Г-н Хаджи, вие бяхте сред първите, които осъдиха самоубийствения терористичен акт в Бургас. Смятате ли, че атентатът ще доведе до дестабилизация в България и ще наруши ли добрите отношения между етническите и религиозните общности у нас?
Атентатът в Бургас е една черна страница в историята на България. Най-вече поради две причини – там загинаха невинни хора и второ – жертвата, която даде България беше български мюсюлманин. Ние много остро осъждаме този акт. За голямо съжаление някои политици направиха политика на гърба на това нещастие. Според нас това не е най-доброто нещо, което може да се направи. Напротив, това показва неспособността на някои хора да си свършат работата в дадена обстановка и затова търсят такава обстановка, за да могат да изпъкнат. Ние осъждаме подобно нещо. Няма как да се съгласим някой да си прави политика или пиар акция на гърба на нещастието на хората.
Парламентът осъди чрез специална декларация този кървав инцидент. Партия „Атака” настояваше в текста да се вкара, че случилото се е дело на ислямския тероризъм, но мнозинството от депутатите отхвърлиха подобна формулировка с мотива, че не можем да посочваме виновника преди разследването да си каже думата. Смятате ли, че след атентата определени политически сили могат да провокират етническо или религиозно напрежение в нашето общество?
Надявам се българският народ да прояви благоразумие, както е проявявал досега в такива ситуации. Никога не са липсвали политически партии, които са искали да настроят хората един срещу друг. Има едно предубеждение – каквото и да се случи виновни са мюсюлманите. Всички трябва да се борим с това предубеждение, защото не това е най-добрият начин за разбиране, за добросъжителство. За нас от най-голямо значение е да запазим мирната обстановка, защото само когато има мирна обстановка може да се мисли реално и спокойно и може да се взимат правилни решения. Когато има напрежение, се взимат неправилни решения. А те водят до недобра ситуация, от която всички искаме да се освободим.
Само вие присъствахте на погребението на единствената българска жертва на атентата – Мустафа Кьосов. Съжалявате ли, че там нямаше представители на държавата, които да изпратят този човек?
Беше добре може би да има представители на държавата. Прави впечатление, че може би държавните хора не ги интересува положението на обикновените хора. Не визирам само това правителство, защото това не е присъщо само на тях. Това е от дълго време. В крайна сметка този човек е загинал и за него е без значение кой ще присъства и кой не. Човешкото отношение към всеки един човек, независимо кой е той, е да бъде почетен. Всеки може да направи заключения за себе си и всеки трябва да вземе своето решение дали да присъства или да не присъства. Естествено, аз не обвинявам никого. Но личното ми мнение е, че беше добре да има такова присъствие.
Как ще бъде подпомогнато семейството на загиналия български шофьор?
Държавата му отпуска 10 000 лв. На две-три места мюсюлманите искат да направят кампания и да съберат помежду си някакви материални средства, с които да подпомогнат семейството. Мюсюлманите няма да изоставят близките на загиналия, още повече, че сега е Рамазан и в този месец мюсюлманите подпомагат социално слаби хора.
Как се отнасяте към твърденията на родни и чужди анализатори и политици, че в България има радикален ислям?
Тези хора най-вероятно не искат България да е спокойна. Хората, които говорят, че в България има радикален ислям не могат да го докажат. По друг начин няма как да си направят политиката и да си направят пиар акцията. Затова, когато говорят такива неща, които нямат покритие, мислят, че ще привлекат общественото внимание. Мисля обаче, че този трик вече е изтъркан и вече никой не му обръща внимание, защото това се говори от 20 години. В крайна сметка, ако има такива радикални групировки и радикално мислещи хора, работа на прокуратурата и на МВР е да ги хване, а на съда да ги съди и накаже. Досега такова нещо няма. Има само голословни приказки, които нямат покритие. Многократно сме казвали, че такива радикално мислещи хора в България няма.
Как обаче ще коментирате повдигнатите от прокуратурата обвинения за проповядване на радикален ислям и налагане законите на шериата, които бяха повдигнати на 13 души у нас, сред които бе и ходжата на Сърница?
Тези обвинения са резултат точно на тези приказки, за които говорим. Ние заставаме зад тези хора и сме убедени, че те са невинни. Една голяма част от тх са наши служители и работят изцяло под контрола на Главно мюфтийство. Това, което проповядват, винаги са го съгласували с нас. Смятам, че тези обвинения няма да издържат в съда. Затова може би ще е добре това да мине през съда, за да може да се покаже на обществото, че тези хора нямат вина и че онези, които говорят голословни приказки нямат никакви доказателства.
Но според прокуратурата в домовете на тези хора е открита уахабитска литература.
Литературата, която е иззета от домовете им, е била задържана на границата, когато е внесена. Около 2-3 месеца не е била у тях и след това им е върната. Ако евентуално в тази литература има такива неща за джихад защо е върната. Според българското законодателство не е престъпление да имаш каквато и да е литература вкъщи. Притежанието на определена литература не доказва, че един човек е радикално настроен и че той непременно изповядва това, което пише. Продължавам да твърдя, че литературата, която е иззета, не е прочетена от специалисти. Тя е дадена на арабисти да я четат. Но това, че арабистът е учил арабска граматика не означава, че е учил ислямско право. И аз знам български език, обаче не съм специалист по българско право.
От „Атака”, както и други националистически партии твърдят, че мюсюлманите у нас наричат помежду си българите „гяури” и не се отнасят добре към християните. Вярно ли е това?
Това лошо отношение към християните го имат „Атака” и тем подобни. Няма да открием топлата вода като кажем, че живеем в райони, в който мюсюлмани и християни векове наред живеят заедно и между тях не е имало проблеми. Когато фактите говорят, коментарите са излишни. Ние, мюсюлманите имаме за цел да правим само добри неща. Няма как да мислим някому лошо, защото ние самите не искаме някой да ни мисли лошото. Фактът, че ние очакваме добро, означава и че правим добро.
И все пак има ли в Родопите емисари, свързани с по-радикални течения в Саудитска Арабия и Кавказ, които шетат из Родопите? В този смисъл мюсюлманите у нас чувстват ли натиск от страна на спецслужбите или на държавните институции?
В този контекст от страна на служби и институции – не, но от страна на политически партии – да. За голямо съжаление, някои хора не искат да има добро отношение между мюсюлманите и немюсюлманите. Казано по друг начин – те се чувстват некомфортно от самото съществуване на мюсюлманите в България. Никой не трябва да отрича съществуването на мюсюлманите в България. Те са добри граждани и спазват законите на страната. Законите са им дали права и те ще се възползват от дадените им права, въпреки че това не се харесва на някого, който иска да препише всички проблеми на мюсюлманите.
Докъде стигна въпросът с издигането на втора джамия в София?
Ние бяхме направили един проект за изграждане на мюсюлмански учебен комплекс и в него бяхме предвидили да има и джамия. Но някои среди надигнаха глас срещу това и ние премахнахме джамията от проекта. За нас сега от голямо значение е изграждането на комплекса, който изцяло ще обслужва български граждани с цел да се направи съвременно учебно заведение – Висш ислямски институт, в който се обучават български граждани и те да бъдат възпитани в самата България. За голямо съжаление този въпрос се протака вече 10 години и все още няма решение. Ние постоянно се опитваме да влезем в контакт със Столична община и с ДАГ, но уви още не сме получили виза за проектиране. Казаха ни, че има неуредици със съседните парцели. Аз не знам как съседните парцели действат на нашия парцел. Надяваме се скоро да можем да се срещнем с главния архитект.
Т.е, вие се отказахте от строителството на втора джамия?
Да, в проекта не е предвидена джамия. Ще има ислямски институт, общежития, библиотека и спортен център. Ако такъв център се изгради може би ще се търси вариант в самия център да се изпълнява молитвата, което до известна степен ще реши проблема.
Колко души идват в джамията по време на петъчната молитва?
Около 800-1000 души и тази джамия не може да събере толкова хора. Затова една част от тях изпълняват молитвите си отвън. Вътре могат да се съберат около 500-600 души. На големите празници като Рамазан Байрам и Курбан Байрам идват много повече и тези, които са отвън са много повече, отколкото вътре.
Какво правят мюсюлманите по време на свещения месец Рамазан, който започна миналата седмица?
По време на Рамазан мюсюлманите говеят, а не постят. През деня мюсюлманите се въздържат от ядене и пиене. Характерна е и взаимопомощта между хората. Там, където живеят християни и мюсюлмани, мюсюлманите раздават помощи. Този месец е известен с това, че мюсюлманите се извисяват духовно, защото самото въздържане от ядене дава възможност на един човек да превъзмогне плътските си желания и заедно с това да разбере положението на тези хора, които ровят в кофите, за да съберат храна. Даренията, които правим са изцяло от Главно мюфтийство. Има и мюсюлмани, които даряват според техните възможности, тъй като едно от задълженията на мюсюлманите е да дават определена сума от богатството си, което притежават. Нашите дарения обикновено са под формата на хранителни продукти. Затова и дарихме хуманитарни пакети за приюта на отец Иван от Нови хан.
за Мустафа Хаджи:
Мустафа Алиш Хаджи е роден през 1962 г. във велинградското село Драгиново. Завършил е теология в Йордания, както и сравнително религиознание в НБУ в София. Защитава докторантура в Истанбул. През октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет, а след това е ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той отново е избран за главен мюфтия. В свещения за мюсюлманите месец Рамазан разговаряме с г-н Хаджи за атентата в Бургас, при който загина един българин и петима израелци, както и за това има ли радикален ислям у нас.
Които и да са извършителите на терористичния акт от 18 юли на летище Сарафово, единственият наш съгражданин, който загуби живота си, бе български мюсюлманин. Неговото семейство бе зачернено, неговите съселяни и приятели бяха потопени в скръб, също както семействата и приятелите на израелските туристи. Те пострадаха заради загуба на близки хора; всички останали страдаме по други, по-маловажни причини.
