Добри дела #302: Да спрем с претрупването със земни блага - размишления върху сура ат-Такатур (Преумножаването)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Увлича ви преумножаването,

2.  додето легнете в гробовете.

3.  Ала не! Ще узнаете.

4.  И пак не! Ще узнаете.

5.  Ала не, ако знаете с достоверното знание ­

6.  ще видите Ада.

7.  После ще го видите с достоверен поглед.

8.  После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята].

Размисли:

1. Посланието на сурата, е:  Вие сте много пиян и объркан! Вие, които се отдавате на скъперничеството за богатство, деца и житейски удоволствия, е сигурно, че сте се отклонили. Вие, които сте погълнати от това, което притежавате, не се интересувате и не знаете какво идва след това. Вие ще изоставите обекта на вашето съперничество. с който така се гордеете и ще преминете в една тясна дупка, я която няма съперничество или гордост! Събудете се и се огледайте около вас.   

2. Със сериозния си и тържествено-предупредителен ритъм, тази сура всява ужас в сърцата с това, което очаквав гроба увлечените в трупането на богатства и земни блага. После това се повтаря - с едни и същи думи, с еднакъв ужасяващ ритъм, с еднаква форма.  

3. Накрая тя заявява и последното твърдение, с което пияния бива отрезвен, апатичния идва в съзнание, объркания става внимателен и   the self-indulgent tremble and feel apprehension at his indulgence in comfort and pleasure: “После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]”

4. Ще бъдете питани за следните неща:

• Как го получи, как се сдоби с това?
• Какво направи с него, как го разпредели?
• Беше ли халал получено и халал раздадено? Или е свързано с незаконни, харам действия и използвано по харам начин?
• Възхвали ли и благодари ли на Бог за това?
• Даде ли дължимото на бедните? Похарчи ли нещо за другите? Или съхрани всичко за себе си? 
• Ще бъдеш питан за съперниченето в събирането и трупането на богатства и за това, за което се гордееш. 

6.  Сурата превзема сърцата и ги оставя потиснати в бремето на проблема за Отвъдното,  with the problem of the hereafter, без да взима под внимание този тривиален свят и дребните му проблеми. Тя споменава този свят като кратко намигване в сравнение с дългия период на съществуване.

7. Всеки път, когато четем тази внушителна сура, усещаме нейния ритъм, който се издига в космоса, пътувайки и достигайки дълбоко, дълбоко в края...Усещаме тежкото намигването на живота върху раменете си, докато продължаваме да вървим по пътя си. Тогава се запитваме и за най-малките и незначителни от делата си.

източник: In the shade of the Quran от Сайид Кутб