ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР

The Road to Jannah

От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал: „Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира⁰²⁴ е този, който е изоставил забраненото от Аллах“.

Ал-Бухари

Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.

Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се (муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.   

В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от забраненото и борбата със собствената ти душа.

Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.

Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите. Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното, защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с надежност⁰²⁵“.

Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки

Преселението (хиджра) е едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка (с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени обстоятелства.

И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този, който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите, трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява на търпение към предопределението.

По такъв начин инстинския муджахид е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си и функциите си.

Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил, както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.

А Аллах единствен води към успех!

---

бележки

024 Мухаджир — преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците. Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо); разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".

025 Този хадис е с добър иснад, предаден с думите на Анас