Писател на свободна практика - САЩ
Източник OnIslam.net
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад
Източник OnIslam.net
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад
‘И тогава тя ме зашлеви!’
“Спомням си, когато бях дете и видях по телевизията сцена от сватба,” разказваше една приятелка, “а аз посочих екрана и възкликнах: "Виж, мамо! Те ще се оженят!" и тогава тя ме зашлеви!”
В културата на моята приятелка сексът е забранена тема, табу, даже само споменаването на брака, особено сред момичетата, се гледа с недобро око.
"Дори е немислимо да кажете, че искате да се ожените", поясни тя с голяма доза ирония в гласа си, "В моята страна добрите момичета никога не искат това".
Приятелката ми, дъщеря на Мюсюлмански имигранти в Америка, поклати глава, явно смутена от една култура, с която е кръвно свързана, но неприемаща я със сърцето и ума си, тя трудно я съчетаваше в себе си: "Тъжно е, наистина е доста тъжно", добави.
Много мюсюлмани определят културата на моята приятелка като "назадничава" или "неислямска" по отношение на жените и брака, а и не мога да не се съглася с тях. Но какво да кажем за нашите лични възгледи за брака и интимната сфера, когато стане дума за собствените ни деца и други млади Мюсюлмани?
Дори на Запад много родители-Мюсюлмани се притесняват да разговарят с децата си за интимността и въпросите, свързани със секса, особено с дъщерите си - въпреки че същите тези "деца" живеят сред чувствени реклами, гледат предавания със сексуален характер по телевизията (или във видео/ компютърните игри), слушат музика, която оставя твърде малко на въображението.
Още повече, че повечето от тези млади Мюсюлмани посещават обществени (или немюсюлмански) училища, където темата за секса съвсем не отсъства в социалните взаимоотношения между жени и мъже, самата учебна програма включва въпроси за секса, дори без ограничения само в хетеросексуалността.
За съжаление онова, което остава с главата на младите Мюсюлмани в тази объркваща обстановка е, че в "Мюсюлманската култура" да бъдеш "добър човек", означава да си безполов, асексуален, и то не само в степен да нямаш физически сексуални желания, но и да претендираш и да се преструваш, че нищо от това не ти е близко, дори за родителите с деца.
По такъв начин бракът за много млади Мюсюлмани се превръща във формално "задължение", което им предстои, "когато порастнат", а сексуалното желание или удоволствие играе твърде малка или изобщо няма роля в този съюз.
Двойнствения живот на Мюсюлманските младежи
“Сега мога да се позабавлявам,” каза една млада Мюсюлманка, в защита на живота си с едно гадже-немюсюлманин. “Но няма да го правя след като се омъжа!”
Когато запитах младежи защо смятат, че след брака няма да им бъде забавно и хубаво, много от тях отговориха, че техните родители не обгрижват половинките си и са омъжени за тях заради обществения им статус или парите, без дори да са привлечени един от друг.
“Не можеш ли просто да откажеш?” - попитах.
“Не съвсем,” каза млада жена. “Защото ако го направя, е свързано с толкова проблеми в семейството, че не си струва. Вече съм приела, че няма аз да кажа за кого ще се омъжа, така че вече не мисля по този въпрос.”
Дори не е изненадващо, че тази млада жена е избрала "двойнствения живот" - добрата асексуална Мюсюлманка за дома и отвореното момиче навън (като отчитаме и тайния й приятел, за когото се надява родителите й никога да не разберат).
"Вече не се нуждаем от брака"
"Днес не мислим за това дали вдовиците или разведените ще се омъжат", сподели една жена. "Имат си работа, възможности и социален живот, система за социално подпомагане, която да се грижи за тях".
Жената, която каза това, е омъжена за човек, когото обича повече от 20 години и живее спокойно като домакиня. "Полигамията е в миналото, когато за самотните жени не е имало възможности", продължи тя. "Сега няма нужда от нея".
Жената, която каза това, е омъжена за човек, когото обича повече от 20 години и живее спокойно като домакиня. "Полигамията е в миналото, когато за самотните жени не е имало възможности", продължи тя. "Сега няма нужда от нея".
Когато чуя подобно становище (което често се случва), се чудя какво ще си помисли тази жена, ако нейния съпруг й каже, че няма да прекарва повече време с нея (интимно или емоционално) и ще се грижи само за сметките в дома.
"Днес няма нужда да се грижим за щастието на съпругите си", може да каже той. "Имат си телевизия и интернет. Съпружеските интимности са в миналото, когато омъжените жени не са имали други възможности" - може да се аргументира той. "Сега няма нужда от това".
Нуждите ни са по-малко от тези на животните?
За мен е поразително да чуя доводите за това защо младите и разведените жени трябва да преследват някакви други цели извън брака - сякаш удовлетворяването на светските постижения изключва удоволствието от семейните отношения. И ироночно тези аргументи винаги идват от семейни мъже и жени. Това подвига въпроса какво изобщо се случва?!
Наистина ли си представят, че създавайки една безполова домашна атмосфера за дъщерите си и другите младежи, техните нормални природни желания и нужди ще изчезнат и тогава ще могат да се фокусират върху "по-важни неща"?!
Наистина ли си представят, че подсигуряването на храна, дрехи и подслон за вдовиците и разведените, задоволява нуждите им в живота и те могат да живеят, заключили желанието си за брачна връзка с партньора си - и това завинаги?!
Невероятно, но дори активистите за правата на животните заклеймяват подобно мислене по отношение на кучетата, котките и други животни. Как може едно човешко същество, да не говорим за Мюсюлманин, да предлага такъв начин на живот за друго човешко същество - особено когато този начин на живот не е приемлив за тях самите?
Мюсюлманските момичета не искат секс?
“Момчетата имат своите нужди”, често казват родителите, а основния извод, който можем да направим от тези думи е, че е добре да обърнем глава встрани и да си затворим очите за това, което правят младежите, дори да не са женени. Може би този начин на мислене от някои религиозни кръгове, е като спешна мярка разведените мъже да изберат по-бързо и да се оженят, докато младите момичета, влезли във възрастта за женитба и разведените жени само да бъдат "разсейвани".
Не е изненадващо, че идеята Мюсюлманските момичета да нямат (или не трябва да имат) собствени сексуални нужди, е най-широко разпространена в женомразките общества (родове), където на жената не се гледа като на цялостно човешко същество с лични нужди и желания. Ная нея по-скоро се гледа като на стока, която може да бъде дадена или разменена, когато човек се нуждае от нещо. Ако добра партия за женене няма нужда от жената, тя и няма защо изобщо да бъде омъжвана.
Не е изненадващо, че идеята Мюсюлманските момичета да нямат (или не трябва да имат) собствени сексуални нужди, е най-широко разпространена в женомразките общества (родове), където на жената не се гледа като на цялостно човешко същество с лични нужди и желания. Ная нея по-скоро се гледа като на стока, която може да бъде дадена или разменена, когато човек се нуждае от нещо. Ако добра партия за женене няма нужда от жената, тя и няма защо изобщо да бъде омъжвана.
Както съветвам и говоря с млади Мюсюлмани и разведени жени, да се борят срещу тези предразсъдъци, сърцето ме боли и се чудя защо нещо толкова красиво, като интимността между съпрузи, е сведена до немислима и нежелателна? Как дори само споменаването на връзката може да коства шамар за момичето - и то от жената, която е заченала и я е родила в резултат на съпружеска интимност?!
В следващата част на “Добрите мюсюлмани не мислят за секс”, Umm Zakiyyah ще се опита да предложи решения и съвети за Мюсюлманите как да позволят свободна, но достойна Ислямска среда за обсъждане на интиността в домовете или в Мюсюлманска социална общност, в границите на Сунната и божественото напътствие на свещения Коран.
Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, тя пише юношески истории.
