Новите Мюсюлмани: да се оженим за роден мюсюлманин или новоприел?

Автор Sadaf Farooqi

Писател фрийлансър - Пакистан

Източник: onislam.net

снимка onislam.net

Всяка епоха има свои собствени предизвикателства във всеки аспект на живота, включително и в брака и днешния свят не е по-различен.

Едно неотложно предизвикателство, пред което е изправена Мюсюлманската Умма в глобален мащаб, е установяването на щастлив, продуктивен, изпълнен в любов и траен брак, който твърдо да преодолява трудностите, често появяващи се от самото начало на брака. 

В царството на Мюсюлманските бракове днес, едно увеличаващо се предизивкателство при търсенето на праведни и годни за съвместно съжителство партньори, е проблема с мултикултурните етнически и съвсем различаващи се в личностно, културно и географско отношение кандидати за брак. Основавайки се на това, естествено възниква голяма загриженост за бъдещото семейно съжителство на подобни двойки.

Предизвикателство пред новоприелите*

Неомъжени и неженени, завърналите* се към Исляма в Западните държави, се сблъскват с огромни предизвикателства - като отчуждаване от най-близките и биологичните си родители, семейни раздори и/ или развод (ако са женени); изгубване на права над децата си, враждебност на работното място, социална изолация и други.

Въпреки това ако кажем, че намирането на съпрузи, жененето и оставането на щастливи в брака не е от най-сериозните предизвикателства пред тях, ще е голяма лъжа. Те самите са често избягвани от т.нар. родени Мюсюлмани - местни или емигранстки семейства, особено ако са с едно или повече деца. Дори тяхното връщане към Исляма, което е с твърде висок статут пред Аллах, родените мюсюлмани са с не толкова голямо сърце и широкоскроени в своята прошка и приемане на новоприелите немюсюлмани, заедно с тяхното минало, възпитание и образование. 

Голяма част от останалото се решава от степента на техния Дийн.

И към новоприелите остава големия въпрос - да се оженят за завърнал се към Исляма от Запада, като тях самите - споделяйки подобно минало и динамика на семейната среда, който ще има близки културни навици и настройка; или трябва да обмислят предложения или възможности за брак с родени Мюсюлмани с различна културна идентичност.

Нагласите на емигрантите, родени Мюсюлмани

Равнодушието към Исляма на родените Мюсюлмани може да шокира новоприелия, който е встъпил брак с такъв човек.

Стереотипизирането и генерализирането трябва да се имат предвид от новоприелия на Запад, който е решил да се впусне в брачна връзка.

Много често родените Мюсюлмани съвсем не така ревностно практикуват Исляма, дори нередовно, не обръщат внимание на Дауата, както новите Мюсюлмани, защото са родени и израстнали с Исляма и го имат повече като нещо обичайно и като своя културна значка, а не като част от живота, която страстно и активно са приели, след много лични жертви. 

Родените Мюсюлмани не са целеустремени и често плуват в посоката на обществото, което им налага немюсюлмански начин на живот. Те не жертват семейства, жилища, дом, начин на живот или кариера, за да приемат и практикуват нова Дийн, която са приели като 24/7 начин на живот.

Равнодушието на родените мюсюлмани към Исляма, може да шокира новоприелия, встъпил в брак с някой от тях, защото тя/ той обикновено очакват съпруга си роден Мюсюлманин да споделя тяхната страст и ревност към Исляма.

Подобно е положението и от страна на родените Мюсюлмани, израстнали в държави с преобладаващо Мюсюлманско население на Изток, често с по-консервативни нагласи, особено по половите въпроси и отговорности. Например как една сдържана/ свободна съпруга се очаква да разговаря с приятели на съпруга си, доколко се очаква съпругът да помага на жена си в домакинството; очаква ли се или не съпругата да работи и да допринася за семейния бюджет; как ще живеят възрастните членове на фамилията - като зависими от младите в семейството или като самостоятелни независими от приходите хора с личен живот и положение. Начина, по който се възприемат тези проблеми и въпроси, зависи от културното възпитание и среда, възпитанието, географските особености, свързани със социално-икономическите фактори. 

Накрая да споменем и факта, че Мюсюлманските емигранти държат по-упорито на езика, обичаи, традиции, култура, отколкото "у дома си", дори след десетилетия, прекарани в емигранство в немюсюлмански държави. По-често те, отолкото ние, са склонни да застават в положение "Те срещу Нас", рядко се социализират - т.е. да позволят смесване на компании или доброволно да се сродят чрез брак.

Новоприелият, израстнал на Запад, ще трябва доста да се промени, ако избере да се ожени за роден Мюсюлманин/ка, особено ако трябва да живеят с много малък или никакъв личен живот, в голяма фамилия и често в неголямо жилище.

Завърналите се към Исляма, които по природа са безгрижни и остъпчиви, обичат да се срещат с нови хора и да формират нови взаимоотношения, предпочитат да пътуват и да посещават нови места, езици, обичаи, начини на живот и култура, не би трябвало да имат големи проблеми при адаптирането след брака с роден Мюсюлманин или емигрант в страната си.

Въпреки това такива новоприели, които имат тясна връзка с рода си, емоционално обвързани са с тяхното немюсюлманско семейство дори след приемането на Исляма, които обичат страната си и с радост живеят там, където са родени и израстнали, ценящи уединението, личния живот и пространство, стабилния живот, които имат само няколко, но ценни приятели стс стщите социални и културни възгледи - такива хора трябва да обмислят брак с новоприел от техния регион или държава, както за друг Мюсюлманин, напълно споделящ културната и жизнената среда, а не обратното.

Голямо предимство в женитбата за такъв новиприел, какъвто си ти, е факта, че такова възприемане на Исляма като нова вяра и начин на живот, води до много по-голяма съвместимост в бъдеще, защото двама новоприели, принадлежащи на близки немюсюлмански семейства, е нещо, което сближава, давайки на тях и на децата им едно сплотено семейство, изградено и живеещо на основата на чиста монотеистична вяра и жертви. 

въпроса с преместване от страна на немюсюлмани в страна спреобладаващо Мюсюлманско население, винаги може да излезе на преден план

От друга страна ако новоприел се жени за роден Мюсюлманин, те трябва да приемат факта, че техните нови фамилии вероятно ще откажат да се срещат с немюсюлманското семейство, да се разбират приятелски, но поне да се държат учтиво по един сговорчив начин. 

Къде да живеем?

Kaкто споменахме по-рано, честата смяна на местоживеенето и емиграцията, се превърнаха в норма дори в световен мащаб. Независимо дали новоприел Мюсюлманин се ожени за роден такъв или новоприел за новоприел, въпроса с преместването от страна с преобладаващо немюсюлманско население в държава с Мюсюлманско мнозинство, винаги може да излезе на преден план, имайки предвид мащабите на Ислямофобията.

Независимо от това от какви мюсюлмани е съставена брачната двойка - новоприели или родени - вечно присъстващата динамика на процеса на отглеждане на децата, кара двойката да преценява преместване в друга държава, където техните уникални лични качества да им позволят да отгледат децата си по начин, по който те самите желаят или да изберат Ислямски базиран начин на живот.

При подобен сценарий всеки новоприел Мюсюлманин, роден или израстнал на Запад, женен за емигрант, чието сърце е силно привързано към родината, може и е доста вероято в един момент от брака си да се изправи пред проблема за преместване във въпросната родина и човек трябва още преди да встъпи в брак да премисли дали е приемливо или не подобно обстоятелство.

Страните с преобладаващо Мюсюлманско население целогодишно предлагат един Ислямски общностен дух; халал храна и забранена консумация на алкохол; пълна липса на голота или публично парадиране с ласки или обич между половете; възможност за придобиване на Ислямски знания в училища или университети под прякото напътствие на Ислямски учени. 

От друга страна повечето страни с преобладаващо Мюсюлманско население имат значителна липса на качество на живот, спокойствие, ефикасно прилагане на закона, чистота на околната среда, политическа стабилност, богати възможности за висше образование, както социална и гражданска дисциплина и системност, както в Западните страни.

Ако новоприелия е готов да направи огромна корекция и промяна сред политическата нестабилност и хаотичната гражданска инфраструктува, сред тропическа горещина, влажност, запрашеност и обикновно в последно време разтърсвани и бушуващи от вълнения Източни Мюсюлмански държави, той/ тя може да се ожени за роден Мюсюлманин, да смени местожителството си, да даде начало и да изгради семейство, за което да се грижи и се надяваме ин ша Аллах да се наслаждават на голямо щастие до края на дните си.

Ако обаче човек предпочита да живее на Запад и не смята, че е във възможностите му да направи такава голяма промяна, трябва да предпочете да се ожени за местен новоприел или за трето поколение роден Мюсюлманин, чиято фамилия е установила се от години в същата държава, роден и израстнал там.

Обощение

Както винаги има много изключения от общите правила или тенденции, въпросите не са оцветени само в черно или бяло, а са свързани с широк спектър от модерни Мюсюлмански бракове.

Всеки човек и брачна двойка в света, са уникални и това, което има ефект при едни, може да действа по коренно различен начин за други. Аллах е направил Земята огромна, с голямо многообразие от раси, езици, темпераменти, обичаи, навици, храни, атмосфера, излъчване, начин на живот и поминък.

Тъй като глобалното Мюсюлманско семейство нараства най-вече заради освежаващия нестихващ приток на наши новоприели братя и сестри по вяра, трябва да се опитаме да разрушим издигнатите от нас самите културни, етнически ,расови, езикови и други бариери и прегради, които пречат да другите да станат част от нашето биологично семейство чрез свещения и благословен брачен съюз.

---------------
Бележка:

* В Исляма се смята, че всяко дете се ражда монотеист и родителите/ обществото, го правят политеист или езиченик. В този смисъл се използва термина "завърнал се към Исляма". Преводача е използвал и термина "новоприел" като своего рода синоним.

превод и редакция Милена Борисова-Иршад