Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!

Шарх на Шейх Мухаммад ибн Абдул-Уахаб (рахимуллах) Kитабу-л-Taухийд
От Шейх Абду-р-Рахман Ас-Са'ди (рахимуллах)
Част 33 стр. 173-175

Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23) и "Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат..." (Сура ан-Анфал, 8:2) и "О, Пророче, Аллах е достатъчен ­ за теб и за вярващите, които те следват." (Сура ан-Анфал, 8:64) и "И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен." (Сура ал-Талак, 65:3)

Ибн Аббас (ради'Aллаху анху) е казал: "Аллах ни е достатъчен и Той е най-добрия, на когото можем да разчитаме." Това е казал и Ибрахим ( алайхи салаам), когато е стоял срещу огъня, както и Мухаммад  (сал'Aллаху алайхи уа саллам), когато му казали: Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”

Записано от Ал-Бухари и Ан-Ниса'и.

Записано от Ал-Бухари в частта "Книга за Таухид" на неговия "Сахих".

Важни пунктове (Мухаммад Ибн Абдул-Уахаб)
• Този тауаккул е сред задълженията.
• Той е сред условията на вярата
• Шарх на аята от сура ал-Анфал
• Шарх на следващата ая
• Шарх на ая от сура ал-Талак
• Много е важно да се отбележи, че е казвано пт Ибрахим (alayhee salaam) и Мухаммад(сал'Aллаху алайхи уа саллам) във време, когато са били в голямо затруднение.

Коментар на Шейх ас-Са'ди

Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23)

Уповаването (Тауаккул) на Аллах е сред най-важните задължения в таухийд и вярата. Вярата на служещия укрепва и и неговия таухийд е завършен според силата на неговото уповаване в Аллах. Поклоникът или трябва да се уповава на Аллах и да търси Неговата подкрепа и помощ във всичко, което възнамерява да извърши или да се  

Същността на тауаккул (уповаване) на Аллах се състои в това, че поклoникът знае, че всичко е от Аллах. И става онова, което Аллах пожелае, а което Той не желае, не става. А Той е Даващият препитанието, Благодетелят, Отнемащият и няма слава, и няма сила, освен от Аллах. Така, след като човек притежава това знание, сърцето му се уповава на неговия Господар да му донесе полза в религиозните и светски дела, както и да го предпази от вреда. Тогава той притежава достатъчно вяра, има необходимото доверие в своя Бог да намери онова, което търси и това, което ще му донесе полза.

Така че, когато поклонникът поддържа това знание, това уповаване, това доверия и вяра, той на практика - на дело се уповава в Аллах и за него е добрата новина и обещание на Аллах за хората на тауакул. А когато се уповава по този начин на друг, освен на Аллах, то той е мушрик - лицемер, и който зависи и се уповава на друг освен на Аллах, то този е загубил пътя си.