Мухаммед – произход, детство и живот преди Пророчеството

 
Благороден произход

Мухаммед (с.а.с) e е най-благородното творение на Аллах, най-достойният от
Неговите пророци, последният от посланиците, син (ибн) на Абдуллах, син на
Абдулмутталиб, син на Хашим, син на Абдуманаф, син на Кусай, син на Килаб, син
на Мурра, син на Кааб, син на Луай, син на Галиб, син на Фихр, син на Малик, син
на Надир, син на Кинана, син на Хузайма, син на Мудрика, син на Илияс, син на
Мудар, син на Низар, син на Маад, син на Аднан.
Приема се, че Аднан е от коляното на Исмаил, син на Ибрахим, мир на тях, но не се
знаят със сигурност броят и имената на потомците между Аднан и Исмаил, мир нему.
Майката на Мухаммед (с.а.с) – Амина – е дъщеря на Уахаб, син на Абдуманаф, син
на Зухра, син на Килаб. Килаб е прадядо му по бащина линия от пето коляно. Баща
му и майка му са от различни колена на един род – Килаб. Неговото име било Хаким,
но според други се е казвал Уруа. Известен бил обаче като Килаб, защото често
ходел на лов с кучета (килаб).

Племето на Пророка

Племето на Пратеника на Аллах, мир нему, било курайш – знатно и
високопоставено, със славен корен; то заемало свято място сред всички араби.
Курайш е прозвище на Фихр ибн Малик или на Надир ибн Кинана.
За времето си мъжете от това племе са били най-прославените, с най-превъзходните
нравствени качества. Сред тях се отличавал Кусай, чието истинско име било Зайд.
Той е първият от племето курайш, управлявал Кааба. Станал портиер и пазител на
Храма6 – с други думи, държал ключовете и никой не влизал там без неговото
позволение. Отварял, когато той пожелаел. Той установил курайшите в Мекка.
Преди това, разпръснати сред други племена, те обитавали покрайнините и
околностите му. Кусай създал почетните длъжности за снабдяване на поклонниците
в Мекка с вода и храна. Водата, подслаждана с фурми, мед, грозде или нещо
подобно, се е съхранявала в кожени мехове, от които поклонниците пиели. Храната
са приготвяла според сезона. Северно от Кааба Кусай построил сграда, известна
като „Дома на събранието“ – Дар ан-надуа – мястото, където се събирал Съветът на
курайшите, и центърът на обществената дейност на племето. Тук ставали всички
бракосъчетания, тук се взимали всички важни решения. Кусай ръководел племето и
носел знамето. По време на битка само той издигал знамето. Всички от племето
признавали авторитета му на благороден и мъдър човек.

Фамилията на Пророка

Фамилията му е известна като Хашимити. Носи името на Хашим, прадядо на
Пророка. Той наследил от Кусай почетните длъжности да снабдява поклонниците с
вода и храна, а след него ги поел брат му Мутталиб. След Мутталиб, до възникването
на исляма, тези длъжности се изпълнявали от потомците на Хашим. Хашим бил най-
великият мъж на своето време, бил и много щедър. Името му е Амр, а понеже правел
попара, като дробял хляба във водата от сварено месо (хашама) и с нея хранел
хората, прозвището му е Хашим. Той въвел двете пътувания през годината – зимното
към Йемен, лятното – към Шам8. Бил известен и като саййид на заселилите се в
долината на Мекка. За него се знае, че докато пътувал към Шам с търговския си
керван, минал през Ясриб9 и там се оженил за Салма, дъщерята на Амр от рода Ади
ибн Наджжар. Останал при нея известно време. Когато продължил пътя си към Шам,
тя била вече бременна. Хашим умрял в Газа, Палестина, а в Медина (Ясриб) жена му
родила син; нарекла го Шайба заради белия му кичур коса. Детето растяло сред
роднините на майка си в Медина, а неговите чичовци в Мекка узнали за
съществуването му чак когато станал седем-осемгодишен. Тогава чичо му Мутталиб
разбрал за него и го довел в Мекка. Мекканците ги видели, взели детето за негов
роб (абд) и казали „Абдулмутталиб“ (робът на Мутталиб). И той станал известен с
това име.
Абдулмутталиб бил най-личният, най-красивият и най-достойният сред хората. По
негово време никой не се е радвал на такава почит. Бил саййид на племето курайш,
притежавал кервана на Мекка. Бил знатен, благочестив и великодушен. Заради
щедростта му го наричали Преливащия. Раздавал от трапезата си на бедните, на
зверовете и птиците. Затова получил прозвището „Онзи, който храни хората в
равнината и зверовете и птиците в планината“. Абдулмутталиб имал честта да
разчисти кладенеца Замзам, след като племето джурхум го заличило, напускайки
Мекка. В съня си Абдулмутталиб получил описание къде се намира и заповед да
изкопае кладенеца.
По негово време се случило събитието със слона. Йеменският владетел Абраха
Ашрам Хабаши дошъл от Йемен с шейсетхилядна войска и няколко слона, за да
разруши Кааба. Когато Абраха стигнал долината Мухсар между Муздалифа и Мина и
се подготвял да нападне Мекка, Аллах изпратил срещу тях ята птици, които ги
замеряли с камъни от печена глина и ги направили да заприличат на проядени листа
(вж. Сура 105)12. Това се случило по-малко от два месеца преди раждането на
Мухаммед (с.а.с).
Бащата му Абдуллах бил най-добрият син на Абдулмутталиб, най-милосърдният и
най-обичаният от баща си. Бил нарочен да го принесат в жертва. Ето самата
история. След като Абдулмутталиб разчистил кладенеца Замзам, между него и
курайшите избухнала разпра. Тогава той дал обет, ако Аллах го дари с десет сина,
които да пораснат, та да го защитават, той ще Му принесе в жертва един от тях.
Желанието му се изпълнило и той хвърлил жребий за синовете си. Жребият паднал
върху Абдуллах. Абдуллах отишъл в Кааба, за да бъде принесен в жертва. Ала
курайшите, най-вече братята и вуйчовците му, възпрели Абдулмутталиб и го
откупили със сто камили. Затова Пророка е потомък на двамина, нарочени да бъдат
пренесени в жертва: Исмаил, мир нему, и Абдуллах – син на двамина откупени:
Исмаил, мир нему, с овен и Абдуллах – със сто камили.
За жена на своя син Абдуллах Абдулмутталиб избрал Амина, дъщеря на Уахаб. Сред
племето курайш тя била най-благородната и знатна жена. Баща й Уахаб, саййид на
рода Захра, бил със знатен произход. Абдуллах се сгодил за нея и се оженили в
Мекка. Тя вече носела в утробата си Мухаммед e, когато Абдулмутталиб изпратил
Абдуллах в Медина или към Шам по търговия. Връщайки се от Шам, починал в
Медина. Погребали го в дома на Набига Зубиани. Това вероятно станало преди
раждането на Пророка.

Раждането на Мухаммед (с.а.с)

Пратеникът на Аллах се родил в Мекка в утрото на 9-ия, а според някои на 12-ия
ден от месец раби ал-аууал в Годината на слона. Първата дата е по-точна, а
втората е по-популярна. Тази дата отговаря на 22 април 571 г. след Иисус.
Акушерка му е била Шифа, дъщеря на Амр и майка на Абдуррахман ибн Ауф, Аллах
да е доволен от него. Когато Амина го родила, от нея излязла светлина, която
осветила чак дворците на Шам. Тя изпратила да благовестят дядо му Абдулмутталиб
за раждането му. Абдулмутталиб пристигнал зарадван и весел, взел го и го внесъл в
Кааба. Благодарил на Аллах и Го позовал, като се помолил да възхвали детето,
което нарекъл Мухаммед. Отрязал от косата му като част от обреда и на седмия ден
го обрязал; после угостил хората, какъвто е обичаят на арабите.
Бавачката на Мухаммед Умм Айман била от Хабаша, робиня на баща му Абдуллах.
След време тя приела исляма, а по-късно извършила хадж. Починала пет-шест
месеца след Пророка.

Кърменето на Мухаммед (с.а.с)

След майка му неговото кърмене поела Суайба, робиня на Абу Лахаб. Кърмела го
заедно със сина си Масрух. Преди това тя кърмила Хамза ибн Абдулмутталиб, а след
него – Абу Салма ибн Абдуласад Махзуми. Те са млечни братя на Мухаммед.
Когато се родил Пратеникът на Аллах, Абу Лахаб с радост я освободил, но по-късно,
призован да приеме исляма, той станал един от най-непримиримите негови
врагове.

Сред племето на рода Саад

Арабите имали обичай да търсят сред бедуините кърмачки за младенците си, за да
ги изолират от болестите в градовете, да укрепнат физически и от люлката да
овладеят до съвършенство арабския език.
По волята на Аллах жени от рода Саад ибн Бакр ибн Хауазан търсели кърмачета;
предложили им Пророка. Те обаче отказали да го кърмят, защото е сирак. Ала една
от жените – Халима бинт Абу Зуайб – не намерила кърмаче и взела Мухаммед (с.а.с).
Чрез него спечелила благоположение, за което другите й
завиждали.
Името на Абу Зуайб, бащата на Халима, е Абдуллах ибн Харис, а на мъжа й – Харис
ибн Абдулузза. И двамата били от рода Саад ибн Бакр ибн Хауазан. Децата на Харис
ибн Абдулузза са млечни братя и сестри на Пророка. Това са Абдуллах, Аниса и
Джудама, известна повече с прозвището си Шайма. За Пророка се е грижела тя.

Благодатта в дома на дойката

По времето, когато Пророка живял в този дом, благодат се сипела върху цялото
семейство. За тази благодат се разказва следното. Халима пристигнала в Мекка в
дни на голяма суша и глад. Водела магарица, която поради немощ и слабост била
най-бавното животно в кервана; водела и камила, от чието виме не се процеждала и
капчица мляко. А рожбата на дойката плачела и ревяла по цели нощи от глад. Нито
детето можело да спи, нито оставяло родителите си да мигнат.
Отнесла Халима Пророка в шатрата и му подала гръдта си. Той започнал да суче –
сукал на воля, докато се заситил. С него сукал и малкият син на дойката. И той се
заситил. После и двамата заспали.
Съпругът на Халима отишъл при камилата и що да види? Вимето й натежало от
мляко. Издоил я и млякото стигнало да се нахранят и двамата с жена му. После
спали спокойно през цялата нощ.
Тръгнали да се връщат в пустинята при рода Саад. Халима яхнала магарицата, а на
ръце носела Пророка. А онази магарица така се забързала, че преварила целия
керван и никое от магаретата не смогвало да я стигне.
Прибрали се у дома, в земите на рода Саад, а те били найбезплодните земи на
Аллах. Ала заварили овцете си сити, охранени и с натежали от мляко вимета.
Започнали да ги доят и да пият мляко до насита.
Двамата продължили да се радват на изобилните блага, пращани им от Аллах още
две години, докато Халима отбила младенеца, който вече бил заякнал.

Престоят на Пророка при рода Саад след кърменето му

Всеки шест месеца Халима водела Мухаммед (с.а.с) при майка му и семейството му,
после се връщали в пустинята при рода Саад. След като го отбила, тя го завела при
майка му, но много искала да остане при нея заради благодатта и доброто, на които
се радвала. Помолила майка му да го остави при нея, докато поотрасне. А майка му
се страхувала за сина си, защото в Мекка върлувала чума, и затова се съгласила.
Радостна, Халима се върнала с детето в дома си. Пророка останал при нея още около
две години. После обаче се случило удивително събитие, изпълнило Халима и мъжа
ù със страх, и те го върнали на майка му. Става дума за разтварянето на гръдта му.

Разтварянето на гръдта му

Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от него, предава: Пратеника на Аллах си играел
с децата. При него дошъл Джибрил. Хванал го, повалил го, разцепил гръдта му,
изтръгнал сърцето му и извадил от него съсирек.
– Това е делът на Сатаната от теб – посочил той. Измил сърцето в златен съд с вода
от кладенеца Замзам. После го върнал на предишното място, събрал и съединил
гръдта му. Децата дотичали при майка му, тоест при дойката, и казали:
– Мухаммед (с.а.с) е убит.
Открили го с променен цвят на лицето.
Анас казвал:
– Виждал съм белега на гръдта му.

При нежната му майка

След тази случка Мухаммед (с.а.с) се върнал в Мекка. Останал там около две години
при майка си и семейството. Тогава майка му го отвела в Медина, където били
погребани баща му и вуйчовците му от рода на дядо му Ади ибн Наджжар.
Придружавали ги Абдулмутталиб като неин опекун и слугинята му Умм Айман. Там
останали един месец. По пътя на връщане болест повалила майка му, състоянието ù
се влошавало и тя починала в местността Абуа, между Мекка и Медина, където е и
погребана.

При любящия го дядо

Дядо му Абдулмутталиб се върнал с него в Мекка. Новата загуба съкрушила момчето.
Дядо му обаче се отнасял към него с нежност, каквато не проявявал към нито едно
от децата си. Приемал на сериозно неговото предопределение и го предпочитал пред
собствените си деца. Оказвал му изключително уважение, настанявал го на своята
специална постеля, където не сядал никой друг, и го галел по главата. С радост
наблюдавал какво прави и смятал, че го очаква велико бъдеще. След две години
обаче починал. Тогава Мухаммед (с.а.с) бил на осем години, два месеца и десет
дена.

При състрадателния му чичо

Тогава неговият чичо Абу Талиб, брат на баща му, го взел под опеката си. Отнасял
се към него с изключително милосърдие и обич. Абу Талиб бил беден, ала Аллах го
благословил и в малкото, което имал, та храната за един засищала цялото
семейство. Пратеника се задоволявал с отреденото му от Аллах и е пример за
непридирчивост и търпение.
Пътуването до Шам и монахът Бухайра
Абу Талиб искал да отиде с керваните на курайшите по търговски дела в Шам.
Пратеника на Аллах, вече дванайсетгодишен (някои казват дванайсет години, два
месеца и десет дена), се натъжил от тази раздяла, затова чичо му го взел със себе
си. Керванът спрял близо до град Бусра на възвишенията в Шам. Там ги посрещнал
известен християнски монах – Бухайра. Обходил той целия керван и най-накрая
спрял пред Пророка, хванал ръката му и казал:
– Това е Пратеника на Господа на световете. Аллах го проводи като милост за
световете.
Попитали го:
– Как разбра?
Той им отвърнал:
– След като се зададохте откъм Акаба, не остана ни камък, ни дърво да не падне в
дълбок поклон. Те се покланят единствено на пророк. А аз го познах по печата на
пророчеството, който е като ябълка и се намира под плешката му. За него съм чел в
нашите писания.
Бухайра ги уважил с гостоприемството си и помолил Абу Талиб да не продължават
към Шам, а да върне Мухаммед (с.а.с), защото се страхувал, че ще ги нападнат
юдеите и византийците. Абу Талиб върнал Мухаммед (с.а.с) в Мекка.

Светотатствената война

Когато Пророка станал на двайсет години, на тържището в Указ22 избухнала война
между племената курайш и кинана, от една страна, и племената кайс и айлан, от
друга. Всички показали голямо безстрашие. И от двете страни паднали убити много
мъже. После племената сключили примирие, за да преброят убитите. Който имал
повече убити, щял да получи по-голяма кръвнина. Войната свършила, а враждата и
злото между племената били изличени.
Във войната участие взел и Пратеника на Аллах. Той подавал на чичовците си
стрели, по-точно подготвял им стрелите за стрелба.
Тази война е наречена „светотатствена“, защото нарушила светостта на свещената
територия на Мекка и сраженията се водили през месец на забрана. По време на
светотатствената война имало четири битки по – една на година. Споменатата е
последната. Другите три завършили след незначителни спречквания и кавги. Само в
четвъртата паднали жертви.

Споразумение за добродетелност
(хилф ал-фудул)

След тази война през месец зу-л-каада пет рода от племето курайш сключили
споразумение. Това са родовете Хашим, Мутталиб, Асад, Зухра и Тайм.
Причината е следната – търговец от Забайд пристигнал в Мекка със стока. Ас ибн
Уайл Сахми я изкупил, но го ощетил при плащането. Човекът помолил за помощ към
рода Абдуддар, рода Махзум, рода Джамах, рода Сахм и рода Ади. Те обаче не му
обърнали внимание. Тогава той се качил на планината Абу Кубайс23 и в стихове
описал проявената към него несправедливост, призовавайки извършителя да му
даде каквото му се полага. С това се заел Зубайр ибн Абдулмутталиб. Събрал
гореспоменатите родове в дома на Абдуллах ибн Джудан, глава на рода Тайм.
Сключили съюз и се споразумели никой в Мекка да не става жертва на
несправедливост – независимо дали е местен жител, или не. В противен случай
всички те ще застанат на негова страна, докато не се поправи сторената му
несправедливост. После отишли при Ас ибн Уайл Сахми, взели от него полагаемото
се на търговеца от Забайд и му го изплатили.
Пратеникът на Аллах присъствал при сключването на това споразумение заедно с
чичовците си. По-късно, след като Аллах му оказал честта да бъде Негов пратеник,
той разказвал: „В дома на Абдуллах ибн Джадан бях свидетел как се сключи
споразумение, на което се зарадвах повече, отколкото ако бях собственик на
червени камили. Ако ме поканят да участвам в него и сега, по времето на исляма,
пак щях да се съглася.“

Време, прекарано в труд

Известно е, че Пророка е роден сирак и е израснал под опеката на дядо си, а след
това – и на чичо си. От баща си не наследил нищо, което да го направи богат.
Достигайки възрастта, когато – според обичая – трябвало да се захване с работа,
започнал да пасе овцете заедно с млечните си братя от рода Саад. Завърнал се вече
в Мекка, продължил да пасе овцете на хората от своя род срещу няколко гроша,
стойността на които днес се равнява на десет рияла. Като дете той пасял овцете,
както всички пророци преди. Веднъж, след като Аллах вече го почел за Свой пророк,
казал:
– Няма Пророк, който да не е бил пастир.
През юношеството си Мухаммед (с.а.с) вероятно се е занимавал с търговия. Цитират
се източници, че търгувал заедно със Саиб ибн Абу Саиб. Бил му добър съдружник –
не си съперничели и не се съмнявали един в друг.
Известно е, че в делата си Пророка бил изключително честен, правдив и
добродетелен. Такъв е бил във всички области на живота. Затова получил
прозвището „Доверения“ (Амин).

Пътуването до Шам и търговията му
с парите на Хадиджа

Хадиджа, дъщерята на Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, била една от най-
благородните и заможни жени в племето курайш. Давала на търговци пари да
търгуват срещу част от печалбата. Чула Хадиджа за Мухаммед (с.а.с) и му
предложила да отиде в Шам да търгува. Дала му повече, отколкото давала на
другите.
Пратеника на Аллах заминал с нейния слуга Майсара. Търгувал в Шам и изкарал
голяма печалба. Извлякъл чрез парите ù непостигана дотогава благодат. После се
прибрал в Мекка и върнал доверените му пари.

Бракът му с Хадиджа

Когато видяла върнатите пари и голямата печалба, на Хадиджа ù секнал дъхът.
Майсара ù разказал за благородните качества и прекрасния характер на Мухаммед
(с.а.с). Казал ù и за някои чудеса. Например как в жегата два ангела пазели сянка
на Мухаммед (с.а.с). Хадиджа оценила неговите качества и го харесала. Изпратила
своя приятелка да му предаде, че желае да се омъжи за него. Мухаммед e се
съгласил и съобщил на чичовците си. Те я поискали за негова жена от чичо ù Амру
ибн Асад, който ги оженил в присъствието на рода Хашим и първенците на
курайшите. За сватбен дар били определени двайсет млади камили. Според някои
камилите били шест.
Сватбената реч произнесъл чичото на Мухаммед (с.а.с) – Абу Талиб. Той възхвалил
Аллах и Му благодарил, после разказал за благородното потекло и заслугите на
племенника си, след което припомнил съдържанието на договора и обявил сватбения
дар.
Сватбата се състояла два месеца и няколко дни след връщането на Мухаммед (с.а.с)
от Шам. Тогава той бил на двайсет и пет години, а Хадиджа – най-вероятно на
четирийсет. Говори се, че била на двадесет и осем; твърдят се и други неща. Първо
била омъжена за Атик ибн Аиз Махзуми, но останала вдовица. После за нея се
оженил Абу Хала ат-Тайми, който – след като я оставил с един син – също починал.
След неговата смърт мнозина видни вождове на курайшите искали да се оженят за
нея, но тя отказвала, докато не харесала Мухаммед (с.а.с) и се омъжила за него.
Била щастлива с него и всички се радвали на това щастие.
Хадиджа е първата съпруга на Мухаммед. До смъртта ù не се е женил за друга.
Всичките му деца са от нея, с изключение на Ибрахим, чиято майка Мария е от
коптите.

Децата на Пророка от Хадиджа

Те били Касим, Зайнаб, Рукийя, Умм Кулсум, Фатима и Абдуллах. Говори се, че броят
и старшинството им са други. Всичките му синове умрели малки. Дъщерите му обаче
доживели времето, когато той станал Пророк, засвидетелствали исляма и също се
преселили в Медина. С изключение на Фатима, Аллах да е доволен от нея, всички
умрели преди него. Тя го надживяла с шест месеца.

Строителството на Дома и разрешаване
на възникналия спор

Когато Мухаммед e станал на трийсет и пет години, придошъл буен поток и
разрушил стените на Кааба. Храмът едва се крепял, защото преди това бил поразен
от пожар. Курайшите били принудени да го издигнат отново. За целта решили да
харчат само пари, придобити по чeстен начин – да не използват махр на разпътна
жена, нито полученото от лихварство, нито нечии нечестно спечелени пари. Не
посмели да разрушат Храма, страхувайки се от наказанието на Аллах. Тогава Уалид
ибн Мугира им казал:
– Аллах няма да погуби онези, които поправят.
И започнал да руши. Останалите го последвали и стигнали до основите, положени от
Ибрахим.
После се захванали със строежа. На всяко племе била отредена част от него. Дори
ашрафите носели камъни на раменете си. Сред тях били Пратеника на Аллах и чичо
му Аббас. Възложили строежа на един византиец на име Бакум. Парите обаче не
стигнали да завършат напълно строежа върху основите, положени от Ибрахим. От
северната страна останала част около шест лакътя, върху която построили малка
стена като знак, че е част от Кааба (тя стои така и до днес). Тази част е известна
като хиджр или хатим.
Когато строителите стигнали до мястото на Черния камък, всеки от вождовете
поискал нему да се падне честта да го положи на мястото му. Избухнала свада.
Продължила четири-пет дена и едва не се превърнала в кръвопролитие върху
свещената територия. Но Абу Умайя ибн Мугира Махзуми, най-възрастният сред
курайшите, мъдро изгладил спора. Предложил това да е първият, който дойде до
портата на джамията. Всички се съгласили и приели.
След това решение Аллах отредил пръв да влезе в джамията Неговият пратеник.
Когато останалите го видели, извикали радостно:
– Това е Довереният. Доволни сме, че е Мухаммед (с.а.с).
Той отишъл при тях и му съобщили новината. Тогава взел един плащ, поставил в
него Черния камък и заповядал всички да хванат плаща отстрани и да го вдигнат.
Понесли Черния камък. Когато стигнали мястото, Пророка го пренесъл на ръце и го
поставил точно където трябва. Всички останали доволни от това благоразумно
решение.
Черният камък се намира на височина метър и половина над павираната пътека, по
която се извършва тауаф на Храма. Повдигнали вратата на около два метра, за да
влиза само който е допуснат. Стените имали височина осемнайсет лакътя – двойно
повече от преди. Във вътрешността на Кааба построили шест колони в две редици и
ги покрили на височина петнайсет лакътя. Преди това Храмът бил без покрив и без
колони.

Животът на Мухаммед (с.а.с) преди мисията

Мухаммед (с.а.с) пораснал като здраво, разумно, силно и много добродетелно момче.
Когато възмъжал, олицетворявал всички достойни за похвала качества, имал
благороден характер; бил висш пример за точна мисъл и верен поглед; идеал за
добродетелност и висок морал, отличавал се с честност, благонадеждност, мъжество,
смелост, справедливост, мъдрост, целомъдрие, аскетизъм, умереност, благост,
търпение, признателност, свенливост, лоялност, скромност и сърдечност.
Нямал равен на себе си в добрината и милостта си, как казва чичо му Абу Талиб:
Облаците пият от лика му чистота
Той е за сирака благодетел
и закрилник за вдовицата сама.
Бил привързан към роднините, готов да поеме бремето от плещите на хората.
Помагал на всеки, останал без препитание, докато не започнел да припечелва нещо.
Бил гостоприемен и помагал на изпадналия в беда.
Аллах го обграждал с грижи и защита, вдъхвал му ненавист към суеверията и злото,
които витаели сред племето му. Той не присъствал на празниците, посветени на
идолите, нито на езическите тържества. Не хапвал от принасяното в жертва на
идолите или на други вместо на Аллах. Не търпял да слуша някой да се кълне в Лат
и Узза или да се приближава до тях.
Въобще не пиел вино и не присъствал на веселбите. Стоял надалеч от увеселения.

От книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."