събота, 20 април 2013 г.

За екстремизма


Автор: Khalid Baig
ИзтоничкIlm Gate и Muslim Village
Превод: Милена Борисова - Иршад
И така ви сторихме общност по средата ­ за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. [сура ал-Бакара, 2:143]
Умматан Уасатан може да се преведе като общоност на средния път, една балансирана Умма. В тази фраза се съдържа есенцията на Исляма, която е да се избягват всички крайности. От друга страна (напр. сура ал-Ма'ида 4:12) в Корана препраща към пътя на Сауа ас-Сабил. 
Абдуллах Юсуф Али обяснява: “Арабската дума сауаa показва гладкост - обратното на грапавостта; симетрията в противовес на липсата на план; равенството на пропорциите, обратно на липсата на дизайн; високата нравственост, противно на  извратеността; скромността като противоположност на крайностите; правилността на даден обект, за разлика от неправилността.”
Екстремизмът е продукт на невежество. Когато зададем двете крайни точки на правата линия всеки може да посочи къде е средата й. Но човек, който не може да види цялата линия, ще пропусне средата. Ще стои на крайния ъгъл, мислейки че е в средата.
За разлика от линията реалния живот не е в едно измерение. Като индивидуалности се оказваме дърпани в много посоки, тласкани от безброй външни и вътрешни сили. В обществото сложността се увеличава многократно по сложни начини. Когато добавите динамичната взаимовръзка с времето, сложността става умопомрачителна.
Нашите прекрасни инструменти за наблюдение и интелект са недостатъчни за намиране на най-правилното поведение в този непрекъснато променящ се лабиринт. Няма сателитни обсерватории, образи или супер компютри да ни помогнат в намиране на решение. А трябва да го намерим. Физическото ни добруване изисква да се храним балансирано и умерено. Икономическото, социалното и духовното ни благосъстояние също изискват един балансиран подход и премерено развитие във всяка сфера. Общото ни благосъстояние изисква да намерим умерения път на развитие и действие за целия ни живот. 
За да направим това, се нуждаем от Божествено напътствие. Никой не е по-осъзнат от вярващия, който се обръща по 5 пъти на ден към Аллах: "Води ни по Правия път". Пътят, който избягва крайностите на Ифраат (прекомерност) и Тафрит (недостатъчните действия). Има ли друга група хора, които с еднакъв плам се стремят към правилния път на високата нравственост и умереността?
Че това е основаната на баланс Умма, можете да разберете по вярванията и практиките. Големия брой последователи от други религии, приели Ислям, са били впечателни от простотата,  задълбочеността, ясната логическа обоснованост на системата от убеждения. Те са в религиозните вярвания, от които екстремистките тенденции взимат най-много жертви. От една страна са хора, които почитат животни, небесни тела, природните сили; от друга, са отричащите всичко освен Бог. Тези крайности са избегнати в Исляма по блестящ начин. Слънцето, звездите, огъня, водата и вятъра, са творения на Всемогъщия Бог. Той е Създателя на Вселената и Той е единствения Бог и Господар. Ислямският монотеизъм е истината. Атеизмът и политеизмът са крайните изопачения на истината, намираща се по средата.
Подобен е случая с вярата в Пророците. От една страна са хората, приписващи божествен произхода на Пророците, обявявайки някои от тях като синове на Бог; от друга страна са уверените, че това са обикновени човешки същества. извършили различни грехове - съвсем по човешки. Отново истината е по средата - учението на Исляма. Аллах е избрал пратениците измежду хората, да им предаде Своето напътствие. Всички те са човешки същества, но пример за човечност -  били са най-добрите сред хората. Заслужавали най-дълбоката любов, преданост и подчинение от другите хора. Достатъчно е само да съпоставим описанието на Пророците в Корана и в другите писания, за да преценим разликата. В последните ясно личи изопачението, плод на човешко въображение. И това показва как екстремизмът може да се пренесе в човешките думи и описания, когато Божествените думи и учения не се спазват и съхраняват.
По същия начин стои въпроса с религиозните практики. Можем да забележим две крайности -  Християнството и Юдаизма. В първия случай любовта почти изцяло е заменила закона; във втория законът е превърнат в усмирителна риза, направила живота непоносим. Ако взаимстваме медийните определения по отношение на Ислямския закон, ще забележим, че думи, като суров и взискателен, се отнасят от клауза до клауза в автентичния Юдейски закон.
И отново можем да видим Исляма като обезпечител на средната позиция между двете крайности. Той осигурява закона и прави разлика между позволеното и забраненото. Но законът е освободен от потискащи формализъм. Коранът я споменава като важен атрибут на Пророк Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “И снема бремето и оковите, които са на тях.”[Aл-A'раф, 7:157].
Екстремизмът е нестабилен по своята същност. Неговата несправедливост води до недоволство и обратна реакция. Виждаме как Западният свят преминава днес от удоволствието-е-грях аскетизма към вчерашния греха-ни-освобождава. В тези постоянни лъкатушения от една крайност в друга, екстремистките тенденции не биват преодоляни. По-скоро произвеждат едни резки социални катаклизми в държавите. ИСлямската история няма подобни странствания, както и може да се очаква от религия, дошла да покаже средния път...

А който от вас след това е неверник, той се е отклонил от правия път.” [Aл-Maида, 5:12]







Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации