Справедливостта на Омар (р.а)

Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev