Расизъм

photo source

Rасизмът е една от човешките болести на обществото. По времето на Пратеникът на Аллах (салАлаху 'алейхи уа саллам) форма на расизъм, наречена трибализъм, била разпространена в Мекка. Курайшите считали себе си и арабите по принцип, за властващи над другите хора на планетата. 

Пратеникът на Аллах дошъл с Божието послание и oповестил, че никой арабин не превъзхожда неарабина, никой бял не е по-висш от черния [1], а превъзходството е в праведността и богобоязливостта  (сура ал-Хуфжурат, 49.13). Декларирал също така, че дори черен абисинкси мюсюлманин поведе уммата, всички трябва да му се подчинят [2].

Пратеникът на Аллах изкоренил проблема с разделянето на раси ицветовата дискриминация и то дотолкова, че можем да дадем пример с думите на 'Умар за Билал: "Билал е наш 
господар, освободен (от робство) от нашия господар Абу Бакр" [3].

Заид ибн Хариса бил черен роб. Пратеникът на Аллах го освободил и във времето преди да бъде забранено осиновяването, го е осиновил. Оженил го е за една от най-благородните жени в Уммата - Зайнаб бинт Джахш. Заедно с други водещи фигури на Исляма - Абу Бакр. 'Умар и някои други, е бил командващ на мюсюлманската армия срещу Византийската империя [4].

Пророкът (салАлаху 'алейхи уа саллам) определя сина на Зиад - Усама, за командващ на армията, която сформира непосредствено преди смъртта си. 

По времето на неговия Халифат, 'Умар е плащал по-висока заплата на Усама, отколкото на сина си 'Абд Аллах, който попитал защо. 'Умар отговорил: "Синко, правя го, защото знам добре, че Пратеникът на Аллах обичаше бащата на Усама повече, отколкото твоя (баща) и Усама повече, отколкото теб" [5].

Заид ибн Хариса командвал армията с най-доблестните хора на Курайш - като Джафар ибн Абу Талиб, братовчед на Пратеника на Аллах, Халид ибн Уалид - непобедим генерал... Армията, водена от Усама, сина на Зиад, е включвала такива от сподвижниците, като Абу Убайда, Талха, Зубайр и други.

Примерът показва, че превузходството не е в родените в един или друг цвят, с една или друга кръв, а в богобоязливостта и праведността.

1. I. Hanbal, 5.441.

2. Muslim, “ ‘Imara,” 37.

3. I. Hajar, al-Isaba, 1.165.

4. Muslim, “Fada’il al-Sahaba,” 63.

5. Ibn Sa‘d, 4 :70; Ibn Hajar, 1 :564.



ИЗТОЧНИК