Добри дела: #303 Вършете добри дела, Размишления върху сура ал-Аср – времето през вековете

1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
2. Кълна се в следобеда
3. човекът е в загуба,
4. освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.

	Размишления 1. В тази много кратка сура се очертава цялостната система на човешкия живот от гледна точка на Исляма - само с няколко думи тя покрива цялата Ислямска концепция.  2.  Сурата потвърждава, че през цялата история на човечеството, е имало и има само един верен път. Всички останали пътища водят само до загуба и разруха. Най-общо се казва, че този единствен път означава - първо - приемане на вярата, последвано от добри дела и призиви към останалите да следват истината и да постоянстват пред лицето на бедствените ситуации.  3. Вярата е в основата на всяка добрина в човешкия живот. Вярата е онази отличителна черта, чрез която човекът, малко създание с кратък живот в един ограничен свят, достига близост до Абсолютния и вечен Създател на вселената и всичко в нея.  4. Да следват с твърдост и ясна визия пътя, определен от Бог, е следващото качество на общността на вярващите. Тази добрина обаче не трябва да е случайна или между другото, а да е следствие на определени обмислени мотиви и определени цели.   5. Чистотата на намеренията и мотивацията е друго качество на достойния вярващ човек. Със съзнанието си вярващият усеща чудното присъствие на Бог и това го кара да трепери от вълнение. И затова той прибягва към духовно очистване. Рафинираното чувство за морал, е естествен плод на вярата в Бог, който е справедлив, милостив, състрадателен, благороден, превъзмогващ злото, обичащ добротата, знаещ всеки плах поглед и всяка тайна мисъл.    6. Последното качество е издигане на човека над алчността към материални печалби, предпочитайки по-ниското социално положение, макар и да не може ясно да се каже за това.  Вместо към богатство, вечността е наградата, към която хората трябва да се стремят, Iкакто Коранът насочва към това. 7. Такъв стремеж  към всичко добро, се отразява в духовното израстване и пречистване. Огромна помощ в това отношение се явява факта, че вярващият има широко поле за действие - между този животи и Отвъдния, между Земята и Небесата.  8. Извисения човек намалява своите тревоги за резултата от действията си. Той прави онова, което е добро само защото Бог го препоръчва. Той никога не се безпокои дали действието ще доведе до някакво добро за краткия му живот. Бог, заради Когото човекът извиршва добрините, никога не умира, никога не забравя нечии дела. Наградата няма да бъде получена тук, в този живот, който не е последен. По този начин вярващият получава право да продължава да върши добри дела, без да чака някакви резултати. Той е решим да върши добри дела поради непоколебимата си вяра в Бога. Това е, което гарантира, че вършенето на добро, е внимателно избран път в живота, а не случайно събитие.    9. Затова когато двама сподвижници на Пратеника на Аллах се разделяха, четяха тази сура и си стискаха ръцете. Това показва залога за приемане напълно на доктрината, за да се съхрани вярата, благочестието и готовността, желанието хората да се съветват помежду си да следват истината и да постоянстват в лицето на бедствието.  Това е взаимна спогодба да се запази добра средата в Ислямско общество,  създадено в съответствие на доктрината и да се запази основата на това общество.  Written by 1000gooddeeds in Good Deeds

КУТЛУ ДОУМ - СВЯТОТО РОЖДЕСТВО не е от Исляма

О, Аллах! Опази ни от този и всички бидати и от какъвто и да е вид ширк, стори ни да сме от тези, които се покланят и напълно Ти се подчиняват и направи така, че да умрем като мюсюлмани...Амин.

От известно време в Главно мюфтийство организира така наречените тържества във връзка с рождената дата на Мухаммед с.а.с.
Идеята е да бъдат събрани повече хора и да се обяснява религията. Какво се случва на практика:

1. В повечето случаи, както напоследък се получава, присъстват същите тези хора, които ходят в джамията. От цели региони се събират стотина човека, както в петъчния ден.

2. Лекторите вместо заинтригуващи младите хора лекции, продължават да изнасят същите тези теми, които постоянно се повтарят на хутбетата в петъчния ден - както по-старите ходжи и днес, продължават същите методи, които не предлагат нищо ново.

3. Често явление е на тези тържества да се използват хвалебствия за Мухаммед с.а.с., които са присъщи единствено за Аллах Всевишния.

4. На тези тържества повече се споменава и говори за Мухаммед с.а.с., отколкото за Аллах Всевишния и така акцента е върху превъзнасяне на творението, вместо на Създателя. Това е достатъчно, за да си зададем въпроса каква е ползата и каква - вредата от всичко това, защото гореспоменатото е аргумент, от който не следва знак плюс. Към него трябва да добавим и това, че никога в Златния век на исляма, а и след това, не е празнувано рождението на Мухаммед с.а.с. Това се въвежда късно от Фатимидите шиити в Египет. Да не споменаваме и факта, че има разногласие между историците и относно рождената дата на Пратеника с.а.с.За сметка на всичко това обаче, не малка част от обществото вече знае, че се празнува рождението на Мухаммед с.а.с. и както християните си имат Рождество и ние си имаме Рождество. В основата на тези тържества се оказва политическия, вместо религиозния интерес. Щом едни го правят и ние ще го правим, не е важно дали религията го подкрепя или не.

източник на материала и снимката - профила на Muuehhid Musa 

20 напомняния на студентите по време на изпит

от Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид

Слава на Аллах, мир и благослов за Пратеника, семейството му и сподвижниците.

Когато застанат на изпит в този свят, студентите мюсюлмани се обръщат с вяра към Аллах и търсят Неговата помощ, следвайки предписанията в съответствие с думите на Пророка с.а.с.: „Силния вярващ е по-добър и по-любим на Аллах от слабия вярващ, но и в двамата има добрина. Стремете се да постигнете онова,  от което ще имате полза и търсете помощ от Аллах и не се чувствайте безпомощни“. (Сахих Муслим, № 2664).

Сред тези предписания са: 

-     Обръщане към Аллах с ду’а по различните начини. Предписани в Исляма, както е казването „Рабби ишрах ли садри уа йассир ли амри“ (О Господи мой, разтвори гърдите ми и улесни делото ми)[i] 

-      Лягане за сън рано и отиване на изпит навреме.

-    Приготвяне на всичко, което се изисква и е позволено – моливи, химикалки, линии и ъгломери, калкулатори и часовници – за да може да се изпозлува всичко, което ще спомогне да се вземе успешно изпита.

-      Рецитиране на ду’а при излизане от дома: „Бисмиллах, тауакалту ‘ала Аллах уа лаа хаула уа лаа кууата илла Биллах. Аллахумма инни а’уду бима ан адилла ау удалла ау азилла ау узалла ау азлима ау узлама ау ажхала ау йужхала ‘алайа“ (В името на Аллах, уповавам се на Аллах! Няма мощ и няма сила освен от Аллах. О Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъда въведен в невежество!)

Да не забравя да потърси благословията или одобрението на родителите си, защото на тяхната ду’а ще бъде отговорено.

-     Споменаване на името на Аллах преди да започне, като споменаването на името на Аллах е предписано действие, то носи благодат и е стремеж към помощта на Аллах за онзи, който търси правия път.

-    Страхувай от Аллах по отношение на съучениците си и не се повлиявай от тяхното безпокойство или страх преди изпит, защото страха е колективна болест. Опитай се да им внушиш оптимизъм чрез добри думи, както е предписано в Исляма. Пророкът с.а.с. е бил оптимист, когато е чул името на Сухайл (което означава „лесно“) и казал: „Нещата ще бъдат улеснени за него“. Обичал е да чува думите „Йа Раашид“, когато излизал по някакви задачи. Така че бъди оптимист, че ти и съучениците ти ще преминете изпита.

-      Споменаването на Аллах (зикр) прогонва безпокойството и страха. Ако нещо е много трудно за теб, моли Аллах да го улесни за теб. Когато Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, е срещал нещо, което е било трудно за разбиране, е казвал: „О Ти, Който си научил Ибрахим, научи ме; О Ти, Който си накарал Сюлайман да разбере, накарай и мен да разбера!“

-      Избери хубаво място, на което да седнеш по време на испита, ако имаш такава възможност. Дръж гърба си изправен и стой на стола по добър начин.

-    Започни изпита си веднага. Изследователите съветват отделяне на 10% от времето на изпита за внимателно четене на изпитния въпрос, отбелязване на важните думи и правилно разпределяне на времето между въпросите.

-        Отговаряне на лесните въпрос най-напред и после – на по-трудните. При прочитане на въпросите да се водят бележки и да се нахвърлят идеи за последващия отговор.

-       Отговор на въпросите според важността им.

-       Започни с отговор на лесните въпроси, които знаеш. После отиди към въпросте, които носят специално значение и чак след това на въпросите, чиито отговор не знаеш, или на които смяташ, че ще ти отнемат най-много време за отговор.

-    Пресметни времето си за отговор, защото Пророкът с.а.с. е казал: „Обмислянето е от Аллах, а прибързването е от Шайтана“. (хасан хадис, Сахих ал-Джами, 3011).

-      Внимателно обмисляй и избери правилните отговори, когато си на тестов изпит. Справяй се с тях по следния начин. Ако си сигурен, че имаш правилния отговор, тогава се пази от уасуас (нашепвания от Шайтана). Ако не си сигурен, започни да елиминираш неправилните или малко вероятни отговори, после избери правилния отговор въз основа на това, което смяташ, че е възможно най-вярно. Ако гадаеш за правилния отговор не променяй по-късно решението си относно отговора, освен ако не си сигурен, че си сгрешил. Изследвания показват, че най-често правилния отговор е този, който студентите първо са избрали.

 -     При писмен изпит събери мислите си преди да започнеш да отговаряш. Запиши на чернова някои мисли и идеи, които имаш по отношение на въпроса, който искаш да обсъдиш. После номерирай идеите в реда, в който искаш да ги представиш. 

-   Запиши главните пунктове още в началото на отговора, защото когато изпитващия започне да преглежда отговора ти и ги прочете, може изобщо да не стигне до края на материала ти, ако бърза. 

-       Отдели 10% от времето си за преглед и ревизиране на отговора си. Внимателно прегледай отговора си, особено когато става дума за математически проблем или числа. Не се поддавай на желанието си да предадеш изпитните си листове бързо и не обръщай внимание, че вече има хора, приключили изпита. Може би това означава, че има хора, предали работите си твърде рано.

-    Ако след изпита разбереш, че си отговорил на някои въпроси неправилно, приеми това като урок да бъдеш по-внимателен за в бъдеще. Приеми волята и предписанието на Аллах и не се поддавай на гнева и отчаянието. Помни хадиса на Пророка с.а.с.: „Ако нещо те сполети, не казвай „Ако бях направил това и това“. А кажи Кадар Аллах уа маа ша’а каан (така Е повелил Аллах и така се случи), защото изричането на „ако бях...“ отваря вратите на Шайтана“. (Сахих Муслим).

 -   Разбери, че измамата е харам, независимо за какви тестове става дума. Пророкът с.а.с. е казал: „Който мами не е един от нас“. Така че не прави нищо, което е харам и Аллах ще те облагодетелства с милостта Си. Отхвърли всички харам неща, които ти се предлагат. Който отхвърли нещо, търсейки задоволството на Аллах, Аллах ще го обезщети с друго – по-добро. Трябва да отричаш и да се съпротивляваш на злото, както и да го разобличаваш – трябва да съобщиш на властите на изпита за нередностите, които си видял и това не е забраненото злословие, защото разобличаването на злото е задължително. 

Посъветвай тези, които купуват или продават въпроси, постват ги в Интернет или правят пищови (за преписване на отговорите по време на изпита). Кажете им да се страхуват от Аллах, съобщете им правилата за това, което вършат. Кажете им, че времето, което са прекарали в извършване на харам, е можело да отделят за учене, за преговор и пр., което е щяло да бъде далеч по-добър начин, отколкото да се отдават на лесното и забраненото.

-     Не забравяй какво подготвяш за Отвъдното, за отговора на въпросите в гроба и как ще се спасиш в Съдния ден. Който е спасения от Огъня и допуснатия до Рая, той е истински успелия.

Молим Аллах да ни помогне да успеем в този свят и да ни подкрепи да бъдем сред победителите и спасените в Отвъдното, защото Той е, който чува и отговаря на молитвите ни! 

---

[i] Тази ду’а е част от известните думи на Муса а.с., описани в Корана в сура Та Ха (№ 20: 25-27): „Рече [Муса]: „Господи мой, разтвори гръдта ми! И улесни делото ми! И развържи възела на езика ми, за да разбират словото ми! “ – бел.пр.

Примери за приемливи причини за искане на хула’ от съпруга

Шейх ‘Абд-Аллах ибн ‘Абд ал-Рахмаан ибн Джибрин

Въпрос:

Възможно ли е жената да предприеме хула’ дори съпруга й да не е съгласен с това? Можете ли да споменете някои причини?

Отговор:

Слава на Аллах!

Зададох въпроса на Шейх ‘Абд-Аллах ибн ‘Абд’л-Рахман ибн Джибрин и той отговори:

1.     Ако жената не понася например начина, по който съпруга й се отнася с нея – той е извънредно взискателен, или раздразнителен, докачлив, или прекалено много често се ядосва, или я критикува и я укорява дори и за малка грешка или недостатък, тогава тя има право на хула’ (развод, провокиран от жената).

2.     Ако тя не понася как изглежда мъжа й поради някаква грозота или уродливосст, или пък е умствено болен, тя има право на хула’.

3.     Ако той не изпълнява религиозните си задължения, например, не се моли, не спазва молитвата в джама’а, не пости през Рамадан без причина, или ходи на партита, на които има много харам неща – алкохол, разврат, музика и пр. – тя има право на хула’.

4.     Ако той я лишава от правото й да харчи от издръжката си, от дрехи и от други нужди, ако той е способен да й ги даде, тогава тя има право на хула’.

5.     Ако той не й отдава дължимите съпружески права и по такъв начин

6.     Ако той не изпълнява съпружеските си задължения – поради импотентност (невъзможност за полов акт) или защото не я харесва, или предпочита друга, или е нспособен да се отнася еднакво с жените си (ако има повече от една съпруга), тогава тя има право на хула’.

А Аллах знае най-добре!

Въпрос № 1859

Добри дела: #304 Стоп на презапасяването, разсъждения върху сура Ал-Хумаза – Клеветникът

1000gooddeeds.com

Разсъждения

1. Сурата показва низкостта и примитивността на човек, който дава от богатството си, за да накара останалите да му се подчиняват и прави това, докато сам не започне да се чувства непоносимо. Той мисли, че богатството е висшата ценност в живота, преди която всички останали стандарти и ценности, са второстепенни. Смята, че притежавайки богатство, той контролира хората, без да отговаря за собствените си дела. Въобразява си, че парите и имането му са божество, способно на всичко без изключение, дори срещу смъртта, правейки го безсмъртен и предпазвайки го от Божия съд и наказание. 

2. Намирайки се под властта на богатството, човекът постоянно го брои и пресмята, като получава удоволствие от това и продължава да го прави...Tази порочна суета го води до това, да си позволява да мами другите, да им се подиграва и осмива, да ги клевети. Този човек критикува останалите вербално, с жестовете - имитирайки гласовете, движенията и мимиките им, подигравайки се и клеветейки ги.

3. Това е унизителната и долна картинка, представяща един низък, лишен от идеали и вяра човек. Ислямът презира този тип хора, чиито характеристики са диаметрално противоположни на високите стандарти за морал и отношение в религията.

4. Ислямът категорично забранява подигравки и присмех на други, както и умишлено търсене и разкриване на недостатъци. Този случай в Корана е описан като мръсен и грозен и строго предупреждава всеки, впуснал се в подобно действие. 

5. Предупреждението идва под формата на картина от Отвъдното, обрисуваща  и психическо и физическо страдание в Ада - осезаема. Тя свързва престъплението с наказанието и неговия ефект върху злосторника. Oт една страна е обрисуван надсмиващия се, клюкарещ клеветник, който се подиграва и дразни другите, докато сам той си прибира богатството, мислейки, че то му гарантира безмъртие и безнаказаност. Образа на циничния клеветник, черпещ сила от имането си, е в контраст с малкия пренебрегнат човек, но превърнат в рушащ инструмент, помитащ всичко по пътя си. 
Скоро той ще смаже и структурата на гордостта. 

6. Рушащия инструмент,  в същност е "Разпаления огън на Аллах, проникващ в сърцата" (ая 6-7). Идентифицирането му като "Божи" огън показва, че става дума за изключителен, необокновен вид огън, ужасяващ. Този огън се издига над човека, който клевети и се подиграва с другите. За допълване на картината на пренебрегнат, отхвърлен и смачкан човек, огънят се затваря над него, заключвайки го - никой не може да го спаси, никой не се интересува вече от него - остава заключен в този стълб от огън.


Източник: Sayyid Qutb -- in the shade of the quran

Справедливостта на Омар (р.а)

Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev

Вярата и красотата

След вчерашното (10.01.2013) предаване на ТВ7 с участието на мен и семейството ми "Да смениш религията си", получих много поздравления за това. Което изключително много ме радва!
Да, не съм видяла още отрицателните коментари, които винаги са налице от м ного ксенофоби и псевдонационалисти...Не са приятни, ужасни са дори, но винаги са факт.

Но сега искам да кажа нещо друго. Голяма част от коментарите и поздравите, бяха свързани в външния ми вид - за това, че излъчваме доброта и свежест.

Човек не гледа на себе си по начина, по който другите го виждат. Не става дума за онези нарциси, които се надценяват ... А за нормалните хора, за вярващите. 

Преди години приех Исляма. От тогава претърпях много промени в себе си - в една посока - приличащи на клоните на едно дърво - много и различни, но собственост на дървото и всички сочещи нагоре.
Така беше и при мен. Слава на Аллах. Наистина не мога да не Го прославя за цялата подкрепа в усилията ми да се превъзпитам и да се науча на онези прекрасни добродетели, които Исляма проповядва. 

Търпение и пълно уповаване на Аллах - това бяха двете главни качества, които трябваше да възпитам у себе си - те ми липсваха преди Исляма. 
Винаги съм била нетърпелива и предизвикваща събитията. И, разбира се, независимо, че съм била вярваща немюсюлманка, не съм се уповавала на Аллах.

Вярата във Всевишния не носи автоматично търпението и уповаването. Но ако вярваш истински и от сърце, няма как да не се стремиш към тези две качества.

Отне ми към 8 години. Не мога да преценя това много или малко са - за всеки е различно. Не мога да кажа и че сега слагам точка на усилията си... Но алхамдулиллах, мога да се похваля с добри резултати.

В тези години имахме ужасно големи изпитания от всякакво естество, в които видяхме и усетихме подкрепата на Всемилостивия. И ин ша Аллах да сме ги преминали достойно. Макар че дали е така, намерих начин да позная....

И така - това се оказа третата добродетел, която трябваше да възпитаме у себе си - аз и моя съпруг - да свикнем и да приемаме безпрекусловно изпитанията, коит овиждаме пред себе си - с това е именно свързано с търпението и упованието...

Едно изпитание НЯМА да свърши, докато не го приемеш. Логично е.

И така... 

Вчера всички коментираха външния ми вид, както и външния вид ня семейството ми...
Както казах, аз не мога да видя какво струи от нас, но аз мога да го усетя в себе си. Да усетя упованието и искрената ми вяра и любов към Аллах. Да я усетя и да вървя леко, да се нося като перце, окрилена от вярата. Да не ми тежи нищо, въпреки изпитанията, въпреки болките и бедността.

И това се оказа най-доброто лекарство и срещу старостта и остаряването, което така ни плаши. И мен, разбира се. Макар Аллах да е дал нарастващата мъдрост у човек, като компенсация за невъзможността да прави нещата, на които вече гледа по друг начин.

Щастието - истинското щастие от това да усещаш милостта на Всевишния - това е разковничето.

КАзвам ви го от собствен опит :) Аз нямам пари за ботокс или силикон, но вярата не позволява да се появят бръчки на лицето ми :)

Опитайте :)

Да смениш религията си - "Споделено с Кали" с участието на Милена-Иршад, съпруга й Адхам и малкия й син Камал

http://tv7.bg/spodeleno-s-kali/VideoDetails&id=9595622

Гостите на "Споделено" в четвъртък бяха хора, чийто път към себепознаването и търсенето на  Бога, ги е отвел към това да отворят сърцата си към религия, различна от тази, в която са ги възпитали и отгледали родителите им.

Милена-Иршад, която по думите й, е била християнка, невярваща в църквата, сподели, че след дълго търсене на своя Бог, го е открила в Корана. За нея истински близък до душата и вътрешното й разбиране е Аллах. По думите й, мюсюлманската вяра е по-силна и изчерпателна, както и по-строга, в което тя самата вижда нейното предимство.

Милена заяви, че религиозните й убеждения няма нищо общо с етническата й принадлежност, че тя е българка и сподели обидата си от това, че много хора са предубедени към нея и смятат, че след като е мюсюлманка, то задължително е туркиня. Семейството на дамата – съпругът й Адхам Шаабан, който е палестинец и синът й Камал, обявиха своято подкрепа към нея, както и част от трудностите, с които се срещат, изповядвайки ислям в България.

С обратния случай – обръщане от ислям към християнство, се запознахме чрез турчинът Тахсин Шерифоглу, който учи в български университет. От разказа му стана ясно, че той е бил спечелен за християнството опознавайки отношенията в едно семейство, изповядващо тази религия и ставайки свидетел на добронамереността и любовта, която тя носи.