7 причини да подкрепим Ердоган

muslimmatters.org

За всички симпатизиращи нa протестите в Турция понякога е изглеждало, сякаш живеят в съвсем различен свят oт опонентите си. Медиите те описват като свободолюбив артист, природозащитник и борец за свобода. Отново и отново чуваш, че това е Турската пролет и че си гласа на новите млади и свободни турци, водещи страната си по различен път от този на автократичния и честолюбив диктатор. Защо тогава другите не виждат това?! Как изобщо може някой да подкрепя Ердоган?! Е, има все пак няколко причини (не са в определен ред), които вероятно ще ти помогнат да разбереш защо повечето Мюсюлмани в света подкрепят Ердоган, а не протестиращите.

1. Защото подкрепата на Ислямофобията ни притеснява

Дори за най-уморения мюсюлманин е смущаващо да види цялата сърдечна подкрепа, която протестиращите получават от какви ли не нео-консервативни и ислямофобски групи. Повечето от тези хора никога в живота си не са имали какъвто и да било положителен интерес към Турция, освен да заклеймяват и осъждат усилията на нацията да получи по-голям контакт с Исляма. Фактът, че Робърт Спенсър (сравняващ Мюсюлманите с нацистите), Памелла Гелър (която казва, че Мека и Медина трябва да бъдат бомбардирани), Гръцкото правителство (за него писахме няколко пъти) и израел (няма нужда от представяне + бел.пр. - по тази причина и поради техния геноцид над Палестинския народ, винаги пиша това име с малка буква, не е правописна грешка) смятат, че протестите са добра идея и това трябва да ви накара да помислите каква е всъщност тяхната надежда за резултат чрез тези протести. 

2. Пристрастието на Западните медии е доста подозрително

Протестиращите са разбираемо разстроени, когато действията им не са отбелязани по всички Турски ТВ канали. В действителност всичко тръгна, когато един голям канал вместо протестите показваше документален филм за пингвините. И въпреки това точно обратното положение беше извън Турция - Западните медии предаваха нон-стоп от протестите в Турция. Пристрастията бяха толкова ясни, че беше трудно да се изкаже каквото и да било положително мнение за Ердоган. Прибавете към това и пълната липса на отразяване на същите протести в Бангладеш (в случая протестите бяха Ислямски ориентирани и в действителност хиляди бяха убити, докато медийното затъмнение беше пълно) и ще добиете отлична представа за лицемерието в играта. 

3. Заради силния дъх на лицемерие от другите

Европейския същз много бързо скочи да наругае Ердоган за начина, по който реагира на протестите. Вярно е, че смъртта на протестиращи (и полицай) е трагично и несправедливо. Но Европа и Америка имат своя дял в масовите протести в последните десетилетия, с които се справяха по подобен начин. Не е трудно да си припомним скорошните бунтове в Гърция или Окупирай Уолстрийт, студентските протести в Лондон, сценария с действията на правителствата е еднакъв. Тогава защо Турция и Ердоган са обект на критики?! Има ли други правила за тях? Много от нас се страхуват, че отговора на въпроса е "да"...

4. Защото Ердоган направи от Турция една голяма сила

За онези, които не помнят добре ще кажа, че не беше отдавна времето, когато Турция беше едно затънтено място в Европа. Тя беше страната на кебапите, кючеклийките, военните преврати и спираловидната инфлация. Една отхвърлена от Запада нация, независимо че тя самата отчаяно се опитваше да бъде част от него, отхвърляйки Изтока, напомнящ за една отминала Империя. Но през последните години Ердоган успя да подтикне Турция към забележителна трансформация, при която Турция е уважавана и от Запада, и от Изтока. Уважавана е както за икономическото си развитие и резултати, така и за моралното лидерство, което има в Ислямския свят. Днес Турция е доста близо до върха на световната сцена и всички се съобразяват с гласа й, защото е сила в света, а не страница в учебника по история. Опитите за връщане назад, са проява на, меко казано, късогледство. 

5. Защото някои неща не могат да бъдат измерени

Дори най-ревностните му критици трябва да признаят, че Ердоган и колегите му трансформираха Турция от  несериозна икономика в една от най-силните икономики в света. Статистиките са впечатляващи: намаляване на инфлацията от 65% на 6%, увеличаване на бюджета за образование цели 5 пъти, погасяване на дълговете на Турция към ВМФ и превръщане на Турция във водеща туристическа дестинация - са само част от дългия списък постижения, които бяха само мечта преди 10-на години. Това не са напразни похвали - резултатите са конкретно доказателство за малката или липсата на корупция, благоприятния бизнес климат и истинската лоялност към нацията. Финансовите успехи трудно се преувеличават, когато видим много Турци  (особено от селските малцинства) с адекватно образование, здравни грижи и социална мобилност. Единствените, които могат да омаловажат постиженията, са висшите класи, комично показващи разликата между тях и живота на масите.

6. Защото милиони по света се възхищават на Ердоган

Повече от 400 години Турция е лидер в Мюсюлманския свят. По причини, които не са в тази статия, това беше ефектно съборено и разтурено. През последните 10 години всичко това се промени. Когато Мюсюлманите се почувстват изоставени в дадена ситуация, един от малкото лидери, на които може да се разчита за морална подкрепа, е Ердоган. Попитайте учените в Бангладеш, осъдени на смърт по политически причини. Попитайте Рохингя, които бяха посетени от Турския Външен министър Ахмет Давутоглу, съпругата и дъщерята на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Попитайте Палестинците, които той подкрепя, когато другите ги отбягват. Попитайте Египтяните, Тунизийците и Либийците, когато Ердоган бе първия Мюсюлмански лидер, говорил за тях. Попитайте Сирийските бежанци - за които Турция е едно убежище, държавата с най-големите бежански лагери, като Ердоган застана зад хората и срещу бившия си политически съюзник. Ердоган спечели адмирациите и любовта на Мюсюлманите по света. Когато видим протестиращи, които твърдят, че той е фашист, това е определение, което ние не само не бихме признали, но я смятаме и за оскърбяващо и нападателно.

7. Защото благочеството мнозинство вече няма да бъде потискано

Турските протестиращи може би в момента се чувстват аутсайдери, но тр не бива да забравят, че повече от 80 години те държат властта в Турция. По време на тези 80 години отношението към вярващите може да се опише като репресивно и потискащо. Преустройването на джамиите в музеи, забраната за езана (адан) на арабски, забраната на ислямския дрескод, затварянето на медресетата - обхвата на потисничество е доста широкообхватен и принкнал навсякъде. Ще дадем само един пример - съпругата на Едроган в първите години на управлението дори не може да изпълнява всички обществени функции, защото носи хиджаб. Нека дам още един пример - популярния кмет на Истанбул (Ердоган) беше осъден за рецитиране на Ислямска поема. Е, къде беше рева на протеста тогава? Къде беше възмущението?

Истината е, че повечето Турци искат едно леко връщане назад към едни по-естествени и приятни отношения с тяхната вяра и останалите вярващи. Те няма да приемат и занапред да живеят в страх и заплахи от кемалисти, комунисти или каквито и да било други "-исти".

Не всичко, което прави Ердоган, е добро. Той е политик и като останалите политици преценките му са за критика. Ако протестиращите в Турция наистина искат да спасят няколко дървета в Истанбул, тогава ще разберат, че много ги подкрепят и симпатизират на каузата. Може дори да успеят. Ако обаче искат да сринат най-успешното и демократично избрано правителство, което Турският народ е имал в последните 80 години, тогава ще се провалят.

Съобщението от благочестивото мнозинство на Турците, е ясно. Вашето време е приключило, а сега всички сме с Ердоган.

Гледната точка в материала, е на автора на статията Wajid Akhter в Muslim Matters. com.

За автора - роден в Индия и израстнал в Риад, Саудитска Арабия, където от малък изучава Ислямски науки. По-късно се премества във Великобритания и учи в Медицинско училище и основава Лондонския Университет за Ислямски науки (ULU ISoc) и проекта Благотворителна седмица за сираци, през 2003г. В момента е в Борда на съветниците на последните. Силно ентусиазиран за обединяване на младите Мюсюлмани като цяло и частност за Ислямската история.