причини


При какви обстоятелства се прави истихара?

 Четирите мадхаб са единодушни и предписват тази молитва в случая, когато човек не може да вземе решение какво да прави. Ако е случай, в който се знае кое е добро и кое е лошо, както в ‘ибадат, при харам и халал действията, няма нужда да се прави истихара. Но ако човек ако иска да знае правилното време за извършване на нещо, например дали да направи Хадж тази година, защото има вероятност за сблъсък с врагове или за някакво нещастие, или дали да тръгне с определен човек или не, тогава се прави истихара, като се отнася до определени възможности. 

Но няма място за нея, когато става въпрос за задължителни неща, за харам или макрух.

Истихара се прави за неща, които са препоръчителни или допустими. 

Истихара може да се прави, когато се отнася до препоръчителните действия, когато човек се съмнява и има избор между две неща и трябва да избере кое да направи и кое – не. Що се отнася до допустимите действия, може да се прави истихара.


5-     Кога се прави истихара?


Ако човек иска да направи истихара, трябва да е непредубеден и да не е взел крайно решение по дадения проблем. 

Думите „Ако някой от вас се колебае...“показват, че истихара трябва да се прави, когато някой започва да обмисля даден въпрос и чрез благодатта на дуата може да му се изясни кое е добро за него, а не когато дадена идея вече се е е оформила и човек е взел решение какво да направи – в този случай утвърденото вече решение ще повлияе и има опасения, че мъдростта няма да вземе надмощие поради факта, че решението вече е взето. 

Ако човек прави истихара за всяко нещо, което е минало през главата му, той никога няма да спре и времето ще му мине само да прави това...

Думите „Ако някой от вас се колебае...“ във варианта на Ибн Масу’уд, са: „Ако някой от вас иска да направи нещо...“.

 
6-     Съвет с други хора преди да се направи истихара

Имам Науауи е казал: „Мустахаб е преди да направиш истихара да се посъветваш с някой, за когото знаеш, че е искрен, отговорен и има опит, някой, на който имаш доверие в изпълняването на религиозните задължения и наука. Аллах е казал:

„… и се съветвай с тях по делата!“ [Aл ‘Имран 3:159]



7-    Какво се казва при салат ал-истихара


Има три възможности:

         а) Ханафи’, Малики и Шафа’и казват, че е мустахаб след рецитирането на Ал-Фатиха да се рецитира Кул йиа айюха’л-каафируун (сура Ал-Кафирун) в първия рака’ат и Кул хуа Аллаху ахад (сура ал-Ихлас)  във втория. Ан-Науауи е казал в обяснението на причината за това: „Уместно е да се рецитира това по време на молитвата, за да се покаже искреността и готовността ти да следваш Аллах в делата си. Те казват, че е допустимо да се казват и други строфи от Корана, които са в контекста не идеята да се прави избор или да се вземе решение.“



         б) Някои салаф са казали, че при изпълняването на истихара при първия рака’ат след рецитирането на ал-Фатиха да се добавят следните аят:

„Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават! Твоя Господ знае какво потулат сърцата им и какво разкриват.“ (aл-Касас, 28:68 – 69)

 А във втория рака’ат:

„И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.“ 


в) Ханбали и някои фукаха казват, че не се рецитират никои определени аят или сури, когато се прави истихара.


8-     Кога се казва ду’а при истихара


Ханафи, Малики, Шафа’и и Ханбали’ уточняват, че ду’а трябва да се направи веднага след молитвата. Това е в съответствие с хадис на Пратеника наАллах с.а.с. Вж. Aл-Maусу’а aл-Фикхийа, част 3, стр. 241


Шейху-л-ислам Ибн Таиймийа казва в ал-Фатауа ал-Кубра, част 2, стр. 265: 

„Въпросът, свързан с ду’а при истихара: трябва ли ду’а да се каже по време на молитвата или след таслим (даването на салям)? Отговора е, че е позволено ду’а да се каже по време на салат ал-истихара или на друга молитва. Казването на ду’а преди таслим е препоръчително, защото Пророка с.а.с обикновено е казвал много ду’а преди таслим. А молещия преди да даде салям, е още в състояние на молитва, затова е по-добре да се каже ду’а преди таслим.“


Ибн Аби Джамра е казал: „Това са велики думи, които се отнасят до нещо конкретно. Що се касае за това, което е уажиб (задължително) или мустахаб (допустимо или позволено), за тези неща няма нужда да се прави истихара, за да решиш нещо дали да го правиш или не. А за действията, които са харам (забранени) или макрух (непрепоръчителни), не се прави истихара, за да решиш дали да ги отхвърлиш. Истихара се ограничава до нещата, които за мубах (разрешени) или за мустахаб, когато трябва да се вземе решение, даващо предимство. Аз казвам: Отнася се както за големи, така и за дребни проблеми и има вероятност нещо незначително да постави основата на нещо голямо (от малък проблем да произлезе голям)


„Нека направи два рака’ат молитва, която да не е от задължителните...“ – това се споменава, за да е ясно, че не става дума за салат ал-фажр, например. Ан-Науауи казва в Ал-Азхар: „Може да се прави истихара след два рака’ат от молитва, която е сунна – на салат ла- духр например, или два рака’ат от която и да е наафил молитва... Изглежда че не е проблем, ако човек е имал намерение да извърши салат ал-истихара по същото време, по което възнамерява да прави тази определена молитва, но не и без да имал това намерение.“


Ибн Аби Джамра е казал: „Мъдростта от правенето на молитва преди казването на ду’а е това, че с истихара се възнамерява да се обединят добрините в този свят и добрините на Отвъдния свят. Човека се нуждае от това да почука на вратата на Владетеля (Аллах) и няма нещо, което да е по-ефективно от тази молитва, защото тя съдържа думи на възхвала на Аллах, показва нуждата от Него по всяко време.“


Фразата: „...тогава нека да каже...“ предполага това, че ду’а се казва след приключване на молитвата, а думата  думма (тогава) най-често означава след рецитиране на всички думи от молитвата и преди казването на салям.

 Тайната е, че не бива сърцето да се привързва към въпросното нещо, тъй като човек ще стане неспокоен (нервен). Да си удовлетворен от нещо означава, че сърцето ти е спокойно и си щастлив от повелята на Аллах.

 (Oт коментарите на Ал-Хафиз Ибн Хаджар, Аллах да се смили над него, на хадисите от Сахих ал-Бухари, Китааб ал-Да’уаат и Китааб ал-Таухийд)
Що се отнася до казаното от някои хора, че човек трябва да приема като отговор чувството след направената истихара, за това се има предвид хадиса, който се предава от Ибн ал-Сунни, в който Пророка с.а.с. е казал: „Ако не сте сигурни за някое действие, правете истихара седем пъти, молейки своя Господ, тогава вижте какво чувствате след това и ако сте добре, тогава действайте“.


Имам Ан-Науауи е казал: „Иснад на хадиса е гарииб, защото има предавачи, които са неизвестни“ (aл-Aзкaр, стр. 132).


Ал-Хафиз Ибн Хаджар казва: „Ако това е доказано, трябва да се вземе предвид, но този иснад е много слаб (уaaхин жиддан). (aл-Фaтх, 11/223)


Ал-Хафиз ал-Ираки казва: „Иснада съдържа предавач, който е да’иф жиддан (много слаб, неустойчив) – казва се Ибрахим Ибн ал-Бараа’“.Затова хадиса е да’иф джидан (ал-Футухаат ал-Раббанийа, 3/357).


Правилно мнение е – тогава, когато Аллах ти улеснява нещо, след като приеме твоята ду’а – това е знак, че е добро за теб и можеш да се заемеш с него. Наличието на препятствия и трудности, е индикация за това, че Аллах пречи на раба Си да направи това нещо. Значението ще бъде много ясно, когато се размишлява над значението на хадиса от Джабир, който се отнася до истихара, където Пророка с.а.с казва: „О, Аллах, напъти ме с Твоето знание, моля те да ме дариш с Твоята способност и Те моля за великата Ти щедрост! Ти можеш, аз не мога! Ти знеш, аз не зная. Ти си Всезнаещия тайните. О, Аллах, ако знаеш, че това дело (назовава се конкретната нужда) е добро за мен, за религията ми, живота и бъдещето ми – отсъди го за мен и го облегчи, после ме благослови в него! Ако ти знеш, че това дело е лошо за мен, за моята религия, живот и бъдеще – отдалечи го от мен и ме отдалечи от него, и отсъди за мен доброто, където и да е то, после ме стори доволен от него!“


 Ибн ‘Алаан...казва: „Това означава, че след това (извършването на истихара), той (човек) може да прави каквото иска (т.е. дори и да няма никакво усещане в себе си за задоволство, щастие), защото каквот и да се случи след истихара, е добро...“


Ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал: „Ал-Хафиз Заин ал-Дийн ал-Ираки е казал (във връзка с положението след истихара): „Каквото и да се направи ще има добрина в него. Това е подкрепено от казаното в края на съгласуван хадис от Ибн Мас’уд: „Тогава нека вземе решение“. Аз (Ибн Хаджар) казвам: Вече разгледах по-горе, че иснад (т.е. предавачите на хадиса „Тогава нека вземе решение“) е даиф. Но е по-силен от предавача на този хадис (т.е. „...тогава вижте какво чувствате след това...“) (Ал-Футуухат ал-Раббанийа, 3/355-357).


Друг мит е това, че хората трябва да легнат да спят след като направят истихара и ако сънуват нещо добро в съня си, което да ги накара да се почувстват щастливи и това, което ще направиш, ще бъде добро и ще бъде улеснено за теб, а другото няма да е добро. Няма сахих далил (доказателство) за това, доколкото знаем.


 Това означава, че ако нещо те накара да се почувстваш щастлив, това не е знак, но това не трябва да се разглежда само като знак за това дали нещшо е добро или не. Хората често правят истихара за нещо, което искат да направят, така че се чувстват щастливи поначало.


Шейху-л-ислям (Ибн Таиймийа), Аллах да го помилва, е казал във връзка с усещането за щастие: ако нaправиш истихара, Аллах ще те направи щастлив от това и ще ти улесни това, което е добро за теб. (Maжму’ ал-Фатауа, 10/539).


 Това е разликата между чувството за щастие като знак и различните знаци. Няма установено време за салат ал-истихара, позволява се да се направи повече от един път, но не се постановява колкопъти. Човек може да направи ду’а преди или след таслим.



         А Аллах знае най-добре.



 Може ли салат ал-истихара да се прави по време, в което молитвата не е разрешена?



Отнася ли се забраната за всички наафил молитви? За тези, които нямат конкретна причина за извършване, забраната важи. Докато наафил молитви, които имат конкретен повод, както поздрава към джамията, те могат да се направят и по време, в което извършването на молитва не е позволено.


Учените разграничават извършването на салат ал-истихара в зависимост от причината. Правилната гледна точка е, че когато истихара е за нещо, което е спешно и не търпи забавяне, тогава може да  се извърши и по време, в което молитвите не са позволени, например ако човек иска да пътува след салат ал-‘аср. Но в случай, че не се онася до незабавно действие и молитвата може да се отложи във  времето, тогава трябва да се изчака да мине времето на забрана на извършване на молитва.


Шейху-л-ислам Ибн Таиймия казва в aл-Фaтaуa aл-Kубрa (5/345): „Oпределените наафил салат, както и други молитви, за които има конкретен повод, могат да се правят по времето, в което извършването на салат е недопустимо. Това е една от гледните точки, предадена от Ахмад и подкрепена от много асахаба. Салат ал-истихара може да се направи и във време, в което не бива да се прави молитва, когато се отнася до нещо неотложно и не може да се изчака да премине това време.“


Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, е казал: „Ако истихара се прави по неотложна причина и не може да се отложи до времето, в което молитвите са непозволени, тогава да се извърши. Но ако не е по неотложна причина, тогава е необходимо да се отложи.“ Maжму’ Фaтaуa Ибн ‘Утаймин, 14/275.


---------------------------------
[1] Предадено от Ат-Тахауи, Ад-Даракутни и други. Вж. Ат-тарауих, стр. 99 и 110

  (aл-Ахзаб, 33:36)

*** Дуа Истихара -транслитерация с латински букви:

‘Allahumma inni astakhiruka bi’ilmika, Wa astaqdiruka bi-qudratika, Wa as’alaka min fadlika al-’azlm Fa-innaka taqdiru Wala aqdiru, Wa ta’lamu Wala a’lamu, Wa anta ‘allamu l-ghuyub. Allahumma, in kunta ta’lam anna hadha-l-amra Khairun li fi dini wa ma’ashi wa’aqibati amri (or ‘ajili amri wa’ajilihi) Faqdirhu wa yas-sirhu li thumma barik li Fihi, Wa in kunta ta’lamu anna hadha-lamra shar-run li fi dini wa ma’ashi wa’aqibati amri (or fi’ajili amri wa ajilihi) Fasrifhu anni was-rifni anhu. Waqdir li al-khaira haithu kana Thumma ardini bihi.’