Ибн Кетир (Кесир)

faithinallah.org

Името му е Хафиз Абдул Фида Исмаил ибн Аби Хафс Шихабуддин Омар ибн Катир ибн Дау ибн Катир – Кутейш – родом от Бусра (Сирия) и израсъл в Дамаск, последовател на Шафи мадхаб.

Ибн Катир е роден 701 г. по хижра в областта Майдал, близо до Бусра, западно от Дамаск. Баща му умира, когато той е само на 4 годинки, след което е взет от брат си в Дамаск – през 706 г. по хижра. Там той учи от видни учени – Ибн Асакир, Ишак ибн Яхя ал-Амуди и великия Ибн Таиймийа, на който става много близък.

Учи и при много други шейхове, които му дават уроци по фикх и хадис. Ибн Катир има голям дял в ислямската наука. Следващите издания са от най-значимите му за Исляма:

1. Тафсир Коран 
2. Ал-Бидайа уа-н-Нихаийа: история на мюсюлманите от Адам до времето на Ибн Катир
3. Ал-Такмил: книга за учението на Асмаул Рижал (биографии на предавачите на хадиси)
4. Джами’ул Масанид: книга, в която са събрани хадиси от десетте най-големи книги по хадиси
5. Категория на учените от Шафи мадхаб: списък на учените, които следват имама
6. Подбрано от традициите на Танбиит (Шафи юриспруденция)
7. Коментари на ал-Бухари (незавършени)
8. Книга по право (незавършена)
9. Муснад на двамата шейхове (Абу Бакр и Умар)
10. Биография на Пророка с.а.с.
11. Посланието на джихада

Автора на Манхал казва, че Ибн Катир е починал в четвъртък, 26 Шаабан, през 774 г.х.

Аллах да се смили над него!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР

The Road to Jannah

От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал: „Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира⁰²⁴ е този, който е изоставил забраненото от Аллах“.

Ал-Бухари

Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.

Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се (муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.   

В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от забраненото и борбата със собствената ти душа.

Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.

Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите. Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното, защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с надежност⁰²⁵“.

Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки

Преселението (хиджра) е едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка (с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени обстоятелства.

И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този, който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите, трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява на търпение към предопределението.

По такъв начин инстинския муджахид е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си и функциите си.

Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил, както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.

А Аллах единствен води към успех!

---

бележки

024 Мухаджир — преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците. Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо); разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".

025 Този хадис е с добър иснад, предаден с думите на Анас

Дуа по време и след дъжд

снимка manager.bg

Дуа по време на дъжд:

اللّهُمَّ صَيِّـباً نافِـعاً .

Allahumma sayyiban nafiAAan.

Аллахума сайибан нафи'аан.

‘O Aллaх, стори го изобилен и благодатен.’


Дуа след дъжд:

مُطِـرْنا بِفَضْـلِ اللهِ وَرَحْمَـتِه.

Mutirna bifadlil-lahi warahmatih.

Mутирна бифадлил-лахи уа рахматих.

‘Даден ни бе дъжд с благодатта на Аллах и Неговата милост.’

Роднински връзки

muslimvillage.com

Мюсюлманите са задължени да поддържат добри отношения с роднините си. За "Силах-Рахими" се използва точно този израз "добро отношение към роднините".

В Корана Аллах казва (превод на значението):

“И отдай на роднината правото му…” (17:26)

“Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините….” (16:90)

“…И към родителите ­ добрина, и към близкия…” (4:36)

Думите на Пророк Мухаммад салАллаху алейхи уа саллам са изпълнени с добродетелите за поддържането на роднинските връзки и помощта към роднините. Поощрявани сме да ги посещаваме, да се информираме за живота им, да им даваме садака ако са бедни, да харчим за тях, да им помагаме ако имат нужда от това и най-важното - да им показваме обичта и привързаността си към тях.

В Корана, където от Мюсюлманите се изисква да показват доброта към родителите си, се препоръчва и общуването с любов и симпатия към останалите роднини.

Най-важното право е на майката, след това на бащата и оттук нататък следват правата на останалите членове на семейството и рода. Така и правата на роднините идват след правата на родителите.

Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам  е казал: 

 „Утробата е свързана с Трона [на Аллах]. Тя казва: „Който се свързва с мен, и Аллах се свързва с него. Който ме отсича, и Аллах него отсича“ 

Всемогъщият е организирал начина на раждане по такъв начин, че родения е обвързан с роднинските връзки и тези връзки имат техните права и задължения. Който отдава правото им - чрез добро отношение с роднините, Аллах ще го стори Свой приближен, ще го обсипе с милостта Си. Който прекъсне роднинските си връзки, Аллах ще прекъсне връзката си с него.

Съобразяване с правата на роднините

От Анас р.а. се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. е казал: 

„Който иска да се увеличи препитанието му и да се удължи житейският му срок, нека поддържа родствените си връзки“

Семейните разпри, възникващи най-често от незачитане на роднинските връзки, се отразяват на здравето на човек и са причина за сътресения в дома и рода като цяло.  

Онези, които се държат добре с роднините си и са милостиви към тях, са далеч от напрежение и са по-щастливи и спокойни. 

Нарушаване правата на роднините

Пророкът с.а.с. е казал: 

“Няма да влезе в Рая този, който разрушава роднинските връзки.”

Видно е, че нарушаването на правата на роднините е толкова презряно от Аллах, че с нечистотата си от това човек няма да влезе в Рая. 

Проява на добрина към онзи, който утежнява връзките

Има хора, които не отдават нужното внимание на роднинските връзки и проявяват грубо и несправедливо отношение. Пророк Мухаммад салАллаху алейхи уа саллам  ни е наложил да продължим да се държим добре с тях и да изпълняваме нашите задължения, независимо от характера, който проявяват. 

Един мъж попитал: „Пратенико на Аллах, аз имам роднини, с които се свързвам, а те ме отсичат, и се отнасям добре с тях, а те са лоши към мен, и и съм кротък с тях, а те са невъздържани“. Той казал: „Ако е така, както казваш, ти сякаш им даваш да вкусят гореща прах[i]. Аллах не ще престане да те подпомага срещу тях, докато продължаваш все така“ (разказан от Муслим).

---

[i] Да вкусят или да ядат гореща прах означава, че извършват огромен грях и ги очаква болезнено наказание, защото лишават своя роднина от правата му,  докато над него не тежи никакъв грях. 

От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите, че Пророка салАллаху алейхи уа саллам  е казал: 

„Поддържа [роднинските връзки] не онзи, който отвръща на доброто с добро, а онзи, който възстановява кръвното родство, след като се прекъсне“. 

Когато нарушението на правата на роднините се върне по същия начин, злото ще се разпространява сред обществото, но ако овърнете с добро, това може да доведе до промяна и премахване на злото, а по този начин Силах-Рахими ще се подкрепи.

Доколкото знам Ислямът иска от нас не само да сме добри с онези, които се държат добре с нас, но и с онези, които са лоши с нас. Това показва и стандартите за морал, които трябва да следваме.

Всичко това, свързано и с роднинските връзки, е казано ясно от Пророка салАллаху алейхи уа саллам  в горния хадис.

И нека запомним, че поддържането на роднинските връзки е от действията, които Аллах обича и така и Той ще ни направи щастливи и ще подобри препитанието ни!

Идеята е от Мuslimvillage.com, а хадисите са от Градина на праведниците на Имам Науауи

Живот и смърт

إِنَّا نَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَإِلَيْنَا الْمَصِيرُ

Ние съживяваме и Ние умъртвяваме, и при Нас е завръщането

[Свещен Коран, Сура Каф (50), ая 43]

Любовта към Аллах и творенията

Много хора имат проблем да балансират между любовта към Създателя и към творенията. Това е нещо, с което аз самата се боря през голяма част от живота си. От една страна има хора, които обичат творенията така, както трябва да обичат Създателя. От друга страна има такива, които напълно отричат любовта към творенията. Аз си мисля, че правилния баланс е в разбирането на правилния начин: Имаме един единствн Владетел на сърцата ни. Този Владетел е Бог. Но сърцата ни копнеят за общуване. Сърцето търси своя другар сред създанията. И намирайки този близък на сърцето ни спътник, е един от най-великите дарове на Бог към нас. Това е онази "прохлада за очите", за която Коранът говори. Проблемът идва, когато се обърка "Владеенето" и "приятелството". Ние приемаме творението като Създатели, а Създателя за другар. А Бог знае най-добре. 

~Ясмин Могахед

7 причини да подкрепим Ердоган

muslimmatters.org

За всички симпатизиращи нa протестите в Турция понякога е изглеждало, сякаш живеят в съвсем различен свят oт опонентите си. Медиите те описват като свободолюбив артист, природозащитник и борец за свобода. Отново и отново чуваш, че това е Турската пролет и че си гласа на новите млади и свободни турци, водещи страната си по различен път от този на автократичния и честолюбив диктатор. Защо тогава другите не виждат това?! Как изобщо може някой да подкрепя Ердоган?! Е, има все пак няколко причини (не са в определен ред), които вероятно ще ти помогнат да разбереш защо повечето Мюсюлмани в света подкрепят Ердоган, а не протестиращите.

1. Защото подкрепата на Ислямофобията ни притеснява

Дори за най-уморения мюсюлманин е смущаващо да види цялата сърдечна подкрепа, която протестиращите получават от какви ли не нео-консервативни и ислямофобски групи. Повечето от тези хора никога в живота си не са имали какъвто и да било положителен интерес към Турция, освен да заклеймяват и осъждат усилията на нацията да получи по-голям контакт с Исляма. Фактът, че Робърт Спенсър (сравняващ Мюсюлманите с нацистите), Памелла Гелър (която казва, че Мека и Медина трябва да бъдат бомбардирани), Гръцкото правителство (за него писахме няколко пъти) и израел (няма нужда от представяне + бел.пр. - по тази причина и поради техния геноцид над Палестинския народ, винаги пиша това име с малка буква, не е правописна грешка) смятат, че протестите са добра идея и това трябва да ви накара да помислите каква е всъщност тяхната надежда за резултат чрез тези протести. 

2. Пристрастието на Западните медии е доста подозрително

Протестиращите са разбираемо разстроени, когато действията им не са отбелязани по всички Турски ТВ канали. В действителност всичко тръгна, когато един голям канал вместо протестите показваше документален филм за пингвините. И въпреки това точно обратното положение беше извън Турция - Западните медии предаваха нон-стоп от протестите в Турция. Пристрастията бяха толкова ясни, че беше трудно да се изкаже каквото и да било положително мнение за Ердоган. Прибавете към това и пълната липса на отразяване на същите протести в Бангладеш (в случая протестите бяха Ислямски ориентирани и в действителност хиляди бяха убити, докато медийното затъмнение беше пълно) и ще добиете отлична представа за лицемерието в играта. 

3. Заради силния дъх на лицемерие от другите

Европейския същз много бързо скочи да наругае Ердоган за начина, по който реагира на протестите. Вярно е, че смъртта на протестиращи (и полицай) е трагично и несправедливо. Но Европа и Америка имат своя дял в масовите протести в последните десетилетия, с които се справяха по подобен начин. Не е трудно да си припомним скорошните бунтове в Гърция или Окупирай Уолстрийт, студентските протести в Лондон, сценария с действията на правителствата е еднакъв. Тогава защо Турция и Ердоган са обект на критики?! Има ли други правила за тях? Много от нас се страхуват, че отговора на въпроса е "да"...

4. Защото Ердоган направи от Турция една голяма сила

За онези, които не помнят добре ще кажа, че не беше отдавна времето, когато Турция беше едно затънтено място в Европа. Тя беше страната на кебапите, кючеклийките, военните преврати и спираловидната инфлация. Една отхвърлена от Запада нация, независимо че тя самата отчаяно се опитваше да бъде част от него, отхвърляйки Изтока, напомнящ за една отминала Империя. Но през последните години Ердоган успя да подтикне Турция към забележителна трансформация, при която Турция е уважавана и от Запада, и от Изтока. Уважавана е както за икономическото си развитие и резултати, така и за моралното лидерство, което има в Ислямския свят. Днес Турция е доста близо до върха на световната сцена и всички се съобразяват с гласа й, защото е сила в света, а не страница в учебника по история. Опитите за връщане назад, са проява на, меко казано, късогледство. 

5. Защото някои неща не могат да бъдат измерени

Дори най-ревностните му критици трябва да признаят, че Ердоган и колегите му трансформираха Турция от  несериозна икономика в една от най-силните икономики в света. Статистиките са впечатляващи: намаляване на инфлацията от 65% на 6%, увеличаване на бюджета за образование цели 5 пъти, погасяване на дълговете на Турция към ВМФ и превръщане на Турция във водеща туристическа дестинация - са само част от дългия списък постижения, които бяха само мечта преди 10-на години. Това не са напразни похвали - резултатите са конкретно доказателство за малката или липсата на корупция, благоприятния бизнес климат и истинската лоялност към нацията. Финансовите успехи трудно се преувеличават, когато видим много Турци  (особено от селските малцинства) с адекватно образование, здравни грижи и социална мобилност. Единствените, които могат да омаловажат постиженията, са висшите класи, комично показващи разликата между тях и живота на масите.

6. Защото милиони по света се възхищават на Ердоган

Повече от 400 години Турция е лидер в Мюсюлманския свят. По причини, които не са в тази статия, това беше ефектно съборено и разтурено. През последните 10 години всичко това се промени. Когато Мюсюлманите се почувстват изоставени в дадена ситуация, един от малкото лидери, на които може да се разчита за морална подкрепа, е Ердоган. Попитайте учените в Бангладеш, осъдени на смърт по политически причини. Попитайте Рохингя, които бяха посетени от Турския Външен министър Ахмет Давутоглу, съпругата и дъщерята на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Попитайте Палестинците, които той подкрепя, когато другите ги отбягват. Попитайте Египтяните, Тунизийците и Либийците, когато Ердоган бе първия Мюсюлмански лидер, говорил за тях. Попитайте Сирийските бежанци - за които Турция е едно убежище, държавата с най-големите бежански лагери, като Ердоган застана зад хората и срещу бившия си политически съюзник. Ердоган спечели адмирациите и любовта на Мюсюлманите по света. Когато видим протестиращи, които твърдят, че той е фашист, това е определение, което ние не само не бихме признали, но я смятаме и за оскърбяващо и нападателно.

7. Защото благочеството мнозинство вече няма да бъде потискано

Турските протестиращи може би в момента се чувстват аутсайдери, но тр не бива да забравят, че повече от 80 години те държат властта в Турция. По време на тези 80 години отношението към вярващите може да се опише като репресивно и потискащо. Преустройването на джамиите в музеи, забраната за езана (адан) на арабски, забраната на ислямския дрескод, затварянето на медресетата - обхвата на потисничество е доста широкообхватен и принкнал навсякъде. Ще дадем само един пример - съпругата на Едроган в първите години на управлението дори не може да изпълнява всички обществени функции, защото носи хиджаб. Нека дам още един пример - популярния кмет на Истанбул (Ердоган) беше осъден за рецитиране на Ислямска поема. Е, къде беше рева на протеста тогава? Къде беше възмущението?

Истината е, че повечето Турци искат едно леко връщане назад към едни по-естествени и приятни отношения с тяхната вяра и останалите вярващи. Те няма да приемат и занапред да живеят в страх и заплахи от кемалисти, комунисти или каквито и да било други "-исти".

Не всичко, което прави Ердоган, е добро. Той е политик и като останалите политици преценките му са за критика. Ако протестиращите в Турция наистина искат да спасят няколко дървета в Истанбул, тогава ще разберат, че много ги подкрепят и симпатизират на каузата. Може дори да успеят. Ако обаче искат да сринат най-успешното и демократично избрано правителство, което Турският народ е имал в последните 80 години, тогава ще се провалят.

Съобщението от благочестивото мнозинство на Турците, е ясно. Вашето време е приключило, а сега всички сме с Ердоган.

Гледната точка в материала, е на автора на статията Wajid Akhter в Muslim Matters. com.

За автора - роден в Индия и израстнал в Риад, Саудитска Арабия, където от малък изучава Ислямски науки. По-късно се премества във Великобритания и учи в Медицинско училище и основава Лондонския Университет за Ислямски науки (ULU ISoc) и проекта Благотворителна седмица за сираци, през 2003г. В момента е в Борда на съветниците на последните. Силно ентусиазиран за обединяване на младите Мюсюлмани като цяло и частност за Ислямската история.

Как Ататюрк направи Турция секуларна

Еволюцията на Турция след 1900-на година, е едно от най-озадачаващите събития в Ислямската история. Само за няколко години Османската Империя е сгромолена, лишена от Ислямска история и посветена в нова секуларна държава, наречена Турция. Последиците от тази промяна са ясно доловими за целия Мюсюлмански свят и в днешно време, а най-вече в поляризирана и сегментирана Турция.

На какво се дължи тази огромна промяна в Турското управление и общество? В центъра на всичко това е Мустафа Кемал, познат като Ататюрк. По време на неговото ръководство между 1920 и 1930-та година, се ражда модерна секуларна Турция, а Исляма остава далеч назад.  

Възходът на Ататюрк (Atatürk)

Решението на Османската Империя да участва в Първата Световна Война през 1914, се оказва ужасна грешка. Империята се управлява от диктатура, наречена "Трите паши", които едностранно влизат във войната на страната на Германия срещу Британия, Франция и Русия. Османската Империя е нападната от юг от Британците, от изток от Русия, а от запад - от Гърция. През 1918-та, когато свършва войната, Империята е разделена и окупирана от съюзниците, оставяйки единствено централните Анадолски планини под Турски контрол.  

И точно в централен Анадол Мустафа Кемал ще се превърне в национален герой за Турция. Като офицер в Османската армия, той показва завидно лидерство в битките, особено в Галиполи, когато Османците успяват да спрат Британската инвазия, насочена към столицата Истанбул. След войната Кемал ясно показва какви са неговите приоритети. Неговата главна цел е установяването на Турска националност за обединяване на турския народ. За разлика от мултиетническата Османска Империя, Кемал има за цел създаване на монолитна държава на основата на Турска идентичност. 

Eто неговите думи, с които описва своето виждане за значението на Турската идентичност и незначителността на Исляма: 

Мустафа Кемал, 1918
islampeace1.wordpress.com

"Турците са велик народ още преди да приемат религията на Арабите (Исляма). След приемането на религията на Арабите, тази религия не е сляла Арабите, Персите и Египтяните с Турците в една нация. (Тази религия) дори е разхлабила националните връзки в Турската нация, оставила усещанията за народност в една скованост. И това е много естествено. Защото целта на религията, дадена от Мухаммад за всички нации, е да внесе Арабската национална политика".

- Мустафа Кемал, Medenî Bilgiler

Изопачените представи [и, честно казано, неверни] на Мустафа Кемал за Ислямската история, подпомагат неговата националистическа програма. Използвайки като отправна точка Турската идентичност, той успява да обедини бивши Османски офицери под свое командване по време на Турската война за независимост през 20-то години и да отстрани Гърция, Британия и Франция от окупираните земи след Първата Световна Война. През 1922 г. Кемал успява напълно да освободи Турците от чужда окупация и използва възможността да установи модерна Турска Република, водена от Велико народно събрание (ВНС) в Анкара. Главата на новото Турско правителство, е президент, избиран от ВНС. Народния избор е Мустафа Кемал, герой от Войната за независимост, който тогава си дава титлата "Ататюрк" - "Баща на Турците".

 Премахване на Османския Султанат и Халифата

В началото новото Турско правителство изглежда, че наследява ролята на Османската Империя, като привърженик на Исляма. Новата конституция, изготвена от ВНС декларира, че официалната религия в държавата, е Ислям и че всички закони трябва да се проверят от учени, за да е сигурно, че не противоречат на Шариата. 

Тази нова система на управление не може да работи, но продължава да съпернични на правителството в Истанбул, водено от Османския султан. В Анкара и Истанбул правителствата твърдят, че са суверенни над Турция и имат откровено противоречащи си цели. Ататюрк елиминира този проблем на 1-ви ноември 1922г, когато премахва Османския султанат, съществувал от 1299г, официално прехвърля пълномощията му към ВНС. Той позволява на Османския халифат да съществува, но без каквито и да е правомощия, само фигуративно - без политическа сила. 

Абдулмеджид II, последния халиф, управлявал 1922-24
islampeace1.wordpress.com/

Знаейки, че този ход е много непопулярен сред Турския народ, Ататюрк го оправдава с твърдения, че е обикновено връщане към традиционната Ислямска форма на управление. От 900-на до 1500-на година, Абасидските халифи са предимно фигуранти, като реалната власт е била в ръцете на везирите или военачалниците. Ататюрк използва този пример, за да оправдае обезвластяването на Халифа. 

Халифатът съществува още от времето след смъртта на Пророк Мухаммад ﷺ, когато Абу Бакр става първия водач на Мюсюлманския свят. За Мюсюлманите извън Турция действията на Ататюрк явно излагат Халифата на опастност. Специално в Индия Мюсюлманите изразяват открито възмущението си от постъпките на Ататюрк и организират Движение Халифат, което да се опита да предпази Халифата от опастност, независимо дали от чужди нашественици или от Турското правителство. 

За Ататюрк изразяването на външна подкрепа за Халифата, е намеса във вътрешните работи на Турция. Позовавайки се на тази предполагаема международна намеса, на 3-ти март 1924г, Ататюрк и ВНС премахват напълно Халифата и изпращат всички останали членове на Османското семейство в изгнание. 

Aтаки срещу Исляма

С халифат, изхвърлен от пътя, Турското правителство има повече свобода да следва нападателна политика срещу Исляма. Под прикритието на "прочистване на Исляма от политическа намеса", образователната система е изцяло променена. Ислямското образование е напълно премахнато в полза на светското, недогматично училище. Съборени са и други аспекти на религиозната инфраструктура. Премахнати са законите, одобрени от Шариатския съвет само две години по-рано. Религиозните благотворителни организации преминават изцяло под контрола на правителството. Суфистките ложи са насилствено закрити. Всички Ислямски съдии в страната са незабавно уволнени и Шариатските съдилища - затворени. 

Ататюрк атакува Исляма, като не се ограничава само до управлението. Всекидневния живот на Турците е диктуван от секуларните му идеи: 

• Традиционният Ислямски дрескод - като тюрбани, фесове, воали и пр, е премахнат в полза на Западния стил на обличане.
• Хиджаба на жените е яростно осмиван, като "нелеп" и забранен в обществените сгради. 
• Календарът е официално сменен от традиционния Ислямски календар, базиран на Хиджра – преместването на Пророк Мухаммад ﷺ в Медина – с Грегорианския календар, базиран (погрешно) на рождението на Исус.
• През 1932 езанът (адан) на арабски - викането на молитва на Мюсюлманите - е обявен за извън закона. Вместо това е пренаписан на Турски език и наложен по джамиите в страната.
• Петък вече не е почивен ден. Вместо това на Турция се налага да следва Европейските норми за край на седмицата.

След всички тези промени, ВНС изцяло се отказва от игричките и през 1928г заличава клаузата в конституцията за официалната религия на Турция - Исляма е заместен от секуларната идеология на Ататюрк. 

Езикова реформа

Ататюрк добре знае, че секуларната реформа ще бъде напразна, ако Турския народ се опълчи срещу всичко това. Най-голямата опастност за новия ред, е историята на Турците, тясно свързана след 900-та година с Исляма. 

Ататюрк показва новото Латинско писмо,
1928
islampeace1.wordpress.com/

С извинение за намаляване на неграмотността сред Турците (наистина доста ниска през 1920г), Ататюрк налага замяната на Арабските с Латински букви. Подобен на Персийския, Турския използва за писане Арабската азбука и това в продължение на хиляда години. Писането с Арабско букви, помага на Турците да четат Корана, както и други Ислямски текстове, а всичко това ги свързва с Ислямската идентичност - в което Ататюрк съзира огромната заплаха. 

Във допълнение с въвеждането на Латинските букви, Ататюрк съдзва комисия, която да замени Арабските и Персийски заемки в Турския. 

В съответствие с националистическите си стремежи Ататюрк иска изцяло нов чист Турски език, което означава, че стари Османски думи се връщат в употреба, вместо възприети Арабски думи. Например по време на Войната за независимост на Турция, по-рано позната като Истиклал Харби, сега се нарича Куртулуш Саваши (Kurtuluş Savaşı), защото Истиклал и Харб, са Арабски думи, възприети в Турския. 

От гледна точка на Ататюрк, езиковата реформа е невероятно успешна. Само за няколко десетилетия, старата Османска Турция, е ефективно и напълно изчезнала. Новата генрация Турци са напълно откъснати от старите поколения, с които дори простичкия разговор бил труден. С Турски народ, неграмотен за миналото си, правителството ги нахранва с нова версия на историята, която счели за приемлива и насърчавала националистическите идеи на Ататюрк. 

Секуларна Турция

Всички тези реформи работили неуморно заедно да изтрият Исляма от всекидневния живот на Турците. Въпреки усилията на религиозни привърженицина Турците (като Саид Нурси например) да запазят своето наследство, език, религия, правителството оказвало огромен натиск за възприемане на секуларните идеи. За около 80 години Турското правителство останало силно светско. Усилията за връщане на Исламските норми в държавата, били посрещани с груба военна сила, а военните гледали на себе си като защитници на националистическите идеи на Ататюрк. 

През 1950г Аднан Мендерс е демократично избран министър-председател на Турция, с основна платформа за връщане на езана (адан) на Арабски. Независимо, че е успешно, той бива свален с преврат през 1960г и екзекутиран. Доста по-късно, през 1996 г, Неджметтин Ербакан, смело обявявайки себе си за "Ислямист", е избран за министър-председате. Още веднъж е спрян от военните, които го прекатурват от поста му след само година управление. 

Модерните Турски връзки с Исляма и собствената история, са много сложни. Част от обществото твърдо подкрепя идеологията на Ататюрк и вярва, че Исляма не трябва да има абсолютно никаква роля в обществния живот. Други сегменти на обществото предвиждат връщане към едно про-Ислясмки ориентирано общество и правителство, с тесни връзки с останалия Мюсюлмански свят. По-притеснително е, че този идеологически конфликт няма признаци да затихне в скоро време.

Библиография:

Hiro, Dilip. Inside Central Asia: A Political and Cultural History of Uzbekistan, Turkmenistan, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, Turkey, and Iran. 9. New York: Overlook Duckworth, 2011. Print.

Ochsenwald, William, and Sydney Fisher. The Middle East: A History. 6th. New York: McGraw-Hill, 2003. Print.

източник 

превод Милена Борисова-Иршад