четвъртък, 16 юни 2011 г.

Джамиите по света - Узбекистан

По официални данни 93% от населението на Узбекистан изповядва Ислям, предимно сунитски, следват Ханафи-мезхеб, шиитите са около 1% от тях и са концентрирани в районите на Бухара и Самарканд. В страната са регистрирани 2050 джамии. Отбелязва се, че посещаемостта в джамиите е доста висока, като най-много са представителите на младежта. Дори отгоре на герба се намира звездата на Руб Ел Хизб (۞), символ на исляма, който се изповядва от мнозинството узбеки.
от Уикипедия
Докато подготвях материала, меко казано бях учудена от факта за процентите на изповядващите суннитски ислям и въпреки това - за огромния брой мавзолеи/ гробници! Едвам можех да открия по някоя и друга нормална джамия...





град Андижан - древен град във Фергамската долина, бил е на Пътя на коприната.


Снимките по-долу, са от Центъра Джами - училището (медресе) и джамията.














Жителите на града са тюрки:



Друг град във Фергамската долина, е Коканд, който бил център на Кокандството канство, имал е 230 квартални и 18 петъчни джамии.
Това е Джами джамия:




Ето и МЕдресето на Нардбут бей:




Друг град от Долината, е Маргилан. Ето и снимки от Джамията Чакар, построена в началото на 20 век, но частично разрушена от съветстката власт:










Meдресето на Саид Ахмад Ходжа:










град Бухара - един от най-големите градове в страната, населен предимно от таджики. Районът около града е населен от около 5000 години, а самия град е на около 2500г. Имам ал-Бухари е роден в Бухара и носи името си от града.

Ансамбълът Ходжа-Гаукушан — е един от най-големите архитектурни ансамбли в центъра на Бухара. Заедно и с други постройки, централната част на града е включена в Списъка на Световното Културно наследство на  ЮНЕСКО.


В ансамбъла влизат медресе и съборна джамия с високи и широки минарета, които отстъпват по размер само на минарето Калян. Медресето Гаукушан е построено през 1570 г.
Бухара е родното място на основателя на една от най-големите суфистки секти - Бахауддин Накшбанди. Това е некрополния комплекс, в който идват (ествествено) на поклонение много суфии:

Кош-Медресе, Медресе на Модари-хан, построено през 947 г.хиджри (1566/67 г). "Кош" означава "двоен". 
Кош медресе, медресето на Абдулла Кхан:
Минарето Калян, което е най-високо в град Бухара и дор ие служило за ориентир за керваните. През 713-та година. веднага след постановяването на Исляма там, в подножието на цитаделата, бива построена сборна джамия, по-късно преместена в града, а самото минаре, от кирпич, нива изградено в началото на 12-ти век.
А това е и джамията Калян:

Мавзолей Чашма-Айюб (Източника на Айюб) - Легендата за паметника е свързана с пророка Йов (Айюб), който минал като проповедник през Бухарските земи. По това време имало засушаване и умирайки от жажда, местните го помолили за вода. Едвам ударил земята и от нея бликнал целебен извор, който и до ден днешен е източник на свежа вода:




Медресето Джуиборий Калон в Бухара. Построено е през XV—XVII век, както и повечето исторически сгради в Бухара. През XVIII—XIX век това медресе влизало в системата на образование в Бухара. Още през XIX век медресето било използувано като мюсюлманско училище — тук идвали ученици от цял Туркестан, от градовете ХиваСамаркандТашкент, а също така от татарското население на Русия. Днес медресето е културен паметник в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.





Мавзолей на Саманидите — раzположен в историческия център на Бухара. Мавзолея е построен още през IX век (между 892 и 943), е и една от най-почитаните архитектурни забележителности на Централна Азия.

Тук е гроба на Исмаил Самани, основателя на Саманидската Династия, последната Персийска Династия, управляваща в Централна Азия, града е бил под нейна власт през IX—X век. Въпреки че Саманидите били управители на Хорасан и Мавераннахр, под контрола на Аббасидския халифат, те бързо добили пълна независимост от Багдад.

Арк — това е много древна Бухарска цитадела, крепост на последните емири. Едно време Арк се е извисявала над площад Реджистан. символ на величието, властта и непристъпността. На едната стена на Арк някога е имало огромна кожена плетеница (камча), символ на Бухарския Емират. 






Медресе Мири Араб - по името на строителя му шейх Абдуллах Йемени, познат като Мири Араб. Медресето е звършено през 1536 г.






Внука на Емир Тимур, Мирза Улугбек, построил 3 медресета, като първото е завършено през 1417 г. в Бухара. 




През 1652 г, управителят на Бухара Абдул'азиз кхан заповядал издигането на ново медресе:






Когато се върнл в Бухара богатият бухарски търговец от туркменски род Ниязкул-бек, поканил зидари и астрономи, като им заповядал да построят медресе, което да отговаря на две изисквания. Първото: медресето е тябвало да лежи точно на Пътя на коприната, така че керваните с туркменски търговци от Маруа, Кеш, Каракул или Алата, да намират лесно пътя до сградата и да имат подслон и отдих за тях. Второто: на всеки, който посети това медресе, трябва да е ясно, че хората, които живеят по четирите краища на света, имат едно небе над главите и са равни пред Един Бог. 












Джамията Магок Атори, построена през 16-ти век:








На запад от цитаделата Арк, още при завоюването на Бухара, арабите оформили площад Реджистан, на който имало голямо медресе Дар-ул-Шифа, в което се обучавали лекари, имало болница към него. С помощта и средства от богати граждани, тази постройка е оцеляла и до днес, с някои допълнителни пристройки, сега това е джамията Боло Хауз:










3. град Вабкент, известен с минарето си, изградено в периода 1196-1198г.



4. Ташкент, столицата на Узбекистан, е древен град, който се споменава в Авеста и древните китайски източници, един от най-главните пунктове по Пътя на коприната. През 7-ми век града става "лятна столица" на Западно-турския хаганат, през 8-ми век бива разрушен от арабите, но в последствие бива построен отново при хорезмашаг Мухаммад, който го преотстъпва хан Кучлик. През 15-ти век града влиза в състава на империята на Тимур, който го предава на внука си Улугбек, за който писах по-горе, построил 3 медресета в Бухара. И т.н. - драматичната съдба на града го води и до съветско управление, но днес вече е пълноправна столица на Узбекистан, суверенна и независима държава. 
Това е снимка от Стария град в Ташкент:

В старинната част на Ташкент се намира старинния площад Хазрат Имам, свързан с Абу Бакр Мухаммад ибн Али Исмаил ал-Каффал аш-Шаши през 903-та година в Ташкент, учил в медресета в Бухара, Самарканд и Термез, живял в Дамаск, Багдад и Хиджаз, извършил Хадж в Мекка. По време на пътешествията си се срещал и дискутрал с много ислямски учени във всички области на богословието. Голям авторитет и така и получил прозвишето от съвременниците си - "Великият Имам". Когато се завърнал в родината си, той работил за разпространението на Исляма и утвърждаване основите на ШАриата.

Така и площада носи неговото име, там има петъчна (Джума) джамия, медресе Барак-Хан, джамията на Тилл-Шейх, мавзолея на Абу-Бакр Каффали аш-Шаши, и Исламския институт "Имам ал-Бухари", където се обучават за имами.











В библиотеката на медресето Барак Кхан, където има огромна колекция ръкописи, се съхранява и един от 4-те първи написани Корана на Халиф Усман. Древния ръкопи се състои от 353 пергамента с огромни размери. През столетията Книгата се е пазела в съкровищницата на халифите (Медина, Дамаск, Багдад), а по времето на Тамерлан, Османския Коран попаднал в Узбекистан, през 19-ти век е бил в Петербург, в ръцете на руски учени, доказващи неговата автентичност, след което преминал през Уфа и пристигнал в Ташкент. Така от 1989 г. Книгата се намира в библиотеката на Управлението на мюсюлманите в Ташкент. 
снимката е от оригиналния Коран
Текста на Корана бил признат за каноничен в суннитския Ислям. Международната организация на ЮНЕСКО, на 28.08.2000г. издава специален сертификат, че намиращата се в Ташкент Книга от Халиф Усман, е единствения оригинален, оцелял до наши дни ръкописен Коран. Коранът се съхранява в специален съркофаг, произведен и доставен от Германия през 2007 година, в сградата Муийи Мубарак, заедно с други старини - над 20 000 източни ръкописа, уникални калиграфии, богато оформени стари Корани на повече от 30 езика.




Медресе Хаст Имам (Хазрати Имам)


Toва е сградата на Ислямския Университет "Имам ал-Бухари"

Медресето на Барак Кхан:








Mедресе Кукелдаш = най-голямото в Ташкент и едно от най-големите в Азия, построено е още през 16-ти век със средства на великия везир Кукелдаш, млечен брат на управителя на града Барак Кхан.








Медресето на Абдулкасим
През 13-ти век в Ташкент пристигнал поклоник, извършил Хадж в Мекка и донесъм няколко косъма от брадата на Пророк Мухаммад. За съхраняването им, жителите построили специално куполообразно помещение, на което дали името "Ханака Муийи Мубарак". НАд входа сложили надпис "В тази сграда са положени коси са самия РасулАллах". Точно в тази мощехранителница по указание на Абдулкасим през 1850 г. било построено медресе,












Джамията на Мирза Юсуф





Джамията на Мирза Юсуф е построена през 80-е години на XIX век. 

Джамията на Шейх Зайнуддин




Джамията на Шейх Зайнуддин е основана през XVI век, до днешно време е действаща. С провъзгласяването на независимостта на Република Узбекистан, започва новия живот на джамията и през 1996 година започнала нейна реконструкция, завършила през 1999 г. 

Мавзолей Занги Ата
Намира се в селището Зенги Ата, близо до Ташкент. Възникнал е след погребението на шейх Ай Ходжа ака Зенги Ата, кеото значи "черен", живял в края на 12-ти век. Бил е пети суфистки мюфтия - Хиджа Ахмад Ассви, когото считат за духовен глава на всички тюркски племена от Средна Азия и КАзахстан. 

Мавзолея се състои от обширна градина, комплекс постройки - джамия, медресе, минаре и мавзолея Амбар Биби.
Снимката е на мавзолея Анбар Биби, където е погребана съпругата на шейха, както и майка му, та в днешно време тук идват жени да им се молят за разни неща. 



В същност, в Ташкент има още много мавзолеи, но не знам дали бих ги постанала всичките, суфиите са навсякъде - много от мазволеите са потроени след погребението на суфистки шейхове. Например и мазволея Чапан Ота, Ходжа Алабардор - сподвижник на гореспоменатия именит Шейх Абу Бакр аш-Шиша:
Джамията Кукча:



5. Шахрисабз (Зеления град), столица на царството на Ахеменидите (Династия в древна Персия, (558—330 до н. э.), роден град на Тимур (Тамерлан)
Историческия център на града влиза в списъка на обектите на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Най-известните ислямски постройки в Шахрисабз:
  • руините на двореца на Тимур — Аксарай;
  • мемориален комплекс Дорут Тилават, който включва:
    • мавзолей на шейх Шамса-д-Дин Кулял ал-Кеши (там е погребан и бащата на Тимур — Амир Турагай;
    • мавзолея на Гумбази-Сейидан (Купола на Сейидите);
    • джамията Кок-Гумбаз (Синия Купол);
  • останки от династическа гробница на тимуридите Дорус-Сиадат, Амир Тимур е погребан в мавзолея Гур-амир в Самарканд;
Двореца Ак-Сарай: ШАхрисабз е бил втората столица на царството на Тимур. Началото на строежа на двореца било в 1380г.







    Комплекс Дорут Тилават с гроба (мавзолей) на Шамсидин Кулул. В комплекса има и медресе, в което учениците изучавали теология и Коранични науки.




    Джамията Кок Гумбаз, построена през 1451г.






    Мавзолея на Имам Багдади - Имам Мухаммад Бен Хусейн Шейбани ака Хазрат Имам Багдади, живял в Ирак 13-14 век"
    Днес джамията е действаща и в нея се извършват молитви.





    6. Самарканд 
    Един от най-старите градове в света, на повече от 2500 години. Бил е столица на могъщото царство Согд, център на империята на Тамерлан (Тимур). По своята историческа и архитектурна значимост той не отстъпва на световно известните древни центрове на цивилизацията. Известния площад РЕджистан  има 3 стари медресета (Улугбек, Шир - Дор, Тилл - Кари). Наблизо е мавзолея Гур-Емир, олтара на Тимур и синовете и внуците му, който е послужил за образец за джамия в Санкт-Петербург през 1914 г.
    Площад Реджистан:













    Некропола ШАХИ-ЗИНД (перс., букв. — живия цар), ансамбъл от мемориално-култови постройки (осн.14-15 в.) -  един от най-знаменитите комплекси от времето на Емир Тимур. Строежа е започнал в края на 9-то век в близост до олтара на Кусам ибн Аббас, братовчед на Пророк Мухаммад с.а.с., който бил убит във битка с езичници през 7-ми век в близост до Самарканд. 




    През 2001 год. този комплекс, заедно с други древни постройки от Самарканд, са включени в Списъка на Светочното Културно наследство на ЮНЕСКО.

    Джамията Биби-Ханъм e най-грандиозната религиозна постройка от времето на Емир Тимур, построена е през 1399-1404 в Самарканд — петъчна съборна джамия, богато украсена с апликации, мрамор, картини. Името на джамията вероятно идва от там, че при отсъствието на Емира, неговата съпруга е наблюдавала строежа.



    В комплекса, заедно с джамията Биби-Ханъм, се намира и медресето Сарап-Мульк-Ханъм.

    Гур-Амир (Gur-e Amir , перс. Гроба на Царя) е построен по заповед на Тимур в края на 14 век, заедно с медресе и ханака на Султан Мухаммед. В същност олтара бил предназначен за Султан Мухаммед, любим внук и наследник на Тимур.


    В Самарканд се нимира и една гробница, почитана от мюсюлмани, юдеи и християни  на Ходжа Данияр. Юдеите го почитат като Пророк Данил, а християните - като светец Даниил.



    Друго място в Самарканд, е олтара на Матуриди - Абу Мансур ал-Матуриди, един от първите теоретици на Исляма, написал «Маахаз аш-Шариф», «Китаб ал-джадал», «Таъуилат ал-Куран».


    В село Хортанг, в близост до Самарканд, се намира комплекса на Имам Бухари. Един от най-известните Ислямски мухадиси, автор на ал-Джами ал-Сахих, е роден в Бухара през 810 година, рано останал сирак, но успешно изучил богословие още от ранното си детсво, като най-привлечен бил от хадисите. Когато станал на 15 години, заедно с майка си и брат си, извършил хадж. Гонен от жажда за знания, младия ал-Бухари пътувал в Дамаск, Каир, Багдад, Хиджаз и Куфа, където събирал и записвал хадиси. От почти 600 000 предания, той отбрал безупречни (сахих) 7275 хадиса. Освен сборника Сахих, на Имам Бухари принадлежат още повече от 20 книги. 
    Когато се върнал в родината си, Емир Халид ибн Ахмад пожелал известния учен да живее в двореца му и да обучава синовете му. Според преданието Имам Бухари отговорил: "Няма да принизя науката, внасяйки я в дворец. Който има нужда от знание, нека сам го добие. Аллах да ми прости, защото аз никога не съм скрил онова, което знам и съм го дал на онези, които искат". Емира се разгневил и заповядал да прогонят Имам Бухари. 
    Възрастния Имам тръгнал за Самарканд, но по пътя се разболял и починал в село Хартанг, през 870г.
    Така бил погребан в селото, но мюсюлмани направили това място за поклонение, нещо забранено в Исляма - на гроба пострили олтар и джамия в близост, посадили чинари. През 1998г. на мястото на порутените постройки, построили мемориален комплекс от мавзолей, джамия, която събира хиляди вярващи, както и други сгради във вътрешния двор. 
    В михрабната ниша на джамията, виси свещена Кисва - част от Кааба, подарена от краля на Сауди на Узбекистан...
    Без да коментирам, ще отбележа само, че "мюсюлмани" смятат посещението на гробницата на Имам Бухари, за малък хадж.
    Аллах да осветли Ахира на Имам Бухари, той не е съпричастен към тези неща! 
    Аллах да напътва всички ни и да ни пази от нововъведения и сектантнство...





    7. Хива (Хорезм)
    Градът се споменава за пръв път в труда на арабските пътешественици Истахри и Макдиси. През 17век градът е бил столица на Хивинското канство.  Цитаделата Куня-Арк (Старата цитадела):


    Медресето на Мухаммед Рахимхан 2 - управител, който покровителствал знанието и поезията, сам пишел стихове под псевдонима Феруз. 
    Медресето по същество било мюсюлмански университет:







    Медресето на Кутлуг Мираг инак. 
    Тъй като всеки управител се стремял да увековечи управлението си, като строял джамии и медресета, така и следващия комплекс, е построен по времето на Мухаммад Рахимхан 1 - през 1809 година:




    Минарето и джамията Ислям Ходжа, са един комплекс, завършен през 1810 година и е последния голям строеж в епохата на Хивинското канство.



    Джума джамия и минарето й:



    Калта минор:


    Мемориала на Пахлаван Махмуд:


    8. Чирчик


    9. Денау - означава "Ново селище"
    Останки на медресето на Саийд Аталик от 16-то век


    10. Коканд
    Под различни названия Коканд е известен още Х в, но неговия разцвет е най-голям през XVIII в., когато града става столица на Кокандското ханство.
    Това са няколко стари снимки от молитви в града:
     снимката е от Коканд- официален сайт




    Джами Джамия и минаре, построени през 1814-1817г. по заповед на Умар Кхан. Джамията е се подпира от 98 колони, които хората наричат "Каменни дървета". 




    Палатът на Худояр Кхан, архитектурен комплекс, 1863-70

    Някои общи снимки:


    12. Термез, град с богата история, на пътя на Великия път на коприната, който сега е на границата с Афганистан.  

    Архитектурен комплекс на Хаким ат-Термези - Иса Мухаммад ибн Саур ибн Муса ад-Даххак ас-Сулами, основател и шейх на суфийски орден - Хакими или "орден на мъдреците", живял още през 2-ри век по хиджра, близък на Имам Бухари.





    Мемориален комплекс Султан Саодат:






    13. Ургут
    В Ургут идват поклоници, почитащи суфисткия шейх, създател на Кадирийа - Говсул Абдул Кадир.

    14. Карши

    Възрастна жена от Карши:




    Няма коментари:

    Публикуване на коментар

    Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
    Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

    Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

    linkwithin

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

    Популярни публикации