Хайдерабад 1948: пазеното в тайна Индийско клане

Автор: Mike Thomson
Източник: BC News
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

ТУК можете да чуете пълния текст на доклада за клането в Хайдерабад.

Когато през 1948г. Индия бива разделена, около 500 000 човека загиват при бунтовете, най-вече на границата с Пакистан. Но само година по-късно друго клане става факт в Централна Индия, до ден днешен пазено в тайна. 

През септември и октомври 1948г, скоро след обявяването на независимостта от Британската империя, в Централна Индия десетки хиляди са брутално избити. 

Някои са подредени и затреляни от войниците на Индийската армия. Доклад за случилото се никога не е публикуван и малцина в Индия знаят за това клане, а критици обвиняват правителството.

Клането е само година след насилието в тогавашната държава Хайдерабад, която е едно от 500-те княжества, притежавало автономия по време на Британското владичество. 

След обявяване на независимостта през 1947, почти всички княжества се съгласяват да станат част от Индия.

Но Мюсюлманския Низам или принц на Хайдерабад, настоява запазването на независимостта на княжеството. Той отказа да предаде суверенитета на новата демократична Индия и възмущава лидерите на страната в Ню Делхи, скоро след което последните губят търпение.

Според историците тяхното желание е да предотвратят създаването на една независима Мюсюлманска държава в сърцето на доминираната от индуиси Индия. 

Членове на мощната Разакар милиция - военното крило на най-влиятелната Мюсюлманска партия в Хайдерабад, тероризира жители индуиси.

Така, през семптември 1948г, под предлог, че е необходимо, Министър-председателят Джавахарлал Неру нарежда Индийската армия да нападне Хайдерабад.

Това, което подвеждащо е наречено "полицейска акция", довело до разбиване силите на принца само след няколко дни без значителни цивилни жертви, до Делхи обаче достига като новини за палежи, плачкосване, масови убийства и изнасилвания на Мюсюлмани, последвало инвазията. 

Неру е доста обезпокоен и решен да стигне до дъното на случилото се, в резултат на което малък смесен в религиозно отношение екип тръгва за там да разследва. 

Той е воден от индуиския конгресмен Pandit Sunderlal. Но доклад с резултати, носещ неговото име, никога не вижда бял свят.

Но историкът Sunil Purushotham от Университета в Кембридж сега е получил копие от този доклад, като част от изследванията в тази област. 

Екипът на Pandit Sunderlal  заключава, че мъртвите са между 27,000 и 40,000 

Continue reading the main storyГрупата на Sunderlal посещава десетки селища в княжеството.

“Start Quote

At a number of places members of the armed forces brought out Muslim adult males... and massacred them”

Sunderlal report

Във всяко от тях те внимателно хроникират броя на Мюсюлманите, оцелели след насилието: "Имахме абсолютно неоспорими доказателства за това, че военнослужещи от Индийската армия, както и местни полицаи, са участвали в престъпленията.
По време на нашата обиколка разбрахме и то на не едно място, че войниците са поощрявани и склонявани в някои случаи, дори принуждавани от индуистка тълпа, да плячкосват Мюсюлмански домове и магазини".

Екипът съобщава, че докато Мюсюлманските селяни са разоръжавани от Индийската армия, оръжията на индусите винаги били оставяни. Тълпите от насилници винаги са били предвождани от групи индуистки паравоенни.

В други случаи, се посочва в доклада, Индийски войници са взимали активно участие в касапницата: "В много села и градове са били изкарани и избити хладнокръвно възрастните мъже Мюсюлмани".

Екипът съобщава, че на други места екипите на Индийската армия са се държали добре и са защитавали Мюсюлманите.

Низамът на Хайдерабад бил много влиятелен принц. На тази снимка, направена през 1899, Низамът, Махбуб Али Хан, е заел тържествена поза зад кожите от тигър

В поверителни бележки, прикрепени към доклада на Sunderlal, авторите разказват за ужасяващата картина на индуисткото отмъщение: "На много места видяхме все още пълните с разлагащи се трупове кладенци. В единия преброихме 11 трупа, единия на жена, все още държаща малкото си дете до гърдите".

И продължават: "Видяхме останки от трупове в канавките. На различни места труповете бяха обгорени, наоколо лежаха черепите и костите".

Смята се, че случилото се е било отмъщение за подтисничеството от страна на военната групировка Разакар над индуисите.

Доклада на Sunderlal изчислява, че между 27,000 и 40,000 човека са изгубили живота си. 

Шиитско светилище, построено от седмия Низам, в памет на майка му

В учебниците по история не се споменава за случилото се през онези години и днес малцина Индийци имат представа за случилото се. Няма официален отговор, както и обяснение на решението на Неру доклада на Sunderlal да не се публикува.

Докладът на Sunderlal е вече достъпен в Nehru Memorial Museum and Library в Ню Делхи.

Има скорошен призив да се даде гластност на случилото се през 1948- ма година, макар че има голям риск да се засили напрежението, съществуващо между индуиси и Мюсюлмани.

"Ако живееш в подобна страна, пълна с конфликти и проблеми, като нашара, не е добре да даваш голяма гласност на подобно нещо", казва Burgula Narasingh Rao, индуистка, която е живяла по онова време в Хайдерабад и сега е над 80 годишна.