събота, 25 май 2013 г.

Велик мюсюлмански герой - Салахуддийн ал-Айууби (Саладин)

Източник islamweb.net/
Превод и редакция Милена Борисова - Иршад


Пълното арабско име на Салахуддийн, е Салаах ад-Дийн Йусуф бин Айууб, наричан още ал-Малик Ан-Насир Салаах ад-Дийн Йусуф I.

Роден е през 1137/38 г. в Тикрит, Месопотамия и умира на 4-март 1193 в Дамаск. Става Мюсюлмански султан на Египет, Сирия, Йемен и Палестина, основател на династията на Айубите, един от най-популярните Мюсюлмански герои. По време на войните срещу Християнските кръстоносци, той постига крайния успех при превземането на Йерусалим (2-ри октомври 1187), слагайки край на 88 годишната окупация от Франките. Великата Християнска контраатака на Третия Кръстоносен поход, била поставена в шах от военния гений на Салахуддийн.

Салахуддийн е роден във видно Кюрдско семейство. В нощта на раждането му баща му, Нажм ад-Дийн Айууб, събира семейството и се премества в Алепо, където постъпва на служба при 'Аймаад ад-Дийн Занки бин Ал-Сункур, велик управител в Северна Сирия. Порастнал в Балбек и Дамаск, Салахуддийн очевидно бил обикновен младеж, с отличен вкус към религиозните науки за военна подготовка.

Официалната му кариера започва когато се присъединява към състава на своя чичо – Асад ад-Дийн Ширкух, важен военен командир. По време на три военни експедиции в Египет, водени от Ширкух за предотвратяване падането под Латинско-Християнско владение, тристранната борба се оформила между Амалрик I, латинския владетел на Йерусалим; Шауар – могъщият държавен министър на Египетския Фатимидски халифат; и Ширкух. След смъртта на Шикрух и убийството на Шауар, Салахуддийн е назначен за командир на Сирийската войска в Египет и за държавен министър на Фатимидския халифат, това е през 1169г, когато е на 31 години. Неговото сравнително бързо изкачване на власт може да бъде отдадено на заслужените му таланти. Като държавен министър на Египет, той получава титлата Владетел (Малик), независимо че като цяло е познат като Султан.


Позицията на Салахуддийн допълнително се засилва когато, през 1171 г, той унищожава слабия и непопулярен Шиитски Халифат на Фатимидите, обявявайки завръщането на Суннитския Ислям в Египет и става единствен владетел на страната. Въпреки това, за известно време, теоретично той остава владетел за Нуруддийн – приятелството приключва със смъртта на Амира през 1174г. 

Скоро след това Салахуддийн пристига в Сирия с малка, но строго дисциплинирана армия, за да заяви правото си на регентство от името на младия син на някогашния си лидер.


Не след дълго обаче изоставя тези си претенции и от 1174 до 1186 г. ревностно предледва целта за обединяване под един еталон всички мюсюлмански територии на Сирия, Северна Месопотамия, Палестина и Египет.  Това бива осъществявано чрез умела дипломация и когато е необходимо - незабавно и непоколебимо използване на военна сила. Постепенно нараства и репутацията му на щедър и добродетелен, но строг владетел, лишен от илюзии, разточителство и жестокост. За разлика от горчивите раздори и изострено съперничество, които препятстват Мюсюлманите при тяхната съпротива срещу кръстоносците, последователността на Салахуддийн при постигане на целите ги кара да се превъоръжат физически и духовно.

Всяко действие на Салахуддийн е подхранвано от непоколебима вяра в идеята за Джихад срещу Християнските кръстоносци. То е и част от неговата политика за насърчаване и увеличаване на Мюсюлманските религиозни обичаи. Той закриля учените и проповедниците, основава колежи и джамии, възлага написването на назидателни произведения, особено за Джихад. Чрез нравствено възраждане, което е истинска част от неговия собствен начин на живот, той опитва да го възпроизведе при другите, със същия плам и ентусиазъм, които са били толкова ценни при първите поколения мюсюлмани, когато преди 5 века, те завзели половината от познатия свят.

Салахуддийн успява да върне военния баланс в своя полза чрез обединяване и дисциплиниране на огромен брой непокорни сили, вместо използване на нови или подобрени военни техники. Най-сетне през 
1187, той успява да хвърли цялата си сила срещу равностойната армия на Латинските кръстоносци. На 4-ти Юли 1187 г., с позволението на Аллах, използвайки своето отлично бойно чувство и липсата на такова  у врага, Салахуддийн хваща в капан и унищожава в един удар, изтощената и жадна армия при Хатин, близо до Тибериас в северна Палестина

Хитин, Северна Палестина (lostislamichistory.com)

маракат Хатин (мястото на битката)

www.moslemonline.net
кладенецът в Хатин, рещаващ за победата  - съществува и до ден днешен с прекрасна вода - чиста и вкусна
Големи са били загубите в редиците на кръстоносците по време на тази битка, в която Мюсюлманите са действали с такъв размах, че са можели да завземата цялото Царство на Йерусалим. Акра, Аскало (Ашкелон), Яфа, Торон, Бейрут, Сидон, Назарет, Цезареа, Набулус - падат в рамките на 3 месеца. Но най-великото военно постижение на Салахуддийн идва през октомври - 2-ри, 1187 г, когато Йерусалим, свещен за Мюсюлманите и Християните, се предава на армията на Салахуддийн след цели 88 години окупация от Франките.  В рязък контраст със завладяването на града от Християните, когето кръвта се е леела по улиците след варварското клане на жителите му, Мюсюлманското завладяване било белязано от изключително цивилизивано и учтиво поведение на Салахуддийн и войските му. 


Внезапния му успех, когато през 1189 г. вижда как кръстоносците остават да владеят само 3 града, била помрачена от невъзможността му да превземе Тир - почти непревземаема крайморска крепост, в която се стекли победените от последните боеве Християни. Това е трябвало да бъде отправната точка на контраатаката на Латините. Отвоюването от Салахуддийн на Йерусалим огорчава Запада, където веднага се призовава за нов трети кръстоносен поход. Величината на усилията на Християните и трайния отпечатък, който оставил у съврененниците си, дали му името Саладин, като техен доблестен и рицарски враг, добавайки много блясък по такъв начин, че военните му победи, сами по себе си, не могат да ни дадат пълна представа за него.

Кръстоносците били вече изтощени и въпреки очевидния военен гений на Ричард
 I Лъвското сърце, не постигнали почти нищо. И тук е великото, но често непризнато, постижение на Салахуддийн. С уморени и неохотни феодални новобранци, съгласни се да се бият само в определно време всяка година, неговата решителност ще му позволи да се бори до равенство с най-големите Християнски защитници. Кръстоносците запазват една твърде несигурна опора на брега на Леванта и когато Ричард напуска Близкия Изток през октомври 1192 г, битката приключва. Салахуддийн се оттегля в столицата си Дамаск.

Скоро дългите сезонни кампании и безконечните часове на седлото, го разболяват и той умира. Докато роднините му се натискат за парче от империята, приятелите му разбират, че най-щедрия и могъщ управител на Мюсюлманската империя, не е оставил пари дори за собственото си погребение. Семейството на Салахуддийн продължава да управлява Египет и съседните страни като династията на Айуубите, която е отстъпила управлението на Мамелюците през 1250г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации