Мюсюлманският Исус

снимка Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят. 

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.  

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот. 

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.  

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад",  което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста  Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания. 

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах. 
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето. 

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му. 

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите. 
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема. 

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?


===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University