 |
| The Road to Jannah |
От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал:
„Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява
вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира024 е
този, който е изоставил забраненото от Аллах“.
Ал-Бухари
Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на
който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.
Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се
(муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.
В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и
Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и
във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от
забраненото и борбата със собствената ти душа.
Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на
всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред
Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на
мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да
желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в
случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика
си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите
мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи
или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.
Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да
доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го
изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от
най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и
недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите.
Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му
одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното,
защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на
Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с
надежност025“.
Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки
Преселението (хиджра) е
едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка
(с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при
никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на
рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до
по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се
неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с
разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо
задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени
обстоятелства.
И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към
приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към
отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо
се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този,
който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите,
трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това
се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява
на търпение към предопределението.
По такъв начин инстинския муджахид
е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на
всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си
и функциите си.
Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява
напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на
мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и
имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с
душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри
дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил,
както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.
А Аллах единствен води към успех!
бележки
024 Мухаджир —
преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с
посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците.
Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо);
разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".
