Проблема на мюсюлманите

След внимателно наблюдаване на случващото се, слушане на много интервюта, прочит на материали и коментари из форуми - чак сега проумях какво й куца на уммата ни в България, а и навсякъде по света. Последното, което ми даде тласък, беше казаното от един знаещ брат, че мюсюлманите гледат единствено дали едно нещо е забранено или позволено, само собствените ни обреди. И толкоз - сякаш останалия свят не съществува! 
Проумях защо ние, оценявайки сами себе си, обясняваме разбираемо, с търпение, но от другата страна срещаме малко разбиране - т.е. да, кимат и разбират какво говорим, но после е все същото - ежедневието ни е пълно с напрежение и не особено приятни преживявания навън. Като цяло един мюсюлманин не е много спокоен и от "другите" се оценява като човек "втора ръка" - това е съвсем общо, без да конкретизирам когото и да било.


Осъзнах, че проблема е в капсуловането на мюсюлманите - мюсюлманската умма е заключена, затворена, поставили са дебела преграда пред себе си,  мюсюлманина е сам - дори самата общност не е сплотена. Получила се е един вид рачешка отбрана - лека-полека измъкване назад и скриване. В крайна сметка мюсюлманите, дори да излизат, работят или живеят сред немюсюлмани, са съвсем отделно от тях, не позволяват на никого да ги доближи, да бъдат познати, разбрани.


Къде ще видите мюсюлманите? 
Никъде определено и навсякъде - но скрити, без да им личи - жените не носят хиджаб, мъжете и жените се ръкуват с другия пол, притеснявайки се да кажат, че не се ръкуват, много дори пият алкохол, ядат всичко, което им се предложи и така...Т.е. - къде са мюсюлманите?


В последно време едни от най-често срещаните реплики от страна на мюсюлмани, са: "Аз обичам България не по-малко от вас" или "Аз съм българин". 


Добре - как се познава, че един мюсюлманин обича България?
Има ли мюсюлмани на протестни митинги  например?
Има ли мюсюлмани по някакви събития, които са широко популяризирани - какви например - всякакви - велопоходи, озеленяване, почиствания и всякакви други, за които няма значение религията ти, а това, че живееш тук, сред и заедно с другите.


Защо мюсюлманите си мислят, че една толерантност трябва да е само към нас - а ние толерантни ли сме към другите?
Да, мюсюлманина алхамдулиллах, няма да тръгне да оставя графити с обидни или други надписи по църкви, да бие и плячкосва - но това от толерантност ли е?


Просто мюсюлманите се обаждат, когато някой ги настъпи и то се обаждат плахо, всред собствената си общност - контактуваме един с друг, оплакваме се, плачем си на рамото един на друг и т.н.
Колко са блогърите мюсюлмани? Къде другаде, освен в нашите си групи, се чува глас на мюсюлманин?


В последно време имам интерес към еко селища, пермакултури и в крайна сметка към едно движение, което пази и помага на Земята да се възстанови. Но питайте има ли други мюсюлмани в това движение, в което има хиляди българи - не, няма други мюсюлмани. 
Винаги съм се чудила защо...


Спомям си преди време, когато беше трагедията в Хаити - колко много християнски организации имаха лагери там и закараха тонове с помощи, бяха там, сред пострадалите - кажете, колко Ислямски организации имаше - аз знам една. На всичко отгоре - нали събирахме помощи по различни начини тук, но имаше въпроси от типа "Ама те мюсюлмани ли са в Хаити?!"
Като се огледам в България за благотворителни организации - тук една от най-силните, е една, която е католическа, под патронажа на самия римокатолически Папа. Има много сиропиталища по цял свят, дават подслон и храна на сираци. Никъде никога не видях Ислямска благотворителна организация. 


Да, разбирам добре, знам го - че садаката и закята в Исляма не се обявяват публично или да се парадира със суми. Но дори и така, защо няма изявени Ислямски организации, които да се захранват от садака на мюсюлманите и да помагат на всички без значение от етнос и религия. Защото, например в България - нека не гледаме Африка или Азия - колко бедни има?! Много много....


Горното не го казвам, за да хуля когото и да било. Та аз съм мюсюлманка, приела съм Ислям по убеждение, личи ми, че съм мюсюлманка и иншаАллах така да бъде и с мен занапред, както и повечето сестри да проимат смелостта да се забрадят...


Горното го казвам в подкрепа на твърдението си, че мюсюлманската общност е затворена и само иска от другите, без да дава нищо в замяна. Сякаш не сме от тази Земя, а сме някакви паднали от небето...


И другия проблем е такъв, че в последно време напрежението не е конкретно свързано с потискане на мюсюлмани или оскверняване на храмове на Исляма - да, случиха се много неща и на нас и то недопустими неща!


Но не само Исляма е на прицел - онези, които не търпят различните потискат и последователи на други религии; хора, които им приличали на нещо си, което те мразят - евреи, цигани, хомосексуалисти и др. Т.е. напрежението и ксенофобията не е приравнена само на Ислямофобия - да, Исляма е в кюпа, срещу който ритат. 


Но ето - пак капсуловане - мюсюлманите плачат и искат помощ. (Да, искаме, но от Аллах) Нека искаме помощ -  но трябва обединяване с граждански организации, да се реши генерално проблема! Трябва мюсюлманите да вземат активно участие в граждански организации - а не само да знаят кой е президента ни!


Толерантността не значи да се здрависваш наляво и надясно или да честитиш всякакви празници.
Толерантността е в човечността и е крайно време Исляма да излезе на открито! Та ние сме тук, живеем тук, има ни и не сме лоши хора!