Грях, който води в Рая

Ибн ал-Кайим (рахимухулла) казва:

"Грехът може да е в полза на човек,ако той го доведе до търсене на прошка и извършване на много ибада (религиозни практики). Това е, което означават думите на салафите:

"Човек може да извърши грях и да влезе в Рая заради него, или той може да направи религиозна служба и да влезе в Ада заради нея."

Попитаха: "Как така"?

Той отвърна: "Някой може да извърши грях и да продължи да мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня греха и се чувства засрамен: разкайва се, иска прошка, търси опрощаване и съжалява-това са нещата, които го спасяват.

И този някой може да направи добро дело и да продължи да си мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня доброто дело и това го изпълва със самочувствие и гордост – и това ще причини неговата гибел.

Така, че грехът може да е фактора, който да го накара да прави ибада и добри дела; да промени държанието си така, че да започне да се страхува от Аллах; да се чувства засрамен и унижен пред Него, прекланящ главата си засрамено и плачещ разкайвайки се, желаещ прошката на своя Господ."

Всяко едно от тези действия е по-добро за човек от ибада, която го прави горд, хвалещ се и надменен. Без съмнение такъв грях е по-добър пред Аллах и често води до спасение за разлика от този, който е горд със себе си, надменен е с другите и си мисли,че прави услуга на Аллах. Дори ако каже думи, които значат нещо друго, Аллах е свидетел на това,което е сърцето му.
Такъв човек може да чувства омраза към хората, ако те не показват голямо уважение и не са смирени пред него. Ако той искаше откровенно да провери себе си би видял ясно това.’’

- Мадаридж ал-Саликиин, 1/299


Islamicbook