Бъдете признателни на Всевишния Аллах, задето даде възможност да говеем и да извършваме ибада през месец Рамадан. Сбогуваме се с велик месец. Преизпълнените с вяра сърца изживяват тъга по раздялата с него. Докато вчера го посрещнахме и си честитяхме настъпването му, днес той е вече минало. Молим се на Всевишния Аллах отново да ни срещне с него. Отиде си най-скъпия и стойностен период от време, месец Рамадан.
Някои от хората през него се възползваха и усърдно вършиха добрини, а други пропиляха времето си и/или вършеха злини. Месец Рамадан ще бъде свидетел в полза на едни и в ущърб на други. Свидетел в полза на тези, които са говяли и извършвали ибадет и в ущърб на тези, които са му обърнали гръб и са пропуснали прекрасна възможност.
Неизвестно е за нас дали отново ще срещнем месец Рамадан или помежду нас и него ще влезне смъртта, която прекъсва сладостта и разделя хората. Той беше възможност за надпреварващите се в доброто, възможност за дуа в смирение и проливане на сълзи. Естествени и оправдани са сълзите през този период на изобилна милост, опрощение и избавление от Огъня.
Месец Рамадан дойде и си отидва като видение. Отива си с доброто и изобилието. В края му нека всеки отвори страница, за да си направи равносметка:
Какво е извършил през месец Рамадан?
Какво е пропуснал през него?
Какво е било въздействието върху душата му?
Какви плодове е оставил в ежедневието му?
Как е въздействал върху поведението и характера му?
Въпросите, които настойчиво трябва днес да се задават са:
Взехме ли категорично решение да се придържаме към факторите – праведните дела, които влияят за приемането на ибадета?
Или пък положението на много от хората е точно обратно?
Взехме ли пример от праведните предци (Салаф ас-салих), на които след месец Рамадан им тръпнели сърцата, а душите им били обзети от тъга заради това делата им дали ще бъдат приети. Те усърдно извършвали ибадета си, а след това настоятелно се молели на Аллах да им го приеме, обзети от страх да не би да им бъде отхвърлен. За един от тях се знае, че е правил 6месеца молитвата истихара, да приеме Аллах поста му.
Айша, съпругата на Пратеника (сас), Аллах да е доволен от нея, го попитала за споменатите в следния айет: „… и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат…“ (23:60), дали са прелюбодейците, крадците, употребяващите алкохол?
Пратеникът(сас)отговорил: “Не, о, дъще на Сиддик. Напротив, това са тези, които извършват намаз, които говеят и дават садака и се страхуват за делата си дали ще им бъдат приети.”
Али б. Аби Талиб, Аллах да е доволен от него, е казал: “Проявявайте още по-голямо усърдие делата ви да бъдат приети, отколкото за самите дела. Не чухте ли словата на Аллах: …“Аллах приема само от богобоязливите. (5:27)
Предава се, че Фадала б. Убайд е казал: “Ако знаех, че Аллах е приел мое дело равняващо се на тежестта на едно синапено зърно, за мен то ще е по-любимо отколкото целия свят, защото Всевишния Аллах е повелил: …“Аллах приема само от богобоязливите. (5:27)
Малик б. Динар е казал: “Да се страхуваш дали делата ти ще бъдат приети е по-тежко отколкото извършването на самите дела.”
Какво да правим след месец Рамадан?
Как е въздействало говеенето върху душите ни?
Нека направим преглед на нашето състояние, да помислим и за състоянието на обществото и уммата.
Да съпоставим състоянието си преди и след месец Рамадан. Изпълни ли боязън сърцата ни?
Подобри ли се характера ни?
Поправиха ли се взаимоотношенията ни?
Праведни ли са делата ни?
Сплотиха ли се редиците ни?
Има ли все още ненавист и вражда в душите ни?
Изчезнаха ли забраненото (харама) от семейството и обществото ни?
Вие, които откликнахте на призива на Аллах през месец Рамадан!.. Откликнете Му и през другото време: И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! (“Неизбежното” е смъртта.) (15:99)
Не дойде ли време сърцата ни да се преклонят пред споменаването на Аллах? Не настъпи ли времето пътищата ни да се обединят в Правия път?
Разпоредбите на шериа' относно ибадета са той да се извършва по всяко време и винаги да следваме Правия път. Ибадета и следването на Правия път не се ограничават само за определено време или място. Хасан ал-Басри, Аллах да е доволен от него, е казал: “За делата на вярващия няма свършек, освен със смъртта.” И изрекъл словата на Аллах: И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!)(15:99)
Попитали Бишр ал-Хафи за хората, които проявявали усърдие към добри дела през месец Рамадан и ги прекъсвали след изтичането му, а той отвърнал: “Колко лоши са хората, които познават Аллах само през месец Рамадан?”
След като мюсюлманите са се насочили към добрите дела и ибадета през месец Рамадан, нищо не им дава право да ги изоставят след ката са се сбогували с месец Рамадан. Напротив, въздействието на говеенето е необходимо да се прояви след месец Рамадан в живота на индивида и общността. Въздействието на говеенето е необходимо да намери израз сред мюсюлманите във вид на търпение, отдаденост, следване повелите на Аллах, милосърдие, любов и единство.
Едни от мюсюлманите грешно са разбрали религията, като отделят малко време за подчинение и много време за престъпване. Това означава, че доброто и милосърдието не са изпълнили своята роля в сърцата на някои хора, не са повлияли върху тяхното поведение и характер. Те не са успели да се възползват от милостта на Аллах за решаване на проблемите си.
Израз на благодарността ни към Всевишния Аллах е, че ни е облагодетелствал с говеенето и тарауих намаз е да продължим ибадета си към Него. Аллах, за Когото извършваме ибадета си през месец Рамадан, е неизменен за всяко време. Признак за приемането на добро дело е последването на това дело с друго добро дело. А признак за непризнателността и неприемането на дадено дело е завръщането към греха след като е извършван ибадет.
Кааб е казал: “Неприето е говеенето на този, който по време на месец Рамадан си казва, че след изтичането на месеца, пак ще продължи да прегрешава спрямо Аллах, за него е затворена вратата на сполуката.”
Потресаваща гледка се разкрива, когато човек наблюдава живота на някои мюсюлмани след месец Рамадан; изоставят джамиите и намаза с джамаат, нехайно се отнасят към намаза; изоставят четенето на Корана, споменаването на Аллах, отправянето на дуа, раздаването на садака, добротворството и потъват в разни прегрешения. Това произтича от грешното разбиране на на ибадета в исляма, от слабата религиозна прозорливост. Изоставянето на намаза, увличането по страстите, потъването в развлечения и гуляи, занимаването по цели нощи с разни греховни неща, ходенето по плажове и места за развлечения преизпълнени с греховни картини, гледането на сапунени сериали и телевизионни канали с извращения, всичко това са доказателства за слабостта на вярата у човека.
Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него. Не рушете праведните дела, които извършихте през месец Рамадан. О, вие, които сте възнамерили след месец Рамадан да се върнете към греха! Бойте се от Аллах! Той е Господаря на всички месеци и ви наблюдава. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава. (4:1) Знайте, че смъртта ще дойде внезапно. Отминаването на годините, редуването на дните и нощите напомня за изчерпването на живота и за завръщането към Аллах.
Нима забравихте, че Аллах е разпоредил ибадета да се извършва през всяко време? Тези, които след като се сбогуват с месец Рамадан се сбогуват и с ибадета не схващат ли, че това Аллах го ненавижда и нима са спокойни, че смъртта не ще ги сграбчи в състояние от което няма да имат никаква полза, а голяма загуба? И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела…(16:92)
Не дойде ли времето да разбереш, че слабостта и безпомощността, които са ни сполетяли са продиктувани от състоянието на душите ни, от невъзползването и пропиляването на тези откъслеци от време за вършене на добро и благодетелност? Ако тези периоди от време не въздействат върху сърцата ни и не съживят общността след нейната смърт и не бъдат изход за наслаганите проблеми, то това е доказателство за липсата на здрав разум и за грешното разбиране на религията.
Ако уммата поддържа ибадета си подобаващо и не руши това, което е изградила през тези сезони на изобилие, ако не се поддава на подстрекателствата на шейтана и неговите помощници, ако не погубва делата, които извършва през месец Рамадан, с позволението на Аллах, ще се е захванала за въжето, което да я отведе към мир и сигурност.
Докато ние живеем в спокойствие и празнуваме Байрам, нека помислим за братята по вяра по света, как те празнуват? Как празнуват в Палестина, в Ирак, в Афганистан (бел. пр. - хутбата е направена преди няколко години, когато в Сирия нямаше война, както и в Египет, Бирма и др.) – сред бомби и смърт, по бежански лагери и преселения? Не забравяйте че те се нуждаят от вашата дуа и подкрепа.
Обръщам се със състрадание и жалост към онези, които след месец Рамадан са готови да се завърнат към греха: Бойте се от Всевишния Аллах! Животът е кратък, срокът е ограничен, диханията са изброени. Престанете с мисълта, че ще излъжете Аллах (Опазил ни Той от подобни помисли!). Стига сте се поддавали на шейтана, не си играйте с ибадета! До кога ще продължи нехайството ви и извръщането ви от Аллах?
Искрено се покайте пред Аллах повече да не се връщате към греховете и прегрешенията. Кълна се в Аллах, признателност към Него така не се изразява.
Отправям наставление и към младежите да се боят от Аллах с истинска боязън, да се насочат към Аллах, да си ценят и пазят времето след месец Рамадан, да го използват за ибадет пред Него. Не се подвеждайте по хората унесли се в прегрешения пред Аллах. Пазете се от всяко нещо, което вреди на религията и нейните светини, което отслабва вярата в душите ви и погубва нравите ви.
И мюсюлманката да се бои с истинска боязън пред Аллах, да продължи покорството си пред Него и след месец Рамадан, спазвайки повелите за облеклото и честта й. Да се пази от хора, чийто призив е към заблуда и разруха. Отговарните за семействата също да се боят от Аллах с истинска боязън относно отговорностите, които носят. Нека не изменят на поверената им отговорност да наблюдават и възпитават семейството и да се грижат за него както гласи словото на Всевишния Аллах: О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня…(66:6)
Молим се на Всевишния Аллах, умоляваме го с прекрасните Му имена и със съвършените Му качества, да отреди да бъдем заедно по Правия път и да ни утвърди в религията. Умоляваме Го да ни отреди праведни дела и след месец Рамадан и да ни облагодетелства с приемане на делата ни и успех! Той е най-благодетелния и най-щедрия на Когото разчитаме.
Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него! Чувствайте Аллах и при явните и при скритите си дела. Бъдете Му признателни задето ви е напътил в исляма и ви е дарил благодат, каквато са говеенето, тарауих намаз, байрама. Знайте, че щастието е не да се радваш на дреха нова и богата гощавка. Истински щастлив е този, на който боязън за Съдния ден е изпълнила сърцето му и се е спасил от наказание.
Пратеникът (сас) ни наставлява да говеем шест дена през месец Шаууал т.е. след месец Рамадан. В достоверен хадис на имам Муслим, сведен от Абу Айюб, Аллах да е доволен от него, се казва, че Пратеника (сас) е казал: “Онзи, който говее през месец Рамадан и добави шест дена от месец Шаууал, все едно е говял цяла година.”
Не пропускайте тази голяма възможност, защото не се знае дали отново ще срещнем месец Рамадан. Всички се нуждаем от допълнително говеене, което да допълни недостатъците, допуснати в говеенето през месец Рамадан Шестте дена през месец Шаууал могат да бъдат говяни както последователно, така и по единично. Тези, които имат да наваксват пропуснати дни от месец Рамадан, първо да наваксат пропуснатото и след това да говеят споменатите шест дена.
Направете си равносметка след месец Рамадан. Проверете какво сте извършили през този месец. Продължете праведните дела и след месец Рамадан и ги увеличавайте. Доближавайте се към Аллах с ралични видове ибадет. Това е печелившото за всеки от нас: О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!..(4733)
