Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.

Справедливостта на Омар (р.а)

Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev