Хадис 29: Границите на Всевишния Аллах и Неговите забрани

«إنّ الله تعالى فرض فرائض فلا تضيّعوها، وحدّ حدودا فلا تعتدوها، وحرّم أشساء فلا تنتهكوها، وسكت عن أشياء — رحمة لكم غير نسيان — فلا تبحثوا عنها» — حديث حسن رواه الدارقطني وغيره.

От Абу Са‘лебе ал-Хушанни Джурсум ибн Нāшир (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Всевишния Аллах наложи религиозни задължения [фарзове], затова не ги пренебрегвайте. Той начерта граници, затова не ги престъпвайте. Той забрани неща, затова не ги нарушавайте. Той премълча за някои неща — от милост към вас, а не защото ги е забравил — затова не питайте за тях”. — Добър хадис, предаден от Дāркутни и други.

Дāркутни разказва хадиса в стр. 502.

Абу Ну‘айм го разказва в глава “Укращението” (ал-Хилйа), 9/17. с първоизточник Абу ад-Дардā’.

При Дāркутни хадисът е по ривает на Макхул от Абу Са‘лебе ал-Хушанни. В иснада на този хадис има прекъсване между Макхул и Абу Са‘лебе, защото Макхул не е слушал хадиси от Абу Са‘лебе. А според Ибн Ма‘ин той е слушал хадиси от него. Въпреки това, хадисът се подкрепя от други предания, благодарение на които се издига до нивото “добър” (хасен). Именно поради това ан-Науауи (Аллах да се смили над него) е счел да го одобри в своята книга “ал-Езкāр”. Преди него ас-Сем‘āни в своята книга “ал-Емāли” също го е счел за добър. Одобрил го и ал-Хāфиз ал-‘Ираки, а също и ал-Хāфиз Ибн Хаджер. Ибн ас-Салях пък го счел за достоверен. Виж: “ал-Футухāт ар-раббāнийя”, 7/365.

Значимост на хадиса:

Този хадис съдържа многозначните думи, които са характерни за нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той е лаконичен и красноречив. Някой дори е казал: “Няма друг хадис, който въпреки че е само един, да събира в себе си и първостепенните неща на религията, и второстепенните”. Това е така, защото Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е разделил религиозните предписания на четири: фарзове (поголовни задължения), забрани, граници и премълчани неща. Ибн ас-Сем‘āни е казвал: “Който прилага този хадис, спечелва наградата и се предпазва от наказанието”. Това е така, защото този, който изпълнява задълженията, страни от забраните, спира до границите и не пита за неведомите неща, той изпълнява всички части на благочестието и отдава правата на религията, защото религиозните закони не излизат от тези видове, споменати в този хадис.

Наистина ли е мит ислямската солидарност

Снимка: Ислямските държави днес, Интидар

http://geopolitika1.hit.bg/12/geo-6-09-Popov.htm

Сред основните постулати на исляма е концепцията за „уммата”, т. е. общността на вярващите мюсюлмани. На теория, принадлежността към уммата стои над тази към нацията или държавата. При това, сред задълженията на мюсюлманите е да помагат на всички, изповядващи тази религия и да поддържат приятелски отношения с тях /1/.

Истината обаче е, че подобна единна „умма”, в която да доминира дух на взаимно разбирателство и сътрудничество, не е съществувала никога, дори и през т.нар. „златен век” на исляма. Още от самото начало на съществуването на Арабския Халифат, той се раздира от дълбоки противоречия, като двама от четиримата „праведни халифи” са убити, в средата на VІІ век мюсюлманската общност се разделя на сунити, шиити и хариджити, а век по-късно започва и разпадът на Абасидския Халифат. Цялата история на мюсюлманския свят е изпълнена с ожесточени вътрешни конфликти, включително многовековната борба между двете велики ислямски държави – Турция и Персия. През 1916, идеите на панислямизма въобще не се оказват пречка за стремящите се към независимост араби да въстанат срещу турците. Както отбелязва френският професор Мишел Дюше: „Ислямът никога не е играл, а и не е могъл да играе, ролята на двигател на еволюцията, осъществяваща се извън рамките на която и да било постановка на Корана. Истинската причина, както и истинският източник на движенията, разтърсващи периодично арабския свят, следва да се търси в историята на хората, а не в съзнанието им, в конкретните обстоятелства, а не в учението на Пророка” /2/.

Въпреки това, митът за общата за всички мюсюлмани умма и за ислямската солидарност продължава да съществува и днес. Това се обяснява, най-вече, с особеностите на исляма, като религия. Той не само залага основите на мирогледа на мюсюлманите, пораждайки у тях усещането за духовна близост, но и формира редица общи стереотипи, превръща се в своеобразен регулатор на правните и социални взаимоотношения и става част от културното наследство, нещо повече – съдейства за появата на цяла самостоятелна цивилизация, известна днес като арабско-ислямска. В традициите, начина на живот и мирогледа на живеещите на десетки хиляди километра един от друг мароканци, пакистанци и индонезийци има не по-малко /а може би и повече/ общи черти, отколкото между британците, италианците или българите, обитаващи тясното пространство на Европа.

Всичко това води до появата, в съзнанието на мюсюлманите, на чувство за солидарност с изповядващите тяхната религия. На практика, тази солидарност се проявява на три равнища.

Транснационалният ислямизъм

Идеята за глобалната умма е сред фундаменталните принципи на мирогледа на ислямистите. Според един от „класиците” на т.нар. „ислямско възраждане” Саид Кутб /основател на организацията „Мюсюлмански братя”, екзекутиран от египетските власти/: „мюсюлманската умма предствлява общност на хора, целият живот на които – в интелектуалния, социалния, екзистенциалния, политическия, моралния и чисто практическия му аспекти – се основава на ислямския образец” /3/. Друг принципен момент във възгледите им е общата борба, която „истинските мюсюлмани” водят за освобождението на своите единоверци, потискани от „неверниците” или от собствените си „еретични” правителства. Тоест, представата за солидарността на мюсюлманите се формира в рамките на ислямската религиозно-политическа доктрина, която при това предопределя и методите за реализацията на горната постановка.

Както е известно, първата транснационална ислямистка организация е основаната през 1928 в Египет Асоциация „Мюсюлмански братя”, филиали на която скоро след това се появяват и в другите арабски страни. Днес, „братята” разполагат с организации в държавите от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Пакистан, Афганистан, както и в мюсюлманските общности в Германия, Великобритания и Швейцария. Между тях обаче съществуват достатъчно сериозни разногласия относно стратегията, тактиката и методите на борба с противниците им, затова те обикновено действат независимо една от друга, макар и понякога да опитват да координират стратегията си.

В началото на 50-те години на миналия век се формира друга международна фундаменталистка организация – Партията за ислямско освобождение, чиято цел е създаването на световен Халифат. Нейните национални и регионални поделения действат самостоятелно, макар и придържайки се към обща идеология.

Съветската интервенция в Афганистан, през 80-те, доведе до интернационализацията на „свещената война” и появата на Ал Кайда, която още от самото начало представляваше наднационална структура. По-късно, тя създаде т. нар. Световен фронт на джихада, обединяващ редица терористични групировки. Първоначално, тази организация действаше под опеката на Вашингтон, но твърде бързо се освободи от контрола му, а публикуваната, през 1996, фетва на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен, призоваваща за повсеместна борба на унищожение с американците, сложи началото на глобалния джихад. Според заместника на Бин Ладен Айман ас-Зауахири, основна цел на организацията е „налагането на шариата на всички територии на исляма, създаването на световен Халифат и възстановяване някогашното величие на исляма”.

Днес не съществува някакъв единен глобален център, координиращ действията на екстремистите. На международната сцена се изявяват няколко самостоятелни организации, които не са обединени структурно, а само идейно. При това обаче, терористичните групировки разполагат с ефективни мрежи за набиране на доброволци и прехвърлянето им в зоните на военни действия, организационна, финансова и техническа инфраструктура, бази, инструктори, възможности за изготвяне на фалшиви документи, собствено разузнаване и контраразузнаване. Това им дава възможност да концентрират силите си в най-перспективните, от тяхна гледна точка, оперативни направления.

Екстремистките организации успяват да дестабилизират ситуацията в различни райони на мюсюлманския свят. В същото време, задачата, която си поставят – т. е. тоталната победа на „истинския ислям” и създаването на единна мюсюлманска държава, си остава утопична и поради това нереализуема. Нещо повече, нито „Мюсюлманските братя”, нито Партията за ислямско освобождение, нито Ал Кайда съумяха да овладеят властта в нито една мюсюлманска държава.

Разбира се, религиозната солидарност в ислямския свят се проявява и на „улично” равнище, като нейните прояви там имат спонтанен, емоционален и нерядко – алогичен характер. Така например, един, сравнително незначителен факт, като публикуването /през септември 2005/ в датския вестник „Юландс Постен” на карикатурите на пророка Мохамед, породи определено неадекватен взрив на възмущение  в мюсюлманските държави. Гневните тълпи подпалиха датското посолство в Дамаск и консулствата в Бейрут. Афганистан, Пакистан и Сомалия бяха разтърсени от безредици, довели до човешки жертви, а редица религиозни водачи издадоха фетви със заплахи към антиислямски настроените журналисти и издатели /4/. Не по-малко бурно реагира мюсюлманската „улица” и на споровете около носенето на забрадки във Франция или необходимостта да се спазват религиозните изисквания при клането на животни във Великобритания.

От друга страна,  макар в настроенията на мюсюлманските маси да се долавят очевидни симпатии към единоверците им в Северен Кавказ или Ирак, нито двете чеченски войни, нито превземането на Багдад от американците, през 2003, не провокираха мащабна вълна на възмущение. Мюсюлманската „улица” /ако не броим няколкото демонстрации в Турция/ демонстрира, общо взето, индиферентно отношение и към тазгодишните събития в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай, където през юни 2009, в сблъсъците с полицията и армията, загинаха 156 уйгури, 816 бяха ранени, а няколко хиляди – арестувани /5/. В тази връзка, американският политолог Моузес Наим с основание задава въпроса: „Къде са фетвите, къде са протестните демонстрации и огнените речи? Къде са видеокасетите на Ал Кайда? С други думи, защо срещу Дания може да се протестира, а срещу Китай не може?” /6/. В ислямския сват, включително и в Северна Африка, реагираха доста спокойно и на бунтовете на младите имигранти от Магреб във Франция, през 2006. Нещо повече, създава се впечатление, че в момента обществеността в мюсюлманските страни вече не реагира толкова рязко, колкото преди, дори и на събитията в Палестина и продължаващата израелска окупация на Източен Йерусалим. Провеждащите се, отвреме навреме, демонстрации по този повод в арабските държави, постепенно се превръщат в своеобразен ритуал, без особено практическо значение. С течение на времето стана ясно и колко илюзорни са били надеждите на организациите от типа на Народния фронт за освобождение на Палестина, че „ масите от мюсюлманския свят ще се превърнат в щит и съюзник на палестинската революция” /7/. Макар че правителствата на ислямските държави не могат напълно да игнорират настроенията на „улицата”, подобни спорадични вълни на религиозна солидарност имат само краткосрочно въздействие върху международната ситуация.

Международните измерения на религиозната солидарност

На ниво междудържавни отношения, проявите на религиозна солидарност не се подчиняват на емоциите, а на трезвия политически разчет и затова имат избирателен характер.

Ислямските държави демонстрираха най-голямо единство, подкрепяйки каузата на мюсюлманите от Босна и Херцеговина. През 1992, по тяхна инициатива, Генералната Асамблея на ООН прие резолюция за използването на сила в защита на босненските мюсюлмани от сръбската агресия, а през декември същата година външните министри на страните, членуващи в Организацията Ислямска конференция /ОИК/, поискаха от Съвета за сигурност да санкционира военна намеса в Югославия, заради подкрепата на Белград за босненските сърби, а през февруари 1993 ОИК поиска от него да отмени забраната за доставка на оръжие за босненските мюсюлмани, запазвайки тази за Република Сръпска. Всъщност, издигайки подобни искания, ислямските държави не рискуваха нищо, защото САЩ и ЕС също стояха на тези позиции, а Русия демонстрираше пасивност.

В същото време, ислямските държави бяха крайно сдържани по въпроса за признаване независимостта на Косово, което се обясняваше, както от опасенията, че тя може да окуражи собствените им сепаратисти, така и с нежеланието да влошават отношенията си с Москва.

Доста характерна бе реакцията на правителствата на мюсюлманските държави на съветската интервенция в Афганистан, а след това и на събитията в Чечения. През 1980, беше замразено членството на т.нар. Демократична република Афганистан в ОИК, а самата организация многократно приемаше резолюции, призоваващи за изтеглянето на съветските войски от страната. Мюсюлманските държави инициираха и приемането на аналогични резолюции на сесиите на Генералната Асамблея на ООН. С това обаче, нещата приключваха. На държавно равнище, реална помощ на афганистанските муджехидини оказваха само Саудитска Арабия и Пакистан. При това, и в Ер Риад, и в Исламабад се ръководеха не само от религиозната солидарност, но и от специалните си отношения с Вашингтон, както и от страха, че евентуална победа на афганистанските комунисти в гражданската война сериозно би укрепило позициите на левите и просъветски сили в Средния изток и зоната на Персийския залив. Нещо повече, далеч не всички ислямски страни се солидаризираха с осъждането на Москва – Сирия, Ливан, Алжир и Южен Йемен гласуваха и в ОИК, и в ООН против приемането на въпросните резолюции.

Що се отнася до Първата чеченска война, реакцията в мюсюлманския свят беше нееднозначна. Първоначално, там доминираше тезата, че руската армия бързо ще смаже съпротивата на сепаратистите и, следователно, на ислямските държави няма да се наложи да формулират някаква позиция по конфликта. Но, с усложняването на ситуацията, тази позиция се промени и в ислямския свят се наложи схващането, намерило израз в посланието, изпратено на руското ръководство от либийския лидер Муамар Кадафи. В него се изказваха опасения, че „убийствата на мюсюлмани в Чечения ще влошат отношенията между Русия и ислямския свят”, но, в същото време, се подчертаваше необходимостта да се съхрани териториалната цялост на Руската Федерация /8/.

В навечерието на Втората чеченска война, позицията на мюсюлманските държави стана доста по-ясна. Повечето от тях се убедиха, че властта в квазинезависимата „Ичкерия” е попаднала в ръцете на екстремисти и Чечения се превръща в гнездо на международния тероризъм. Наложи се мнението, че запазването на териториалната цялост и мощта на Русия, която да продължи да играе важна роля в международните отношения, е в интерес на ислямските държави. В тази връзка, симптоматична бе позицията на Ер Риад, че предоставяната от Саудитска Арабия /включително по линия на благотворителните фондации/ хуманитарна помощ за чеченските бежанци не бива да попада в ръцете на сепаратистите и разпределението и ще се контролира от руското Министерство на извънредните ситуации. Нещо повече, разгромът на сепаратистите и ислямистите беше приет с известно облекчение в столиците на повечето мюсюлмански държави, тъй като бе ликвидирано опасно огнище за разпространение на тероризма в региона и изчезна проблемът, усложняващ отношенията им с Русия.

Сериозна еволюция претърпя и позицията на ОИК по отношение на арабско-израелския конфликт. Създадена в отговор на подпалването /през 1969/ на свещената джамия Ал Акса в Йерусалим, тази организация от самото начало се обявяваше за изтегляне на Израел от окупираните територии, гарантиране националните права на палестинския народ и възстановяване на арабския контрол над Източен Йерусалим, а през 1981 срещата на ОИК призова за „джихад за освобождаването на Палестина и окупираните територии” /9/. С течение на времето обаче, подходът на мюсюлманските държави към този въпрос стана по-сдържан. През 1984 бе възстановено членството на Египет в ОИК, прекратено през 1979, заради мирния договор, сключен с Израел. През декември 1991, ОИК анулира и резолюцията за антиизраелския „джихад” /която, между другото, си остана само на хартия/. В същото време обаче, между мюсюлманските държави съществуваха съществени различия в подхода им към ситуацията в Близкия изток. Те не бяха преодолени дори и при израелското навлизане в Газа през декември 2008-януари 2009. Макар, че осъдиха действията на Израел, арабските правителства не бяха единни по това, как точно да реагират на случващото се – така, докато Египет и Катар се придържаха към по-умерена позиция,  Сирия и Катар бяха много по-радикални.

Разногласията между мюсюлманските държави и нежеланието на повечето от тях да усложняват отношенията си със САЩ, станаха причина те да не съумеят да изработят единен подход нито към иракската окупация на Кувейт, през 1990-1991, нито към американската интервенция в Ирак, през 2003.

Не по-малко симптоматична е и липсата на официална реакция на ислямските държави /стремящи се да не развалят отношенията си с Пекин/ във връзка с тазгодишните събития в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай. Само турският премиер Ердоган /и то, заради обществените критики, че е прекалено пасивен/ призова да бъде прекратено насилието срещу уйгурското малцинство /10/. Пекин реагира мълниеносно като китайският „Глобал Таймс” подчерта, че „турската подкрепа за уйгурските сепаратисти и терористи може само да провокира вълна от негодувание в Китай, ако не искате да разрушите отношенията между двата народа, спрете да защитавате бандитите и сепаратистите” /11/. В тази ситуация, шефът на турската Дирекция по вероизповеданията Али Бардакоглу призна, че „за съжаление, няма какво да направим, освен да следим за случващото се в Китай” /12/.

Финансовите измерения на мюсюлманската солидарност

Друг аспект на солидарността с единоверците е помощта, оказвана от Ислямската банка за развитие на нуждаещите се от нея членки на  ОИК и мюсюлманските малцинства в неислямските държави. В тази посока се прави доста. В същото време обаче, обемът на отпусканите от банката средства, обикновено отстъпва на помощта, която оказват на същите страни западните държави и международните финансови институции /13/.

Като цяло, на междудържавно равнище, към религиозната солидарност се апелира, когато правителството на една ли друга мюсюлманска държава смята, че това отговаря /или поне не противоречи/ на националните и интереси. Тя обаче се пренебрегва, когато демонстрацията на подобна солидарност не изглежда политически целесъобразна. Що се отнася до тенденцията към политическа консолидация на ислямските държави, в зависимост от конкретните обстоятелствя, тя може ту да се усилва, ту да отслабва, но никога не е /нито пък ще бъде/ доминираща в политиката им.

Не би било реалистично да очакваме, че мюсюлманските държави ще се превърнат в един от полюсите на формиращия се многополюсен свят. За толкова различни държави, като например разположената в Западното Средиземноморие Мароко, членуващата в НАТО и стремяща се към членство в ЕС Турция и принадлежащата към Азиатско-Тихоокеанския регион Малайзия, приоритет представлява не религиозната общност, а геополитическото им положение. Дори и само заради това, ислямските страни не са в състояние нито днес, нито в бъдеще да постигнат такава координация във външнополитическата сфера, като тази на ЕС например. Те могат да действат съвместно на международната сцена само в рамките на ОИК – регионална организация, която обаче е също толкова аморфна, както и Лигата на арабските държави или Африканския съюз.

Бележки:

1. Коран, сура 8, аяти 73-74.

2. M. Duchet. Islam et progres. // Nouvelle critique, № 85, 1957, p. 48.

3. Bernard Lewis, The Political Language of Islam, Chicago: University of Chicago Press, 1988, p.117.

4. Mute Muslims Why doesn’t the Islamic world speak up about the Uighurs?, Foreign Policy, 13.07.2009.

5. Ibid.

6. M. Naim. Mute Muslims Why doesn’t the Islamic world speak up about the Uighurs?, Foreign Policy, 13.07.2009.

7. N. Aruri. Nationalism and religion in the Arab world: Allies or enemies. // Muslim world, vol. 67, #4, 1977, p. 278.

8. Аs-Shams, 28 кануна 1423 от раждането на Пророка.

9. The Europa World Year Book. 1995. L., 1995, p. 209.

10. M. Naim. Mute Muslims Why doesn’t the Islamic world speak up about the Uighurs?, Foreign Policy, 13.07.2009.

11. Global Times, 10.07.2009.

12. Интервю на Али Бардакоглу пред азербайджанската агенция Trend News, 10.07. 2009

13. Bernard Lewis, The Political Language of Islam, Chicago: University of Chicago Press, 1988, p.171.

* Българско геополитическо дружество

Хиляди млади британски жени, живеещи в Обединеното кралство решават да приемат исляма

Хиляди млади британски жени, живеещи в Обединеното кралство решават да приемат исляма – ето няколко от техните истории.


Спорно време е за британските жени да носят хиджаб, основният мюсюлмански шал за глава. Миналият месец Белгия стана първата европейска страна, която прие закон за забрана на бурката (най-закриващото ислямско покривало) , наричайки я „заплаха” за женското достойнство, докато Франция изглежда готова да я последва. В Италия по-рано този месец, мюсюлманка беше глобена 500 евро (430 лири) за това, че носела ислямско покривало пред пощенска станция.

И все пак, докато по-малко от 2 % от населението сега посещава служба на Англиканската църква всяка седмица, броят на жените, които приемат исляма се покачва. В Централната лондонска джамия в „Риджънс парк”, жените наброяват грубо две трети от “новите мюсюлмани”, които официално декларират вярата си там – и по-голямата част от тях са на възраст под 30 години.

Статистиката за преминаването в новата вяра е обезпокоително нееднаква, но по време на преброяването на населението през 2001 г., е имало поне 30,000 англичани, които са станали мюсюлмани в Обединеното кралство. Според Кевин Брайс, от Центъра за изследване на миграционната политика, университет  Суонзи, сега тази цифра може би се приближава да 50,000 души – и по-голямата част са жени. Брайс твърди: “Базисен анализ показва, че все по-голям брой млади жени, с университетско образование на възраст 20 -30 години  приемат  исляма.”

Д-р Мохамед С. Седдон, лектор по ислямски науки в Честърския университет обяснява: “Нашето либерално, плуралистично общество на 21-ви век означава, че можем да избираме професиите си, нашите политически убеждения – и можем придирчиво да изберем кои искаме да бъдем духовно.” Ние сме в ерата на “религиозния супермаркет”, казва той.

Джоан Бейли
Юридически съветник, 30-годишна, Брадфорд

“Когато за първи път отидох със своя хиджаб в офиса бях толкова нервна, че стоях навън да си говоря с моя приятел по телефона толкова дълго, за това “Какво, за Бога, ще кажат всички?”.  Когато влязох, няколко човека попитаха, “Защо носиш този шал? Не знаех, че си мюсюлманка.”
Аз съм последният човек, който някой би си помислил, че ще приеме исляма: аз имах много защитено възпитание, в духа на работническата класа в южен Йоркшир. Едва ли съм виждала мюсюлманин преди да постъпя в университета.

На първата ми работа в юридическа фирма в Барнзли си спомням, че отчаяно се опитвах да играя ролята на млада, неомъжена кариеристка: вманиачена по диети, пазаруване и ходене по барове – но никога не се почувствах наистина удобно.

Тогава, един следобед на 2004 г. всичко се промени: Говорех си с един приятел мюсюлманин на кафе, когато той забеляза малкото златно кръстче на шията ми. Каза: “Вярваш ли в Бог, тогава?” Аз го носех по-скоро заради модата, отколкото заради религията и казах: “Не, не мисля така.”, и тогава той започна да говори за вярата си.

Първоначално не му обърнах внимание, но думите му останаха в ума ми. Няколко дни по-късно, се оказа, че си поръчвам копие на Корана по интернет.

Отне ми малко време да събера кураж да отида на женско социално събитие, проведено от групата на Новите мюсюлмани в Лийдс. Спомням си, че висях пред вратата и си мислех: “Какво, по дяволите, правя тук?”, представях си, че ще бъдат облечени от главата до петите в черни роби: какво можех аз, 25-годишна, русокоса англичанка да имам общо с тях?
Но когато влязох, нито една от тях не пасваше на стереотипа на подтисната мюсюлманка-домакиня; всички те бяха лекарки, учителки и психиатри. Бях поразена от това, колко доволни и сигурни изглеждаха. Срещата с тези жени, ме убеди повече от която и да е книга, която бях чела, че искам да стана мюсюлманка.

След четири години, през март 2008 г., аз направих декларация за вяра в дома на един приятел. Първоначално бях притеснена, че не съм направила правилното нещо, но скоро се успокоих – малко като започването на нова работа.

Няколко месеца по-късно помолих родителите си да седнат и казах: „Имам нещо да ви казвам.” Последва минута мълчание и мама попита: „Ти си решила да станеш мюсюлманка, нали?” Тя започна да плаче и продължи да пита неща като: „Какво ще стане когато се омъжиш? Трябва ли да се покриваш? Ами работата ти?” Опитах се да я успокоя, че аз ще си остана аз, но тя беше загрижена за моето благополучие.

Противно на това, което повечето хора мислят, ислямът не ме потиска; позволява ми да бъда човекът, който винаги съм била. Сега съм много по-доволна и благодарна за нещата, които имам. Преди няколко месеца се сгодих за мюсюлманин, юридически съветник, когото срещнах на учебен курс. Той няма абсолютно никакъв проблем с моята кариера, но аз наистина съм съгласна с ислямската перспектива за традиционните роли на мъжете и жените. Аз искам да се грижа за съпруга и децата си, но също искам своята независимост. Гордея се, че съм англичанка и се гордея, че съм мюсюлманка – и по никакъв начин не възприемам  тези неща като противоречиви.”

Акила Линдзи Уилър
Домакиня и майка, 26-годишна, Лечестър

 „Като тийнейджърка смятах, че цялата религия е патетична. Прекарвах всеки уикенд като се напивах пред спортния център, в обувки на високи токчета и къси поли. Мнението ми беше: какъв е смисълът човек да си налага ограничения? Веднъж се живее.
В университета водех типичния студентски живот, пиене и ходене по клубове, но винаги на следващата сутрин се будех с махмурлук и си мислех какъв е смисълът?
През втората си година срещнах Хюсейн. Знаех, че е мюсюлманин, но бяхме влюбени, така, че игнорирах всичко по въпроса за религията. Но шест месеца след като бяхме заедно, той ми каза, че ходенето с мен е „против убежденията му”.

Бях толкова смутена. В онази нощ, цяла нощ прекарах в четене на две книги за исляма, които Хюсейн ми беше дал. Спомням си, че избухнах в сълзи, защото бях толкова объркана. Помислих си: „Това може да е целият смисъл на живота.” Но имах много въпроси: Защо трябва да си покривам главата? Защо не мога да ям това, което ми харесва?

Започнах да разговарям с мюсюлманките в университета и те изцяло промениха мнението ми. Те бяха образовани, преуспели – и в действителност възприемаха шала за глава като освобождаващ. Бях убедена и три седмици по-късно официално приех исляма.
Когато няколко седмици по-късно казах на майка ми, не мисля, че тя го прие на сериозно. Тя направи няколко коментара като: „Защо ще носиш този шал? Имаш хубава коса.”, но изглежда не разбираше какво означава това.

Най-добрата ми приятелка от университета бе удивена от мен: не можеше да разбере как едната седмица ходя по клубове, а следващата седмица се отказвам от всичко и приемам исляма. Тя беше прекалено близо до миналия ми живот, за това не съжалявам, че я изгубих като приятелка.
Избрах си името Акила, защото означава „разумна и интелигентна” -  и такава се стремях да стана преди шест години, когато приех исляма. Превърнах се в изцяло нова личност: изтрих от паметта си всичко, което беше свързано с Линдзи.

Най-трудно ми беше да сменя начина си на обличане, защото винаги се обличах модерно. Първият път, когато сложих хиджаб си спомням, че седях пред огледалото и си мислех: „Какво правя, как мога да си слагам парче плат на главата? Изглеждам като луда!” Сега се чувствам разголена без него и само понякога си мечтая за чувството, когато вятърът разрошва косата ми. Веднъж или два пъти се прибрах вкъщи и избухнах в сълзи, защото се чувствах старомодно облечена – но това е само суета.

Облекчение е да не чувстваш този натиск повече. Носенето на хиджаб ми напомня, че всичко, от което се нуждая е да служа на Бог и да бъда смирена. Дори минах през фази, в които носех никаб [воал на лицето], защото чувствах, че е по-уместно – но той също може да създаде проблеми.

Когато хората видят бяло момиче да носи никаб те си мислят, че съм се заинатила за моя собствена култура да „следвам група азиатци”. Дори по улицата тийнейджъри са ми крещели: „Свали си това проклето нещо от главата, ти бяла ненормалница.” След атентатите в Лондон бях уплашена да ходя по улицата от страх от отмъщение.

През по-голямата част от времето имам много щастлив живот. Омъжих се за Хюсейн и сега имаме едногодишен син, Закир. Опитваме се да следваме традиционните мюсюлмански роли: аз съм преди всичко домакиня и майка, докато той ходи на работа. Преди мечтаех за успешна кариера като психолог, но сега това не е нещо, което жадувам.

Да стана мюсюлманка несъмнено не е било лесен изход. Понякога човек се чувства като в затвор в този живот, с толкова много правила и ограничения, но ние вярваме, че ще бъдем възнаградени в задгробния живот.”

Катрин Хезелтайн
Учителка в детска ясла, 31-годишна, северен Лондон

 „Ако ме бяхте попитали, когато бях на 16 години дали искам да стана мюсюлманка щях да отговоря: „Не, благодаря.” Бях си доста добре – пиех, купонясвах и се забавлявах с приятелите си.

Докато растях в северен Лондон, у дома никога не сме изповядвали религия: винаги съм си мислела, че това е малко старомодно и неуместно. Но когато срещнах бъдещия си съпруг Саид, в колежа, той оспори всичките ми предубеждения. Той беше млад, мюсюлманин, вярваше в Бог – в при все това беше нормален. Единствената разлика беше в това, че обратно на повечето тийнейджъри, той никога на посягаше към алкохола.
Година по-късно бяхме лудо влюбени, но осъзнахме бързо: как можехме да бъдем заедно ако той е мюсюлманин, а аз не съм?
Преди да срещна Саид аз всъщност никога не съм поставяла под въпрос това, в което вярвам: просто си бях избрала моя небрежен агностицизъм чрез осмоза. Така, че започнах да чета няколко книги за исляма от любопитство.

В началото Коранът ми допадна на интелектуално ниво; емоционалната и духовна страна дойдоха по-късно. Харесаха ми обясненията му за естествения свят и установих, че преди 1,500 години, ислямът е дал на жените права, които те не са имали тук на Запад до относително скоро. Това беше откритие.

Религията не беше точно „готино” нещо, за което да се говори, така, че в продължение на три години аз си запазих интереса към исляма само за себе си. Но през първата ми година в университета, Саид и аз решихме да се оженим – и знаех, че е време да кажа на родителите си. Първоначалната реакция на майка ми беше: „Не може ли просто първо да поживеете заедно?” Тя имаше опасения относно бързането ми за брак и ролята на жените в мюсюлманските семейства – но никой не осъзнаваше колко сериозно приемах смяната на религията си. Спомням си, че излязох на вечеря с татко и той каза: „Хайде, поръчай си чаша вино. Няма да кажа на Саид!” Много хора смятаха, че приемам исляма само, за да е доволно семейството му, не защото аз вярвам в него.

По-късно същата година направихме огромна бенгалска сватбена церемония и започнахме да живеем заедно в апартамент – но аз със сигурност не бях окована за мивката в кухнята. Дори като за начало изобщо не носех хиджаб, а вместо това носех кърпа или шапка.

Бях свикнала да получавам определено внимание от страна на момчетата, когато излизах по клубове и барове, но трябваше да забравя за това. Постепенно възприех ислямския начин на мислене: исках хората да ме преценяват по моята интелигентност и характера ми  - не поради начина, по който изглеждам. Това беше утвърждаващо.

Преди никога не съм била част от религиозно малцинство, така, че това беше една голяма адаптация, но приятелките ми бяха много съпричастни. Някои от тях бяха леко шокирани: „Какво, без пиене, без наркотици, без мъже? Аз не мога да го направя!” И отне известно време на приятелите ми мъже от университета да запомнят неща, като това да не ме целуват по бузата за здрасти повече. Аз трябваше да казвам: „Съжалявам, това е свързано с мюсюлманството.”
С течение на времето аз в действителност станах по-религиозна от съпруга ми. Ние също започнахме да се различаваме и по други неща. Накрая, мисля си, че отговорността за брака му дойде в повече; той се отдалечи и стана незаинтересован. След седем години заедно реших да се разведа.

Когато се върнах при родителите си, хората се учудиха, че все още се мотаех насам натам с шал на главата. Но ако не друго, то моята самостоятелност засили вярата ми: аз започнах да добивам усещане за себе си като за мюсюлманка, независима от него.

Ислямът ми даде усещане за посока и цел. Аз участвам в Мюсюлманския комитет за обществени въпроси и ръководя кампании срещу ислямофобията, дискриминацията на жени в джамиите, бедността и ситуацията в Палестина. Когато хората ни наричат „екстремисти” или „тъмното уязвимо място на британската политика”, аз си мисля, че това е просто абсурдно. В мюсюлманската общност има много проблеми, но когато хората се чувстват под обсада, това още повече затруднява прогреса.

Аз  все още до голяма степен се чувствам част от британското общество, но също съм и мюсюлманка. Отне ми известно време да съвместя тези две идентичности, но сега се чувствам много уверена в това, което съм. Аз съм част и от двата свята и никой не може да ми го отнеме.”

Сукина Дъглас
Поетеса, 28-годишна, Лондон

„Преди да открия исляма, погледът ми бе твърдо фиксиран върху Африка. Аз бях растафарианка и косата ми беше на разпилени дълги дредове: половината руси, а другата половина черни.
Тогава през 2005 г., бившият ми приятел се прибра от пътуване в Африка и обяви, че е приел исляма. Аз се вбесих и му казах, че „губи африканските си корени”. Защо се опитваше да бъде арабин? Това беше толкова чуждо на живота, който живеех. Всеки път, когато съм видяла мюсюлманка на улицата съм си мислела: „Защо трябва да се покриват така? Не им ли е топло?” Изглеждаше ми потискащо.

Ислямът бе вече в съзнанието ми, но когато започнах да чета автобиографията на Малкълм Екс в университета, нещо в мен ми просветна. Един ден казах на моята най-добра приятелка Мунира: „Започнах да се влюбвам в исляма.” Тя се засмя и каза: „Тихо, Сукина!” Тя започна да изучава исляма, само за да ме обори, но скоро след това също започна да вярва в него.
Винаги съм била прекалено чувствителна относно правата на жените; нямаше начин да приема религия, която се опитва да ме унижи. Така, че когато се натъкнах на книга от мароканска феминистка, тя разнищи всичките ми отрицателни възгледи: не ислямът потискаше жените, а хората.

Преди да сменя религията си проведох експеримент. Облякох дълга циганска пола и шал и излязох. Но не се чувствах старомодно облечена, чувствах се красива. Осъзнах, че не съм сексуален артикул, по който мъжете да въздишат, аз исках да бъда съдена по това, което допринасям умствено.

Мунира и аз направихме своята шахада [декларация за вяра] заедно няколко месеца по-късно, и аз си отрязах дредовете, за да символизирам обновяване: това беше началото на нов живот.
Само три седмици след нашата смяна на религията се случиха атентатите от 7 юли; внезапно се превърнахме в обществен враг № 1. Никога преди не съм се натъквала на расизъм в Лондон, но през седмиците след атентатите, хора хвърляха яйца по мен и викаха: „Върни се в собствената си страна.”, макар това да беше моята страна.

Аз не се опитвам да страня от който и да е аспект от това, което съм. Някои хора се обличат в арабски или пакистански стилове, но аз съм жител и на Великобритания и на Карибите, така че моето национално облекло е Примарк и Топ Шоп, подплатено с цветни шалове от магазин втора употреба.

Шест месеца след като промених религията си се събрах отново с бившия ми приятел и сега сме женени. Ролите ни вкъщи са различни, защото сме различни хора, но той никога не се опитва да ми нарежда; не съм възпитана така.

Преди да открия исляма бях бунтовник без кауза, но сега имам цел в живота: мога да открия недостатъците си и да работя, за да стана по-добър човек. За мен, да бъдеш мюсюлманин, означава да допринасяш за твоето общество, независимо откъде идваш.”

Катрин Хънтли
Продавач-асистент, 21-годишна, Борнмът

 „Родителите ми винаги са смятали, че не съм нормална, дори преди да стана мюсюлманка. В началото на тийнейджърските ми години, когато ме видеха да гледам телевизия в петък вечер ме питаха: „Какво правиш вкъщи? Нямаш ли някакви приятели, с които да излезеш?”
Истината беше, че не харесвах алкохола, никога не съм пушила цигари и не ме вълнуваха момчетата. Вероятно си мислите, че са били доволни.

Винаги съм била духовна личност, така че, когато започнах да изучавам исляма през първата ми година в гимназията, нещо просто ми прищрака. Прекарвах всяка обедна почивка в четене за исляма на компютъра. В сърцето ми имаше мир и нищо друго вече нямаше значение. Беше странно преживяване – бях открила себе си, но личността, която бях открила не приличаше на никого, когото познавах.

Преди едва ли съм виждала мюсюлманин, така че нямах никакви предубеждения, но родителите ми не бяха толкова либерални. Криех всичките си книги за исляма и шаловете за глава в чекмедже, защото бях много изплашена, че ще разберат.

Когато разказах на родителите ми, те бяха ужасени и казаха:”Ще поговорим за това, когато навършиш 18 години.” Но увлечението ми към исляма само се засили. Започнах да се обличам по-скромно и тайно постех по време на Рамазана. Бях се специализирала във воденето на двойствен живот, но един ден, когато бях на 17 години, не можех да чакам повече.

Измъквах се от къщата, носех си хиджаб в пазарска чанта и се качвах на влака за Борнмът. Сигурно съм изглеждала нелепо да си го слагам във вагона на влака, използвайки капак на кошче като огледало. Когато двойка възрастни хора ме погледнаха на криво, не се притесних. За първи път в живота си се почувствах себе си.

Седмица след като промених религията си, майка ми дойде тържествено в стаята ми и попита:”Имаш ли нещо да ми казваш?” Извади сертификата ми за промяна на религията от джоба си. Мисля, че биха предпочели да намерят нещо друго от този тип – наркотици, цигари, презервативи – защото поне можеха да го припишат на тийнейджърски бунт.

Можех да различа страха в очите и. Тя не можеше да разбере защо бих се отказала от свободата си в името на чуждестранна религия. Защо исках да се присъединя към всички онези терористи и камикадзета?

Оказа се трудно да бъда мюсюлманка в къщата на родителите ми. Никога няма да забравя една вечер, имаше две жени с бурки на първата страница на вестника и те започнаха да се шегуват: „Скоро това ще е Катрин.”

Не им хареса също, и че се молех по пет пъти дневно; мислеха, че е „натрапчиво”. Аз се молех пред вратата на стаята си, по този начин майка ми не можеше да влезе, но тя винаги можеше да се провикне горе: „Катрин, искаш ли чаша чай?”, така че да трябва да спра.

Четири години по-късно дядо ми все още казва неща като: „Мюсюлманките трябва да ходят три крачки след съпрузите си.” Това наистина ме ядосва, защото културата е такава, а не религията. Годеникът ми, когото срещнах преди осем месеца, е от Афганистан и вярва, че мюсюлманката е перла, а съпругът и е мидената черупка, която я защитава. Аз ценя този старомоден начин на живот: доволна съм, че когато се оженим той ще се грижи за плащането на сметките. Тъй или иначе аз винаги съм искала да бъда домакиня.

Сватбата ми с афганистанец беше черешката на тортата за родителите ми. Сега вече си мислят, че съм напълно луда. Той е счетоводител и в действителност говори английски по-добре от мен, но тях не ги е грижа. Венчавката ще е в джамия, поради това не мисля, че ще дойдат. Боли ме като си мисля, че никога няма да имам приказната сватба, наобиколена от семейството ми. Но се надявам, че новият ми живот със съпруга ми ще бъде много по-щастлив. Ще изградя дома, който винаги съм искала, без да трябва да усещам болката от хора, които ме съдят”


http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/faith/article7135026.ece

Как заобичах покривалото

Ивон Ридли


Политиците и журналистите просто обичат да пишат за потисничеството над жените в исляма, без дори да са разговаряли със забулените жени… Те просто нямат представа как мюсюлманските жени са защитени и уважавани в рамките на ислямския закон, който е създаден преди около 1400 години.



В същото време, докато пишат за въпроси от културно естество като браковете с непълнолетни момичета, обрязванията на жени, почетните убийства и уредените бракове, те погрешно си мислят, че показват задълбочени познания. Омръзнало ми е Саудитска Арабия да се сочи за пример как жените са поробени в държава, в която им е забранено да шофират.

Споменатите по-горе теми просто нямат нищо общо с исляма, но въпреки това тези хора продължават да пишат и говорят за тях с арогантно излъчване на авторитет като неправилно хвърлят вината върху исляма. Моля, не бъркайте културните особености и обичаи с исляма!

Бях помолена да пиша за това как ислямът позволява на мъжете да бият съпругите си. Съжалявам, но това не е вярно. Да, сигурна съм, че критиците на исляма ще цитират отделни коранични аяти и хадиси, но обикновено всичките ще бъдат извадени извън контекст. А ако въпреки всичко един мюсюлманин реши да посегне на съпругата си, на него не му е разрешено да остави и драскотина по тялото й – това е друг начин коранът да каже: „Не посягай на жена си, глупако”.

Нека сега да разгледаме някои наистина интересни статистики. Хъм… Почти ми се причуват думите тенджера, чайник, чернилка. Според данни на американската национална гореща линия за домашното насилие четири милиона американски жени са станали жертви на домашно насилие за период от 12 месеца. Средно по три жени биват убити от техните съпрузи или приятели ежедневно – това означава, че за период от 5 години са пребити до смърт почти 5 500 жени.

Някой може да каже, че това е шокиращ брой за подобно цивилизовано общество, но трябва да признаем, че насилието срещу жените е глобален проблем. Избухливите мъже не се свеждат до отделна религиозна или културна категория. В действителност, фактите сочат, че една на всеки три жени по света е била бита, насилена или подложена на друг тип тормоз по някакъв друг начин в течение на живота й. Насилието срещу жените е над религиите, богатството, класите, цвета на кожата и културите.

Въпреки това, преди ислямът да се появи на световната сцена, жените са били третирани като по-нисши същества. Всъщност ние жените все още имаме проблеми в Запада, където мъжете си мислят, че са по-висши. Това е отразено в ограничаването на нашите служебни повишения и по-ниския размер на заплатите ни из целия спектър – от чистачките до жените в борда на директорите. Западните жени все още се разглеждат като стоки, сексуалното робство процъфтява, облечено в маркетинговите ефемизми, а женските тела се продават из света на рекламите. Както споменах пред това, това е общество, в което изнасилванията, сексуалните нападки и насилието срещу жените са често явление, общество в което равноправието между мъжете и жените е илюзия, общество в което силата или влиянието на дадена жена обикновено зависи от размера на гърдите й.

Преди смятах забулените жени за тихи, потиснати същества, а сега ги смятам за многостранно надарени с таланти и умения гъвкави жени, чието сестринство прави западния феминизъм да бледнее до незначителност. Промяната в гледната ми точка настъпи след наистина ужасяващото преживяване да бъда арестувана от талибаните, затова че през септември 2001 година се бях промъкнала в Афганистан, носейки бурка.

През десетте дни, в които бях държана от тях, аз дадох обещание, че ако ме пуснат на свобода ще прочета корана и ще изуча исляма. Не щеш ли, те ми повярваха и взеха че ме пуснаха. В замяна на това аз спазих дадената дума, но в качеството си на журналист отразяващ събитията в Близкия изток аз осъзнах, че трябва да разширя познанията си по тази религия, която очевидно бе начин на живот за тях. Но не – не съм жертва на Стокхолмския синдром. За да си жертва, трябва да претърпиш някаква близост с похитителите ти, а по време на моя плен аз плювах, псувах, проклинах и обиждах моите тъмничари, отказвах тяхната храна и стоях в гладна стачка. Не знам кой бе по-щастлив, когато бях освободена – те или аз!

Мислех си, че да прочета корана е лесно академично упражнение. Бях изумена да открия, че в него ясно се казва, че жените са равни с мъжете по духовност, образованост и себестойност. На дарбата на жената да ражда и отглежда деца се гледа с възхищение. Мюсюлманските жени с гордост заявяват, че са домакини и къщовници.

Освен това, Пророкът, мир нему, е казал, че най-важният човек в дома е майката – единствено тя. Всъщност той също така е казал и че небето лежи в краката на майката. Колко жени попадат в списъка на стоте най-влиятелни хора само поради това, че са „страхотна майка”?

В исляма да избереш да си останеш вкъщи и да си отглеждаш децата придава допълнително достойнство и уважение, но същото важи и за тези сестри сред нас, които избират да отидат да работят, да имат собствена кариера и да бъдат професионалисти.

След това се вгледах в законите за наследството, данъците, имуществото и развода. Навярно от тук холивудските режисьори черпят своето вдъхновение. Например жената има право да запази за себе си спечеленото от нея, докато мъжът трябва да се изръси с половината от притежаваното от него.

Не е ли смешно как жълтата преса се вълнува от това, че някоя известна филмова или музикална звезда ще сключи предбрачно споразумение? Мюсюлманските жени са сключвали предбрачни споразумения още от край време. Те могат да изберат дали искат да работят или не и всичко, което печелят, си е за тях, докато мъжът трябва да плаща всичките сметки и да се грижи за издръжката на своето семейство.

Почти всичко, за което феминистките се бореха през седемдесетте години вече е било налице за мюсюлманките още преди 1400 години.

Както казах, ислямът издига и отдава почит на майчинството и на това жената да е домакиня. Ако искаш да си останеш вкъщи – остани. Голяма чест е да бъдеш къщовница и да си първият учител на своите деца.

Но също така коранът казва, че ако искаш да работиш, тогава трябва да работиш. Бъди кариеристка, научи професия, стани политик. Бъди такава каквато искаш да бъдеш и бъди най-добрата в това, което правиш като мюсюлманка, понеже всичко, което правиш, е за славата на Аллах.

Налице е крайно, почти дразнещо фокусиране върху темата за облеклото на мюсюлманките – от страна както на мюсюлманите, така и на немюсюлманите. Да, дълг е за мюсюлманските жени да се обличат благоприлично, но освен това, днес има и много други важни въпроси свързани с мюсюлманските.

Въпреки това всички са вманиачени по въпроса за хиджаба. Вижте, той е част от моя бизнес костюм. Той ви казва, че аз съм мюсюлманка и че следователно очаквам към мен да се отнасяте с уважение.

Можете ли да си представите някой да каже на служител от Уолстрийт или на банкер от Вашингтон да се облече с тениска и джинси? Те ще заявят, че техните бизнес костюми ги допълват в рамките на работния ден, знак са за това, че тези хора искат на тях да се гледа насериозно. Въпреки това във Великобритания бившият външен министър Джак Строу описа носенето на никаб (покривало за лицето с отвор само за очите) като нежелана бариера. Питам се кога ли мъжете най-накрая ще се научат да си държат езика зад зъбите по теми свързани с женския гардероб?

Също министър-председателят Гордън Браун и Джон Рейд говореха пренебрежително за носенето на никаб, а и двамата идват от шотландските погранични райони, където мъжете носят поли!!!

След това и други депутати се намесиха в дебата като описаха никаба като бариера пред комуникацията. Що за глупости! Ако това е проблема, може ли някой да ми обясни защо все още продължаваме да използваме мобилни телефони, обикновени телефони, имейли, текстови съобщения и факс машини? Защо има радио? Никой не изключва радиото само защото не може да види лицето на радиоводещия.

Повечето сестри, които избират да носят никаб всъщност са бели жени от запада, които са приели исляма и които повече не искат да попадат в полезрението на похотливи мъже, които се заяждат с тях и се държат непристойно. Даже познавам две сестри мюсюлманки от Лондон, които твърдят, че си слагат никаб по време на антивоенни протести само защото не могат да понасят миризмата на дима от цигарите с марихуана.

Опасявам се, че ислямофобията се е превърнала в спасителен пояс за расистите. Но низките, шовинистични нападки – до голяма степен от страна на мъже – са недопустими за мюсюлманките, както и за техните секуларистични сестри от левицата.

В продължение на много години аз бях феминистка и сега в качеството ми на ислямска феминистка все още издигам правата на жените. Единствената разлика е, че мюсюлманките феминистки са много по-радикални в сравнение със секуларистичните феминистки. Всички ние ненавиждаме тези противни конкурси за красота и трудно сдържахме смеха си когато появата на първата мис Афганистан в бикини бе обявена за гигантски скок към либерализирането на Афганистан.

Била съм в Афганистан много пъти и мога да ви уверя, че от прашните улици на Кабул не се появяват жени кариеристки. Моите афгански сестри по вяра казват, че мечтаят Запада да спре с вманиачаването по бурката. „Не се опитвайте да ме превърнете в кариеристка, първо намерете работа на съпруга ми. Покажете ми как да изпращам децата си на училище без да се страхувам, че ще бъдат отвлечени. Дайте ми сигурност и сложете хляб на масата ми” – бяха думите на една от тях. Младите феминистки мюсюлманки гледат на хиджаба и никаба като на политически символи и на религиозно задължение. Някои от тях твърдят, че това е техният начин да покажат на света, че отхвърлят крайностите на западния начин на живот като гуляите, сексът със случайни хора, взимането на наркотици и т.н.

Възвишеността в исляма се постига чрез благочестие, не чрез красота, богатство, власт, позиция или секс. Кажете ми сега кое е по-либералното – да бъдеш преценявана според дължината на полата ти и размера на уголемените ти с пластична операция гърди или да бъдеш преценявана според характера, ума и интелигентността ти? Лъскавите списания ни казват, че ако не сме високи, слаби и красиви ще останем необичани и нежелани. Натискът над младите момичета, читателки на тези списания, да си намерят гаджета е направо нетърпим. Ислямът ми казва, че имам право на образование и е мой дълг да търся познание независимо дали съм свободна или омъжена.

Никъде в рамките на исляма на нас жените не ни се заповядва да перем, чистим или да готвим за мъжете – но не са само мюсюлманските мъже, които трябва да преосмислят ролята на съпругите си. Вземете за пример една от речите на Пат Робертсън от 1992 година, в която изразява гледната си точка за жените с права. След това вие ми кажете кой е цивилизован и кой не. Той казва: „Феминизмът насърчава жените да напускат мъжете си, да убиват децата си, да практикуват магьосничество, да унищожават капитализма и да стават лесбийки”. Ето един американец, който живее в предислямската епоха и който има нужда да се модернизира и цивилизова. Хората като него са тези, които носят покривало и ние трябва да скъсаме това покривало на тесногръдието, така че хората да могат да видят исляма такъв, какъвто e.

Център за близкоизточни изследвания

http://vbox7.com/play:6bfcacbe

Хаббет-ус сaуда - лек за всяка болест

Nigella Sativa (черен кимион) – легендарно растение от Изтока.

На различните езици черният кимион е известен като:

- Хаббет-ус сауда (арабски)

- Чйорек оту (турски)

- Бляк сид (англ.)

- Мелансион (гръцки)

- Ниелле (фр., немски)


То се използва в Източната традиционна медицина, като средство за лечение на най-различни заболявания. Тази билка вирее в района на Средиземно море, в Северна Африка, в Азия и Арабския полуостров.

Черния кимион е споменат от Пророка Мухаммед (с.а.с.) с думите:

„Той е лек за всички болести, с изключение на смъртта."


В книгата на великия мюсюлмански учен Ибн-и Сина (Авицена) „Канон на медицината", се посочва, че черния кимион активира енергията, като по този начин спомага за преодоляването на умората и отпадналостта.

Черният кимион укрепва имунната система и още нещо много важно – той притежава антиалергичен ефект.

Археолози са намерили семена от черен кимион в разкопки датиращи от периода на неолита и мезолита, което показва, че се употребява поне от преди 8 хиляди години.

Известният египтолог Хауърд Картър е направил много важно археологическо откритие – открива гробницата на фараона Тутанкамон. Сред вещите на фараона имало черно масло, което никой не знаел какво представлява. Скоро след това става известно като „масло от черен кимион" или „челебитка". Било е известно, че древните египтяни знаели за черния кимион, ала никой не можел да каже точно за какво са го използвали в ежедневието си. Но въпреки това, фактът, че черният кимион е бил сред вещите на младия цар, сам по себе си говори за важността му през онова време.

Би могло да се добави още, че египетската царица Нефертити, е използвала необикновеното действие на черния кимион върху кожата, за да запази красотата и младостта си, както и за повишаване на тонуса.

В Стария Завет се говори за неоспоримата важност на черния кимион, дори се описва начина за добиването на маслото му.

Известният гръцки лекар Диоскоридис също е споменал за лечебните свойства на черния кимион.

Черният кимион заема важно място в гръцката и арабската медицина, чиито основатели са били Хипократ, Гален и Авицена.

Черният кимион бил много необходим при лечението на заболявания на черния дроб и храносмилателния тракт.

През 1953 година са били направени повече от 200 изследвания в международни университети, чиито впечатляващи резултати са публикувани в статии и доклади. Учените постигнали удивителни резултати: Оказва се, че черният кимион въздейства върху тимусната жлеза, стимулира я, а тя отговаря за защитните сили на организма като цяло, това пък води до силен имунитет и избавление от всякакъв вид болести и инфекции.

Също така, използването на масло от черен кимион стимулира костния мозък, което пък се явява идеално средство при лечение и предотвратяване на развитието на ракови тумори. Това са факти официално потвърдени от учените-изследователи в Раково-Имунно-Биологическата Лаборатория на Южна Калифорния (САЩ).

По своите антибактериални свойства черният кимион превъзхожда много съвременни антибиотици. Като за разлика от тях, той не вреди на организма. Той е ефективен дори против бактерии, които имат особено силно съпротивление (резистентност) към лекарства, например като холерата.

Използването на масло от черен кимион помага при борба с алергии, заболявания на стомашно-чревния тракт, настинки, възпаление на устата, функционален дефицит на черния дроб, бронхиална астма, диабет. Също така черният кимион е ефективен при лечение на синузит, тонзилит, хемофилия, диария, простатит, уретрит, хемороиди, дерматит, псориазис, алопеция. Помага при глисти, изтощение, подагра, при недостатъчна секреция на жлъчката. Има противогъбичен, антибактериален, антивирусен и диуретичен ефект.

Полиненаситените мастни киселини, съдържащи се в маслото от черен кимион, повишават имунитета, подобряват състоянието на кожата, спомагат за регулиране на нивото на холестерола в кръвта, намаляват вероятността от развитие на атеросклероза и сърдечно съдови заболявания.

Маслото от черен кимион подобрява растежа на косата, предпазва от преждевременно побеляване, то бива включвано в състава на кремовете за предотвратяване на бръчки.

С цел възстановяване на здравето и укрепване на имунитета, за възрастни се препоръчва да вземат по 1 чаена лъжичка масло от черен кимион 2 пъти дневно – сутрин и вечер. След което се изпива ½ чаша с вода, в която е разтворена супена лъжица чист пчелен мед.
أشهد أن لا إله إلاَّ الله و أشهد أن محمدا رسول الله

Свещените месеци в Ислям

Абу Бакр р.а. предава, че Пророкът с.а.с. е казал:

„Годината има дванайсет месеца, от които четири са свещени, три последователни месеца – Ду’л-Када, Ду’л-Хиджжа и Мухаррам, и Раджаб Мудар, който е между Джумада и Ша’бан“. (ал-Бухари, 2958).

Исра и Мирадж

Фатуа № 60288: Правилата за празнуване на нощта Мираж и Исра.

Въпрос: Какви са правилата за празнуване на нощта Мираж и Исра, която е да 27-та нощ на месец Ражаб?

Отговор: Слава на Аллах!

Няма съмнение, че Исра и Мираж (нощното пътешествие на Пророка с.а.с. в небето) са две велики знамения на Аллах, които са доказателство за верността на Неговия Пратеник с.а.с. и големия му статус пред Аллах. Те също показват могъществото на Аллах. Аллах е казал (превод на значението):

Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия.

Сура Нощното пътешествие (ал-Исра), 17-1

Има мутауатир предание от Пророка с.а.с., че той е бил въздигнат в небесата, вратите му се отворили пред него, докато преминал седемте небеса, където неговия Бог му говорил иззад завеса, като му предписал петте дневни молитви. Първо Аллах с.т. предписал 50 молитви, но Пророка с.а.с. се върнал при Него с молба да ги намали, докато Той ги направил пет, така задължителните молитви станали пет с наградата на петдесет. Слава на Аллах и  благодарности за Неговата благодат.

Що се отнася до нощта, в които са станали Исра и Мираж, няма никакво доказателство в сахих предания, че това е било в Ражаб или в който и да било друг месец. Всичко, което е било предадено относно точната дата на тези събития, не идва от Пророка с.а.с, според учените по хадис. От мъдростта на Аллах идва хората да забравят това. Дори и да се докажеше датата, нямаше да е позволено на мюсюлманите да правят специални актове на служене или да празнуват, защото Пророка с.а.с. и сподвижниците му р.а. не са празнували това или да отбелязват събитието по някакъв начин. Ако празнуването беше предписано в исляма, Пророка с.а.с. щеше да съобщи на уммата за това – било с думи или с дела. Сподвижниците са предавали от техния Пророк с.а.с. всичко, което уммата е трябвало да знае, не са пропуснали никой аспект от религията, като са били първите, които са извършили добрите дела. Пророка с.а.с. е бил най-искрения измежду хората и е предавал посланията до хората напълно и изцяло. Ако се почиташе или празнуваше такава нощ като част от религията на Аллах, тогава Пророка с.а.с. щеше да направи това и нямаше да го скрие. А не е достигнал до нас случай на празнуване или отбелязване на такава нощ, като част от исляма. Аллах е изпълнил религията за тази умма, изпълнил я е с милостта Си и Той не одобрява нещата, които не е предписал.

 В Свещения Коран Аллах е казал (превод на значението):

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

Сура Трапезата (ал-Маида), 5-3

Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?

Сура аш-Шура, 42-21 

В сахих ахадис се предава, че Пророка с.а.с предупреждава за нововъведенията (бид’а) и ясно заявява, че това е заблуда, което показва на уммата колко сериозен е този въпрос и ги кара да странят от това.

Например, ал-Сахихан се предава от А’иша р.а, че Пророка с.а.с. е казал: „Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.

В Сахих Муслим се предава от Джабир р.а, че Пророка с.а.с. е казал по време на петъчна хутба: „Най-доброто слово, е Книгата на Аллах, а най-доброто водачество е на Мухаммад с.а.с. Най-лошите неща са нововъведенията, а всяко нововъведение е заблуда“ (Ал-Нисаи добавя с джаид иснад: „...а всяка заблуда води до Огъня“.

В ал-Сунан се предава от ал-‘Ирбад ибн Саария р.а, че Пророка с.а.с. произнесъл реч, от която сърцата им се изпълнили със страх и сълзи напълнили очите им. Ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, това е като прощално слово, дай ни завет“. Той каза: „Този от вас, който живее (дълго) ще види много различия, затова твърдо се придържайте към моята сунна и към пътя на праведните халифи. Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведени неща, защото нововъведенията (в религията) са измислица, а всяка измислица е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня“.

Има много ахадиси с подобно значение.

Да се внимава за нововъведенията е предадено от сподвижниците на Пророка с.а.с., както и от праведните ни предшественици – салаф ас-салих, защото няма нововъведени неща, които Аллах да одобрява, те са оприличаване на християните и юдеите, на враговете на Аллах, в техните попълнения към религията.

Нововъведенията се опитват да внушат, че има празноти в исляма, че не е пълен, което довежда до големи вреди и грехове, както и води против казаното от Аллах:

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

Сура Трапезата (ал-Маида), 5-3

Това е и против хадиса от Пратеника на Аллах с.а.с., който предупреждава за нововъведенията (бид’а).

Надявам се, че доказателствата, които приведохме ще задоволят всеки, който търси истината, че бид’а е злина, т.е. нововъведението за празнуване на нощта Исра и Мираж не е част от религията Ислям.

Аллах да благослови и с мир да дари Своя Пратеник и раб, нашия Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвижниците.

Шейх ‘Абд ал-‘Азиз ибн Бааз, Аллах да се смили над него.

Хадис 28: Вратите към доброто и пътищата на ръководството

عن معاذ بن جبل رضي الله عنه قال: قلت: يا رسول الله، أخبرني بعمل يدخلني الجنة ويباعدني عن النار. قال:«لقد سألت عن عظيم، وإنه ليسير على من يسّره الله تعالى عليه، تعبد الله لا تشرك به شيئا، وتقيم الصلاة، وتؤتي الزكاة، وتصوم رمضان، وتحجّ البيت».

ثمّ قال: «ألا أدلك على أبواب الخير: الصوم جنّة، والصدقة تطفئ الخطيئت كما يطفئ الماء النار، وصلاة الرجل في جوف الليل، ثمّ تلا: ﴿تتجافى جنوبهم عن المضاحع — حتى بلغ — يعملون﴾».

ثمّ قال: «ألا أخبرك برأس الأمر وعموده وذروة سنامه». قلت: بلى يا رسول الله. قال:« رأس الأمر الإسلام، وعموده الصلاة، وذروة سنامه الجهاد».

ثمّ قال: «ألا أخبرك بملاك ذلك كله». قلت: بلى يا رسول الله، فأخذ بلسانه وقال: «كفّ عليك هذا». قلت: يا نبيّ الله، وإنّا لمؤاخذون بما نتكلم به؟ فقال: «ثكلتك أمّك، وهل يكبّ الناس في النار على وجوههم — أو قال: على مناخرهم — إلا حصائد ألسنتهم». رواه الترمذي وقال: حديث حسن صحيح.

От Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) е предадено: “Казах: ‘О, Пратенико на Аллах, кажи ми какво да правя, за да вляза в Рая и за да избягна Ада’. Той каза: «Ти ме попита за нещо велико, но то е лесно, за когото Всевишния Аллах е улеснил това: да служиш на Аллах, да не приравняваш никого с Него, да изпълняваш молитвите, да раздаваш зекята, да говееш през месец Рамадāн и да извършиш поклонението хадж в Дома».

След това каза: «Да ти покажа ли вратите към доброто? Говеенето е щит, милостинята потушава греха, както водата потушава огъня и молитвата на човек в дълбината нощта». След това прочете: «И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях въздаяние за онова, което са вършили» [ас-Саджда: 16-17].

След това каза: «Да ти кажа ли кое е главното нещо във въпроса, неговият стълб и неговата връхна точка?». Казах: “Да, Пратенико на Аллах. Той каза: «Главното нещо е ислямът (отдаването на Аллах), стълбът му е молитвата (намазът), а връхната му точка е джихадът».

Хадис 27: Придържането към Сунната и въздържането от Бид'ат

снимка

«أوصيكم بتقوى الله عزّ وجلّ، والسمع والطاعة، وإن تأمّر عليكم عبد، فإنه من يعش منكم فسيرى اختلافا كثيرا، فعليكم بسنتي وسنة الخلفاء الراشدين المهديين، عضّوا عليها بالنواجذ، وإيّاكم ومحدثات الأمور، فإنّ كلّ بدعة ضلالة» — رواه أبو داود والترمذي وقال: حديث حسن صحيح.

От Абу Наджих ал-‘Ирбāд ибн Сāрия (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни направи една проповед, от която сърцата се изпълниха със страх, а очите със сълзи. Ние казахме: ‘О, Пратенико на Аллах, сякаш това е прощална проповед, дай ни завет’. Той каза: «Завещавам ви да се боите от Всемогъщия и Велик Аллах, да слушате и да се подчинявате, дори и ако роб стане ваш водач. Този от вас, който живее [дълго] ще види много различия, затова се придържайте към моята сунна и сунната на праведните халифи. Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведените неща, защото всяки бид‘а е заблуда». — Хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, който е казал: “Добър и достоверен хадис”.

Абу Дāуд разказва този хадис в глава “Сунната”, раздел “Придържането към сунната” (Лузуму-с-суннати), номер 4607.

Тирмизи го разказва в глава “Знанието” (ал-‘Илм), раздел “Какво е споменато относно прилагането на сунната и въздържането от бид‘атите” (Мā джā’е фи-л-ахзи би-с-суннати уа-джтинāби-л-бида‘и), номер 2678.

В Муснада [на Имāм Ахмад]се среща в том 4/стр. 126-127.

При Ибн Мāджа се среща във въведението, номер 42.

Значимостта на хадиса:

Този хадис съдържа завещание, направено от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за неговите сподвижници и за мюсюлманите след него. В него той обединява завещанието със страха от Всемогъщия и Велик Аллах, слушането и подчиняването на мюсюлманските водачи. По този начин се постига щастие и на този, и на отвъдния свят. Също така той завещава на общността нещо, което гарантира спасението и напътствието, когато човек се придържа към сунната и страни от заблудите и бид‘ат.

Year of Sorrow

The Prophet (pbuh) and his followers went back to a normal way of life but the years of hardship had made Khadijah very weak. She became ill and soon afterwards she died. Thus, the Prophet (pbuh) lost his beloved wife and friend, the first person to accept Islam and support him. She had been a refuge from all his troubles and, through her good-heartedness, the best company in his suffering. He had loved her very much. This happened in 619 A.D., the year which became known as the 'Year of Sorrow'.

Soon after this, the Prophet Muhammad's uncle and protector, Abu Talib, also died. Abu Talib had been one of the most respected men in Mecca-one of the elders of Quraysh. Even though he had never been a follower of Islam, he had protected the Prophet (pbuh) against his enemies. Not only was this a sad occasion for the Prophet (pbuh) but also a dangerous one. According to Arab custom anyone who is under the protection of another is safe so long as his protector lives. Now, with the death of his uncle, the Prophet's protection was gone. The Prophet's enemies rejoiced to see him so sad, without a wife to console and comfort him, and without his uncle to protect him. They began to treat him worse than ever before. Even small children insulted him. One young man actually threw some filth on the Prophet's head, but the Prophet (pbuh) went home without making anything of it. When one of his daughters rushed, weeping, to wash it away, he comforted her saying, 'Do not weep my little girl, for God will protect your father.'

ONE night as the Prophet (pbuh) lay sleeping in the same spot where' Abd al-Muttalib used to sleep, next to the Ka'bah; he was woken by the Archangel Gabriel. Later the Prophet (pbuh) described what happened: 'I sat up and he took hold of my arm. I stood beside him and he brought me to the door of the mosque where there was a white animal for me to ride.' The Prophet (pbuh) told of how he mounted the animal and, with the Archangel Gabriel at his side, was transported from Mecca to the mosque called al-Aqsa, in far away Jerusalem. There the Prophet (pbuh) found Abraham, Moses, and Jesus among a group of Prophets. The Prophet Muhammad (pbuh) acted as their leader, or imam, in prayer. Then he was brought two jugs, one containing wine and the other milk. He chose the milk and refused the wine. At this, the Archangel Gabriel said, 'You have been rightly guided to the fitrah, the true nature of man, and so will your people be, Muhammad. Wine is forbidden to you.' The Prophet (pbuh) also related how they passed through Heaven's gates and saw countless angels. Among them was Malik, the Keeper of Hell, who never smiles. Malik stepped forward and showed the Prophet (pbuh) a view of Hell and the terrible plight of those who suffer in that place. Then the Prophet (pbuh) was taken up by the angels, through the seven Heavens, one by one. Along the way he again saw Jesus, Moses, and Abraham, and the Prophet (pbuh) said that he had never seen a man more like himself than Abraham. He also saw John, called Yahya in Arabic, Joseph or Yusef, Enoch, that is Idris, and Aaron. At last he reached the Lote Tree of the Uttermost, the sidrat al-muntaha, where no Prophet had been before. Here the Prophet (pbuh) received a Revelation of what Muslims believe.

In the Name of Allah, the Beneficent, the Merciful The Messenger believeth in that which hath been revealed unto him from his Lord and (so do) the believers. Each one believes in Allah and His Angels and His Books and His Messengers- We make no distinction between any of His messengers - and they say: We hear, and we obey. Grant us Thy forgiveness, our Lord. Unto Thee is the homecoming. The Holy Qur'an,Chapter 2, Verse 285

Then he was taken into the Light of the Divine Presence of Allah, and was instructed that Muslims should pray fifty times a day. The Prophet (pbuh) recalled: On my way back I passed by Moses and what a good friend to you he was! He asked me how many prayers had I been ordained to perform. When I told him fifty, he said, 'Prayer is a serious matter and your people are weak, so go back to your Lord and ask Him to reduce the number for you and your community.' I did so and He took away ten. Again I passed by Moses and he said the same again; and so it went on until only five prayers for the whole day and night were left. Moses again gave me the same advice. I replied that I had been back to my Lord and asked him to reduce the number until I was ashamed, and I would not do it again. He of you, who performs the five prayers faithfully, will have the reward of fifty prayers.

On the morning following these events and the Prophet's return to Mecca, he told Quraysh what had happened. Most of them said, 'By God! This is ridiculous! A caravan takes a month to go to Syria and a month to return! Can you do that long journey in a single night?' Even many Muslims were amazed by this and wanted the Prophet (pbuh) to explain. Some ran with the news to Abu Bakr who said, 'By Allah, if Muhammad (pbuh) himself has said so, then it is true. Remember, the Prophet tells us that the word of Allah comes to him directly from heaven to earth at any hour by day or night, and we believe him. Isn't that a greater miracle than what you are now doubting?' Then Abu Bakr went to the mosque and listened to the Prophet's detailed description of Jerusalem. He commented, 'You tell the truth, O Prophet of Allah!' From then on, Abu Bakr was honored with the title 'al-Siddiq', which means 'he who gives his word to support the truth'. Others also began to believe the Prophet's story when he went on to describe two caravans he had seen on his way back to Mecca. He told the doubters where he had seen the caravans, what they were carrying and when they would arrive in Mecca. All that the Prophet (pbuh) had said was borne out when the caravans arrived at the time he said they would, carrying all that he had described.

In the Name of Allah, the Beneficent, the Merciful Glory be to Him, who carried His servant by night from the Holy Mosque to the Far distant place of worship, the Neighborhood which We have blessed, that We might show him some of Our signs, He, only He is the All-hearing, the All-seeing. The Holy Qur'an,Chapter 17,Verse 1

By the Star when it setteth, Your comrade is not astray, neither deceived, Nor does he speak of his (own) desire. This is naught but a revelation revealed, Taught him by one mighty in power, very strong; he stood poised, being on the uppermost horizon, Then drew near and came down, two bows'-length away, or nearer, Then revealed to His servant that which He revealed. His heart lies not of what he saw; What, will you then dispute with him what he sees? Indeed, he saw him yet another time By the Lote- Tree of the utmost Boundary Near which is the Garden of Abode When there covered the Lote- Tree that which covered; his eye turned not aside, nor yet was overbold. Verily, he saw one of the greatest signs of his Lord. The Holy Qur'an,Chapter 53,Verse 1-18

"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others

-----------------------------------------------------------------
Зрелищни снимки от ЮАР 2010. Вижте най-интересните моменти!

wants you to take action on Continue the Settlement Freeze !

has just read and signed the petition: Continue the Settlement Freeze

You can view this petition at: http://www.thepetitionsite.com/tell-a-friend/7463192

Message from :
-----

Hi, I signed the petition "Continue the Settlement Freeze". I'm asking you to sign this petition to help us reach our goal of 10,000 signatures. I care deeply about this cause, and I hope you will support our efforts.

-----

ThePetitionSite.com provides tools and empowers individuals to make a difference and effect positive change through online activism. Get connected with the causes you care about, take action to make the world a better place, and start your own petition at http://www.ThePetitionSite.com!

ThePetitionSite.com is powered by Care2, the largest and most trusted information and action site for people who care to make a difference in their lives and the world. www.care2.com

-----------------------------------------------------------------
Не бъди безразличен-попълни анкетата за Рак на гърдата

Хадис 26: "Праведността и грехът"

«البرّ حسن الخلق، والإثم ما حاك في نفسك وكرهت أن يطلع عليه الناس» — رواه مسلم.

«جئت تسأل عن البرّ؟» قلت نعم، فقال: «استفت قلبك، البرّ ما اطمأنّت إليه النفس واطمأنّ إليه القلب، والإثم ما حاك في النفس وتردّد في الصدر وإن أفتاك الناس وأفتوك»— حديث حسن رويناه في مسندي الإمامين أحمد بن حنبل و والدارمي بإسناد حسن.

От ан-Наууāс ибн Сам‘āн (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Праведността е добрият нрав, а грехът е онова, което предизвиква безпокойство в твоята душа и не желаеш хората да го узнаят”. — Хадис, предаден от Муслим.

От Уāбиса ибн Ма‘бад (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Отидох при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и той каза: «Дошъл си да питаш за праведността?». Отговорих: “Да”. Той каза: «Допитвай се до сърцето си. Праведността е онова, за което и душата се успокоява, и сърцето се успокоява. Грехът е онова, което предизвиква безпокойство в душата и съмнение в гърдите, дори отново и отново хората да ти го разрешават [с фатуи]». — Добър хадис, който предадохме от Муснадите на двамата имами: Ахмед ибн Ханбал и ад-Дāрими с добър иснад.

Хадисът на Наууāс ибн Сам‘āн е разказан от Муслим в глава “Праведността и родствените връзки” (ал-Бирру уа-с-сила), раздел “Тълкуване на праведността и греха” (Тефсиру-л-бирри уа-л-исми), номер 2553.

Хадисът на Уāбиса ибн Ма‘бад е разказан от Имāм Ахмад в неговия Муснад, 4/ 228. А от ад-Дāрими в неговия Муснад, 2/ 246.

Значимост на хадиса:

Ибн Хаджар ал-Хайтами казва: “Този хадис е от многозначните хадиси на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), дори и един от най-лаконичните. Това е така, тъй като праведността е дума, която обединява в себе си всяко благодеяние и добрите качества, а грехът е дума, която обединява в себе си всяко злодеяние и лоша постъпка, независимо дали е малка или голяма. Поради тази причина Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е направил това съпоставяне между тях и ги направил две противоположности”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“البرّ” (Ал-Бирру — праведността) — събирателна дума за доброто и за всяка удовлетворителна дейност.

“حسن الخلق” (Хусну-л-хулуки — добрият нрав) — “хулук” или “хулк” означава човек да усвои благороден характер, да се е възпитал според ценностната система на Аллах, която Той е установил за хората и която се изразява в изпълняване на Неговите предписания и въздържане от онова, което е забранил.

Нов масов гроб бе открит в близост до град Сребреница

Нов масов гроб бе открит в близост до град Сребреница в Босна и Херцеговина. В започнатите разкопки до сега са извадени тленните останки на двама души.

Изпратена 30.06.2010 11:43:58 UTC

Нов масов гроб бе открит в близост до град Сребреница в Босна и Херцеговина. В започнатите разкопки до сега са извадени тленните останки на двама души.

Директорът на Института за безследно изчезналите лица от Босна и Херцеговина Амор Машович каза, че от 14 години насам водят дейности за откриване на тленните останки на жертвите от войната в Босна и Херцеговина в периода от 1992ра до 1995та година.

Машович съобщи, че са получили донос, че в близост до бунище край Сребреница има масов гроб, в отговор на което са започнали разкопки и че досега са открили останките на двама души.

Това е 13ия масов гроб открит до днес в Сребреница и околността.

От масовите гробове открити до днес в Босна и Херцеговина бяха извадени тленните останки на 20 хиляди души.

По настоящем до днес 10 хиляди души продължават да са водят за безследно изчезнали.

С или без забрадки на паспортите?

Хайде на пазара!!!

БНТ - Сутрешното предаване, гостува Неджми Дъбов и доц. Иванова от НБУ



Гледната точка на Фатме Кехайова от Смолян, която преди няколко години отказа да влезе в гимназията си незабрадена, тук.



Друга журналистичека гледна точка, за съжаление.
Защо за съжаление ли - ами защото е журналистическа гледна точка, а истината не трябва да има различни гледни точки - това се нарича преекспониране.
Би трябвало журналиста, преди да седне да пише, да поизучи материята, по която ще твори - защото неговото писане трябва да е творчество. А лошото е, че за повечето ни журналисти статиите им са далеч от много неща, а как д говорим в случая за творчество...?!
Журналистите би трябвало да знаят каква отговорност носят, защото те влияят пряко върху общественото мнение.

Но така стана, че и тук се получи същата работа, както с жабата и коня.

Ето творението:
Защо отново правилата да са в сила за едни, а за други – не?

Дори и да не отворите и да прочетете статията - само от заглавието можете да добиете представа за насоката...
Между другото - има анкета, гласувайте.