Две деца - това е допустимата граница, дадена на Рохингя мюсюлмани

фотограф: Damir Sagolj/Reuters guardian.co.uk

Аssociated Press

guardian.co.uk
превод и редакция Милена Борисова - Иршад

В опит правителството на Бирма да спре нападенията на будисти над мюсюлмани Рохингя, на последните бе забранено да имат повече от 2 деца.

Държавен служител поясни, че ограничаването на раждаемостта би намалило напрежението между будистите и техните съседи мюсюлмани Рохингя.

Местните власти казват, че новата мярка ще е част от политика, която ще забрани и полигамията в два града на Ракхайна, чиято граница с Бангладеш има най-висок процент мюсюлманско население. Двата града - Buthidaung и Maundaw са около 95% мюсюлмански. 

Мярката бе приета, след като преди седмица бе назначена комисия за разследване на насилието, излязла с предложения за семейно планиране за намаляване на популацията на малцинството мюсюлмани, каза официалния говорител на Ракхайна Win Myaing. Комисията е препоръчала удвояване броя на силите за сигурност в района. 

"Популацията на мюсюлманите Рохингя е нарастнала около 10 пъти в сравнение с Ракхайня (будистите)", казва Win Myaing. "Пренаселеността е една от причините за напрежение".

Сектантското насилие в Бурма пламна преди година в Ракхайна между местните Ракхайна будисти и Рохингя мюсюлмани. Тълпи от будисти, въоръжени със мечове, срина хиляди мюсюлмански домове, оставяйки стотици мъртви и около 125 000 бездомни мюсюлмани.

Религиозните вълнения се превърнаха в кампания срещу мюсюлманите и в останалите региони на страната.

Политиката за две деца няма да бъде прилагана над други територии на страната, освен в Ракхайна, където има най-малка популация на мюсюлмани. 

Преобладаващата с будистко население Бурма не включва Рохингя в своите 135 признати етноса. На тях се гледа като на нелегални емигранти от Бангладеш, като им се отказва всякакво поданство, Бангладеш казва, че Рохингя живеят от векове в Мианмар и би трябвало да бъдат признати за поданици. Мюсюлманското население съставлява около 4% от близо 60 милионното население на Мианмар.

КРАТЪК ОБЗОР НА КНИГАТА “ПРАВИЛА ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО” ОТ ШЕЙХ АЛ-АЛБАНИ.

Изтегляне 1.93 Mb. Име Кратък обзор на книга страница 1/17 Дата на преобразуване 30.10.2012 Размер 1.93 Mb. Тип Книга източник http://noorbg.net/Talhes Ahkam Al Djanaez.doc

КРАТЪК ОБЗОР НА КНИГАТА “ПРАВИЛА ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО”  ОТ ИЗВЕСТНИЯ УЧЕН  ШЕЙХ МУХАММЕД НАСРУДДИН АЛ-АЛБАНИ Преводът е от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз”, издадена от “Мактаба ал-Маариф” гр. Рияд, Кралство Саудитска Арабия 1410/3 по Хиджра /Октомври 1989г./ Превод: Ридван Мустафа Кадьов Прочети ТУК.

Програма за запаметяване на Коран

http://www.houseofquran.com/

Worlds best Quran Memorizer online

• Advanced memorization(Hifz) program that makes koran memorization easy and affective.
• Implements a crucial phase of memorizing; connecting verses together “1|2|1,2|3|1,2,3|…”
• Repeat verses, group of verses & "Active Range" (starting verse to last verse memorized).
• Text gets hidden after x number of repetitions to help in the memorization process.
• Methods implemented are based on world’s most effective ways of memorizing Quran.
• Simple; select surah, verses  to memorize -> hit play, and the program does the rest.
• More than 15 reciters to choose from. Listen to English translation of the Quran.
• Now you can test your memorization by using  the "Test-Mode" it  simulates a live teacher.

Велик мюсюлмански герой - Салахуддийн ал-Айууби (Саладин)

Източник islamweb.net/
Превод и редакция Милена Борисова - Иршад

Пълното арабско име на Салахуддийн, е Салаах ад-Дийн Йусуф бин Айууб, наричан още ал-Малик Ан-Насир Салаах ад-Дийн Йусуф I.

Роден е през 1137/38 г. в Тикрит, Месопотамия и умира на 4-март 1193 в Дамаск. Става Мюсюлмански султан на Египет, Сирия, Йемен и Палестина, основател на династията на Айубите, един от най-популярните Мюсюлмански герои. По време на войните срещу Християнските кръстоносци, той постига крайния успех при превземането на Йерусалим (2-ри октомври 1187), слагайки край на 88 годишната окупация от Франките. Великата Християнска контраатака на Третия Кръстоносен поход, била поставена в шах от военния гений на Салахуддийн.

Салахуддийн е роден във видно Кюрдско семейство. В нощта на раждането му баща му, Нажм ад-Дийн Айууб, събира семейството и се премества в Алепо, където постъпва на служба при 'Аймаад ад-Дийн Занки бин Ал-Сункур, велик управител в Северна Сирия. Порастнал в Балбек и Дамаск, Салахуддийн очевидно бил обикновен младеж, с отличен вкус към религиозните науки за военна подготовка.

Официалната му кариера започва когато се присъединява към състава на своя чичо – Асад ад-Дийн Ширкух, важен военен командир. По време на три военни експедиции в Египет, водени от Ширкух за предотвратяване падането под Латинско-Християнско владение, тристранната борба се оформила между Амалрик I, латинския владетел на Йерусалим; Шауар – могъщият държавен министър на Египетския Фатимидски халифат; и Ширкух. След смъртта на Шикрух и убийството на Шауар, Салахуддийн е назначен за командир на Сирийската войска в Египет и за държавен министър на Фатимидския халифат, това е през 1169г, когато е на 31 години. Неговото сравнително бързо изкачване на власт може да бъде отдадено на заслужените му таланти. Като държавен министър на Египет, той получава титлата Владетел (Малик), независимо че като цяло е познат като Султан.

Позицията на Салахуддийн допълнително се засилва когато, през 1171 г, той унищожава слабия и непопулярен Шиитски Халифат на Фатимидите, обявявайки завръщането на Суннитския Ислям в Египет и става единствен владетел на страната. Въпреки това, за известно време, теоретично той остава владетел за Нуруддийн – приятелството приключва със смъртта на Амира през 1174г. 

Скоро след това Салахуддийн пристига в Сирия с малка, но строго дисциплинирана армия, за да заяви правото си на регентство от името на младия син на някогашния си лидер.

Не след дълго обаче изоставя тези си претенции и от 1174 до 1186 г. ревностно предледва целта за обединяване под един еталон всички мюсюлмански територии на Сирия, Северна Месопотамия, Палестина и Египет.  Това бива осъществявано чрез умела дипломация и когато е необходимо - незабавно и непоколебимо използване на военна сила. Постепенно нараства и репутацията му на щедър и добродетелен, но строг владетел, лишен от илюзии, разточителство и жестокост. За разлика от горчивите раздори и изострено съперничество, които препятстват Мюсюлманите при тяхната съпротива срещу кръстоносците, последователността на Салахуддийн при постигане на целите ги кара да се превъоръжат физически и духовно.

Всяко действие на Салахуддийн е подхранвано от непоколебима вяра в идеята за Джихад срещу Християнските кръстоносци. То е и част от неговата политика за насърчаване и увеличаване на Мюсюлманските религиозни обичаи. Той закриля учените и проповедниците, основава колежи и джамии, възлага написването на назидателни произведения, особено за Джихад. Чрез нравствено възраждане, което е истинска част от неговия собствен начин на живот, той опитва да го възпроизведе при другите, със същия плам и ентусиазъм, които са били толкова ценни при първите поколения мюсюлмани, когато преди 5 века, те завзели половината от познатия свят.

Салахуддийн успява да върне военния баланс в своя полза чрез обединяване и дисциплиниране на огромен брой непокорни сили, вместо използване на нови или подобрени военни техники. Най-сетне през 1187, той успява да хвърли цялата си сила срещу равностойната армия на Латинските кръстоносци. На 4-ти Юли 1187 г., с позволението на Аллах, използвайки своето отлично бойно чувство и липсата на такова  у врага, Салахуддийн хваща в капан и унищожава в един удар, изтощената и жадна армия при Хатин, близо до Тибериас в северна Палестина

Хитин, Северна Палестина (lostislamichistory.com)

маракат Хатин (мястото на битката)

www.moslemonline.net

кладенецът в Хатин, рещаващ за победата  - съществува и до ден днешен с прекрасна вода - чиста и вкусна

Големи са били загубите в редиците на кръстоносците по време на тази битка, в която Мюсюлманите са действали с такъв размах, че са можели да завземата цялото Царство на Йерусалим. Акра, Аскало (Ашкелон), Яфа, Торон, Бейрут, Сидон, Назарет, Цезареа, Набулус - падат в рамките на 3 месеца. Но най-великото военно постижение на Салахуддийн идва през октомври - 2-ри, 1187 г, когато Йерусалим, свещен за Мюсюлманите и Християните, се предава на армията на Салахуддийн след цели 88 години окупация от Франките.  В рязък контраст със завладяването на града от Християните, когето кръвта се е леела по улиците след варварското клане на жителите му, Мюсюлманското завладяване било белязано от изключително цивилизивано и учтиво поведение на Салахуддийн и войските му. 

Внезапния му успех, когато през 1189 г. вижда как кръстоносците остават да владеят само 3 града, била помрачена от невъзможността му да превземе Тир - почти непревземаема крайморска крепост, в която се стекли победените от последните боеве Християни. Това е трябвало да бъде отправната точка на контраатаката на Латините. Отвоюването от Салахуддийн на Йерусалим огорчава Запада, където веднага се призовава за нов трети кръстоносен поход. Величината на усилията на Християните и трайния отпечатък, който оставил у съврененниците си, дали му името Саладин, като техен доблестен и рицарски враг, добавайки много блясък по такъв начин, че военните му победи, сами по себе си, не могат да ни дадат пълна представа за него.

Кръстоносците били вече изтощени и въпреки очевидния военен гений на Ричард I Лъвското сърце, не постигнали почти нищо. И тук е великото, но често непризнато, постижение на Салахуддийн. С уморени и неохотни феодални новобранци, съгласни се да се бият само в определно време всяка година, неговата решителност ще му позволи да се бори до равенство с най-големите Християнски защитници. Кръстоносците запазват една твърде несигурна опора на брега на Леванта и когато Ричард напуска Близкия Изток през октомври 1192 г, битката приключва. Салахуддийн се оттегля в столицата си Дамаск.

Скоро дългите сезонни кампании и безконечните часове на седлото, го разболяват и той умира. Докато роднините му се натискат за парче от империята, приятелите му разбират, че най-щедрия и могъщ управител на Мюсюлманската империя, не е оставил пари дори за собственото си погребение. Семейството на Салахуддийн продължава да управлява Египет и съседните страни като династията на Айуубите, която е отстъпила управлението на Мамелюците през 1250г.

Раджаб: Благословения свещен месец (+ няколко Фатауи)

Материала е подготвен от шариатска колегия към OnIslam

Раджаб, един от Свещените месеци в Ислямския календар, има специално място и достойнства във всяко Мюсюлманско сърце. Има много достоверни хадиси, които разкриват ценността на месеца и защо Мюсюлманина трябва да се възползва от тях. Благословения месец Раджаб е златна възможност за всеки Мюсюлманин да се опита да се доближи до Всемогъщия Аллах.

• Какво са достойнствата на месец Раджаб?

• Какво добри дела трябва да извършва Мюсюлманина през месеца?

• В какво се изразява свешеността на Раджаб и на другите 3 свещени месеца, а именно Дул Када, Дул Хиджжа и Мухаррам?

• Как Мюсюлманинът да се възползва от свещеността на Раджаб?

Tук има материали на Living Shari`ah 10+ Фатауи, които дават отговор на горните въпроси.

Характеристики на месец Раджаб

Силата на поста през месец Раджаб

Препоръчителна ли е Умрата по време на месец Раджаб?

Пост на 27-ми Раджаб 
и 
Правила за празнуване на Исра и Мирадж

Пост на 27-ми Раджаб

Ассаламу алейкум уа рахматулла уа баракатух!

Бисмиллахи-р-рахмаан-ир-рахиим

Ассалату уа салам 'ала расулиллах!

източник: clickislam.org

Най-напред трябва да отбележим, че точната дата на ал-Исра уа'л-Мирадж не се знае. Няма и автентични доказателства, които да подкрепят твърдението за 27-ми Раджаб. А дори и тези чудни събития да са се състояли на 27-ми Раджаб, няма начин да се твърди, че през този ден се пости, тъй като подобно деяние не е подкрепено от Шариа. Ако обаче човек си пости в понеделник и четвъртък на всяка седмица и 27-ми Раджаб съвпадне с един от двата седмични дни, няма нищо лошо да си пости.

Видния Ислямски учен Шейх Юсуф Карадауи казва по въпроса:

Сред забранените форми на гладуване е всеки вид постене, без да е въведено от Шариа и без доказателства в Сунната. Пример за подобен пост е  27-ми Раджаб, за който се мисли, че е деня, последван от нощта на ал-Исра' уа'л-Мирадж. 

Някои хора ще постят в този ден за благодарност към Аллах за честта на ал-Исра' уа'л-Мирадж. Много важно за Мюсюлманите е да доказват благодарността си в спомняне на събитията, донесли благословията над Мюсюлманската Умма и такива събития са немалко.

Все пак подобна благодарност не означава за Мюсюлманина да пости. Всемогъщия Аллах напомня за това колко много благословии е дал на Мюсюлманите: О, вярващи, помнете благодатта на Аллах към вас, когато насреща ви настъпиха с войски, а Ние пратихме срещу им вятър и войски, които не видяхте. За вашите дела Аллах е зрящ. (Aл-Ахзаб, 33: 9) Всемогъщия не е искал от Мюсюлманите да постят за това. 

В брилянтната си книга Зад а;-Ма'ад, Имам Ибн ал-Кайим пише, че Ибн Тайимийа е казал: “Никъде не е записано, че който и да било Мюсюлманин има основание или за  предимство на нощта ал-Исра' и Мирадж. Забележете, че Сподвижниците никога не са правили нищо! Затова и ние не знаем кога точно са се случили Исра' и Мирадж.” Ибн ал-Кайим пише: "Няма точно и конкретно доказателство за месеца и датата, когато са се случили. Всъщност има много предания и никое от тях не е убедително. Нама и специфичен ритуал, който да се отнася към тях."

Независимо от общото убеждение за датата, няма ясно доказателство, че ал-Исра' уа'л Мирадж са се случили в нощта след деня 27-ми Раджаб.

A Аллах знае най-добре.

Препоръчителна ли Умрата през месец Раджаб?

Ассаламу алейкум уа рахматулла уа баракатух!

Бисмиллахи-р-рахмаан-ир-рахиим

Ассалату уа салам 'ала расулиллах!

OnIslam

Раджаб е един от четирите свещени месеца, добрите дела през които са много препоръчителни. Но няма автентични хадиси, които да постановяват специални добродетели на Умрата през Раджаб.  

В отговор на въпрос, Шейх Мухаммад Салех ал-Мунаджжид, изтъкнатия Саудитски Ислямски учен и автор, казва:

Няма сахих предание от Пророка салАллаху алейхи уа саллам - доколкото аз знам – в които да се препоръчва или да показват специални добродетели на Умрата през Раджаб. По-скоро има особено значение и сила Умрата през месец Рамадан и през месеците за Хадж - това са Шаууал, Дул Када и Дул Хиджжа. 

Няма предание, с което да се доказва, че Пророка салАллаху алейхи уа саллам, е извършвал Умра по време на Раджаб, по-скоро дори това е отречено от Аиша, Аллах да се смили над нея, която казала: "Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам никога не е правил Умра през Раджаб.” (Aл-Бухари, 1776, и Муслим 1255)

Шейх Мухаммад ибн Ибрахим (Аллах да се смили над него) казва в своя Фатуа (6/131),

По отношение на открояването на някои дни на Раджаб за различни форми на зийара (посещение на свещени места) и пр, това няма основа в Шариа. Имам Абу Шама твърди в книгата си ал-Бида' уа'л Хауадит, че извършването на религиозни действия в определено време без да са предписани в Исляма не е правилно, защото няма времена по-добри от други, освен специално предписаните времена за извършване на определени ибадети...Затова и учените строго осъждат отделянето на месец Раджаб за извършване на Умра."

Но ако човек отиде на Умра през месец Раджаб без да си мисли, че точно тогава има някакви различни добродетели, няма нищо лошо в това. 

A Аллах знае най-добре!

Извлечение с редакция от islamqa.com

Характеристики на месец Раджаб

Ассаламу алейкум уа рахматулла уа баракатух!

Бисмиллахи-р-рахмаан-ир-рахиим

Ассалату уа салам 'ала расулиллах!

източник: OnIslam

Раджаб е един от свещените месец - заедно с Дул Када, Дул Хиджжа и Мухаррам. По време на този месец е било чудото ал-Исра' уа'л-Мирадж - което ни напомня и за свещеното ни място в окупирана Палестина...

Именития Ислямски учен Шейх Ахмад Аш-Шарабаси, професор по Ислямска акида и философия към Университета в ал-Азкар, казва:

Раджаб е Ислямски лунен месец. Думата раджаб произлиза от таржиб, която на Арабски посочва възхваляване. 

Свещения Раджаб

Наричан е още Раджаб ал-Харам, защото по време на четирите свещените месеци са забранени военните действия. В сура ат-Тауба (ая 36) на Корана, по отношение на свещенит месеци Аллах казва: Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си и всички се сражавайте със съдружаващите, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

Тези свещени месеци, са Дул Ка'да, Дул Хиджжа, Мухаррам и Раджаб. Затова и Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал: Времето се връща към началото си, когато Аллах е създал Земята и Небесата. Годината има дванайсет месеца, а четири от тях са свещени: трите са последователни, а именно Дул Када, Дул Хиджжа и Мухаррам, и (четвъртия) Раджаб Мудар, който е между Джумада (Тани) и Ша'бан."

Отделения Раджаб

Месецът е наричан по тази причина още и Раджаб ал-Фард, защото е отделен от другите три свещени месеца - Радбаб е 5 месеца след Мухаррам. 

Раджаб Мудар

Раджаб Мудар е другото име на месеца, което е посочено в горния хадис на Пророка салАллаху алейхи уа саллам. Мудар е Арабско племе и Раджаб е кръстен на него, защото това племе е отдавало голямо значение на този месец и е строго е спазвало свещеността му.

Месецът на ал-Исра' уа'л-Мирадж

Свидетелствано е за съществуването на ал-Исра' уа'л-Мирадж - чудното но

но пътуване и въздигане на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам, в небесата, с които Аллах го е почел.

В Корана Аллах е казал: Пречист е Ониз, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която ние благоловихме, за да му покажем Нашите знамения. Той е Всечуващ, Всезнаещ. (Aл-Исра' 17:1).

По отношение на Мирадж на Пророка, в Коран се казва: Той [Джибрил] се възправи, когато бе на най-високия хоризонт, после се приближи и се спусна, и бе на разстояние два лъка или по-близо.

Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри. Сърцето му не го излъга за онова, което видя [по време на ал-Мирадж].

Нима ще го оспорвате за онова, което видя? И отново го видя [Джибрил] при друго спускане до лотосовото дърво [близо до Сидрат ал-Мунтаха] на крайния предел, където е Градината на обителта. Когато дървото бе покрито с онова, което го покрива...

И не се отклони [наляво или надясно] погледът [на Мухаммад], и не се откъсна.

Той видя някои от най-големите знамения на своя Господ.) (Aн-Наджм, 53:7-18).

Чудото на ал-Исра' било с цел да се покаже почитта към Пророка салАллаху акейхи уа саллам, да се укрепи сърцето му и да му се покаже Царството на Набесата и Земята. Също така да се успокои сърцето му в Годината на тъгата - след смъртта на чичо му Абу Талиб и съпругата му Хадиджа, след страданието му в ат-Та'иф.  

TЧудото на ал-Исра' ни напомня за узурпирана и окупирана Палестина, ал-Кудс (Йерусалим) и Джамията ал-Акса. Събитието ни припомня и задължението ни да освободим тази земя от тирания и потисничество! Винаги трябва да помним казаното от Пророка: "Не тръгвайте на пътешествие, освен в три джамии: ал-Масжид ал-Харам, моята джамия (в Медина) и ал-Акса в Йерусалим."

A Аллах знае най-добре.

Футболния клуб Байерн-Мюнхен, строи джамия за мюсюлманите

OnIslam & News Agencies

Искането е направено от халфа Билал Франк Рибери, които помолил за малка стая, облужваща специфичната нужда за молитвите

превод Милена Борисова - Иршад

Мюнхен – Подпомагайки играчите си да извършват религиозните си задължения, футболния гигант Байерн Мюнхен реши да построи джамия за своите играчи - Мюсюлмани.  

Германския футболен клуб се съгласи да построи джамия на Алианц Арена стадион, за нуждите на Мюсюлманските играчи и фенове. 

Молбата е отправена от клубния играч - халфа Рибери, поискал стая за молитва.

Новата джамия ще обслужва Мюсюлманските играчи и феновете, като там ще работи и имам на пълен работен ден, ще има и Ислямска библиотека и заседателна зала.

Администрацията обяви също, че ще финансира 85% от разходите за религиозното място, оставяйки 15% на самите Мюсюлмански играчи и на фенове, които желаят да участват във финансирането.

Публичната новина за новата джамия, е на официалния сайт на клуба.

Основан през 1900г, Байерн Мюнхен е в първите редици на Германската футболна лига, един от най-успешните футболни отбори в Германия. 

Футболния гигант е спечелил 23 национални титлк и 15 купи. 

Първия спечелен национален шампионат, е от 1932 г.

Байерн Мюнхен е най-големия спортен клуб в Германия и 4-я по големина футболен клуб в света, генерирайки 368.4 милиона евро през 2012 г. 

Байерн не е първия Европейски клуб, строил Джамия за Мюсюлманските си играчи - Ню Касъл Юнайтед също обзаведе стая за Ислямска молитва. 

Мюсюлманите се молят по 5 пъти на ден, като всяка молитва съдържа определени движения и рецитиране, като сбора от всяка от тях, се нарича рак'а. 

Петте дневни молитви са разпределени през целия ден, като първата за деня е молитвата Фаджр при зазоряване*.

-------------------------

пояснение: Ислямския календар на дните и месеци, е лунен, като самия ден реално започва  след Магриб (залез) на слънцето. Т.е. нощта е началото на деня, а не сутринта.

Какво да казваме при Дуа

Любимия ни Пророк صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ е казал:

“Не бъдете нетърпеливи за приемането на дуата ви. С други думи, не казвайте: "Правя често дуа, но няма никакъв резултат.”
[Бухари и Муслим]

Анас ибн Малик رضي الله ﺗﻌﺎﻟﯽٰعنه предава,

“Пратеникът на Аллах صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ каза,

‘Когато някой от вас прави дуа, нека е непоколебим в това и нека не казва:

“O Аллах (سُبْحَانَهُ وَتَعَالَى), ако желаеш, отговори (на искането ми),” защото наистина никой не може да Го принуждава!“
[Сахих Муслим]

Хадисът е записан от Имам Муслим в неговия сборник Сахих, а той има цяла част на книгата си, посветена на Дуата. Хадисът ни насочва към една важна част от етикетите на дуата, свързана с решителността и искрената и пълна вяра в Аллах (سُبْحَانَهُ وَتَعَالَى) - това е, което ин ша Аллах гарантира отговора ни. Учи ни също, че когато правим дуа, не се казва ин ша Аллах!
По-скоро винаги трябва да казваме АМИН.

Ramadan, the Qur’an, and Us

The month of Ramadan is a time when we, despite the struggle, keep ourselves away from that which is otherwise permissible and a necessity in our life. For the past eleven months, at some level we have given preference to our physical self, in terms of nourishment, than our soul. We've done things we shouldn't have, we have probably neglected some duties towards Allahsubhanahu wa ta`ala (exalted is He) that we shouldn't have. Maybe we haven’t been reciting much of the Qur’an or maybe we have been neglecting some of the Prayers. 
This month is a time when Allah (be praised) commands us to limit our physical nourishment and instead focus on the spiritual – in order to give life to our hearts and fix and improve our spiritual state. This is the time to rise up and acknowledge our deficiencies during the past months and resolve to move ahead with the aim to improve our relationship with Allah (be praised), with His Book, and with His Messenger (peace and blessings be upon him). 
Ramadan, as an institution, is designed as a whole to bring our hearts back to life, thus allowing the light of taqwa (God-consciousness) to illuminate itself within us. The fasting during the day reminds us that our purpose in life is not merely to satisfy the desires of our self (nafs) and this reminder leads us to focus instead on feeding our soul. We are taught during the day to empty our hearts from the desires of our nafs so that at night we can fill it up instead with the light of the Qur’an. Therefore, we find the next logical step is the tarawih (the night Prayer offered in Ramadan) where we stand after a long day listening to the Qur’an being recited in Prayer in order to give our soul its much required nourishment. As we get in tune with this during the early phases of the month and our hearts are revived and rejuvenated, the bar is raised and during the final ten nights we stand even longer and even later in Prayer in the Tahajjud (late night Prayer) seeking the rewards of the Laylat ul-Qadr, reciting Qur’an and engaging in `ibaadah (worship) so as to fill our hearts with the sweetness of worship.
Allah says,

{The month of Ramadan [is that] in which was revealed the Qur’an, a guidance for the people and clear proofs of guidance and criterion…} (Al-Baqarah 2:185) 

The interesting thing to note about this verse here is that Allah (be praised) at the mention of Ramadan didn't talk about fasting first. When we think about Ramadan, what comes to our mind immediately? Usually, our first thought is fasting, right? But we find that Allah instead couples Ramadan firstly with the Qur’an as if to say that Ramadan’s first and foremost role in our lives should be to increase our relationship with the Qur’an and only then does He follow it with the command to fast in the month.The goal of fasting is taqwa, but what actually allows us to establish taqwa in our lives if not the Qur’an? So the logical step for us is that we need to try and prepare ourselves towards establishing a relationship with the Book of Allah. As mentioned earlier, fasting trains us to empty our hearts from desires and aspires towards a loftier goal and that goal can only be achieved with the soul food that the Qur’an provides.

Allah says in the Qur’an,

{And We made firm their hearts when they stood up and said, “Our Lord is the Lord of the heavens and the earth. Never will we invoke besides Him any deity. We would have certainly spoken, then, an excessive transgression.} (Al-Kahf 18:14)

This verse is talking about the story of the Youth of the Cave when they stood up and said to the people in their vicinity that they only worshipped Allah. They were able to do that only because Allah strengthened their hearts. However, the interesting thing to notice here is that they made the first move to get closer to Allah – Allah only strengthened their hearts when they stood up. Meaning, they had to commit to following the truth and when this commitment was proven by their action, Allah made their efforts easy for them. Likewise, in Ramadan, we need to make sure to put in the effort to establish that bond with the Qur’an. Once we start making the effort, Allah will make it easier for us and we will start tasting the sweetness of servitude. We need to go into this month not just with the intention of improving ourselves, but with actual preparation by increasing in good so that our good actions are a reason by which Allah gives us the ability to come out of Ramadan improved and forgiven. As the Messenger told us, "Whoever fasts Ramadan out of Iman (faith) and seeking Allah’s reward then his past and future sins are forgiven" (Ahmad)
Let’s try and set some goals for ourselves with regards to the Qur’an. If we don’t know how to read it correctly, let’s try to learn. If we don’t recite it often, let us take the time out everyday to recite. If we are already reciting, then we can try and add some more or increase the frequency. Let’s begin to reflect upon the guidance in the Qur’an and try to internalize the lessons therein. Let’s aim to set a powerful foundation for the Qur’an in our lives by which we can establish routines that will allows us to begin a functional relationship with the Qur’an in Ramadan and continue it thereafter so that once the devils are let out, we have a solid defense mechanism, taqwa, within our hearts to help us. After all, this is the month of the Qur’an and that necessitates that we give special attention to this Book during the month. Our aim should be to build this relationship, not just for the 30 days of Ramadan but rather setting a strong, deep, unshakable foundation for a relationship that will flourish for the next eleven months.

Taken with slight editorial modifications from suhaibwebb.com

--
"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others 

Сура ар-Рахман (1-6) - научи една ая на ден

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ  الرَّحْمَٰنُ 1.  عَلَّمَ الْقُرْآنَ 2.   خَلَقَ الْإِنْسَانَ 3.   عَلَّمَهُ الْبَيَانَ 4.   الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ بِحُسْبَانٍ 5.  وَالنَّجْمُ وَالشَّجَرُ يَسْجُدَانِ 6. Bismi Allahi arrahmani arraheemi 1. Ar-Rahmaanu 2. AAallama alqurana 3. Khalaqa alinsana 4. AAallamahu albayana 5. Ashshamsu waalqamaru biihusbanin 6. Waannajmu waashshajaru yasjudani

1. 1.  Всемилостивия

2. 2. научи на Корана,

3. 3. сътвори човека,

4. 4. научи го да говори.

5. 5. Слънцето и луната ­ [се движат] по изчисление,

6. 6. и звездите, и дърветата се прекланят.

Сура Ар-Рахман (на арабски: سورة الرحمن Сура на Милостивия) е 55-та сура от свещения Коран, джуз 27. 

Сурата е низпослана в Медина. Състои се от 78 аята.

Изброява милостите на Аллах и неговите дарове, като се започне с най-великата милост - Свещения Коран.

Разглежда наказанието в Ада на грешниците, отхвърлящи благодатта на Бога и възкресението, и подробно разказва за блаженството, подготвено в Рая за богобоязливите.

Тук можете да прочетете и Тафсира на сурата от Шейх Абдуррахман ибн ас-Сади.

Рукийа на Джибрил алейхи салам над Пророка салаллаху алейхи уа саллам

Джибрил алейхи салам правел рукийа на Пророка салАллаху алейхи уа саллам, като казвал:

“Bismillaahi arqeeka min kulli shay’in yu’dheeka, min sharri kulli nafsin aw ‘aynin haasid Allaahu yashfeek, bismillaahi arqeek.” (Бисмиллахи аркиика мин кули шай'ин йюдийка, мин шари кули нефсин ау 'айнин хасид Аллаху йашфиик, бисмиллахи аркиик)

(В името на Аллах ти правя рукийа от всичко, което ти вреди, от злото на всяка душа или завистливи очи; нека Аллах те излекува, в името на Аллах ти правя рукийа). (Aхмад).

Липсващ от 33 г. руски войник, открит в Афганистан като номадски шейх

От: MAIL FOREIGN SERVICE 

dailymail.co.uk

Източник: dailymail.co.uk

Превод Милена Борисова - Иршад

Руски войни, липсващ от цели 33 години, изчезнал по време на Съветско-Афганистанската война. беше намерен жив с полуномадски начин на живот.

Редовно служещия в Червената Армия Бахредин Какимов, е бил смятан за мъртъв от Съветските началници - в същност той бил ранен по време на битка през 1980, като бил спасен и лекуван от местните жители.

Той приема Афганско име - Шейх Абдуллах, оженва се за местна жена, която по-късно умира и сега е практикуващ билкар в западната провинция Херат.

Какимов - на 53, етнически Узбек, е проследен заедно с липсващите 264 от Червената Армия от ветеранска организация.

Говорител казва: ‘Здрав, със стабилна памет - веднага посочи имената на родителите си, братята и сестрите си. Иска да се види с роднините си.’

Срещата се очаква да се състои следващата седмица. Брат му, Шароф, казваd: ‘Жалко е, че родителите ми не доживяха този ден - нямам търпение да се видя с него.’

Говорителят каза, че на Какимов са показани снимки на други липсващи войници и той разпознал двама от ях, които също живеят в Херат. 

Около 15,000 Съветски войници и повече от милион Афганци са убити между 1979 и1989, когато подкрепяното от СССР правителство в Кабул воюва с муджахидинската армия, въоръжавана от Запада и Ислямските съседи.

От 29-те открити липсващи войници, 22-ма се връщат в Русия, а 7 остават в Афганистан.

На 15 са открити гробовете.

Руснаците нахлуват в Афганистан на 27-ми декември, 1979.

Те искат да превърнат Афганистан в модерна социалистическа държава, подпомагайки Марксиствко-Ленинското правителство на Демократична република Афганистан.

Официалния резултат, е "военна задънена улица", след което се оттеглят - на 15 Февруари 1989 година.

Руснаците губят 14,453 човека, срещу между 850,000 и 1.5 милион мъртви цивилни Афганистанци. Муджахидините губят 75-90,000 войника.

Около 5 милиона Афганци напускат страната по време на конфликта, а около 2 милиона са били разселени в границите на страната.

в днешни дни в провинция Херат