петък, 19 април 2013 г.

"Меч срещу магията", част от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали



Извадка от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали „Меч срещу магията”

Доказателства от сунната за съществуването на джинове и шейтани

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Една нощ бяхме с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато изведнъж той се изгуби. Търсихме го в долините и по хълмовете и се чудехме: „Или е бил отвлечен [от джинове] или е бил убит!”
Прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат. На зазоряване го видяхме да идва от страната на Хира и рекохме: „О, Пратенико на Аллах, изгубихме те и те търсихме, но не можахме да те открием и прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат.” Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „При мен дойде представител на джиновете и аз отидох с него и им четох от Корана.” После отидох с него и той ми показа техните следи и следите от жаравата им. Джинът попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) относно тяхното [на джиновете] препитание, на което Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: „Всяка кост, над която е споменато името на Аллах, е ваше препитание. Когато тя попадне в ръцете ви, ще се покрие с месо. А животинската тор е храна за вашите животни.”
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Не правете истинджа [почистване на срамните места след ходене по нужда] [с тези неща], защото те са храна за вашите братя [от джиновете].”9
Абу Саид ал-Худри  предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза: „Разбирам, че обичаш овцете и пустинята. Затова когато си с овцете си или в пустинята и искаш да призовеш с езан за намаз, повиши гласа си! Защото който го чуе - човек, джин или друго създание – той ще бъде свидетел за теб в Деня на възкресението.”10
Ибн Аббас предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   тръгна на път с намерението да отиде на Сук Указ (пазара „Указ”) заедно с някои от сподвижниците си. През това време беше поставена преграда между шейтаните и вестите от небето, така че те бяха замеряни с огън. Шейтаните се прибрали при своя род, които ги попитали: „Какво не е наред с вас?” Те отговорили: „Беше поставена преграда между нас и вестите от небето и сега хвърлят огън към нас.” Рекли им: „Онова, което е било поставено като преграда между вас и вестите от небето, трябва да се е случило скоро. Отидете на изток и на запад и да видим какво е поставило преградата между вас и вестите от небето.” Онези от тях, които тръгнали в посока Тухама, се натъкнали на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на място, наречено Нахля, което било на пътя към Сук Указ и където Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  кланял сутрешния намаз (салят ал-феджр) заедно със сподвижниците
си. Когато група джинове чули Корана да се чете, те слушали и рекли: „Кълнем се в Аллах, че това е нещото, което е поставило преграда между нас и вестите от небето!” Те се върнали обратно при своя род и рекли: „О, народе наш, чухме удивителен Коран. Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ.” Впоследствие Аллах низпосла следните айети на Своя Пророк: „Кажи [о, Мухаммед]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали…” (62: 1)
В действителност онова, което бе низпослано на него, са думите на джиновете.”11 
Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Ангелите са създадени от светлина, джиновете - от огън, а Адем е
създаден от това, което вече ви бе описано.”12
Сафиййа бинт Хуйай (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Шейтанът се движи в тялото на човека както кръвта.”13
Абдуллах ибн Умар предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се храните, използвайте дясната си ръка, и когато пиете, използвайте дясната си ръка, защото шейтанът се храни и пие с лявата си ръка.”14
Абу Хурайра  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Всяко новородено в момента на раждането бива ритнато от шейтана и затова то изплаква, с изключение на сина на Мерйем [Иса ] и майка му.”15
Абдуллах Ибн Масуд, Аллах да се смили над него, предава: „Запитан относно човек, който е спал през нощта до сутринта [след изгрев слънце и пропуснал салят сутрешния намаз], Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Това е човек, в чиито уши шейтанът е уринирал.”16
Абу Катада  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Хубавият сън е от Аллах, а лошият сън (ал-хулм) е от шейтана. Затова ако видите насън нещо, което не харесвате, поплюйте три пъти на лявата си страна, потърсете закрила при Аллах от шейтана и той няма да ви навреди.”17
Абу Саид ал-Худри  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се прозявате, прикрийте с ръка устата си, за да не влезе шейтанът през нея.”18
От споменатото по-горе изглежда, че няма никакво съмнение за съществуването на джиновете и шейтаните и само твърдоглавият, който следва желанията си без напътствие от Аллах, оспорва тази истина.


Доказателства за съществуването на сихр

Доказателства от Корана

„И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!” (2: 102)
„Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.” (10: 77)
„И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.” (10: 81-82)
„И страх усети Муса в себе си. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20:
67-69)
„И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я - поглъща онова, с което измамват! И се установи правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени там, и станаха унизени. А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на световете, Господа на Муса и Харун!” (7: 117-122)
„Кажи [о, Мухаммед]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!” (113: 1-5)

Според ал-Куртуби под „духащи по възлите” се има предвид жени магьосници (сахират), които духат по възли от конци, докато правят своите магии.19
Ибн Кесир казва, че според тълкувателите Муджахид, Икрима, ал-Хасан, Катада и ад-Даххак „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници (сауахир).20
Ибн Джерир ат-Табери казва, че според ал-Касими и тълкувателите „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници, които духат по възли от конци по време на своите заклинания.21
Айетите за ас-сихр и ас-сахара са многобройни и са известни дори на онези с малко знания за исляма.


Доказателства от сунната

Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава: „Мъж на име Лебид ибн ал-Аʿсам от племето Бену Зурайк направи сихр на Пратеника на Аллах, докато не започна да си мисли, че е направил нещо, което всъщност не бе направил. Един ден или една нощ, докато беше с мен, той отправи дуа към Аллах дълго време и след това рече: „О, Аиша, знаеш ли, че Аллах ми даде указания относно въпроса, за който го помолих? Двама мъже дойдоха при мен и единият от тях седна до главата ми, а другият - до краката ми. Единият от тях попита своя другар: „Каква е болестта на този човек?” Другият му отговори: „Той е бил омагьосан (месхур).”Първият попита: „Кой е сторил това?” Другият отговори: „Лебид ибн ал-Аʿсам.” Първият попита: „Какъв материал е използвал?” Другият отговори: „Гребен и космите, които са били по него, и цветен прашец от мъжка финикова палма.” Първият от тях попита: „Къде е това?” Другият му отговори: „В кладенеца Даруан.” В последствие Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отиде там заедно с някои свои сподвижници и, като се върна, каза: „О, Аиша, цветът на водата му е като накиснати листа от къна. Върховете на финиковите палми в близост до него са като главите на шейтаните.” Аз попитах: „О, Пратенико на Аллах, защо не покажеш това [на хората]? „Той рече: „Тъй като Аллах ме излекува, не бих искал да позволя на злото да се разпространи сред хората.” След това той нареди кладенецът да бъде запълнен с пръст.”22

Тълкувание на хадиса
Горният хадис се отнася до магията, сторена на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Евреите наели Лeбид ибн ал-Аʿсам, един от най-опитните магьосници измежду юдеите, за да направи сихр на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), в замяна за три динара. За да започне своята работа, се смята, че Лeбид се сдобил с кичури от косата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  чрез млада слугиня, която ходела в дома на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Той вързал космите на възел, изрекъл заклинанията си върху него и го хвърлил в кладенец. От различните варианти на хадиса изглежда, че този сихр принадлежи към категорията „причиняване на полова неспособност”. В резултат на това Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) смятал, че е в състояние да извърши полово сношение с някоя от съпругите му, но когато я приближел, той не можел да го направи. Въпреки това, този вид сихр не засегнал разсъдъка или поведението му, а бил ограничен само до половата активност. Между учените има разногласия относно продължителността на този сихр. Някои твърдят, че той е продължил четиридесет дни, а други имат различни мнения. Хадисът също показва, че евреите направили сихр с намерението да убият Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), като се има предвид, че съществуват някои смъртоносни видове сихр, но Аллах  го предпазил като ограничил магията до по-малко вреден вид – ар-рабт.

Опровержение на мненията на онези, които отхвърлят по-горното предание

Според ал-Мазери ал-мубтадиʿун (онези, които въвеждат нови неща в религията) отхвърлили по-горния хадис на основание, че това ще подкопае ранга на пророчеството и ще хвърли съмнения относно неговата истинност. Освен това, приемането на подобен хадис ще отслаби правдоподобността на ислямския закон. Те също твърдели, че когато Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал, че ангел Джибрил дошъл при него, той само си го е представял и че също само си е въобразявал божественото откровение.
Според ал-Мазери това е напълно невярно, защото доказателството на Посланието, което е чудото на получаването на божественото откровение, е показателно за правдивостта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и неговия безпогрешен характер при предаване на Посланието. Ето защо да се вярва в нещо, което е отхвърлено с доказателства, е грешно.23
Според Абу ал-Дженки ал-Юсуфи болестта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), причинена от ефекта на сихра, който му сторили, не засегнала ранга на неговото пророчеството. Това е така, защото болести без вредни ефекти в този живот са сполетявали пратениците като цяло, и това дори ще увеличи ранга им в отвъдния живот. Фактът, че в резултат на болестта, причинена от сихра, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   си въобразявал, че е свършил нещо от ежедневните дейности, които всъщност не бил свършил, и че той напълно се възстановил от тази болест чрез подкрепата на Аллах, Който му разкрил мястото, на което бил сихрът, означава, че Посланието не било засегнато изобщо, тъй като това е била нормална болест, подобна на всяка друга.
Всъщност сихрът не засегнал неговия разсъдък, а само възприятията му. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си въобразявал, че върши неща, като докосване на някоя от съпругите си, които всъщност не бил извършил, и от гледна точка на болестите подобни въображения не са вредни за здравето на човек.
Изненадващо има някои, които вярват, че болестта, сполетяла Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в резултат на сихр, унижила Посланието. Те го оприличават на историята за Муса (мир нему) и магьосниците на Фараона, спомената в Корана, когато Муса (мир нему), под влияние на сихр, си представял, че въжетата и тоягите на магьосниците пълзели. Затова Аллах насърчил Муса  да бъде твърд и да не се страхува от нищо, както показва айетът:
„Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20: 68-69)
Никога никой учен не е казвал, че въобразяването на Муса (Мир нему), че тоягите на магьосниците пълзят под действието на сихр, унижило Посланието му. Всъщност случки като тези усилили вярата на хората в способността на пратениците на Аллах (мир над всички тях) . Това е, защото Аллах им помагал да победят враговете си, да правят чудеса и да разочароват магьосниците и неверниците, както е посочено в Корана.24
Абу Хурайра предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Пазете се от седемте големи гряха (ас-саба' ал-мубика'т)!” Хората попитаха: „Кои са те?”
Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   отговори: Ширкът (съдружаването с Аллах), сихрът (магьосничеството), незаконното убийство на човек, преживяването с пари от лихварство, присвояването на богатството на сирака, отстъплението по време на джихад и обвиняването на целомъдрени омъжени жени в прелюбодейство.”25
Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е предупредил, че сихрът трябва да се избягва, защото е един от най-големите грехове, и това е достатъчно доказателство, че той съществува.
Ибн Аббас  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Човек, който е придобил знания по някоя от науките за астрологията, е придобил знание по един от клоновете на сихра. И колкото повече обогатява знанията си по астрология, толкова по-богати стават знанията му по сихр.”26
В този хадис Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   споменава едно от средствата за научаване на сихр, така че мюсюлманите да се пазят от него. И това е доказателство, че сихрът е реална наука, която може да се научи. Още доказателства
може да се открият в следния айет:
„И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2:102)
Ясно е от горния айет и хадис, че сихрът е наука като другите науки, която има свои принципи. Въпреки това - и айетът, и хадисът осъждат изучаването на сихра.
Имран ибн Хусайн  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Не е от нас онзи, който практикува тетаййур (предвещаване) или го правят за него; който практикува текаххун (гадателство) или го правят за него; който практикува сихр или го правят за него. И който потърси услугите на гадател и повярва в онова, което той му каже, той става неверник в низпосланото на Мухаммед.”27
Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  срещу практикуването на сихр или
търсенето му от магьосник. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не би предупредил срещу нещо, ако то не е съществувало.
Абу Муса ал-Ашари  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Онзи, който пие алкохол редовно вярва, че способността на сихра да навреди на някого не зависи от намесата на Аллах или прекъсва роднинските си връзки, няма да влезе в Рая.”28

Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) срещу вярването в способността на сихра да засегне някого независимо от Аллах. Вярващият трябва да вярва, че сихрът и практиките, подобни на него, не вредят на някого или на нещо без позволението на Аллах, както показва следния айет:
„…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.”
(2:102)
Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Онзи, който е наел ясновидец, магьосник или гадател, и е повярвал в това, с което са дошли те, то той е станал неверник в низпосланото на Мухаммед.29


Мнения на учените за сихра
Според ал-Хаттаби някои хора отричат съществуването на сихра. Но сихрът е реалност, която арабите, персите, индийците и някои ромеи признават, а те са най-добрите и най-учените измежду народите. Аллах  казва: „…учеха хората на магия…” (2:102) и заповядва човек
да търси закрила при Него от сихра „и от злото на духащи по възлите [магьосници]” (113:4). Освен това няколко хадиса се предават от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   за съществуването на сихра, които само безразсъден човек може да отрече. Също така ислямските правоведи са отделили отделни глави в своите книги за наказанието на магьосника според шериата, а това означава, че сихрът не би бил толкова познат и обсъждан, ако не
съществуваше. Затова на онези, които отричат сихра, им липсват знания и опровергаването на техните твърдения е лесна задача.30
Според ал-Куртуби суннитите поддържат мнението, че сихрът е реалност, докато повечето мутазилити, както и Абу Исхак ал-Истрабади, който е бил един от сподвижниците на имам аш-Шафиʿи, го отричат, твърдейки, че това е само въображение и илюзия и действие, чрез което на нещо се придава вид, различен от истинския му. Също така те твърдят, че сихрът е измама и форма на шарлатанство съгласно айета: „И ето - стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.” (20:66) Изразът „стори му се” показва, че запълзяването не било наистина, а само на Муса така му изглеждало. Друг айет, който прави недействителна същността на предметите, наблюдавани под въздействието на сихр, е: „…омагьосаха очите на хората…” (7:116)
Няма доказателства, за да се опровергаят тези твърдения, като се има предвид, че ние не отричаме съществуването на илюзията в сихра. Има обаче още логически въпроси, които са посочени в Корана, че това е наука, която може да се научи. Това означава, че, ако сихрът не беше реалност, той нямаше да може да се научи и Аллах  нямаше да ни осведоми, че „…учеха хората на магия…” (2:102). Друго доказателство за реалността на сихра е айетът: „…и показаха велика магия.” (7:116) 
Освен това има единодушие сред тълкувателите, че низпославането на сура ал-Феджр било в резултат на сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  от Лебид ибн ал-Аʿсам, както е споменато по-горе. След като сихрът бил развален, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   рекъл: „Аллах ме излекува!” Думата „лек” означава премахване на съществуваща болест (в случая сихр) и това доказва, че сихрът съществува. Въз основа на това, учените единодушно признават съществуването на сихра и е безсмислено да се казва, че те одобряват възгледите на мутазилитите, които всъщност не са съгласни с онези, които казват истината. Сихрът е бил широко разпространен много дълго време и хората са написали литература за него. Следователно сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и техните последователи никога не са отричали неговото съществуване.31
Според ал-Маризи сихрът е признато явление, толкова истинско, колкото и всяко друго нещо, и което засяга човек, на когото е направено, за разлика от онези, които отхвърлят неговото съществуване въз основа на това, че то е само сбор от измами и илюзии.
Всички твърдения, които отричат сихра, са неверни, защото Аллах е споменал сихра в Корана, заявявайки, че той се преподава, че е форма неверие в Аллах и че може да бъде използван за разделяне на мъж от съпругата му. В гореспоменатия хадис за сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) от Лебид ибн ал-Аʿсам, предмети са били заровени и после - изровени, което означава, че действителни физически предмети са били използвани за направата на сихра. Следователно как би могло нещо да се преподава и практикува, освен ако не е истинско?
Ал-Мазери също казва, че е доста правдоподобно да се приеме, че Аллах може да даде на човек необичаен характер, когато човек изрича измислици, използва сили едновременно или комбинира две сили в такава последователност така, както само един магьосник знае как.
Онези, които са виждали смъртоносни вещества като отрова, отвратителни вещества като горчиво лекарство и оздравителни лекарства, не отричат възможностите на ума на магьосника да има знания за смъртоносни сили и език, който вреди или води до разделянето на мъж от съпругата му.32
Според ан-Науауи сихрът съществува. Това явление е факт, потвърден от повечето учени и подкрепен от Корана и хадисите. 
Според Ибн Кудама сихрът съществува и се състои от видове, които могат да убиват, да разболяват, да отдалечават жена от мъжа й, като го правят неспособен да извършва полово сношение с нея, и да разделят мъж от неговата съпруга.
Ибн Кудама добавя, че е общоизвестно, че в първата брачна нощ мъж може да разбере, че са му направили сихр, след като не успял да извърши полово сношение със съпругата си. Но когато сихрът се развали, той се чувства в състояние да извърши полово сношение с жена си. Практикуването на сихр се е предавало от поколение на поколение и това не може да бъде оспорвано. Освен това, сведенията за дейността на магьосниците не може да не са верни.33
Ибн Кудама казва в ал-Кяфи, че сихрът е сбор от обаяния, заклинания, възли, които засягат душата и тялото, и така сихрът може да разболее, да убие или да раздели мъжа от съпругата му, както е казано в айата:
„И се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2: 102) 
Също така, ако сихрът не съществуваше, Аллах  нямаше да ни предупреди за него и да ни съветва да се пазим от „от злото на духащи по възлите” (113:4).
Ибн ал-Каййим казва в Бедаи ал-феуаид, че сихрът съществува и че оказва влияние, основавайки се на айета: “Опазил ме Господът на разсъмването… от злото на духащи по възлите” и на хадиса за сихра, който Лебид ибн ал-Аʿсам направил на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).
Според Абу ал-ʿИзз ал-Ханефи учените не са на едно мнение относно реалността на сихра. Въпреки това, повечето смятат, че сихрът може да причини смърт или болест на човека, без да има видима причина.34

12 Имам Ахмад; Муслим
13 ал-Бухари, Фетх ал-бари; Муслим
14 Муслим
15 ал-Бухари; Муслим
16 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
17 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
18 Муслим; ад-Дарими
19 Тефсир ал-Куртуби
20 Тефсир Ибн Кесир
21 Тефсир ал-Касими
22 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
23 Зад ал-муслим
24 Зад ал-муслим
25 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
26 Абу Дауд; Ибн Маджа
27 ал-Хайтами; ал-Беззар
28 Ибн Хиббан
29 ал-Мунзири, ат-Таргиб; Абу Яʿля; ал-Беззар
30 Шарх ас-сунна
31 Тефсир ал-Куртуби
32 Зад ал-муслим
33 Ал-Мугни
34 Шарх ал-Акида ат-Тахауиййа

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации