 |
| photo source |
Rасизмът е една от човешките болести на обществото. По времето на Пратеникът на Аллах (салАлаху 'алейхи уа саллам) форма на расизъм, наречена трибализъм, била разпространена в Мекка. Курайшите считали себе си и арабите по принцип, за властващи над другите хора на планетата.
Пратеникът на Аллах дошъл с Божието послание и oповестил, че никой арабин не превъзхожда неарабина, никой бял не е по-висш от черния [1], а превъзходството е в праведността и богобоязливостта (сура ал-Хуфжурат, 49.13). Декларирал също така, че дори черен абисинкси мюсюлманин поведе уммата, всички трябва да му се подчинят [2].
Пратеникът на Аллах изкоренил проблема с разделянето на раси ицветовата дискриминация и то дотолкова, че можем да дадем пример с думите на 'Умар за Билал: "Билал е наш
господар, освободен (от робство) от нашия господар Абу Бакр" [3].
Заид ибн Хариса бил черен роб. Пратеникът на Аллах го освободил и във времето преди да бъде забранено осиновяването, го е осиновил. Оженил го е за една от най-благородните жени в Уммата - Зайнаб бинт Джахш. Заедно с други водещи фигури на Исляма - Абу Бакр. 'Умар и някои други, е бил командващ на мюсюлманската армия срещу Византийската империя [4].
Пророкът (салАлаху 'алейхи уа саллам) определя сина на Зиад - Усама, за командващ на армията, която сформира непосредствено преди смъртта си.
По времето на неговия Халифат, 'Умар е плащал по-висока заплата на Усама, отколкото на сина си 'Абд Аллах, който попитал защо. 'Умар отговорил: "Синко, правя го, защото знам добре, че Пратеникът на Аллах обичаше бащата на Усама повече, отколкото твоя (баща) и Усама повече, отколкото теб" [5].
Заид ибн Хариса командвал армията с най-доблестните хора на Курайш - като Джафар ибн Абу Талиб, братовчед на Пратеника на Аллах, Халид ибн Уалид - непобедим генерал... Армията, водена от Усама, сина на Зиад, е включвала такива от сподвижниците, като Абу Убайда, Талха, Зубайр и други.
Примерът показва, че превузходството не е в родените в един или друг цвят, с една или друга кръв, а в богобоязливостта и праведността.
1. I. Hanbal, 5.441.
2. Muslim, “ ‘Imara,” 37.
3. I. Hajar, al-Isaba, 1.165.
4. Muslim, “Fada’il al-Sahaba,” 63.
5. Ibn Sa‘d, 4 :70; Ibn Hajar, 1 :564.
ИЗТОЧНИК
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).