сряда, 22 януари 2014 г.

"Добрите мюсюлмани не мислят за секс!" - част 1

Непрекъснато чувах думите:
“да не говорим за секс!”
Автор Umm Zakiyyah
Писател на свободна пракитка от САЩ

Източник OnIslam.net

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

“Няма да повярвате какво се случи!” - влизайки в стаята на персонала възкликна една асистент учителка, по-възрастна от мен, емигрант в Америка от населена главно от Мюсюлмани държава.
Останалите колеги и аз се усмихнахме, очаквайки да сподели някоя комична история между учител и ученици.
"Учителят попита второкласничките какви искат да станат, като пораснат" - обясни асистент-учителката и отпускайки се на стола продължи - "И момичетата - една по една, говореха за бъдещето си".
Кикотехме се в очакване някое дете да е казало нещо неочаквано за учителя си.
"Някои казаха - лекари, други - медицински сестри, дори пожарникари...И тогава едно момиче каза - майка!
Тих смях се разнесе сред нас: "Ау, маша'Аллах!", казах аз, усмихвайки се: "Но това е толкова сладко!" 
Другите учители добавиха разни поздравления в същия дух.
"Сладко?!" - възкликна високо асистент-учителката, гледайки ме - веждите й се бяха вдигнали до косата. 
Усмивката ми се стопи, срещайки погледа й и се зачудих какво толкова грешно съм казал. "Да", отговорих, мислейки, че тя може да не ме е разбрала. "Наистина е много сладко, че тя иска да стане майка". 
"Не!", отсече колежката: "Това не е сладко, а отвратително!"
Настъпи дълбока тишина - дори тези, които не участваха в разговора спряха да говорят и се обърнаха към нас. 
"Ако тя иска да бъде майка, когато порасне" - каза асистент-учителката с отвращение в гласа - "по цял ден ще си мисли само за секс!"
Въпреки че от горната дискусия минаха около 10 години, помня разговора в учителската стая така, все едно се случи вчера, как не само аз, а и други колеги се опитвахме да обясним на учителката, че желанието да бъде майка няма нищо общо със секса, но жената настояваше: бедното малко момиченце е повредено от "Американското мислене", че мечтите за бъдещето са фантазии, свързани със секс, но тъй като е малка, в главата си ги реализира като да стане майка в реалния живот.
Тогава бях безмълвен - дали тази жена наистина си мислеше, че искреното и невинно желание на едно 7-8 годишно момиченце да стане майка, е нещо различно от възхищението към собствената си майка?!
"Да" - каза ми асистент учителката в края на разговора - "Или имате хайа' (скромности или чувство за срам) или нямате".
Изгледах я невярващо. Все едно прочете мислите ми. 
"Ако нямате хайиа'", каза тя, "няма начин да разберете откъде идвам".
Останах с отворена уста, въпреки че дори някои от учителките, родом от страната на колежката, се обадиха в несъгласие с нея. 
Тя само равнодушно сви рамене: "Това е проблема на Американците - нямат хайа'".
"Ня можеш да говориш така!" - протестираха някои колеги.
"О, така ли?" - отговори тя - гласът й подсказваше, че тя ще ни докаже, че всички Американци нямаме никакво чувство за срам или скромност. 
"Имаше една Мюсюлманка-Американка", каза асистент учителката. "И когато беше бременна, тя просто каза на децата си!"
Някои от нас се засмяха на абсурдната гледна точка на учителката.
"И знаете ли какво направи" - запита ни - тонът й подсказваше, че със сигурност ще ни даде да се разберем. "Накара децата си да докоснат стомаха й и да почувстват движенията на бебето!"
Отново настана тишина в стаята. Тази жена сериозно ли говореше?
"И какво не е наред?" - попитах.
“Ами сега детето ще си мисли за това как родителите му правят секс!”

Нека не говорим за секс
Излязох като замаян. Не можех да проумея какви културни и лични причини могат да доведат човек до състояние на обсебеност за стоене надалеч от темата за секс и то толкова много, че да го откриваш на места, където изобщо го няма и след това да си представяш, че фобията ти от секса е олицетворение на скромност и Ислямска духовност. 
"Аз съм си истински, натурален Американец" - казах на жената - "и повечето от роднините ми са Християни. Когато бях в държавно училище видях и чух какви ли не неуместни неща. Но ви казвам, че никога в живота си не съм чувал за Американското мислене на малко момиченце да стане майка или родителите му да съобщават на детето си за очаквано бебе и това да има изобщо нещо общо със секса!"
Поклатих глава: "Ако има нещо, то показва сам доколко твоята култура е обсебена от секса".

Как се стигна до тук?
Иска ми се да кажа, че разговорът с асистент учителката беше последния път, в който чух да се свърже Ислямската скромност с пълния отказ от дискусия за секс. Но не беше...
Чувах "нека не говорим за секса" толкова често, че в един момент имах чувството, че никога не чух да се говори толкова за секс, колкото от "анти-секс" Мюсюлмански кръгове. В Ислямските класове, Фатауите, дискусии за женското облекло - наречете го както искате - но тези Мюсюлмани не можеха да се наситят да обясняват как не трябва да се говори за секс - което, разбира се, не означава, че те мислят повече по въпроса, отколкото средностатистическия човек.
Аз самият не взех участие и изоставих някои Мюсюлмански класове и Ислямски събирания, за да се предпазя от това, от което толкова се страхувах - заразяване с изопачено и покварено безсрамно и неуместно разсъждаване в името на "Ислямското благоприличие".
"Боже мой! Че кой мисли за такива неща?!" - често се улавях да казвам тези думи, след като чуех за поредния начин, по който Мюсюлманите трябвало да се държат или обличат, само и само да предотвратят мислите за секс у другите.

Как стигнахме до тук?
Само Аллах знае.
Но опита ми в различни Мюсюлмански култури и общности в Америка и чужбина, ми дават поглед върху случващото се в Уммата - как тя се отнася с онази красива благословия, която Аллах е дал на съпрузите под формата на секс и интимност... 

Очаквайте част 2.

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, тя пише юношески истории.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации