Джама’ат ал-Таблииг – плюсове и минуси

Какво мислите за 40-те дни и 4 месеца, в които някои братя по различни части на света, ходят да призовават към Исляма?

Слава на Аллах.  

„Джама’ат ал-Таблииг” е една от групите, които работят за Исляма. Усилията им в призоваването по пътя на Аллах (дауа), не могат да се отрекат. Но както и други групи, те правят и много грешки и трябва да споменем някои от тях.  Някои от грешките им, са следните: 

1 – Неприемане на ‘акидата на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а. Това е очевидно и ясно се вижда от различните учения и ‘акида на неговите членове и дори лидери. 

2 – Несъобразяване с изискванията на шари’а. 

3 – Неправилно тълкуване на някои Коранични строфи по начин, непредписан от Аллах. За пример можем да дадем тълкуването им на строфи за Джихада, като „излизане за дауа”. Строфите, в които се споменава думата  khurooj (излизане) напр., се интерпретират, като се дава смисъла за излизане за дауа.. 

4 – Тяхната система за изизане за дауа е акт на служене. Така те са започнали да цитират неправилно Корана за потвърждение на своята система, която определя конкретни дни и месеци. Системата им е широко разпространена сред тях и то във всички среди и държави.

5 – Извършват неща, които са твърдо против шари’а, като например определя се един даправи дуа за останалите, докато са излязли за дауа и си мислят, че успеха или неуспеха им ще зависи от това дали този човек (който прави дуа), ще я прави искрено и дали тя ще бъде приета.  

6 – Да’иф (слаб) и мауду’ (измислени) ахадиси – такива се разпространяват сред тях, а това не подобава на онези, които разпространяват Словото на Аллах.

7 – Не говорят за мункараат (злото, порицаваното), тъй като смятат, че е достатъчно да се прави онова, което е добро. Виждаме, че не говорят за злините, разпространени сред хората, въпреки че техния слоган за уммата, е нещо, което често повтарят, а именно:

“И нека сред вас има общност, която зове към благото (Ал-Маруф) и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното (Мункар)! Тези са сполучилите.”

 [Аал Имран, 3:104 – превод на значението] 

Успели са тези, които вършат доброто и забраняват злото, не е достатъчно да се прави само едно от двете.

8 – Някои от тях изпадат в състояние на самовлюбеност – възхищават се от себе си, гледат на другите с неуважение, изказват се дори обидно за учените, наричайки ги мързеливи или спящи. Изпадат в прилично на фукливост състояние – как са тръгнали да правят дауа, пътували, видяли това и онова, което пък дало някакви неблагоприятни резултати и пр.

9 – Те смятат, че най-добрия и несравним с другите актове на служене, като Джихад, търсене на знание, е излизането за дауа, въпреки че считат и другите служения като задължителни или поне за някои хора, но не за всички.

10 – Някои от тях дръзко издават фатуи и дискутират по тафсир и хадиси. Това е така, защото сред тях е позволено за всеки човек да проповядва на другите и да им обяснява. Това води до безочливо обсъждане на шариа’. Така неминуемо се стига до дискусии за правила, хадиси и строфи (аят), след като дори не са чели нищо по този въпрос, не са запознати с мнения на учени и пр. А някои от тях са съвсем нови мюсюлмани или наскоро завърнали се към Исляма.

11- Някой от тях пренебрегват правата на съпругите и децата си. По този проблем дискутирахме във отговора на въпрос 3043 (Баща прнебрегва семейството си и излиза с Джама’ат ал-Таблииг)

Ето защо учените не позволяват да се излиза с тях, освен на онзи, който е тръгнал, за да поправя грешките им.

Не следва да  караме хората да не ги доближават, тъй като е необходимо да поправяме грепките им и да ги съветваме, да ги подкрепяме в усилията им да следват Корана и Сунната. 

Ето и някои фатауи на известни учени, за Джама’ат ал-Таблииг: 

1 – Шейх Абд ал-‘Азиз ибн Бааз е казал: 

Джама’ат ал-Таблииг нямат правилно разбиране за въпросите на ‘акида и не е позволено да се ходи с тях, освен за онзи, който има знание и разбиране и правилна ‘акида на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а, така че може да ги напътва и съветва, защото те са много активни, но имат нужда от много знание за Таухиид и за Сунната. Аллах да ни благослови с правилно разбиране на Исляма и да ни направи твърди в следването и придържането към него. Majmoo’ Fataawa al-Shaykh Ibn Baaz, 8/331                      

2 – Шейх Салих ал-Фаузан е казал: 

Излизането в името на Аллах не прилича на нито едно излизане, каквото виждаме днес. Излизането в името на Аллах означава излизане за борба. Това, което правят днес, е бид’а (нововъведение), за което няма никакви предания от Сунната.
Излизането за призоваване на хората към Аллах не може да бъде ограничавано в конкретни дати, защото човек трябва да призовава хората по пътя на Аллах според възможностите си, без да се ограничава до определени групи или 40 дни, повече или по-малко.
Така също и даа’иа (извършващия дауа) трябва да има знание. Не е позволено за човек да призовава, ако е необразован. Аллах казва (превод на значението): 

“Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”

[Юсуф, 12:108] 

т.е. със знание, защото призоваващия трябва да знае към какво призовава, какво е задължително, мустахаб, харам, макрух. Трябва да знае какво е ширк, грях, куфр, неморалност, неподчинение; трябва да познава степените на злото и как се поправят.
Онова излизане, което отвлича вниманието и попречва на търсенето на знание, е лошо, защото търсенето на знание е задължение и може да се постигне само чрез учение, а не чрез някакво вдъхновение. Това е един Суфистки мит, който е заблуда, защото действията без знание, са заблуда, както и надеждата за постигане на знание без учение, е илюзия.

От Thalaath Mihaadaraat fi’l-‘Ilm wa’l-Da’wah. 

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 8647