петък, 11 януари 2013 г.

Вярата и красотата



След вчерашното (10.01.2013) предаване на ТВ7 с участието на мен и семейството ми "Да смениш религията си", получих много поздравления за това. Което изключително много ме радва!
Да, не съм видяла още отрицателните коментари, които винаги са налице от м ного ксенофоби и псевдонационалисти...Не са приятни, ужасни са дори, но винаги са факт.

Но сега искам да кажа нещо друго. Голяма част от коментарите и поздравите, бяха свързани в външния ми вид - за това, че излъчваме доброта и свежест.

Човек не гледа на себе си по начина, по който другите го виждат. Не става дума за онези нарциси, които се надценяват ... А за нормалните хора, за вярващите. 

Преди години приех Исляма. От тогава претърпях много промени в себе си - в една посока - приличащи на клоните на едно дърво - много и различни, но собственост на дървото и всички сочещи нагоре.
Така беше и при мен. Слава на Аллах. Наистина не мога да не Го прославя за цялата подкрепа в усилията ми да се превъзпитам и да се науча на онези прекрасни добродетели, които Исляма проповядва. 

Търпение и пълно уповаване на Аллах - това бяха двете главни качества, които трябваше да възпитам у себе си - те ми липсваха преди Исляма. 
Винаги съм била нетърпелива и предизвикваща събитията. И, разбира се, независимо, че съм била вярваща немюсюлманка, не съм се уповавала на Аллах.

Вярата във Всевишния не носи автоматично търпението и уповаването. Но ако вярваш истински и от сърце, няма как да не се стремиш към тези две качества.

Отне ми към 8 години. Не мога да преценя това много или малко са - за всеки е различно. Не мога да кажа и че сега слагам точка на усилията си... Но алхамдулиллах, мога да се похваля с добри резултати.

В тези години имахме ужасно големи изпитания от всякакво естество, в които видяхме и усетихме подкрепата на Всемилостивия. И ин ша Аллах да сме ги преминали достойно. Макар че дали е така, намерих начин да позная....

И така - това се оказа третата добродетел, която трябваше да възпитаме у себе си - аз и моя съпруг - да свикнем и да приемаме безпрекусловно изпитанията, коит овиждаме пред себе си - с това е именно свързано с търпението и упованието...

Едно изпитание НЯМА да свърши, докато не го приемеш. Логично е.

И така... 

Вчера всички коментираха външния ми вид, както и външния вид ня семейството ми...
Както казах, аз не мога да видя какво струи от нас, но аз мога да го усетя в себе си. Да усетя упованието и искрената ми вяра и любов към Аллах. Да я усетя и да вървя леко, да се нося като перце, окрилена от вярата. Да не ми тежи нищо, въпреки изпитанията, въпреки болките и бедността.

И това се оказа най-доброто лекарство и срещу старостта и остаряването, което така ни плаши. И мен, разбира се. Макар Аллах да е дал нарастващата мъдрост у човек, като компенсация за невъзможността да прави нещата, на които вече гледа по друг начин.

Щастието - истинското щастие от това да усещаш милостта на Всевишния - това е разковничето.

КАзвам ви го от собствен опит :) Аз нямам пари за ботокс или силикон, но вярата не позволява да се появят бръчки на лицето ми :)

Опитайте :)

















Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации