Шейтанът: Нека поспорим

Спорът е вродено качество у човека. Някои от хората имат красноречие в говоренето и способност да оспорват. Говоренето при тях е ненаситна страст. Макар и да знаят, че са далеч от истината и че тя е на страната на другите, те пак спорят. Пратеникът (с.а.с.) казва:

(( إن أبغض الرجال إلى الله: الألد الخصم.)) – رواه البخاري.

„Аллах Теаля ненавижда най-много онези хора, които са непримирими в спора.”

По принцип човекът е склонен да спори, защото има умствени възможности, с които Аллах Субханеху уа Тааля го е дарил. И има способността да използва словесни хитрости и уловки и да си служи с измама и лъжа, когато се опре на страстите и желанията си и премине границите на справедливостта. Обзема го чувството да се изтъкне пред обществото и да се покаже като безгрешен в постъпките си, и порядъчен в начина си на живота. Изкушението не оставя човека на спокойствие, а го надделява и тласка към стълкновения в разговорите с останалите хора. Такъв човек долавя съмнителните неща и дири изрази, с които да се аргументира. Прибягва към украсяване и оправдаване на заблудата и недействителното. А когато срещне противоречие или опозиция, предприема своята тактика - спора. Започва да атакува изпълнен с желание да надделее и победи, без да се стреми да достигне до истината. Аллах Субханеху уа Тааля казва:

§ ولقد صرفنا في هذا القرآن للناس من كل مثل وكان الإنسان أكثر شيء جدلا§

§И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но най-много от всичко друго човек оспорва.§/Сура “Кахф”/18/:54/

Спорът, без доказателства и аргументи и без истинска цел, води до отклоняване на човека от правия път. Пратеника, алейхисселям, в достоверен хадис е казал: “След като хората вече са били на правия път, само спорът може да ги отклони от него”.

Колко често днес хората водят безпочвени спорове помежду си, без да притежават необходимото знание, без да бъдат водени от разумни и добронамерени цели, без да се позовават на Книга, която да ги напътства? За да се откаже от тази порицана черта на характера си, като стимул и коректив на човек му стигат следните думи на Пратеника с.а.с.: 
„Гарантирам, че онзи, който се откаже от спора, дори да е прав, ще получи дом в покрайнините на Дженнета”

Това малка награда ли е?